неделя, август 14, 2022
НачалоВодещи новиниКак възниква идеята за Джулай  в България

Как възниква идеята за Джулай  в България

Джулая или „Джулай“ е обичаен хипи празник в България, който възниква във Варна през 1986 г., а понастоящем се празнува редовно с участието на Джон Лоутън в най-източния бряг – скалите при с. Камен бряг, където Слънцето първо огрява България. Името на празника се свързва с известната песен на английската рок-група Юрая Хийп от 1971 г. July Morning – „Юлско утро“). „Джулай“.

Въпреки че според обичая е свързана със световното хипидвижение от 1960, тя съществува в България и до днес.

На всеки 30 юни срещу 1 юли големи струпвания от хора се събират по българското крайбрежие на Черно море, за да посрещнат заедно изгрева на слънцето. Така те смятат, че се пречистват пред него, без това да има връзка с езически или религиозни обреди.

История

„Джулая“ е самобитен за България поради естеството на неговото възникване и не се наблюдава в други страни в Европа и по света. Твърди се, че е възникнал като протест срещу комунистическата власт, изразен в значението и внушението на едноименната песен на Юрая Хийп.

Символичното посрещане на изгрева е било като посрещането на едно ново начало и едно по-добро бъдеще за първоначалните участници.

След падането на комунистическия режим в страната движението продължава да съществува, но липсата на първоизточника за протест променя с времето основната идея на първото хипи движение в България.

Някои твърдят, че идеята вече е загубила своето първоначално значение, както и че по-младите хора не са непременно запознати с условията, при които е възникнал този празник или дори кой е авторът на песента. Въпреки това, въодушевлението от първите сутрешни лъчи, като символ на зараждащия се живот, е все още основна причина хората да го честват.

Поради прекаленото посещение след промените от 1989 г. на хора, които са далеч от хипарската идея, група от т. нар. „стари хипари“ решават да започнат да честват „ивнинга“ (вечерта – от July Evening), като се събират в с. Варвара на 30 юни.

Представата за „Джулая“ е прочута и днес. Сега тя има смисъл на бягство от града от цивилизацията, на протест срещу собственото Аз и пълно освобождаване на личността от оковите на големия град.

В по-друг смисъл, това е просто едно начало на лятото.

Възникване на идеята

А ето и цялата истина: както повечето останали в историята неща и Джулая е започнал едва ли не тривиално като сбирка на неколцина приятели. Версиите на двама от „старите хипари“ – Люба Стойчева и Владо Илиев, били на линия още в зората на българското движение, съвпаднаха напълно.

Всичко започва във Варна през лятото на 1986 г.

Тяната, млад хипар тогава, легенда днес, дал идеята. Хипи фолклорът разказва, че докато бил в казармата, му се паднало да стои на пост именно в нощта на 30 юни срещу 1 юли. Тогава си обещал, че ще направи така, че повече никой да не посреща този изгрев сам.

Вечерта се събрали на една поляна в Морската градина близо до Първо районно, която и до днес се нарича Джулайската полянка. „Аз на първия Джулай вечерта не бях, но отидох на сутринта“ – спомня си Владо. – „Имаше не повече от 10-12 души, все варненци. От следващата година вече се събирахме на вълнолома до морския фар.“ Разказът на Люба внесе допълнителен колорит и детайли: „Поводът беше донякъде и съвсем тривиален. Двама приятели имаха годишен отпуск от казармата точно тогава, а един друг – рожден ден. Всичко съвпадна и решихме да се съберем. Аз тогава бях бременна и вече с коремче. Бях завършила музикалното училище и още живеех във Варна. Взехме китари,

касетофон на батерии, за да си пуснем на сутринта July morning,

бирички… Не че и през другото време не посрещахме изгрева, но тогава имаше конкретен повод. Бяхме различни по възраст – старата хипария и няколко дечурлиги.“
Интересното идва на следващата година. Варненските хипита с „По пътя“ на Керуак в джоба както обикновено кръстосвали България на стоп през годината. И споделяли с приятели за Джулая, тогава мобилни телефони още нямаше. И на втория Джулай се събрали няколко пъти повече, при това с представители от цяла България. „Всяка година ставахме все повече и повече.

Най-хубавият Джулай беше през 89-а

Тогава, след изгрева, се появи Дидо Драгнев в бял костюм и каза, че кани всички на своята сватба. Един приятел нарисува върху чаршаф хипарския знак и отгоре на български написа „Обичай“. С този плакат 400 души се понесохме в шествие по улиците на Варна. Беше голям купон“ – пренася ни във времето Владо.

По онова време Джулая е място за срещи на хора с еднакво виждане за света. „Искахме да си носим дългите коси, да си слушаме музиката, да си пием на спокойствие“ – обяснява Владо. Поети и музиканти активно присъстват сред невписващите се в тогавашните разбирания за живота бунтари. Юлският изгрев освен купон предлага

място за обмен
на идеи, разговори, музика,

дори литературни четения. „В един момент това едва ли не стана национално движение. Надойдоха журналисти, община Варна беше налепила плакати, искаше да организира концерти“ – продължава разказа си Люба. „Започнаха да идват всякакви – пънкари, метъли. Започнаха проблеми с полицията. Това не беше нашата идея и се преместихме. 92-а и 93-а беше някакво междинно положение. Събирахме се на различни места, а през 94 г. с Тяната се преместихме на Варвара. Там беше диво и незастроено тогава“ – допълва Владо.

На Варвара, в полите на Странджа планина, хипитата си правят бивак и започват да посрещат изгрева на поляната до т.нар. желязно дърво – артефакт, останал от снимането на българския филм „Голямото нощно къпане“.

През 1994 г. се ражда и т.нар. Ивнинг

(вечер). „Със Светлана Комогорова-Комата седяхме след изгрева в известната варварска кръчма „Яндата“. Тогава си казахме: щом си имаме морнинг, защо да си нямаме и ивнинг? Като го посрещаме слънцето в началото на юли, защо да не си го изпратим в края?“ – посвещава ни в историята Владо. И така на 31 юли срещу 1 август започва и Ивнинга.

Но колкото повече годините ни отдалечават от спомена за комунизма, толкова повече и хипи движението се разпилява. Обратно на очакваното обаче Джулая продължава да расте. Само че от своеобразна социална позиция, празникът се превръща по-скоро в начин на мало и голямо да се измъкне от напрегнатото ежедневие и да зареди батериите с животворните слънчеви лъчи на изгрева. Стигна се дотам, че в последните години едва ли не

Черноморието се оказва тясно за прииждащите
„нео-джулайци“

Дори да не знаят кой е Райчо (слънцето – на стар джулайски жаргон), ентусиасти от цялата страна се запътват най-вече към Иракли и Камен бряг. Десетки огънчета огряват плажовете през нощта, а на сутринта мечтата на Тяната е направо преосъществена. Буквално хиляди посрещат заедно изгрева на Камен бряг, макар мнозина – през камерата на мобилните телефони. Пикът беше миналата година, когато хиляди посрещнаха на Камен бряг Джулая с „Юрая“. Удивен, че в България съществува подобен празник, бившият вокалист на легендарната банда –

Джон Лоутън, изпълни July morning на самия изгрев

Така след 23 години от касетофони на батерии песента прозвуча в оригиналното изпълнение на живо.

За съжаление от хипи идеята е останал обичаят да се пийва обилно, но не и основното „прави любов, а не война“.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Most Popular