сряда, януари 26, 2022
НачалоВодещи новиниД-р Катя Пенева-любовен психотерапевт: Щастието на едноръкия Сотир

Д-р Катя Пенева-любовен психотерапевт: Щастието на едноръкия Сотир

Празниците се нижат един след друг, семейство, приятели. Уханието на сърми с домашно кисело зеле, може да изкуши и най-злоядия веган. Всичко е както си му е традицията, но червеното вино свърши. Ами сега? Едвам изчакахме до следващия ден за да се качим на колата и да поемем към с. Черноморец. Не знаех какво ми предстои. Исках само да си купя домашно червено вино. Качих се с баща ми-рибарят в колата и се отправихме на юг. Не след дълго пътуване спряхме пред неголяма спретната къща. Пред нея ни очакваше усмихнат и ведър човек с една ръка- чичо Сотир. Гледката малко ме стресира. Домакинът ни покани под навеса си, а от там започна да ми разказва за начина по който прави виното си и декарите лозя, които обработва. Течността във всяка бъчва беше с различен цвят и аромат. Гледах го с изумление как чевръсто ни налива в чашите за да опитаме от домашния му ферментирал гроздов сок. В този момент не ме интересуваше виното, учудваше ме здравият му селски дух, който въпреки недъга му беше изплел тялото му от жилави нишки. Възрастен човек, като лоза, която всяка година ражда и създава. В кабинета си съм се нагледала на млади, залинели хора, които се оплакват-с и без причина. Този сакат човек ми разказваше за делниците си и за своята представа за живота, за неговата мъдрост, която потича от чучура на канелката.

-Знаеш ли д-р Пенева: Щастието ми е в трудолюбието. Ако работиш ще си жив, ако се трудиш постоянно ще бъдеш здрав и щастлив.

Този път глътката вино ми заседна. За пореден път се учех от мъдростта на хората. За истинското щастие, което спряхме да търсим увлечени в желанието да превъзхождаме другия.

Странното е, че днес имаме повече отколкото сме имали някога, но все още си мислим, че не ни достига. В живота си имаме изобилие, а нагласата ни е като при липса. И постоянно сме болни и все не ни достига. Един от проблемите ни е, че вече се отдалечихме от онзи живот, на дедите си, който е бил свързан със земята.

В старите български традиции трудолюбието е синоним на самочувствие и човешко достойнство. Полагането на труд е много повече от средство за прехрана, чрез него дедите ни са показвали своите достойнства и добродетели. Трудът е издигнат в култ в който „За лудо работи, за лудо не стой“. Нивите не са искали молитва, а са очаквали мотика. Отношението към работата в миналото и за съжаление все по-рядко в съвремието ни е морална, а не стопанска категория. Стимул, който те мотивира сутрин да станеш рано и да излезеш от дома си за да се трудиш.

Аз бях възпитавана в строй, в който всеки получаваше според възможностите си и според потребностите си. Времето ни показа, че нуждите и потребностите на човека са без граници. Колкото повече задоволяваш човешките си желания, те толкова повече се увеличават. Днес трудолюбието се профанизира, а мнозина са убедени, че с работа и труд не се успява. Успехът и реализацията се свързват с шанс, с късмет, с далавера.

Днес сякаш живеем в казино, в което хората се делят на печеливши и губещи и са в една непрекъсната игра на печалба и загуба. Не са ви необходими кой знае какви усилия, способност, знания както е било в миналото.

Притежаването на пари придобива все по-голямо значение, независимо от това как са спечелени. Защото според много млади хора успял и щастлив е не този, който работи, а който е богат.

Вече не е важно да си трудолюбив, а хитър и пресметлив, крадлив. Без значение е какво можеш, а какво имаш. И когато нямаш колкото искаш си нещастен и живота ти е гаден. Вече си в депресия и всичко наоколо ти е криво. Необходима ти е терапия. Нашата психика също се нуждае от мотика. Смисленият физически труд в открити пространства намалява напрежението и лекува редица заболявания, повишава тонуса и благосъстоянието, укрепва физиката и имунитета. Само, че трябва да ти стиска и да искаш да си здрав.

Най-сладко е червеното вино на чичо Сотир след усилена физическа работа. То сгрява и дава сили на умореното тяло. Защото да си щастлив е избор. Нашите решения, а не условията в които живеем определят съдбата ни. „И да не спираш да работиш и да помагаш на хората докторке, само така ще имаш дълъг живот.“ Усмихвам се и затварям пътната врата на дома на щастливия еднорък мъж. Не личните ни трагедии ни съсипват, а мързелът ни. Нежеланието ни да приемем недъзите в живота си като подарък и да ги обработваме и превръщаме в ароматен еликсир, който сгрява тялото.

Д-р Катя Пенева тел. за контакти 0897 25 81 81

e-mail: [email protected]

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Most Popular