My Weblog: umraniye elektrikci uskuadar elektrikci usta elektrikci sisli elektrikci

ОСТАНЕТЕ У ДОМА!

Самотни, трудноподвижни възрастни хора от Бургас, които се нуждаят от доставка на храна и лекарства, могат да потърсят помощ на телефони: 0884 46 91 30, 0885 98 56 93 и 0882 129 664
От витрината

Тишина и спокойствие денят е делничен, а по улиците на града няма жив човек. Сякаш живеем в нереален свят, в който скрихме душите си зад дебели стени, а телата си браним с дезинфектанти. Не е време за паника, но не е и време за успокоения.

Живота изправи всички ни пред трудност за която нямаме опит, нямаме и създаден имунитет. В миналото подобни пандемичните вълни са взимали много жертви, обезлюдявали са се райони. Предците ни са заплащали с живота си за знанията , които имаме сега ние техните наследници.

Въпреки напредналата медицина и техническата революция, днес откровено се страхуваме от предстоящото, защото имаме живот, който трябва да опазим. Не зная, дали беше по-страшно преди когато във Виденовата криза, нямахме хляб, с който да нахраним децата си или сега когато вече натрупахме всичко, което оказва се, че не се нуждаем.

Минахме през години на преход, в който загрижени за оцеляването си и добрия си начин на живот, бързахме да грабим, да складираме запаси, които ще гарантират благоденствието на няколко поколения след нас. Трупахме не само имане, но трупахме и гняв, напрежение, вечно недоволство и умора. Още и още и още, нямахме спирачки, нямахме почивка. Съвестта си покрихме с пластове катран, мислите си заглушихме с опиати.  Сантинните си нечистотии изхвърляме в морето за да може то да ги рециклира чрез мръсната пяна на вълните, която пясъка добронамерено попива. Морето има тази сила, то знае как да се самопречиства, но ние не умеем! Превърнахме душите си в отпадъчни депа, задръстихме се с мръсотия, която нямаме идея как да пречистим. И някой каза „Стоп“! Спряха живота  ни  принудително. Време е за хигиена. Ако ние не можем да го направим, обстоятелствата ще ни принудят да променим хигиенните навици на емоционалните си преживявания. Ако не успеем да измием наслоеното до тук и не  се отървем от негативните наслагвания през годините ще затъваме все повече и повече и ще продължим да се страхуваме, защото реално нямаме идея  какво друго да направим.

Никой не може да прогледне в бъдещето. Времето не съществува в действителност, то е абстрактно понятие в съзнанието ни и за това настоящият момент е единственото с което разполагаме. Колко от нас могат да усетят вкуса му и да му се насладят, въпреки необичайните обстоятелства на живота, в които сме поставени? Защото ако нямаме реална власт над бъдещето си, то единственото, което притежаваме е нашето сега!

И ако в точно  този момент на „ пауза“ нямаме власт да променим външните обстоятелства на живота, то със сигурност можем да променим личното си отношение към случващото ни се от вън. Да променим бита си като приемем предизвикателството на пандемията и благодарим за уроците, които е подготвила за нас. Защото ако не го направим, животът ще ни промени без да иска нашето съгласие.

В този свят не оцеляват само физически здравите, силните, интелигентните. Остават живи само тези, които имат цел и са готови да учат от всичко, което им поднася съдбата. Животът ни не е битка, нито е борба, но често ни принуждава да преживеем страдание, което носи със себе си мъдростта на делника ни. Болката не винаги е признак на болест, тя е само сигнал, че нещо нередно се случва в дните ни. Тя е  предупреждение, което ни информира за нещо по-голямо и по-страшно, което би могло да ни сполети ако не променим навиците си. Дори и да сме недоволни сега и да страдаме, да се чувстваме изплашени няма как да преминем през пропастта ако не пропаднем в нея за да я опознаем и няма да излезем докато не се научим как да изкачваме стръмните си неволи. Намирането на ваксина срещу непознатия вирус, намаляване на заболеваемостта, връщането ни в нормалния делник, в който всички ще ходят по улиците без да се страхуват, това не е просто мечта. Това ще бъде постижение! Път, които тепърва започваме да вървим за да се променяме, да се учим да изграждаме нови качества и умения, които ще ни направят по-силни и по-малко уязвими хора пред неизвестното бъдеще пред нас. Успехът ни не зависи от постигането на конкретна цел, а от начина по който достигаме до нея. От знанията които ще натрупаме сега ще зависи и новия живот, който ще имаме удоволствието да изживеем!

Много често ви се случва да чувате съвети от рода на това да уважавате хората около вас и ако може да ги обичате, така както обичате себе си. На пръв поглед изглежда доста тривиално, скучно, нахално. Пожелателна идея, за позитивно сътрудничество без задължителен елемент. Очакваме да бъдем обичани и тачени заради нашия статус, постижения и най-вече, заради ползите, които ще извлечем от другата страна. Но никога не се замисляме, че преди всичко в основата на нашето желание стои личното себеуважение и живота, който изграждаме с цел да задоволим потребностите на човешкото си благополучие. За много хора постигането на цели е свързано с професионална кариера и трупане на материални блага, които носят външните облаги на социалното одобрение, което потвърждава значимостта им. Точно в тази постоянна битка за доказване не малко хора губят вътрешната си хармония и забравят за духовното си съществуване. Стават нервни, зависими, гневни и не рядко депресирани. Много взискателни и все по-недоволни от себе си.

Себеуважението ни е пряко свързано с изграждането и развиването на умения за емоционална интелигентност. В този процес личната ни удовлетвореност от вътрешното ни усещане за щастие и качество на живот в нематериалното битие се свързват с желанието да разгръщаме човешки добродетели основани на доброжелателен характер. За да тръгнем на това пътешествие към себе си и към по-добър начин на живот е необходимо да имаме достатъчно силно желание за щастие, за личностно израстване и за истински близки и смислени отношения. Това е изключително важно за начина по който възприемаме себе си и отразяваме присъствието си в очите на другите. Този факт безспорно се свързва с реалната ни самооценка и усещането ни за достойнство и принадлежност, със стойността ни на хора, които изграждайки себе си и хармонично пространство за живот създават и по-добро качество на взаимоотношения с другите хора. Ние сме като кладенци които всеки ден напояват света около себе си. Колкото по-себеобичащи и приемащи сме, толкова по-добронамерено ще приемаме предизвикателствата в живота си и с лекота ще отвръщаме на трудностите, които засипват обилно дните ни. Грижейки се за вътрешното си пространство през любовта и себеуважението, ще бъдем като малка райска градина в големия океан на недоволство и вечно сърдити и неудовлетворени хора.

Вървя по улиците и се заглеждам в лицата ви. Замислени и делови, независими, прекрачили прага на вътрешния си комфорт. Не е малко историческият път, който сме изминали във времето  за да достигнем до тук.

Само до преди един век съдбата на жените  е предопределяна от обществото, а правата им от семейните отношения с мъжете.

През социализма майките ни станаха равноправни. Образът на жената се развиваше и напредваше успоредно с този на  съпруга й в професионалната сфера. Всяка майка беше пример и гордост за своето малко момиченце. Тогава ние децата бяхме благодарни, че имаме неравноправни и зависими  баби, които бяха съхранили традицията и уюта на дома и с удоволствие ни отглеждаха, докато българските ни майки работеха от сутрин до вечер и се изявяваха като общественички.

Ние днешните съвременнички отраснахме между патриархалната и социалистическата традиция на две поколения жени. Още с удоволствие си спомням месените козунаци и аромата на домашно ястие сготвено от баба в старата къща и усещането ми за гордост от професионалните постижения на мама.

Така пораснахме големи жени и в началото на 90-те години на преход и социални промени понесохме товара и опита на две поколения преди нас. В пътя на никъде се опитахме да съхраним традицията. Бързахме да потретим примера и да надградим. Да се омъжим рано, да завъртим дом, да обгрижим съпрузите си, да отгледаме децата си с любов. Да ходим на  работа и ако може никога да не сме уморени и винаги в настроение.

Семейството и професията ни  бяха религия, олтар на който всекидневно отдавахме в жертва късче по късче от младостта си.

Бяхме се превърнали в жените оркестър. Страхувахме се да не загубим държавните си заплати и в същото време да не нарушим структурата на семействата си, които по онова време бяха храм за всяка една от нас.

В онези години все още се намираше добра работа с прилично заплащане и висшето образование не беше задължително изискване. Децата ни израснаха по детските градини, защото социалистическите ни баби продължаваха да работят. Ден след ден почти съвършено изпълнявахме непосилните си задължения.

А прехода не свършваше и времената ставаха все по-вълчи. Съкращения, уволнения, подбор на персонала с най-високо образование и най-добра квалификация. Синята демокрация ежедневно ни  инжектираше страх и ужас от предстоящото бъдеще. Един не лек период на живот, в който обществото ни поставяше непосилни изисквания върху женските ни рамене. Някой от нас загубиха държавните си постове, други пробваха да се реализират в частния бизнес. Опитвахме се с неистови сили да се задържим над повърхността.

Бързо променящата се социална ситуация изискваше от нас и високо образование, дипломи, квалификация. Така някъде почти преполовили живота си, в лоното на зрелостта напълнихме университетите и натоварихме каруците си с още товар. Бяхме на прага на реалността да си повярваме, че вече сме напълно реализирани- омъжени  с дом и деца, с по две коли и семейно жилище, с високо образование, престижна работа, с достатъчно пари. Едно мигновено щастие, в което се чудиш как да балансираш тежкия товар върху тялото си за да не пропуснеш да сготвиш на семейството и да почистиш в къщи, да изпратиш детето до училище и да отидеш на работа, да отвориш книгите за да си подготвиш дипломната си работа. Да се усмихнеш на вечно недоволния си съпруг и да му кажеш, че все още си очарована от присъствието му в живота си.

Да, на ръба на точно това щастие много от нас не успяха да запазят равновесие. Катурнахме се, защото тежестта и отговорностите ни дойдоха в повече.

Така в средата на нищото с отгледани деца и разбити семейства, трябваше да отстояваме новия образ на реализираната високообразована и самотна жена.

Днес все по-често чувам как подрастващата Ева тръшва вратите на майчиния дом и казва: „Не искам да съм като баба, не искам да съм като теб! Ще уча и ще живея в чужбина!“.

И  докато следваме безмилостния ход на живота си и с достойнство отстояваме женското си несъвършенство може и да дочакаме един ден писмо от най-после реализираната си, съвременна внучка в странство.

Често, хората които посещават кабинета ми мислят, че съм много директна и сурова, когато им кажа, че не ме интересува  тяхното щастие, колкото умението и упоритостта им да поддържат нещастието си толкова дълго време. За мен това е истинско изкуство.

Нещастието ни винаги е облечено с мрачна прогноза, с отчаяние, траур. То е като кален път, в който е забуксувал живота ни. Склонни сме да ненавиждаме външните обстоятелства, които утежняват дните и не допускат слънчева светлина да огрее душите ни. Ние знаем, че нещастието ни  реално съществува и то е това, което не дава възможност нищо хубаво да ни се случи. Ето това е начина на подсъзнателно ниво да проектираме дните си. Защото „вечно закъснявам за работа“, „ не мога да понасям колегите си“, „ съпругата ми ме изнервя“, „много ми е студено“, „ужасно горещо е“, „живота ми е гаден“. И така неволно ние задаваме негативната стилистика на ежедневното русло, в която влизаме и  от което не можем да излезем.

Свикнали сме постоянно да драматизираме преживяванията си. Реално в живота си се чувстваме много по-дълго време нещастни, отколкото щастливи. Водим се от насадените ни негативни шаблони, в които „днес не ми върви“ и „пак нищо не се получи“. Прилагаме  същите модели и в нашите партньорски отношения: „От трън, та на глог, от глог та на смок“. Казано накратко привличаме нещата, които очакваме да ни се случат и съответно в отговор получаваме отношението, което предизвикваме.

Слагаме етикети и използваме чужд негативен модел на живот, от който трудно можем да се измъкнем. Независимо от желанието ни да се разминем с неприятностите, да сме активни и да противодействаме на всичко лошо ние сме уязвими защото и на нас могат да ни се случат неща, които дори при най-доброжелателна интерпретация все пак си остават най-малкото тъжни, безсмислени и доста болезнени.

В постоянно повтарящия се ежедневен живот, трудно намираме глътка въздух за да облекчим неволите си или скуката. По- лесно е да предъвкваш болката си до изнемогване за да се превърнеш в герой-страдалец, отколкото да отвърнеш поглед в страни и да видиш красотата на топлата зима.

Има хора, които изобщо не могат да живеят без своето нещастие, там в него те се чувстват добре, защото никога не са си направили труда да живеят по-различно. Живота им се обезсмисля ако тече гладко и лесно, за това: „Ела зло, че без тебе по-зло“. Народопсихологията ни не е благосклонна към добрия начин на живот. Не е нормално, ако се чувстваме доволни, трябва винаги да сме потиснати и да очакваме най-лошото.  Чудя се дали имаме ли юрнек (модел) за щастие? Как въпреки трудностите можем да се чувстваме и добре. Защото във всяка една  неблагоприятната  ситуация може да има решение и позитивен изход.

Разбира се, че животът ни може да се промени, но само ако ние сме готови да се променяме. Но и това не е лесно, тъй като е свързано с нови предизвикателства и трудности, защото винаги когато вземем някакво решение, то обезателно се натъква на съпротива и поредица от проблеми, които ограничават добрите ни намерения. Живота ни винаги ни подлага на изпитания, сякаш за да е убеден, че ние сме наясно с това, което искаме и ще се чувстваме по-добре в една друга реалност в която ще се опитаме да направим от горчилката си лекарство.

Всеки би могъл в пътя на нещастието си да посее цветя и да ги полее със сълзи на надеждата. Върху облаците да нарисува дъга, усмивка да сложи на мрака. Защото живота ни е точно такъв, какъвто можем да го усетим с душата си. Слънчев, красив, в топлата морска зима на бургаското ни щастие

Pinterest

Рано или късно човек се замисля за смисъла на живота. Това е много по-широко понятие, отколкото е на пръв поглед. Все пак човекът е сложно същество. Всеки от нас е способен да определи смисъла на живота на нивото на човешкото съзнание, макар и понякога това да не е толкова просто. Но ако се замислим над това какъв е смисълът на живота за душата, която слиза на земята и се въплъщава в човешко тяло, можем да направим интересни открития.

В периодите на живота, когато човек губи смисъл да живее, помислете за това, защо душата трябва да преминава през тези изпитания, какви задачи е дошла да изпълни тя в това прераждане. Разбира се, че всяка душа си има своите конкретни задачи, nо можем да отделим основните причини за идването на душата на земята в човешко тяло – причини, общи за всички или за почти всички души:

– Изпълняване на желания;
– Растеж и развитие;
– Повторение;
– Компенсация;
– Възмездие;
– Служене.

Шест основни причини за прераждането на душата и идването и на Земята:
1.Изпълняване на желания
Това е един от стремежите на душата, като част от Духовния свят, още преди да започне безкрайният цикъл от прераждания. А докато душата е в човешко тяло или успява да изпълни своите желания или тя ги пренася по-нататък в следващите животи, но още по- силни и натрапчиви.

Привързаността превръща желанието в една много силна емоция, отчаяние, което води до дисбаланс и в резултат на това, че нещо сме го искали толкова силно, се оказва блокирано и недостъпно за нас. За да не стане това, трябва да пожелаваме нещо без болезнени пристрастия, страх и его.

Някои желания, които водят душата в човешко въплъщение:
– да се наслаждава – да вдишва аромата на цветята, да усеща полъха на вятъра, да се къпе в топлината на слънчеви лъчи, да слуша песните на птиците и шума на морето, да опитва на вкус, да чувства, да усеща, да се радва.
– да се изразява – да генерира идеи, да се възхищава на прозрения, да представя прекрасното и да разпространява истината, да твори, да създава, да рисува, да пее, да пише, да танцува, да проектира.
– да познава – да трупа опит, да наблюдава, да разбира, да знае, да преживява.
– да израства – да излиза от рамките на обикновеното, да се освобождава от навици, да разширява кръгозора си, да изследва нови пътища.
– да бъде в отношения – да обича и да бъде обичана, да чувства родството с другите, да споделя, да помага
и да служи.

2. Растеж и обучение
Душата се стреми към еволюция. Като преминава през различни уроци и опити на Земята, тя се развива, става все по-мъдра. Човешкото възприятие в повечето случаи отбелязва значителни победи и големи придобивки, но ние можем да погледнем на себе си и на живота с очите на душата. Това означава, че във всяка ситуация- лоша или добра – да не забравяме за своята вечна ценност. Това винаги помага да вървим напред по пътя на живота.

Като погледнем от тази гледна точка, ние преставаме да бъдем безпомощни жертви, а ставаме наблюдатели. Но дори и да минаваме през трудности и тежки ситуации, длъжни сме да помним,че неприятностите, тъгата и болката са ни дадени не заради страданията, а заради ценностите- „перлите на мъдростта“, които ние намираме по пътя си. Това е дар, който ние ще получим, когато можем осъзнато да преживеем своите болезнени и емоции, и да се освободим от тях. Следващите три пункта; повторение, компенсация и възмездие водят до уравновесяване, трансформиране на негативните енергии в ценен опит и до освобождаване от кармични дългове.

3. Повторение
Намеренията на душата могат да се повторят от въплъщение във въплъщение. Понякога ни се иска да повтаряме приятния опит, например истинската любов или реализацията чрез призванието. Но се случва така, че душите повтарят и неприятни преживявания: тежки времена или отрицателни въздействия.

Работата е там, че по време на лични трагедии и катастрофи душите натрупват много силен емоционален заряд. И душата е принудена да преживее подобен опит отново и отново, докато не го преодолее. С времето душите се стремят да се освободят от вредните, неподходящи връзки. Те излизат от затворения кръг, възстановяват баланса и чистотата на мотивациите.

Примери за повторение:
Действия, носещи удоволствие.
Например, ако в някой от животите не сме имали достатъчно време за обикновените радости: да се полюбуваме на изгрева или да се насладим на вкуса на узрели ягоди- ние не сме изпълнили желанието на душата. В следващия живот душата може да ни покаже напълно точно какво да направим, така че да разберем какво сме загубили. На пръв поглед дребните неща създават най-красивите епизоди от живота.

Повтарящи се пристрастия:
Понякога усещането ни се струва приятно и може да стане толкова необходимо, че да стане движеща сила на целия ни живот. Храната, цигарите, алкохолът и други пристрастия стават така обикновени и важни, че ни отдалечават от реалността. Ако е станало така в един от нашите животи, то в следващия, като правило, е необходимо да излезем от подобни разрушаващи алгоритми, защото пристрастията пречат на нашата връзка с духа. В такава ситуация душата се стреми да освободи човека от зависимостта и отново да го върне обратно към истинската му същност.

Повтаряне на личните качества:
Например, ако не умеете да устоявате правата си (такива са били обстоятелствата в детството ви), възможно е този опит да продължи от предишни прераждания. Вие може да притежавате някакво качество, което в настоящия живот вместо да ви помага ви пречи. В такъв случай задачата на душата е да ви освободи от тези вкоренени алгоритми на поведение. За това ще помогнат осъзнаването, приемането и волята.

Повтарящи се отношения: 
Случва се, душите да се върнат по едно и също време, за да бъдат отново заедно. Когато в отношенията има любов, приемане, доверие и уважение един към друг- такова желание е разбираемо.

Но се случва така, че въплътените в човешки тела души повтарят отрицателните, напрегнати, и даже унизителни отношения. Защо?
Душата иска да си научи урока и да промени този опит. Така че дългът на човека в подобна ситуация е да изясни реалните мотиви за тези отношения, а след това да се върне към истината, любовта и честта. Даже събитието, което ни се струва ужасно, ни учи как може да трансформираме отрицателния опит, да станем по-мъдри и да обичаме по-силно.

4.Компенсация
Появява се, когато много силни преживявания от един живот, предизвикват силна реакция в другия. В тези случаи ние отиваме твърде далеч в обратна посока, като се опитваме да разгърнем енергията от минали преживявания. Такава компенсация е толкова силна, че става източник на абсолютно противоположни преживявания на тези, от миналия живот.

Примери за компенсация:
Компенсаторни пристрастия
Пример може да бъде човек с наднормено тегло, който в миналото е преживял глад и недояждане. Силните пристрастия се променят чрез самоусъвършенстване и уравновесено поведение.

Силното желание обикновено става кармична причина за компенсация. Когато неблагоприятните обстоятелства продължават дълго, се появява силно желание за промени. Само че това желание може да не се сбъдне така, както би ни се искало или въобще да не се сбъдне в този живот, в който е било актуално. Например в миналия си живот ви е не сте се реализирала като художник, защото сте се омъжила и не сте отделяла време за себе си, а в този живот отношенията с любимия човек не се получават, защото вие се боите от брака, за да не загубите отново себе си в него.

Компенсация на силния дисбаланс
Например: вие сте живели в охолство, слугите са изпълнявали всичките ви капризи, но вие сте се отнасяли към тях равнодушно и без уважение; много вероятно е в следващия ви живот вие самите да сте в ролята на слуга и даже да бъдете роб. Но да осъждаш хората и да се отнасяш враждебно към тях, води до възмездие.

5. Възмездие
Както компенсацията и възмездието представлява енергийно махало, което се люлее от една крайност в друга. Разликата е в това: ако компенсацията е превръщане на енергийния опит, то възмездието е връщане на вашата собствена енергия от настоящия ви живот към вас самите. Още повече, възмездието не е наказание, вие просто плащате енергийно в аванс за грешките си от миналото: с вас ще се отнасят така, както сега вие се отнасяте с другите.

Възмездието в човешките прераждания често се проявява в смяна на ролите: двама души по ред еднакво се отнасят един към друг, докато един от двамата не разкъса този кръг. Кръгът може да се разкъса, като освобождавайки емоциите, изберем своята истинска сила вместо илюзиите.

Няколко сценария за възмездие:
Осъждане, предубеждение, неравноправие- възмездие може да се получи вследствие на вашето отношение към определени хора или група от хора. Осъждането, откровената враждебност или безсърдечност по отношение на някого ще бъде причина самите вие да преживеете това.
Отношенията между родители и деца- ако вашето детство е минало под акомпанимента на вечни критики и пренебрежение от страна на родителите, възможно е в минал живот вие да сте били точно такива родители.

Лошото отношение към вас предизвиква желание за реванш, но съвсем не е задължително да запазите емоциите, които придружават това състояние. Вие искате да бъдете обичани и заслужавате любов и признание. Разделете се с отрицателните чувства и старите обиди, бъдете за себе си един любещ родител.

Любовните отношения- гневът и отказът от любов водят до възмездие, което се изразява в отношения, пълни с кавги в опитите да се докаже кой е прав, кой е виновен. В подобни отношения е кодиран важен урок: трябва да се отнасяме един към друг със съчувствие. И още един урок: двамата партньори са равни.

Когато съпрузите се стремят към утвърждаване чрез собствената си правота и власт, те забравят за грижата един за друг. За да се избавите от подобна кармична връзка, освободете се от желанието да отмъщавате за лошото отношение, разделете се с тези, които не са готови за да вървят напред. Започнете нов живот,изпълнен с любов към себе си и другите.

6. Служене
Това е искреното желание да правим добро за благото на себе си и на другите. Едно от висшите проявления на любовта. Истинското служене излъчва много висока вибрация. Ако вашето служене не е искрено,вие помагате на другите от гордост, страх или конформизъм, вибрациите на вашата добра постъпка ще бъдат замъглени с отрицание. А това може да е причина за неблагоприятна карма.

Служенето бива:
Кармично- вашето намерение да служите е реакция от опита ви от минали прераждания. Например, ако в минала инкарнация вие сте имали самочувствието, че сте нещо повече от другите и всички са ви длъжни, то в този живот у вас може да се появи силно желание да помагате на другите.

Лично служене
– повишената грижа за хората около вас, с които ви свързват любов и признателност, за вас става по съвсем естествен начин.

Духовно служене
– акт на свободно дарение, насочен към цели свят. Тъй като всички сме свързани помежду си, всичко, което става с другите, се случва и с нас. Излиза, че като помагаме на другите, ние помагаме на себе си.

– Служене с чисти намерения
– една от най-висшите цели на въплъщението на душата в човешко тяло. А любовта към себе си и към другите ще повиши вашите вибрации, ще ви помогне да живеете в душевно равновесие и да следвате пътя на служенето, идващ от сърцето. Душата има своите стремежи и да отричате това е абсолютно безсмислено.

Даже, ако вие не си давате сметка за своите дълбоки мотивации, те въпреки това влияят на вашите действия и на живота ви. Но, когато съзнателните намерения съвпаднат с истинските потребности и желания, започват чудесата. Следвайте чувствата си, защото чрез тях към вас се обръща вашата душа.

Текст: Маргарита Бончева / Портал12

Приятелството между мъж и жена-възможно ли е?

Приятелството, грижата, страстта, всеотдайността към другия са само една малка част, от характеристиките на любовта. Когато сме влюбени и обичаме, света ни е изпълнен с духовно, емоционално и материално изобилие, но някъде по пътя ни идва тя-раздялата и живота ни опустява. Трябва да погребем живи чувства си, да изгасим огъня, а въглените да полеем със студена вода. И пепел не може да остане, защото всеки спомен ще разпалва болка в незарасналата ни рана. Притежавали сме всичко и от един момент в предстоящото бъдеще, неизвестно за какъв период ще се лишим от изобилието на щастието си с другия. Знаете ли какво казва циганката на своя любим когато иска да се раздели с него? „ Нека да останем само братовчеди“. Това е добра договорка, която гарантира, че хората ще продължат своите контакти, но на друга основа. Ще имат взаимоотношения, в които няма да има интимна любов. Няма да се нараняват, но и няма да се обичат. Ще остане само подкрепа, в която няма да има нереалистични очаквания. При българите посланието „ Нека останем само добри приятели“ се е превърнало в клише, в любезен шаблон, думи с които искаме да приключим една връзка, без да даваме излишни обяснения и да изпитваме вина. „ Нека да останем само приятели“ е свързано с усещането ни за страх, че чрез избора си да сложим край не сме сбъркали, а живота никога не дава гаранция за успех в едно ново интимно начинание .Точно това кара, някой хора да не затварят напълно вратата след себе си, защото не са сигурни дали един ден няма отново да поискат да се върнат. Когато изберем да останем приятели ние реално не разрушаваме връзката си из основи, оставаме само това, което в този момент ни е необходимо. Ще остане едно подкрепящо приятелство, чрез което ще можем да пристъпим към новата си връзка. Ще запазим добрите си отношения и за дълго време ще сме изпълнени с благодарност, към човека останал в миналото. Няма да си позволим да направим от любовта си спомен, ще я държим заключена в приятелство, от което ще можем да черпим сили. Ние никога не сме готови да сложим край на взаимоотношения, които дори и да не са били идеални, в определен период от време са ни давали, това от което сме се нуждаели.

Приключването на интимни, любовни отношения и трансформирането им в приятелство, в голям процент от случаите е невъзможно. Между тези хора няма как да има дружба, те ще останат просто познати, защото никой от тях няма да може да поддържа хладни и дистанцирани отношения след като е имало толкова дълбоки емоции. Контактите между хората, след раздялата, се изчерпват в случайни срещи на случайни места, в които дори и не се поздравяват. И следващия път, когато някой поиска да се раздели с вас и ви предложи да останете просто приятели, бъдете на ясно, че това няма как да се случи, но поне не си позволявайте да бъдете врагове.

Зимно слънце, кристално синьо море, небе което се оглежда във водната повърхност. Поредната ми разходка по брега, в която няма какво необичайно да се случи. Някъде в далечината се очертава самотен профил на млада жена. С всяка стъпка се приближавам до нея и си мисля за живота ни облечен в житейско, понякога студено синьо. Вглеждам в лицето й плачещо и мълчаливо, с очи които са потънали в безкрайния хоризонт. Поспирам се за миг за да прекъсна разговора й с безбрежната вечност.

-Зная колко много ви боли сега!- тя ме погледна и едва проговори.

-Вие вярвате ли в любовта?

Замълчах за миг, но като пълноводна река от сълзи думите ми прогониха терзанието на душите.

Живота си тече, връхлитат ни бури, урагани, сняг засипва пътя, парещо слънце пресушава телата ни, но когато сме влюбени, когато обичаме, времето сякаш спира огряло с любов дните ни. И няма наука, която да е обяснила това преживяване. Химичните и биологични реакции на организма, следват емоционалните преживявания на душата, която в определен миг се докосва от насладата на очакваната радост в погледа от срещата ни с друг. Неговите единствени и необикновени очи, дълбокия му смях и небето ти вече е станало с три тона по-синьо и ти е топло и щастливо, дори и ако земята е покрита с лед.  

Парис и Елена във великата обсада на древна Троя, Клеопатра и Марк Антоний, Ромео и Жулиета, Яворов и Лора. Изпепеляващи страсти, в които любовта побеждава смъртта. Темата е била актуална във всички човешки времена. Това е особено житейско състояние на духа, с което ще се срещат хората от всички епохи. Древна колкото самото човечество, еротична и сексуална, тази чрез която блудницата Шамхат превръща дивия и свиреп полузвяр Енкиду в разумен човек или приятелската любов, която ни помага  да преодолеем много изпитания. Изпепеляващите любовни страсти, са стигнали до нас през вековете, но сякаш трудно могат да бъдат допуснати в наранените ни от любов души. Оприличават чувството с болестно състояние на впримчване и нужда от присъствието на другия, склонност за оказване на помощ. Нещо повече от желание за привързаност и грижа, по скоро сливане, натрапчиви мисли, желание за хармония, която бликва в конкретен момент и ни държи в постоянно тревожно състояние. Много е красиво, но почти граничи с патология, в която американски учени откриват нездравословна зависимост. Нестихващо еротично желание, преувеличаване на положителните ни качества, липса на сън  и това според психиатрите е болест, чието лекуване практически е невъзможно! Защото любовта е тайнство, любовта е всеотдайност, любовта е единствена възможност да бъдем хора.

Мислите ми препускат трескаво в теорията, преосмислям собствените си любовни приключения с болезнен край за да бъда убедителна в това, което и не искам за миг да се съмнявам. Тогава си спомням за онази Библейската съвършена мяра на най-възвишеното чувство, в което когато нямаме любов нищо не ни ползва. Любовта към другия е дълготърпелива, не завижда и не се заяжда. Колкото и добре да умеем да говорим, да привличаме вниманието на хората, ако не носим любовта в душите си сме станали като мед, който звънти или кимвал, който дрънка. В любовта няма сметка, тя не руши, а изгражда живота.

Носим я вътре в себе си, а понякога с години я пазим в сърцето си за онзи любим човек, с който да я споделим. Цяла вечност и не самотата на дните ни, а онова празно емоционално пространство, в което липсва реалното човешко присъствие ни кара да се чувстваме нещастни, да плачем край морето и да търсим утехата на синия хоризонт. И сякаш единствено, надеждата ни остава, тя ни дава сили никога да не спираме да търсим. Защото ако имаш любов, не се нуждаеш от нищо друго. Ако ли нямаш, не е от особено значение какво друго имаш.

Кажи ми, Ти вярваш ли в любовта…?

В света на мълчанието, в духовната му реалност. Едно защитено място в забързания ни свят, в което можеш да потърсиш лекарство за наранената си душа.

В границата на края. Почивка в канавката, в лечебната кал на нещастието се сприятеляваш с болката. Дни на безмълвие, в които се нуждаеш да чуеш собствената си душа. И сякаш времето спира. Криеш се от шума, от реалността на живота, която замъглява сетивата ти. Изключваш звука на телефона, отлагаш срещи, страниш от чужди емоции. Изолираш се за да се оставиш в мъдростта на зимния вятър, който те отнася отвъд собствените ти разочарования. Нощите обсебват с тъмнината си, размисли до ранни зори.

Човек се чувства преуморен от водовъртежа на времето, организмът има нужда от презареждане и обновление. Много сън и почивка за да се подготвиш за новия път към себе си. Едно много специално пътуване с изследователска цел, в което преповтаряме болката си за да я наизустим. Връщаме лентата на живота си достатъчно дълго на зад за изчислим загубите и победите си и да почистим камъните в настоящето.

Ще поемеш дълбоко дъх, сърцето ще забави своя ритъм за да чуе мъдростта на душата.Ще усетим полъха на безвремието, в което всяко събитие в живота ни има своя смисъл и носи своето послание. Ще влезем в земния храм на неръкотворния си живот, за да подредим отново всичко онова, което до този момент сме пренебрегвали. И в този храм, няма пропуснати възможности и пропиляно време, но всяко едно на пръв поглед „безсмислено“ обстоятелство останало да виси в миналото ни и очаква за да бъде възкресено в настоящето.

Както домовете ни, така и събитията които напояваме с емоции имат нужда да бъдат почистени, преосмислени през опита на времето.

В компанията на тишината търсим нова позитивна енергия, която е балсам за боледуващата ни душа в очакване на надежда за  по-добър път.

Разбира се всичко ново е свързано с неизвестното и ни създава усещане за хаос и несигурност. Но това е неизбежно защото след всеки край трябва да следва и различно начало. Необходимо е създаването на едно друго бъдеще, в което сме научили уроците си. Чувстваме се подготвени и знаещи за да преминем към нови срещи и взаимоотношения.

Но преди отново да се отправим на път в новата динамика на времето, трябва да сме по- убедени и по-сигурни в своите възможности, в уменията си да постигнем нещо много по-добро от всичко, което сме имали до сега и от всичко, което сме постигнали до тук. Защото ни очаква бъдещето, а то е пълно с нови изненади и приключения. Не знаеш какво ще стане, но си способен да рискуваш и трупаш нов опит. Това от своя страна е свързано с още по-голяма всеотдайност и уязвимост пред неизбежните предизвикателства на живота.

Убедена съм, че никой от нас не стои безучастен към „ съдбата си“ и към това, което предварително невидимите сили са му отредили. Всеки по свой начин търси да павира своя път и да създаде нови поносими очертания в живота си, в които ще може да продължи да създава едно оптимистично и щастливо за себе си бъдеще. Точно тази увереност придобита през опита ни дава сили да приемем собственото си несъвършенство, да бъдем открити и смирени, когато даваме всичко от себе си за да постигнем невъзможното щастие в живота си. И мисля точно това ни прави пълноценни, живи хора, които дори и в болката си могат да изпитат любов. Любов към миналото, в което са преплели своето несъвършенство, любов с която са родили страданието на настоящето си и вяра, в която ще вложат любов за да потърсят бъдеще. А в спокойствието на тишината ще дишаме дълбоко за да наситим душите си с кислород, и за да почувстваме изобилието на живота си. И един ден, когато отново някой спре дъха ни, да не изпитваме страдание, а наслада в която ще откриваме нов път

pinterest.com

Блажена Ксения е една от най-почитаните светици в Русия. Разказите за чудесата, с които е изпълнен животът на Ксения от Петербург са запазени от народа, предавани са от уста на уста и от поколение на поколение и те непрекъснато се множат, защото молитвеното участие на тази светица в живота на обикновените хора не спира дори след смъртта й. За мнозина и сега Ксения от Петербург е помощник и закрилник. 

Чудесата прославили Ксения

Ксения Петербургска  е започнала да твори чудеса и да помага на хората, най-вече на жените още преживе. След смъртта и параклиса над гроба и в Санкт Петербург станал място за поклонение на много хора и е такова и до днес. По молитвите на блаженната Ксения страдащите се изцелявали, в семействата наставал мир, а търсещите работа намирали най-подходящата за тях. На блаженната Ксения Петербургска се молят за омъжване, за здраве, за любов, за бременност, за деца и при всякакви тежки ситуации.

monasterium.ru

Как защитава иконата

Иконата на света блаженна Ксения защитава от нужди и сплетни, избавя от лоши мисли и дързост, предпазва от измами и лицемерие. На святата се молим с молба да премахне бедите от градовете и страната. В дома нейната икона ще стане преграда за болести и скърби. Блаженната света Ксения е една от най-почитаните руски светци – “утешаваща всеки, който и се помоли” – така я наричат хората.

За какво помага иконата

Иконата на света блаженна Ксения помага на жените да се омъжат сполучливо, и да живеят със съпруга си в любов и съгласие. Молитвата пред светицата дава сили, учи на смирение, укрепва вярата. Молят св.Ксения за благословия в предстояща работа. Иконата спомага за постигане на успех във всички сфери на живота. Родителите се молят на св.Ксения за помощ при възпитанието на децата и за отличен успех в училище. А тези, които нямат деца и се молят да им помогне да имат. Към св.Ксения Петербургска се обръщат в най-различни тежки житейски обстоятелства.

Днес ви представяме една молитва, която ще ви помогне, ако сте изпаднали във финансови трудности или търсите работа. Казват за нея, че помага за сбъдване на желания и постигане на цели.

Родителите е необходимо да я изричат при проблеми със своите деца, или ако нямат, тя ще ги дари с рожби. Тази молитва помага на семейните да живеят в любов и разбирателство, а на самотниците- да намерят своите половинки.

Молитва към света блажена майка Ксения Петербургска

О, света всеблажена майко Ксения! Ти си живяла под покрива на Всевишния, знаена и укрепявана от Богомайката, търпяла си глад и жажда, студ и зной, безчестие и гонение, заради което си получила от Бога дара на прозорливост и да вършиш чудеса, а така също да си почиваш под сянката на Всемогъщия.

Сега светата Църква те прославя като благоуханно цвете. Стоейки пред мястото на твоето погребение пред твоя свят образ, като пред жива и съпребиваваща с нас, ние ти се молим: приеми нашите просби и ги принеси на Престола на Милосърдния Небесен Отец, защото имаш дръзновение към Него, и изпроси за прибягващите към тебе вечно спасение, щедро благословение за всички наши добри дела и предприятия, избавление от всички беди и скърби. Застани с твоите свети молитви пред Всемилостивия наш Спасител, защото ние сме недостойни и грешни.

Помогни, света блажена майко Ксения, младенците да бъдат озарени със светлината на Светото Кръщение и да се запечатат с печата на дара на Светия Дух, децата да се възпитат във вяра, честност, страх Божий и да преуспяват в доброто учение; болните и недъгавите изцери, на семейните дарувай любов и съгласие, монашестващите удостой да се подвизават с добрия подвиг, като ги запазваш от зли хули, духовните пастири утвърди със силата на Светия Дух, народа и страната ни запази в мир и спокойствие, за лишените в предсмъртния час от причащение със Светите Христови Тайни се помоли. Ти си наша надежда и упование, ти ще чуеш бързо моленията ни, ти си нашето избавление и затова ти принасяме благодарност и заедно с тебе славим Отца и Сина и Светия Дух, сега и всякога и во веки веков.  Амин.

Църквата на Смоленското гробище в Санкт Петербург. 
Според легендата именно тя била благословена от благословената Ксения. 
снимка: cat Cathedrals.narod.ru

Източници: Имам едно сърце, което е за всичко/Фейсбук; uznavay.pro/

Снимка: Thinkstock

Може да имаме връзка с представител на всяка зодия, но сами усещаме, че с някои си пасваме повече, а с други не чак толкова.

Има двойки, които се сработват по-бързо и по-добре от останалите. Това е така, защото връзката между зодиакалните им знаци е по-силна.

Вижте кои са най-успешните зодиакални двойки и каква е тайната на тяхната стабилност:

Овен и Козирог – най-работливата двойка.

връзки в офиса

ThinkStock/Getty Images

Телец и Риби – най-чувствената двойка.

Близнаци и Стрелец – най-авантюристичната двойка.

Рак и Скорпион – най-вярната двойка.

Лъв и Водолей – най-романтичната двойка.

романтика

ThinkStock/Getty Images

Дева и Везни – най-интелектуалната двойка.

Везни и Телец – най-хармоничната двойка.

Скорпион и Лъв – най-страстната двойка.

секс

ThinkStock/Getty Images

Стрелец и Овен – най-забавната двойка.

Козирог и Рак – най-щурата двойка.

Водолей и Стрелец – най-уравновесената двойка.

Риба и Близнаци – най-артистичната двойка.

Източник: dariknews.bg

От витринатавиж всички

0
Тишина и спокойствие денят е делничен, а по улиците на града няма жив човек. Сякаш живеем в нереален свят, в който скрихме...
Открий ме в спорта