Умеем ли да се наслаждаваме на аромата на живота?
Студен морски вятър, зелени полета и цъфнали ароматни дръвчета, неуверено прохождаща пролет. Но животът ни сякаш остава притиснат между стените на панелката и ежедневните рутинни задължения, които ни правят късогледи за вечния кръговрат на живота. „ Трябва да отида на работа, трябва да ремонтирам колата, трябва да почистя жилището, трябва да се погрижа за децата… Вашето „трябва“ и хилядите отговорности, които ни повличат в месомелачката на живота и няма спокойствие и няма излизане. Мечтаем си за някой специален момент, в който ще облечем мислите си в нови одежди и ще се чувстваме най-после добре и може би отново по задължение. И така оставяме да отлети безвъзвратно поредният обикновен ден от живота ни защото той не е достатъчно важен и специален, не по-различен от другите ни дни.
Не сме щастливи, може би малко отегчени, изнервени, натоварени, уморени. От пролетната умора ще да е. Само да дойде лятото или поне петък вечерта и тогава наистина ще остане време за почивка или поне време за нещо по-различно. Така отлагаме своето щастие и го оставяме в неясното бъдеще.
В Япония хората отделят специално време да се насладят на цъфналите дръвчета, а в България мечтаем да изконсумираме плода им, цъфтежа и аромата на дръвчетата и радостта от това да се потопим в мимолетната красота на природата е за наивните романтици, най-често хора без работа, които имат неограничено време. Живеем перманентно в сезона на потребление и набавяне на средства за издръжка и осигуряване на по-добър стандарт. Всичко останало няма кой знае какво значение за повечето хора, които в основателната си грижа за тялото пропускат сантименталната част на живота, тази която по-презумпция считаме за духовна.
За съжаление в представите ни за по-добър живот е заложена идеята ни за количествено притежание и от там следваме наложени социални стандарти, които постоянно поставят пред нас нови и все по-трудни, непосилно постижими цели. „Боли ме главата, чувствам че се задушавам. Плачи ми се, но нямам основателна причина за тъга“-сподели мой приятел.
Много хора подчинявайки се на наложените външни стандарти затъват в безконечни задължения. Стават длъжници на другите и забравят за истинските си нужди. Да се събуждаш сутрин не по-задължение, а с удоволствие да посрещнеш утрото с желание и да направиш всичко онова, което ти се иска. Полезният труд не може винаги да се свързва със задължения, тъкмо обратното. Когато правим нещо с желание ние се отдаваме с цялата си душа и времето сякаш спира. Или ако за минутка откажем да сме черногледи бихме могли да намерим очарование и в най-досадните на пръв поглед неща. Да уловиш момента и да се насладиш на аромата на цъфтящите дървета, на избуялата трева независимо от грижите, които имаш. Да осъзнаеш преходността на живота и да се изпълниш с оптимизъм въпреки случващото се около теб. Можете ли да се поспрете за момент и да се огледате наоколо?
Животът никога не спира, но сегашният момент е очарователен и незаменим и не съществува минало, нито бъдеще, защото притежаваме нашето сега и само то е реалност. Не в търсене на смисъл в живота, а в създаване на онова настояще, което ни изпълва със задоволство, а задоволството няма нищо общо с масовите разбирания за щастие. Удоволствието, че не си пропуснал да пропилееш нито една минута от живота си. За лудо работи, за лудо не стой или по-скоро живей живота си с онази страст, с която любовниците се сливат в своята първа интимност. Но за да се случи това е необходимо да обичаш, а любовта е сложно нещо, тя иска всеотдайност и постоянство и не се случва по задължение, за това и аромата на черешите имат онази вековна стойност, която е предвестник на плодородието и пословичното българско трудолюбие. Да се радваш на цъфналите дръвчета в двора си е като да предвкусваш плода на труда си, на надеждата и мерака, който си вложил за да създадеш нещо смислено в живота си и да се порадваш от цялата си душа на преходността на всичко земно и толкова красиво. Е, не е ли всеки миг прекрасен?
Д-р Катя Пенева тел. за контакти 0897 25 81 81
e-mail: [email protected]