Психотерапевтката и семеен консултант Катя Пенева отговаря на въпроси на читателите на Burgascity.com. Своите запитвания към нея, както и актуални теми, към които имате интерес, можете да изпращате на [email protected].
Психолозите винаги обичаме да търсим обяснение за чудесата на живота. Спасението на душите, чрез възкресението на Спасителят, все повече днес се размива в традицията на обичаите! В дните на страстната седмица е много по-леко да преживяваме суетнята около трапезата, отколкото да си позволим да преживеем за пореден път-пътят към нашата Голгота! Великденските традиции по цял свят са много почитани, макар че всеки четвърти човек няма и представа какво всъщност се празнува на този ден. Жалко, че старите обичаи – боядисаните яйца и великденското агне – нямат нищо общо с историческите корени на този ден, но какво от това? На празник не се ходи на работа, време е за поредното пролетно почистване, време за приятелите, за козунаците и за малко пролетни нюанси в семейните ни отношения. На този празник ние по-скоро броим отлетелите пролети на нашите години, а не боядисаните яйца във фруктиерата на баба.
Страданието на Исус е голямо, величието в живота на една такава личност се измерва със силата на духа, на божественото, на свръхестественото, което се ражда с първата глътка въздух на всеки един човек дошъл на тази земя.
От осанна в Ерусалим и надеждата ни за щастлив и вечен живот, през личното ни отчаяние от грижите на човешката ни безизходица, до разпни го в драмата на Разпети петък е част от живота, който живеем и днес. А болката е разтърсваща, подобно на тази, в която преживяваме тежестта на проблемите, на товара чрез който всеки от нас носи своя кръст.
Исус Христос е на кръста, осъден невинно с най-страшното смъртно наказание, съществувало някога. На пръв поглед един неповторим живот завършва с една ужасна трагедия. Но ако погледнем по-нататък, се натъкваме на триумфа на третия ден. Гробът е празен, смъртта е обезоръжена. „Христос наистина възкресе!” – така гласи от древността поздравът на християните. И възкресението сякаш е краят на човешките проблеми и грижи. Във възкресението, в победата над живота, след смъртта ние християните виждаме изхода или триумфа над житейските си неудачи. Победата винаги е в края на пътя. Победата е в болката от самото раждане, тя ни съпътства в целия ни житейски път, тя е ореола на човешкото ни съществуване, та чак до смъртта. Но днес предпочитаме охолния живот и наградите пред чашата с оцета и трънения венец . Копнеем за вечен живот в наслада, отколкото всекидневното разпятие на кръста. Желаем новорождение и Възкресение, желаем вечен живот, желаем победа, но ако може без Голгота и без страдание! Защото сме несъвършени, защото просто сме хора! Нали Исус умря за нас, за нашите грехове, защо и ние да се мъчим като него?
Стремим се да имаме най-доброто в живота си, но без да сме готови да платим цената.
Веднъж една моя приятелка, преминала през много тежки кризи в живота си, ми каза: „Знаеш ли Катя, стреми се да поглеждаш нещата винаги откъм техния край. А винаги в края на всяко нещо в живота е кончината” Точно това означава Великден. Накрая във всеки един живот побеждава смъртта. Тя побеждава истината и лъжата, побеждава правдата и неправдата, побеждава унижението, побеждава, любовта и омразата, самотата, величието. Смъртта надделява над земната ни суета . Ако е нямаше смъртта всичко на този свят не би имало стойност и смисъл.
Във Великден е нашата надежда. Тя винаги трябва да бъде по-голяма, отколкото са нашите проблеми. Това е една от истините за Възкресението. Откакто Исус Христос възкръсна, няма погребани надежди и няма погребана любов! Това е божественото уравнение на живота, затова празнуваме Великден. И всеки от нас по своему страда, за изгубеното, за несбъдната среща, за отлетялата си младост. Възкресение означава надежда. Възкресението ни показва, че това, което е преходно и незначително, не е последното нещо в живота.
Тайната на Възкресението се състои в сигурността, че накрая побеждава любовта, а не омразата, истината, а не лъжата, животът, а не смъртта. И нека и днес да си позволим своето лично разпятие, нека си позволим да преживеем болката на живота, за да можем да се насладим и на своето лично Възкресение-тук и сега. И преди Христос да умре на кръста за нас, нека ние да преживеем своето страдание, защото след всяка скръб идва и спасение.
Велик ден е!
Д-р Катя Пенева тел. за контакти 0897 25 81 81
e-mail: [email protected]