-Добре де какви нереалистични очаквания имат хората за партньорските си отношения?-ме пита моята пълнолетна дъщеря.
Всички докато живеем на тази земя, копнеем за щастлива връзка като в приказките Сиси. Идеалната ни представата, че отношенията ни ще бъдат същите като в медения ни месец е първата, която се разрушава. Още в първия месец от съвместното си съжителстване започваме да се мръщим на използваните му клечки за уши, които са престояли поне ден на мивката в банята, а времето в което тя прекарва в сън е повече от полезните й действия в дома. Като добавим и постоянното хъркане и така малко по-малко докато битовизмите превземат ежедневието ни, но чувствата все още са силни и тези детайли само се отразяват бегло в съзнанието ни, без да бъдат все още непреодолими дразнители. Благодарение на филмите, книгите и песните, още от детството ни сме си създали впечатление, че любовта е непрестанна и романтична. В момента, в който стигнем до разбирането, че дори и да изгаряме от силни чувства един към друг, се налага постоянно да си затваряме очите и да правим компромиси, тогава идва разочарованието ни. Разбира се, чудесно е когато сме срещнали взаимна любов още в началото, но е нереалистично да очакваме от съвместния ни живот да бъде захаросан сериал. Защото в дългосрочните и здрави връзки са важни не само любовта и романтиката, но и взаимното уважение и готовността да отстъпваме един на друг. Важно условие за връзката ни е и личното ни себеотдаване. Да можеш да даваш всичко от себе си, без да очакваш другия да ти отговори със същото. За да е здрава и стабилна връзката, тя трябва да се развива, а не да стои замразена във времето на медения период. Няма човек, който в живота си да не преживява вътрешни и външни промени, кризи, да не променя възгледите и приоритетите си. Ако считаме, че отношенията ни ще са такива, каквито са били в самото начало, това означава да не отчитаме изменчивостта на човешката натура във времето. Ти можеш ли да сравниш себе си от преди две или пет години?
Ние се разбираме само с поглед, нали? Това е второто заблуждение в двойката, че партньорите могат да се разбират без думи. И оттук идва очакването ни, че ако другият ни обича ще може да чете мислите ни и ще умее да предвижда всичките ни желания. Когато партньорите са силно привързани или отдавна живеят заедно, те действително разбират и чувстват по-добре другия, но само до тук. Мисълта, че някой е способен безгрешно да разпознава скрития смисъл в нашите думи или действия, е абсурдна и завършена с разочарование и откъсване от реалността. Тази заблуда е присъща по-скоро на жените. Те не изговарят на глас това, от което се нуждаят, това което ги безпокои или това, което желаят. Често предпочитат да се правят на обидени, за да може мъжът да се досети, че нещо не е наред и той да направи онова, което те очакват в мислите си. Но мъжът няма тази способност. Крайният резултат, е че жените се чувстват неразбрани или нежелани. Ами не е лесно да се научиш да изразяваш желанията си, още по-трудно е вместо да се сърдиш на другия да си запретнеш волята и сам да си изпълниш исканията. Разбира се, че все повече мъже в младото поколение са възприели същия деструктивен маниер на общуване във връзката.
Другият проблем при новосформираните двойки е да очакват да имат еднакви хобита. Едва ли всяка жена би клечала с въдицата часове наред в очакване на поредната рибка, която ще клъвне. Обратното също е валидно. Колко са мъжете, които посещават с удоволствие йога, танци или театър? Да, разбира се, че е чудесно да покажем на любимия това, което обичаме и при това от най-красивата му страна, но само собствените му възприятия могат да го подтикнат да ги хареса по собствено желание и само личното му убеждение може да го накара да ни придружи в тези наши занимания. Разбира се, че е много хубаво ако имаме общи интереси, но всеки от нас има право сам да решава за себе си как предпочита да прекарва свободното си време.
Разбира се това е само в началото на връзката. Има не малко двойки, които успяват да преодолеят различията си и да извлекат ползи от своята несъвместимост. Но има и такива, които не успяват да се примирят с дефицитите на другия. И така лека по-лека вместо да се приближават един към друг във времето те се отчуждават. И така докато една сутрин някой от двамата не се събуди и не установи, че любовта безвъзвратно е отлетяла през прозореца.
Д-р Катя Пенева тел. за контакти 0897 25 81 81
e-mail: [email protected]