събота, юли 2, 2022
НачалоВодещи новиниЛегенда за чудотворното „Аязмо” в сърцето но Родопите

Легенда за чудотворното „Аязмо” в сърцето но Родопите

На юг от връх „Свети Илия”, в западния край на селото скрито в боровата гора се намира „Аязмото”, за което хората вярват, че е лечебно, пише bestbgtrips.com

Една от легендите за него е: „В близост до параклиса, живеели семейство Анастас и Велика Драганови. Те били семейство от 18 години, но за съжаление си нямали своя рожба. Те живеели скромно, тихо и в голямо благочестие и вяра, че ще имат някога своя рожба. Годините се нижели, възрастта напредвала, а надеждата си оставала неосъществена. На 15 август 1908 г., денят в който се чества Успение на пресвета Богородица, съпрузите възседнали две мулета и отишли в Бачковския манастир. Дълбока била вярата им и надеждата, че Св. Богородица ще им помогне да се сдобият със своя рожба. Присъствали на тържествена служба и останали да нощуват в манастира. На следващия ден посетили Бачковското Аязмо и Клувията и на третия ден се върнали. Дълбоко били убедени, че с тях ще се случи това, което от сърце желаели. И ето, че душевната нагласа, заедно с преголямата им вяра, дали ход на тъй наречената мнима бременнност. Една вечер Велика просълзена от радост, споделила на съпруга си, че е бременна. Той през живота си не бил чувал по-блага вест. Велика не казвала още два месеца, но роднини и комшии започнали да забелязват признаците на бременност и тя се разкрила. Според изчисленията дошло време, когато жената трябвало да се освободи от бремето, което носела. Но останали само надеждите, това все не се случвало. Комшии и роднини на Велика започнали да я успокояват с поверието, че има такива случаи, в които, ако бременна жена язди бременна кобила (а Велика това го е правила) то тогава и жената износва плода си 12 месеца, както кобилите. Минали още два месеца, стопила се всякаква надежда и съпрузите започнали да търсят цяр.

Наши зидари по онова време работели по Сливенския край. Там се носела славата на известната ясновидка Кортеза от Борисовград. След като разбрали за тази ясновидка, съпрузите възседнали две мулета и отишли при Кортеза. Когато пристигнали, тя излязла и казала на останалите чакащи да направят път на хората, които тъкмо са пристигнали, защото идват отдалече, мъката им е голяма и не могат да чакат. Като чула тези думи Велика почуствала голямо облекчение. Влезли вътре и се изненадали, когато Кортеза ги нарекла по имена. Казала им:

– Отдавна ви чакам, защото знам, че радостта, която имахте се стопи като снега напролет, превърна се в тревога. Тя ще мине и ще забравите. Но вие трябва да се радвате, тъй като чрез вас Бог е отредил да се случи голямо чудо, което да е от полза на много страдащи хора.  Във вашата нива има малка баружка, която Анастас ще разкопае и ще стане голям извор. Велика ще започне да пие от извора и всичко ще мине. Това ще бъде утехата ви, докато сте живи. След като се възстановиш, извикайте свещенниците за благословия. Те няма да се съгласят веднага, но след като чуят и за други изцерили се, ще се съгласят. Заградете извора и направете параклис, за да е от полза на всички страдащи.

Като се прибрали, на следващия ден Анастас взел кирка и лопата и отишъл да копае. Цял ден копал и вечерта бликнало изворчето. Той налял в бъклицата си от избистрената вода и се прибрал в дома си. Дал на Велика да отпие. Тя пила от водата в продължение на два месеца, докато се оправила. Анастас вече свободно разказвал за това, което му заръчала ясновидката. Дошло време свещенниците да дадат своята благословия, но както казала Кортеза  дълго се противили, докато накрая се съгласили. След като осветили мястото на Аязмото, започнал и строежът на параклиса. След една година, на 2 август 1910 г. на ден Илинден хората обявили, че ще се освещава Аязмото. Поканена била и Кортеза. Посрещнали я с големи почести.

Параклисът е придобил сегашните си размери през 1927 г. Последният ремонт е направен през 1988 г.

Има много знайни и незнайни случаи на изцерение. За жалост много от тях не са документирани, тъй като жените, които са поддържали параклиса през годините са били неграмотни  и не е било нужно да се водят статистики.

Ще споменем случая на югославянина, който в знак на благодарност подарил за параклиса каменно маналче. 12-годишният син на този човек бил глухоням. Докарали го на Аязмото да се окъпе и останали да пренощуват в параклиса. През нощта детето за първи път проговорило и казало „Татко, окъпах се!”. Това се случва през 1980 г.

Света литургия се извършва на 20 юли на Илинден, на Светли петък (първия петък след Великден), когато се почитат животворящите извори и вечерта срещу Гергьовден. Тогава идват хора от близо и далече, както християни, така и българомохамедани.

На преклонна възраст Драганови, тъй като нямали наследници, дарили нивите около Аязмото на самото светилище.

Източник: bestbgtrips.com

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Most Popular