четвъртък, май 19, 2022
НачалоВодещи новиниДнес отбелязваме 83 години от рождението на Владимир Висоцки

Днес отбелязваме 83 години от рождението на Владимир Висоцки

Народният любимец и както днес биха го нарекли „несистемен“ поет, Владимир Висоцки, би навършил 83 години на 25 януари. Всъщност краткият му живот бе изпълнен до краен предел и написаното, изпятото и изиграното от него стига, за да продължава да живее с текстове, музика и образ и в днешния ден.

По традиция в московския театър, в който е играл Висоцки – „Таганка“ – се играе театралната пиеса с името „Владимир Висоцки“. Спектакъл е поставен от основателя на легендарната „Таганка“ Юрий Любимов през 1981 г. – първата годишнина от смъртта на Владимир Висоцки. Въпреки това, едва след няколко представяния е бил забранен от властите. Едва седем години по-късно – през 1989 г. – е одобрен за публично показване. Оттогава „Владимир Висоцки“, в който звучат текстове на поета и записи на автора, и с участието на други майстори на сцената, навсякъде събира пълни салони.

След като умира, в личния му архив баща му и жена му, Марина Влади, намират 800 песни и 1100 стихотворения. Изиграл е 30 филмови роли, включително Хамлет, изнасял е концерти по цяла Русия и на много места по света (включително и в България). След смъртта му в СССР е създаден фонд за опазване и съхраняване на творчеството му. Въпреки че съветското правителство го признава като актьор, неговите песни остават официално непризнати. Много от тях засягат забранени по това време в СССР теми.

Владимир Висоцки умира на 25 юли 1980 г. Официалната версия за смъртта на Висоцки е сърдечен удар.

Висоцки умира, когато в Москва се провеждат бойкотираните летни олимпийски игри. Съветската преса не съобщава за неговата смърт с изключение на вестник „Вечерна Москва“, и то три дни по-късно. Въпреки това новината достига до всички краища на Русия и до чужбина. Западните станции, като „Гласът на Америка“, свирят негови песни, а пред театър „Таганка“, където е работил, се стича огромна тълпа от хора. В деня на погребението му хора има дори по покривите на съседните сгради.

След смъртта му други руски бардове, като Булат Окуджава и Юрий Визбор, пишат песни за него. Марина Влади написва книга за него. Има и астероид, който е кръстен на Владимир Висоцки. През 1986 г. посмъртно му е дадено званието заслужил артист, а през 1987 г. излизат игрален и документален филм за него.

В интервю за радио Свободна Европа известният руски режисьор Юри Любимов си спомня:

„И така, ние го погребахме, като аз имах при това известна доминираща роля. Те [властите] искаха да го погребат тихо и бързо. Москва беше закрит град през 1980 г. по време на Олимпийските игри, и картината стана доста неприятна за тях. Всъщност те излъгаха, като казаха, че ще изнесат ковчега, за да се сбогува множеството с него, а опашката започваше чак от Кремъл. Очевидно, те това си мислеха – как този тип да го измъкнем покрай Кремъл до Ваганковското гробище? Затова и го бутнаха в тунела. Започнаха да трошат портрета му, който поставихме на прозореца на втория етаж на театъра. Камиони с вода помитаха цветята, които хората носеха дни наред и пазеха от невероятното слънце с чадъри, защото беше ужасна жега. И тази огромна тълпа, която се държеше просто перфектно, започна да вика по целия площад: „Фашисти! Фашисти!“. Тази картина обиколи света…“

Творчеството на Владимир Висоцки е познато и в България, където негови почитатели също отбелязват годишнината от рождението на барда.

Своенравни коне

 По ръба на пропастта, почти на края й самия,
аз конете съм подгонил и с камшика си ги бия…
Въздух тук не ми достига, вятъра, мъглата пия –
чувствам с гибелен възторг: пропадам аз, ще се разбия!

Забавете ход, коне, ход малко забавете!
Нека бича плющи полудял!
Ах, защо тъй своенравни случиха ми се конете –
не докрай доживял, ще умра недопял.

Аз ще ги напоя, ще допея стиха –
миг поне още да постоя на ръба…

Зная аз – от урагана като прах ще съм пометен
и с шейната ще ме носят във галоп по пътя леден –
свойта крачка непокорна вий, коне, поукротете,
удължете с малко пътя към приюта ми последен!

Забавете ход, коне, ход малко забавете!
Стига този камшик е свистял!
Ах, защо тъй своенравни случиха ми се конете –
не докрай доживял, ще умра недопял.

Аз ще ги напоя, ще допея стиха –
миг поне още да постоя на ръба…

Ний успяхме, че при Господ няма гости закъснели,
а тези ангели защо така зловещо са запели?
Заридала ли камбана лее тези скръбни трели,
или сам така крещя да спрат конете полетели?

Забавете ход, коне, ход малко забавете!
Аз ви моля – недейте летя!
Ах, защо тъй своенравни случиха ми се конете –
да допея поне, тъй и недоживял!

Аз ще ги напоя, ще допея стиха –
миг поне още да постоя на ръба…

© Светлозар Ковачев. Превод, 2009 Svetlozar Kovachev

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Most Popular