„Вие сте човешки същества и любовта ви е заложена на карта, а когато обичате себе си, животът също ви заобича“-така гласеше анонс на книга за самопомощ. Замислих се как в надпреварата си за материален просперитет ставаме още по-брутални и груби към заобикалящият ни свят. Независимо от това дали хората са оцелели след пандемия, война, земетресения, катастрофи, това, което реално е имало значение, е как тези преживявания засягат техните взаимоотношения с любимите хора, със себе си и със света.
Сред най-травмиращите аспекти на всички катастрофи не можем да пренебрегнем най-болезнената рана, която нанася разбиването на човешките ни връзки. Да си изоставен от близките за теб хора, да си ограбен от индивидуални взаимоотношения, които те карат да се чувстваш в безопасност, ценен и имащ възможност да станеш по-човечен.
Тъй като сме социални същества, най-лошoто, което може да ни се случи е загубата на отношения. Във възстановяването от каквато и да е травма и пренебрегване първо се обръщаме към качеството на взаимоотношенията, които имаме, в изграждането на ново доверие, във възвръщането на увереността, на чувството за сигурност и повторното свързване с любовта, а не към банковите ни сметки. Изцеляването на душевната ни болка е невъзможна без трайните, грижовни връзки, които имаме с другите.
От хилядолетия хората са живеели в малки групи изградени от 40 до 150 човека, повечето от които са били тясно свързани един с друг всекидневно и организирани като общност. В настоящето средностатистическото семейство е по-малко от четири човека и шокиращото е че все повече хора избират да живеят сами.
С напредването на технологиите все повече се отдалечаваме от средата, в която векове преди нас хората са живели. Светът, в който живеем днес не зачита биологичните ни особености, той не взима пред вид много от базисните ни човешки потребности, често ни отдалечава от здравословните дейности и ни приближава до тези, които са вредни.
От години психолози и психиатри учат хората, че могат да бъдат психично здрави и без социална подкрепа, че „ако не обичате сами себе си, никой друг няма да ви обича“.
Все повече на жените се внушава, че нямат нужда от мъже, а на мъжете им се подиграват, когато станат твърде зависими от своята любима. Хора, които не са създали семейство и нямат никакви социални връзки се възприемат като също толкова здрави и щастливи, както и тези, които са семейни. Тези идеи противоречат на фундаменталната същност на човешкия биологичен вид. Ние сме социални бозайници и никога нямаше да оцелеем без дълбоко взаимосвързания и взаимозависим човешки контакт. Истината е, че не можете да обичате себе си, ако не сте били и не сте обичани. Способността ни за любов не може да се изгради в изолация.
Ако в началото на миналия век само един процент от хората са страдали от депресии, то в днешно време, това е характерно за всеки втори човек. И причината в това не е единствено в динамичния забързан и все по-изискващ свят, а в променящите се модели на брака и развода, в трудностите, които хората споделят в откриването на удовлетворяващи романтични връзки, в непрекъсната борба, която семействата с различни финансови възможности водят в опит да открият баланс между работата и домашния живот. Разкъсването на връзката между онова, от което имаме нужда, за да бъдем психично здрави, и това, което съвременният свят предлага, може да се види в непрекъснатия дискомфорт, изпитван от родителите заради интернет, медиите, наркотиците, педофилите, икономическото неравенство и най-вече заради ценностите на нашата култура, които оформят реакциите ни спрямо всичките ни ежедневни проблеми.
Ставаме все по-самотни и все по-нещастни. На работа по цял ден, а в почивката след вечеря пред телевизора или в някоя социална мрежа. Повече приятелства в он лайн пространството и все по-малко приятели в живота. Все по добри битови условия за дълъг живот и съкратено време за човешките ни потребности, които засилват връзките ни с другите, а не ги пренебрегват или нарушават.
Трудно е да се живее в този измислен свят далеч от природните закони и от натрапеното ни силиконово щастие, което ни прави все по-зависими икономически и все по-уязвими към всяко природно бедствие. А когато страданието почука на врата ни се сещаме, че все пак сме хора и имаме нужда не от електричество, а от човешка топлина в тъмните двери на душите си.
Д-р Катя Пенева тел. за контакти 0897 25 81 81
e-mail: [email protected]