Съществува нощ в годината, в която световете на живите и на мъртвите престават да бъдат разделени един от друг, тъмното було се вдига и душите на починалите получават възможността да се върнат на местата, които са обитавали. Е, дали ще вярвате на тази история зависи изцяло от вас, фактът обаче е, че нощта на Вси Светии на 31 октомври срещу 1 ноември (или просто Хелоуин) днес е възможност да се позабавлявате истински, навличайки страховит костюм и погаждайки някой и друг номер на познати или приятели. В този смисъл, знаете ли каква е историята на празника?
Хелоуин е денят, който прекосява линията между есента и зимата, изобилието и оскъдността, празникът и суеверието.
Хелоуин води своето начало от келтски фестивали, посветени както на реколтата, така и на смъртта. Коренът на празника ни отвежда и до няколко езически обичая, като ритуала Самайн или Самхейн (Samhain).
Според някои учени обаче, Хелоуин е възникнал независимо от току-що споменатите езически обичаи и е изцяло християнски празник.
Самата дума Halloween датира от 1745 година и е с християнски корени. Означава „света вечер“ и произлиза от шотландското определение All Hallows’ Eve – Нощта преди Вси светии.
На шотландски диалект думичката eve значи вечер, а в самото наименование Halloween тя е съкратена до e’en или een. С времето All Hallows’ Eve се превръща във всеизвестното и благозвучно Хелоуин.
Счита се, че съвременните „хелоуински“ обичаи са повлияни от народните вярвания и суеверия на келтите – някои езически, други свързани с келтското християнство.
Келтското влияние
Празничният ден Самхейн отбелязвал края на събирането на реколтата (т.е. на лятото) и началото на зимата, или „по-тъмната“ половина на годината. Келтите вярвали, че през този период от годината духовете и феите ставали видими за хората. И не само това – те можели да навлязат в човешкия свят без проблем и да правят най-различни „одухотворени“ работи. Също така се считало, че духовете на починалите се завръщали в домовете си. Ето защо там ги очаквали пиршества и места на масата, специално отредени за тях. Съществувала обаче вероятността духовете да не са в добро настроение и да причинят зло. Традицията с маскирането вероятно идва точно оттук – хората се обличали със страшни одежди с идеята да предупредят или изплашат призраците. Палели се и огньове, тъй огънят има пречистваща сила.
Християнското влияние
Християнската догма също изиграва роля в традициите на Хелоуин. Празникът се „пада“ една вечер преди църковния празник Вси Светии на 1 ноември и Задушница на 2 ноември. Празникът Вси Светии се появява в църковния календар през далечната 609 година, но историческите данни сочат, че тогава се празнувал през месец май. През 835 година датата се премества на 1 ноември (датата и на Самхейн) по повелението на папа Грегорий IV. Причината обаче не се таи в религиозни съображения – през лятото Рим не бил способен да съвере всички пилигрими, които прииждали за празника. От друга страна, преместването на датата вероятно се дължало и на епизодичните римски маларийни епидемии, случвали се точно през лятото.
Трик или почерпка
Към края на 12 век гореспоменатите три дни се превръщат в т.нар. „свети дни на задължението“. Тогава глашатаи, облечени в черно, обикаляли градовете и биели камбани за душите, попаднали в Чистилището. Обичаят „souling” (буквално – за душата) пък повелявал приготвянето на малки сладкиши (soul cakes) в чест на възкръсналите души. Този обичай се открива в някои райони на Англия и датира от 15 век. Групи от няколко човека, най-често бедни деца, обикалиляли от врата на врата и събирали малките сладкиши. Вероятно оттук произлиза съвременният обичай, наречен „trick-or-treating” (трик или почерпка), който сме виждали в много филми или по време на пътуванията си, а вече и у нас.
Светещият Джак (Jack-o-lantern)
Стара ирландска приказка от края на 19 век разказва историята на фермера Стиснатия Джак. Има няколко версии на историята, като във всичките Джак си имал разни проблеми с Дявола. Общото във всичките развръзки е, че Джак иска от Дявола никога да не взима душата му. След време фермерът умира, но, както се досещате, не отива в Рая, не може да отиде и в Ада заради дяволското обещание. Изгубен и нещастен, той попитал как да види накъде да тръгне в обгърналата го тъмнина. В отговор, Дяволът му хвърлил пламък, който никога да не изгасне. Джак издялкал една ряпа (любимата му храна) и поставил вътре пламъка.
Ето защо в Ирландия обичаят повелява да се дялка не тиква, а ряпа. Имигрантите от Северна Америка са тези, които въвеждат тиквата в Хелоуин. Тя била много по-лесна за обработване с нож, а и да си признаем – доста по-симпатична за тази цел.
Храната
Тъй като Хелоуин се празнува точно тогава, когато се събират есенните ябълки, захаросаните плодове са типично лакомство навсякъде по света. За да се приготвят, целите ябълки се овалват в лепкав захарен сироп, а понякога – и в ядки.
Един ирландски обичай повелява на Вси Светии да се изпече (а в днешни дни – да се купи готов от магазина) т.нар. десерт barmbrack –леко плодово кексче, в което преди печене се поставя пръстен или монета за късмет.
Вярва се, че този, който открие пръстен в своето кексче, ще открие истинската любов и ще сключи брак през следващата година.
Други популярни кулинарни рецепти за Хелоуин са ябълков пай, ябълков хляб, сладка царевица, цели печени фъстъци. Общо казано – всяка ароматна рецепта с тиква или ябълки е повече от подходяща за 31 октомври!
kulinar.bg
много е хубаэо