Разхождам се бавно край морето. Не се опитваме да изпреварим времето, днес е ден за почивка. Нека времето в нас малко се успокои, да забави вечно забързания си ежедневен ритъм – ставане рано, пиене на кафе, бързане за работа, крайни срокове, изнервени шофьори и сърдити кондукторки, пищящи клаксони на коли, неуслужливи колеги…

Днес е ден за релакс на душата и тялото. А няма по-добро място за разходка от плажа. Морето успокоява, одухотворява, кара те да забравиш за проблемите, докато погледът ти бяга по вечно неуморните му вълни. Стъпките ми мързеливо следват лежерния ход на тялото, като оставят след себе си пресни следи от обувки. Скоро вълните ще ги измият, все едно никога не съм била тук.

Наоколо е сравнително пусто, повечето хора са по капаните или се разхождат из самата Морска градина. Мисля си, че днес ще е един обикновен ден, в който няма да се случи нищо интересно, докато погледът ми не съзира някаква група от хора, скупчила се на едно място. Стоят близо до водата и се дивят на нещо… или някого?

Човешкото любопитство не знае покой – също като бурното и често сменящо настроението си море. Приближавам се към тълпата, сред която виждам хора с любителски камери, както фотографи с огромни апарати и още по-огромни обективи. Всички се дивят на нещо – залягат и снимат, сменят пози и се въртят, търсейки по-добра светлина за перфектната фотография. Но какъв е поводът за тяхното вълнение и творческо безпокойство?

Оказва се, че поводът е много красив, грациозен, величествен и снежнобял. В светлината на прожекторите са група лебеди, застанали на фона на безбрежното море. Онемявам при вида на тяхната красота. Очевидно цялото това медийно внимание се харесва на пернатите, защото те позират със същия завиден ентусиазъм, с който застават пред камерата и техните колежки-фотомодели от женски пол, вид хомосапиенс. Лебедите кършат снага, разперват грациозно криле пред обектива, флиртуват с камерата и се наслаждават на одобрителните погледи на присъстващите фенове. Още малко и ще започнат да раздават автографи.

Извръщат очи към тълпата от хора уж срамежливо, като свенлива девойка, която се притеснява да е в центъра на вниманието, но в погледа им всъщност се чете благородство и дори аристократизъм. Осъзнавам колко много ни превъзхождат тези същества, но този факт не ме притеснява, дори напротив. Те вдъхновяват! Изглеждат спокойни и щастливи край брега на морето (разбирам ги напълно), радват се на свободата и фактът, че са тук през зимата, носи топлина и радост в сърцата на хората.

Ние знаем, че скоро ще си тръгнат. Идват почти всяка зима на бургаския плаж за своята медийна аудиенция, после отлитат някъде другаде, за да печелят нови фенове. Но няма място за носталгия, защото лятото отново се връщат да плажуват по българското Черноморие, както хилядите чуждестранни туристи. Миналото лято ги забелязах край плажа на Ахелой. Очевидно им харесва морския бряг почти толкова, колкото човешкото внимание и възхищение. Това, което знам със сигурност е, че те заслужават целия възторг и медиен щум. Защото са необикновени същества и прекрасни фотомодели, както ще се уверите от снимките на талантливите фотографи.

Трудно е да им обърна гръб и да си тръгна, но все пак денят е към края си, а залезът донася със себе си студен, северен вятър. Поемам в обратна посока и тогава погледът ми попада на нещо интересно – бяло лебедово перо, паднало на пясъка, точно пред краката ми. Навеждам се, за да го вдигна. Прокарвам нежно пръсти по съвършената му повърхност. Колко мило! Все пак ми оставиха автограф и скъп спомен от този красив емоционален ден край брега на морето.

Автор: Б. Върбанова / BurgasCity.com

Надникнете в нашата галерия и се докоснете до красотата…