четвъртък, януари 27, 2022
НачалоВодещи новиниД-р Катя Пенева-любовен психотерапевт: Ролята на бащата в живота на детето

Д-р Катя Пенева-любовен психотерапевт: Ролята на бащата в живота на детето

За много мъже бащинството изглежда непосилна задача или пък най-малкото е плашещо. Естествено е детето в първата година да има повече нужда от майка си и това е много удобно за неподготвения за родителство баща. За това още от самото раждане много бащи предпочитат да се дистанцират и да спят в друга стая за да не са преуморени, когато ходят на работа и така поне в началото майката е единствената, която поема грижата за децата. Така малко по-малко възпитанието бива възпрепятствано пред вид ясното разделение на ролите в семейството.

С течение на времето на мъжа му се иска да даде всичко от себе си, за да бъдат децата му щастливи и успешни.

Независимо от родителското усърдие трудните етапи и множеството конфликти са неизбежни за всяко човешко същество. Когато не можете да предпазите детето си от трудности, то бихте могли да бъдете онази непоклатима опора, която подрастващото дете усеща до себе си в желанието си да преодолява само множеството препятствия.

Бащата е символ на силата и независимостта, а майката е емоционално убежище, тази пред която може да разкриеш болката си. Майките не търсят вина, те преди всичко са загрижени за чувствата на децата си, за това което те преживяват. В последствие порасналото дете ще избягва да споделя своя личен живот с нея за да не я наранява.

За младежите бащинската подкрепа е много важна и ценна, но тя не е гаранция, че синът ще тръгне в избрания от родителите коловоз. Това се оказва проблем за много авторитарни родители. Конфронтацията е неизбежна, но в същото време е и необходима. Разбира се няма връзка, в която да липсват конфликти. Ние като родители и партньори сме изправени пред избора да приемем тези противоречия като нещо естествено и да се постараем да ги решим на мига, в който се породят, или да ги заметем под килима, като се надяваме, че те с времето ще изчезнат от само себе си, което естествено няма как да се случи. И като, че ли няма нищо по-нормално от това в едно семейство да липсва единомислие по много въпроси защото хората имат различни мечти, копнежи, нужди и цели. Тогава възниква въпросът дали несъгласието ще придобие драматични измерения или ще бъде изгладено бързо. Разбира се, че това преди всичко зависи от темпераментите на хората, замесени в конфликта.

Някои от нас са израснали в семейства, където родителите са били почти или напълно неспособни да се справят с разногласията. Хармонията обаче е била с предимство и всяко прехвърчане на искри е потушавано преди човек да има възможност да говори за проблемите. Други пък не са имали тази възможност и са отраснали в среда, в която конфликтите са били решавани с викове, крясъци, груби ругатни и насаждане на вина с използване на насилие.

Почти от половината от всички деца, които са отгледани в такива семейства са склонни да повтарят това поведение и като възрастни. Разбира се, че децата възпитавани в среда, в която хармонията е била най-висша ценност, ще преследват същата идея и в собственото си бъдещо семейство ще приемат пререканията като възможност да надградят взаимоотношенията си в позитивен план.

Много мъже нямат опит в справянето с конфликти и скришом в себе си хранят илюзии, за съвършената връзка, в която няма спорове и цари хармония, споделеност и добър секс. Мъжете се плашат от разногласията защото те подкопават личното им самочувствие. Нямат идея как да се справят с тях и това ги потиска. За съжаление в конфликтите хората често се и нараняват. Разногласията и последвалите емоции замъгляват интелекта.

Ако един член на семейството се чувства наранен, наранени са и останалите и всички страдат. Най-ощетени са децата, които трудно превъзмогват дисхармонията в семейството си. Обикновено хората твърдят, че желязото се кове докато е горещо, но във връзките основаващи се на любов, това не е валидно. Нашите деца никога не могат да свикнат с грубостите, още по-малко да възмъжеят посредством тях. Не става въпрос за това да ги изолираме напълно от реалния живот, но що се отнася до родителските отношения, те трябва да са сигурни в обичта на мама и татко, в противен случай ще се чувстват несигурни в един свят пълен с неизвестности.

Д-р Катя Пенева тел. за контакти 0897 25 81 81

e-mail: [email protected]

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Most Popular