неделя, юли 3, 2022
НачалобългарияБългарияУтре е Еньовден, тази нощ небето се отваря и сбъдва всички желания

Утре е Еньовден, тази нощ небето се отваря и сбъдва всички желания

Еньовден е стар народен празник, който се чества на 24 юни всяка година. На същата дата източно православната християнска църква чества деня на Йоан Кръстител и често обредите и традициите на двата празника се преплитат. Самото име Еньовден идва от кратките форми на Йоан – Яне и Еньо.

В нощта на 23 срещу 24 юни небето се отваря и ако човек си пожелае нещо много силно, то се сбъдваВ тази вълшебна нощ мечтите се изпълняват, защото цялата Вселена е отворена за позитивните хора и техните желания.

Празникът почти съвпада с лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. Може би и това е причината да се вярва, че в нощта срещу Еньовден се сбъдват всички желания.

На същия ден започва новата масонска година. Тъй като официалното учредяване на обществото на Свободните зидари се състои в Англия през 1717 г., на деня на Св. Йоан – 24-ти юни.

На днешния празник най-важната билка е еньовчето. Направете си голям букет от еньовче, жълт кантарион, бял равнец, мащерка. Уханието на тези билки ще ви радва през следващите дни и нощи.

На Еньовден трябва да си пожелаем най-хубавите неща за нас самите и за нашите близки и желанието ни ще се сбъдне, защото това е ден на чудесата

Вълшебствата сега са около нас. Магичният Еньовден ще сбъдне мечтите ни само, ако искрено си го пожелаем!

В средата на Еньовата нощ небето се отваря обаче едновременно за добри и зли сили. В полунощ срещу празника – стават чудеса, но и черни магии. Тогава се нарушават пространствените и времеви граници между горния и долния свят и действат различни свръхестествени същества и демони – самодиви, вампири, паднали от небето змейове.

Съществува още поверие, че в нощта срещу Еньовден, когато небето се отвори, всички Звезди слизат на Земята. Тогава те придават на билките необикновена целебна сила. Според народните представи Звездите са прозорци по небето, през които Господ наблюдава какво става на Земята. Те са свещите и кандилата на Господа и се осмислят като китки от ароматни цветя и билки, които красят нощно време небето.

Гаданието се извършва от „еньовче“ – съвсем малко момиченце, което все още не разбира от работите на „големите“. То е най-много на 4-5 години, за предпочитане сираче. Момите влизат в дома на детето и го обличат като булка. Хвърлят му червено було, запасват го с пелин, окичват го с венци.

Вдигат го на рамене и тъй тръгват да обиколят всички ниви, градини и лозя, къщи и кошари. Където мине еньовчето, след него ще дойде берекетът. Разбира се, всичко това е съпроводено с песни и танци. Момичетата берат билки и цветя по пътя си, които свиват на китки и венци.

Групата обикаля селото, като всяко девойче носи на свой ред Еньовата буля, докато булята се прави, че лети сама. По време на шествието питат детето каква ще бъде реколтата, ще избуи ли пшеницата, ще се роди ли много грозде, ще има ли хубав мед, както и всякакви други въпроси, които касаят стопанствата.

Еньовата буля е твърде мъничка, за да дава разумни отговори. Тя отговаря интуитивно и спонтанно и думите й са предсказание за следващата стопанска година.

Обиколката на момите приключва отново в къщата на Еньовата буля, където ги чака котлето с пренощувалите китки. Девойките пеят и наричат, изваждайки китките една по една. Голямата загадка в този ритуал е кога момичето ще се омъжи (продължаването на рода), както и ще има ли здраве и берекет (оцеляването на рода).

Разновидност на този ритуал позволява да се надникне още по-дълбоко в бъдещето и да се зърне бъдещият жених. Това е вариант на ладуването, при който обаче момичетата се обръщат не към Лада, богинята на любовта, а към Еньовата буля. Все пак това си е чисто ладуване по същество, при което се гадае какъв мъж ще вземе даденото момиче, с какво ще се занимава, какъв ще бъде неговият нрав и характер.

Момичетата пеят Ой, Еньо-о-о, Еньо-о-о! Еньова бульо-о-о!. През това време малкото момиченце, пременено като Еньова буля, изважда от котлето китките на девойките, белязани с конец или пръстен – някакъв нишан, по който да си ги познаят, след като са били объркани безразборно. Детенцето стои с покрито лице и се предполага, че действа „на сляпо“.

Тя не може да разпознае китките, дори и да ги е видяла преди това. Вади произволна китка и нарича на собственичката й как ще премине животът й, ще бъде ли в заможно семейство, ще има ли здраве и имане, ще има ли щастие и радост и други. Това е отдаване на интуицията и канализиране в чист вид, подпомогнато от чистотата на съзнанието на малкото дете.

В края на ритуала Еньовата буля се изкъпва с водата от котлето. Пуснатите по-рано ечемичени зърна се разпределят между момичетата. Тази нощ те ще ги скрият в леглата си, под главите, за да им се присънят техните бъдещи съпрузи.

Ритуалът е поредица от магически действия, които „накъсметяват“ бъдещето по най-ефективен начин. Китките са потопени в „мълчана“ вода, те са поели енергия от небето през нощта, а силата на луната е била увеличена стократно от червеното було и от розовия храст, който е включен с надежда за здраве.

Обичаят се възпроизвежда не единствено в християнските среди. Той се намира и в Родопите, у българите-мохамедани. Разликата е, че там момите вият китки от орехова шума и задължително си връзват пръстена. Но съдът, пълен с мълчана вода, и тук присъства, както и заръката китките да пренощуват под трендафилов храст.

Тук намираме и измиването на лицата с магическата мълчана вода, за да се „отвори“ виждането и гадаенето да бъде истинско. В тази планинска част е съхранен и още един обичай – в нощта на Еньовден девойката да не се прибира в своята къща, а да спи в дома на някой близък, където е много по-вероятно да получи магическо послание и пророчески сън.

Целта пак е същата – да се научи от по-рано за кого ще се омъжи момата и дали той ще е така хубав, напет и заможен, както тя си мечтае.

Нощта на Еньовден е идеалното време за билкарите и вещиците (идва от „вещ“ – знаещ, можещ). От време оно се знае, че в тази кратичка, но пък чудна нощ растенията придобиват мощна лечебна сила, а веднага след празника губят тази изключителност и вече не се берат.

Едно поверие разказва, че самите звезди се доближават към земята и зареждат с лечебни свойства билките, като усилват способностите им. Слънцето постига максимална енергийна активност, което буквално „зарежда“ растенията. В този период те са в растеж.

Късат се в сухо време, след като се вдигне росата, но преди изгрева на слънцето. Ето това съчетание е мъчнотията в цялата работа. Но тези, които успеят, са възнаградени с истински магически лекове за всички познати болежки. Някога всички жени, без изключение, са познавали билките и са ги прилагали ежедневно.

На някои места правели и специален ритуал за откупуване на взетите от природата билки. Жените играели около набраните наръчи отново мълчано хоро. Набраните в еньовата нощ растения се сортирали на празника на безсребърниците Козма и Дамян, 1 юли.

Също така са се правили отвари и на самия момент, винаги в нов съд, който не е използван досега. Обикновено на 24 юни се берат липа, жълт кантарион, лайка, бял равнец, мента, еньовче, мащерка, маточина и други. Билкарите никога не обират билките докрай. Те винаги оставят по един от всеки три стръка, за да има и догодина, на същото място да израстнат достатъчно растения и отново да се вземе лек от природата.

Еньовче по Еньовден

Жълтото еньовче, приготвено на чай у дома, е чудесно средство за понижаване на кръвното налягане и за спадането на отоци. То има диуретично действие, имунната система става буквално желязна, обладава противовъзпалително свойство. Някои фитотерапевти препоръчват растенията да се приемат 30 дни със 7 дни почивка. Или да се пият три месеца с един месец почивка. Днес е известно, че лечебните растения имат фармакологичен ефект до две години.

Мента

Чай от мента се прилага при болки и спазми в стомаха, при неразположение при менструация, набирането на газове в червата, за подпомагане на секрецията на жлъчката. Много помага при лош дъх, което винаги е знак за някаква болест.

Цикория

Чай от цикория подобрява храносмилането, сваля нивото на кръвната захар. Прилага се при болна жлъчка и проблеми с черния дроб. Засилва жлъчната секреция и кръвообращението. Подкрепя обмяната на веществата. Пие се още при ревматизъм, а също и като слабително.

Жълт кантарион

Жълтият кантарион се бере, когато поне една трета от цветовете са цъфнали. Реже се с много остър нож. Използва се при язва, има противовъзпалителен ефект за стомаха. Действието му е буквално като балсам. Пие се максимум половин година, защото има опасност кожата да се оцвети.

Мащерка

Днес мащерката се използва повече като подправка в традиционната кухня, еднакво подходяща и за месни, и за безмесни ястия. Като лечебно растение има отхрачващо, спазмолитично и противовъзпалително действие.

Бял равнец

Лечебни са цветните кошнички, които се отстраняват от цялото растение с остър нож на около двайсетина сантиметра от върха. Също се суши, но преди това щателно се проверява за примеси. Използва се против възпаления, за подобряване на съсирването, при проблеми на белите дробове и на отделителната система.

Липов цвят

Липовия цвят се бере ръчно. Подбират се само цветовете и първите прицветни листа. Преди да се използва, той се суши, като се пръсва на широко, за да се гарантира добър обмен на въздуха и излизане на влагата. Съхранява се в хартиени торбички. Чаят от липа има противовъзпалително действие, прилага се при висока температура.

Лайка

При лайката има една особеност, че тя сравнително трудно се различава от нелечебната си разновидност и може да бъде объркана. Нелечебното растение няма мирис, а съцветието е плоско и изпълнено, докато при лечебната е кухо. Отвара от лайка се ползва при инфекции по храносмилателната система. Гаргара се прави при болно гърло и възпалени венци. Правят се бани при хемороиди и цялостно обливане при обилно изпотяване и неприятна миризма.

Билкови рецепти и действия.

Ще ви представим няколко билкови рецепти и действия с билките, свързани с Еньовден.

Билков тоник

Рецептата е запазена в Студийския манастир в Истанбул. Тоникът благоприятства храносмилането, прилага се при стомашни болки, има общ възстановителен ефект, разхлажда при много горещо време. Рецепта: взимат се по 6-7 листа мента, маточина, малина, коприва, роза, 5-6 броя плод шипка, по половин чаена лъжичка семена от копър и анасон.

Всичко това се пуска в завряла вода – около 1 литър, и се оставят да постоят няколко минути. След прецеждане се подправя с лимон и се подслажда. Пие се изстудена, като разхлаждаща напитка с лечебно действие.

Еньовски венец

Венецът е древен магически предмет, който закодира в себе си желанието за щастие и отдалечаване от зли сили. С венци се кичат всички обекти, които представляват особена ценност – животните, та да са плодоносни и здрави и да дават богато поколение, кладенците, за да не пресъхват, къщите, за да са пълни с деца, хамбарите, за да са пълни с жито.

Еньовски венец
Еньовски венец

Сватбеният венец носи любов и деца. Всички помним и лавровите венци за войните-победители. Силата на венеца се намира и в короните на владетелите. Еньовският венец и горящият огън във формата на кръг са знак за цивилизована територия, отцепена от опасностите на широката Вселена. Извън този кръг е всичко опасно, което може да навреди, там е целият хаос.

Огънят има силата да пази и да пречиства всичко, което мине през него. Така венецът и кръгът получават сакрална роля.

Казват, че на Еньовден всяка магия става и всяко гадание е истинско и се сбъдва. От билките, сред които водещо е еньовчето, се свиват китки и венци. Някъде правят по една китка за всеки един от семейството, за да му се гадае каква ще е годината и да му се нарече индивидуално късмет и успех.

Такива цветни свитъци и сплитки се окачват из дома, за да прогонват нечистите сили. После от тези китки се къса за домашните лечебни чайове. Те се палят и с дима им се окадява стаята на болните. Запазват се и се ползват и за лек.

Момина китка

В китките се завиват 7, 9, 12 вида билки. Казват, че такава китка може да привлече любимия. Задължително присъстват така наречените момински билки като божур, седефче, иглика, невен, босилек, ружа, здравец. Добавят се омайниче за любов и за привличане на мъж.

Според народните вярвания, когато се вари биле за любов, то това не може да стане ей така, пред очите на всички. Избира се запустяло място – може да е стара къща в края на селото или някъде из поляните, където няма да мине никой и чуждо око няма да надзърне. Водата се поставя на огъня.

Той е слаб, за да завира бавно. Към него се хвърля сух бял оман.

Сухият бял пелин пък се свива на китки, само че с голям размер, и с тези своеобразни метли се измита дома от всичко зло, което може да се е спряло и натрупало по ъглите и долапите. Стръкче от билката, скрита някъде на голо, пази от зли очи и уроки. Венец, свит от бял равнец, се окача над главата на болния, а когато поеме енергията на болестта, се хвърля в течаща вода, за да бъде отнесена надалече.

Магии и ритуали

Празникът и в този си вид носи белези на ранния култ към Слънцето. В деня му хората излизали от домовете си още преди изгрева, за да се поклонят пред светилото и да наблюдават раждането на деня.

Вярвали са, че слънцето ще се изкъпе във водите на река, море, езеро и ще тръгне към зимата. Жените на всякаква възраст берат билки и цветя, сплитат ги в не просто голям, а направо огромен венец, под който може да мине цял човек. Целта е да се промушат под него в едно със своите деца, разбира се за здраве.

Източник: sanovnik.at

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Most Popular