сряда, май 18, 2022
НачалоВодещи новиниД-р Катя Пенева-любовен психотерапевт: Самосъжалението е пагубно за вашето тяло и ум

Д-р Катя Пенева-любовен психотерапевт: Самосъжалението е пагубно за вашето тяло и ум

Забелязала съм, че все по-често сме склонни да се самосъжаляваме. Вместо да се радваме на прекрасния, студен пролетен ден, ние копнеем по утрешния и тъжим за отминалия. Това е много тъжно защото онова, което не можем да се насладим и да преживеем днес, не можем да си добавим утре. Не можем да наваксаме целувката от любим човек, не можем да си компенсираме прегръдките на безпомощното си дете, което тича към нас за да потърси закрила.

Можем ли утре да им се насладим?

А вие обичате ли вчерашни пържоли? Ако е така елате ми на гости утре, може и да са останали.

Много от нас живеят в миналото, защото се страхуват да проходят напред. Капсулирали са се в сигурното, но вече несъществуващо събитие или любим човек, който са загубили. Спомени, които обслужват единствено  страховете ни. Това до голяма степен е валидно за партньорските отношения. В началото всичко върви по мед и масло, с течение на годините любовта ни загубва тази първоначална страст, а понякога и загрубява. Тя не е добра домакиня, а той постоянно разхвърля и никога не ми помага, често закъснява след работа. Червейчето на недоволството ни разяжда от вътре и негодуванието нараства. Вместо да се радваме на взаимното си присъствие, започваме да се обвиняваме и хоп хубавия момент си заминал, стоим и се гледаме накриво. Мълчим, ставаме нервни и раздразнителни и така удоволствието оставяме отново и отново за онова утре, което никога не идва в семейния ни живот.

Често нашето изкривено мислене ни причинява чудовищни душевни травми. Колко безсънни нощи сме прекарали заради глупава дреболия, станала през деня? След конфликт с началника ни вече предвиждаме уволнение, загуба на дома. Любимият не отговаря на обажданията ни и ние вече го виждаме как пие кафе с друг, малко по късно те са вече в леглото и разбира се накрая стоим сами с чаша алкохол, нагазили до колене в собствените си сълзи.

Няма как да не си даваме сметка, че лошото събитие се случва само веднъж, но лошото ни очакване ни наказва всеки път, когато го допуснем в мислите си. Дори и никога да не се реализира, ние сме страдали повече от достатъчно. Нашето съзнание е по-голям драматург и от Уди Алън, то толкова живо може да демонстрира слабостите и страховете ни, че да парализира  душата и тялото ни в безжизнено състояние. Болезнените мисли напълно са изпълнели съзнанието ни и ни водят към дъното на собственото ни тресавище.

Независимо от това, какви в действителност са събитията ние продължаваме да се блъскаме в препятствия, съществуващи единствено в собствената ни глава. Дъждът може да бъде студен, но може да бъде и пролетно напояващ, пречистващ. Когато променим своята настройка и оценката си към обкръжаващият ни свят, завинаги ще затворим вратата на негативните си очаквания. Няма добри или лоши събития, ние ги правим такива!

Замисляли ли сте се защо сме толкова щастливи, когато сме влюбени? Дните ни минават в мисълта за другия, нямаме търпение да се срещнем да се прегърнем, да сме заедно и каквото и да ни се случва в негативен план, то няма никакво значение. Колко би било хубаво ако това чувство можеше да остане завинаги помежду ни. Уви не успяваме, от определен момент на съвместното си съжителстване преставаме да създаваме щастието по между си. И колкото повече притискаме другия в недоволството си към него, двойно повече негативизъм получаваме в замяна. Страшното е когато загубим желанието си за съвместен живот. Семейният самолет се разби, оцелелите имат право да избягат. Всяка загуба може да бъде преодоляна, но само ако сме готови за това. Затваряйки се в себе си, стоейки без движение сме обречени да сме нещастни. Подобна е и ситуацията, в която не можем да вземем решение. Неприятно ни е, когато избираме по-малката от двете злини.

Няма значение какво избира човек, важното е винаги да се движи напред и да се развива следвайки своята посока. Няма предел на човешките способности, важното е да трасираме своя път. Жалкото е, че следвайки живота си, пропускаме да се порадваме на сегашния ден къде от болни амбиции, къде заради собственото си късогледство.

Д-р Катя Пенева тел. за контакти 0897 25 81 81

e-mail: [email protected]

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Most Popular