вторник, август 16, 2022
НачалоВодещи новиниЯвяване на честния и животворящ Кръст Господен

Явяване на честния и животворящ Кръст Господен

Спаси, Господи, Твоите люде и благослови Твоето достояние,
дари победа на благоверния цар и на народа Си над врага
и запази с Твоя кръст наследието Си.

Празникът Изнасяне на честния Кръст бил установен в деня първи август в Гърция от Константинополския патриарх Лука, при цар Мануил, а в Русия – от Киевския митрополит Константин и Ростовския епископ Нестор, при великия княз Андрей Юриевич.

Причината за установяването му била следната.

На цар Мануил и княз Андрей, живеещи в мир и братска любов помежду си, се случило в един и същи ден да излязат на война: първият от Константинопол срещу сарацините[6], а вторият от Ростов срещу българите (по това време великият княз живеел в Ростов: българи се наричали езичниците, обитаващи земите в долното течение на Волга, откъдето получили името си). Господ Бог им дарил пълна победа над враговете: гръцкият цар победил сарацините[7], а княз Андрей Боголюбски победил българите и ги покорил на себе си, заставяйки ги да му плащат данък.

Когато Андрей отивал на война, имал обичай да взема със себе си иконата на Пресвета Богородица, държаща на ръце Предвечния Младенец, нашия Господ Иисус Христос, и изображението на честния Кръст Христов, който двама иереи носели сред войската. Преди самата битка той възнасял към Христа и Божията Майка усърдни молитви със сълзи и се причастявал с Божествените Христови Тайни. Той се въоръжавал повече с това непобедимо оръжие, отколкото с мечове и копия, и повече се надявал на помощта на Всевишния, отколкото на храбростта и многобройността на войската си, знаейки добре изреченото от Давид: “Не на конската сила Той гледа, нито към бързината на човешките нозе благоволи; Господ благоволи към ония, които Му се боят, към ония, които се уповават на Неговата милост”[8]. С примера на своите благоговейни молитви, както и с пряка заповед, князът подтиквал към молитва и своите войници, и всички, застанали на колене, със сълзи се молели пред иконата на Пречистата Богородица и честния Кръст Христов. А великият княз, гледайки към иконата, се молел така:

– О, Владичице, родила Христа, нашия Бог! Всеки, който се надява на Тебе, няма да погине, и аз, Твоят раб, по Божия милост имам Тебе за своя защита и покров и – Кръста на Твоя Син – като двуостро оръжие срещу враговете. Умоли Спасителя на света, Когото държиш на ръцете Си, силата на Кръста да бъде като огън, изгарящ враговете, които искат да влязат в битка с нас, и Твоето всесилно застъпничество да ни помогне да ги победим.

След усърдна молитва всички целували светата икона и честния Кръст и без страх излизали срещу враговете: Господ им съдействал със силата на Кръста и Пречистата Богородица им оказвала помощ, ходатайствайки за тях пред Бога. Постоянно придържайки се към този обичай, великият княз не му изменил и преди битката с българите: той излязъл на война, имайки, подобно на цар Константин[9] в древността, Кръста Господен пред войската. Руската войска обърнала българите в бягство и преследвайки ги, завладяла пет града; в числото им бил и град Бряхимов на река Кама. Когато след битката се върнали в стана си, видели, че от иконата на Божията Майка с Младенеца-Христа излизат светли лъчи, подобни на огнени, осияващи цялата войска; това се случило в първия ден на месец август. Дивната гледка събудила още повече мъжество и надежда у великия княз и той отново обърнал своите полкове в преследване на българите; подпалил повечето им градове, а на оцелелите наложил данък и опустошил цялата земя; след тази победа той се завърнал тържествено у дома.

Гръцкият цар Мануил излязъл с войската си против сарацините и в същия ден видял подобно чудо – от намиращата се сред войската заедно с честния Кръст икона на Пречистата Богородица със Спасителя излизали лъчи, които осиявали целия полк, и в този ден той победил сарацините.

Царят и князът съобщили, въздавайки слава на Бога, с особени послания един на друг за извоюваните с Божия помощ победи и за чудесното сияние, излизащо от иконата на Спасителя. След съвещание със старшите епископи, в знак на благодарност към Христа Спасителя и Неговата Пречиста Майка, те установили празника в първия ден на август. За възпоминание на кръстната сила, въоръжени с която победили враговете, те наредили на свещеника да изнася честния Кръст от олтара и да го полага в средата на църквата за поклонение и целуване от християните и за прославяне на разпнатия на кръст Господ Иисус Христос. Освен това епископите наредили на този ден да се освещава вода, от което празникът получил своето название – изнасяне на честния Кръст, защото честният Кръст, заедно с други свети икони, тържествено се изнася на реки, кладенци и извори.

Да празнуваме, братя, въздавайки хвала и благодарение на всесилния Бог и наш Спасител Иисус Христос и Неговата Пречиста Майка, Владичицата Богородица, благоговейно почитайки и честния Кръст Христов; но да празнуваме с благоговение, благоугаждайки на Бога, пребивавайки в мир и любов помежду си, вършейки дела на милосърдие и отдалечавайки се от грехове, помнейки страха Божий; та, като угодим на нашия Създател и Владика, да се удостоим с вечното празнуване заедно с всички светии, след деня, когато ще се яви знамението на Сина Човечески на небесата[10] – честният Кръст Христов, предхождащ пришествието на Съдията на живи и мъртви, идващ със сила и слава голяма, и ще осияе всички праведни със светли и радостни лъчи. След завършването на съда ще предхожда всички светии, въвеждайки ги в Царството небесно, и всички светии ще блаженстват, радвайки се в безкрайни векове; към тях, по молитвите на Пречистата наша Владичица Богородица, всемилостивият наш Спасител Христос да причисли и нас грешните[11]. Амин.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите („Четьи-Минеи“) на св. Димитрий Ростовски.

предишна статияХороскоп за 1 август
Следваща статияВремето на 1 август

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Most Popular