четвъртък, ноември 25, 2021
НачалоВодещи новиниПравославна църква почита паметта на Свети Климент Охридски

Православна църква почита паметта на Свети Климент Охридски

Този велик наш отец и български светилник по род бе от европейските мизи, които мнозина наричат българи” (из Охридска легенда).

На 25 ноември православният ни църковен календар почита паметта на Св. Климент Охридски. Ученик и сподвижник на Кирил и Методий, учител и просветител на българите, преводач и автор на старобългарски творби, основоположник на Охридската книжовна школа, първи български епископ и строител на български манастири и църкви – това е Охридският чудотворец, както станал известен епископ Климент от Охридската легенда – Краткото житие на светеца, написано от охридския архиепископ Димитър Хоматиан.

Климент Охридски произхождал от български славяни.

Предполага се, че бил от Югозападна България. От ранна възраст се присъединил към Светите братя първоучители и участвал в техните мисии. След смъртта на Методий през 885 г., когато започнали гоненията на Кирило-Методиевите ученици, Климент, Наум и Ангеларий се отправили към България.

През пролетта на 886 г. били посрещнати радушно от българския княз Борис І Покръстител. В столицата Плиска Климент посветил изцяло своята енергия и своето писателско перо на християнския български народ. Участвал в превода на богослужебни книги и заедно с Константин Преславски – друг ученик на Кирил и Методий, писал оригинални български химнографски творби.

В края на годината, княз Борис І изпратил Климент в Кутмичевица. Тук, най-вече в главния град на областта – Охрид, Охридският чудотворец трябвало да образова българите и да организира църковния живот. Климент създал училища за начална грамотност и подготвил първите свещенослужители за нуждите на българската църква. За седем години този български учител обучил на глаголица близо 3500 ученици. Много от тях приели духовен сан и като свещеници разпространявали православието и книжовността по цяла България.

След възцаряването на цар Симеон, през 893 г. официално в българските църкви било въведено богослужение на славянски език. Цар Симеон повикал Климент Охридски в новата българска столица Преслав. Тук той бил ръкоположен за епископ на Величката епархия. Теофилакт –авторът на Пространното житие на Климент Охридски – най-основния извор за живота и делата на епископ Клиемнт, го нарекал „пръв епископ на български език”.

Освен църковна и просветна дейност, Климент Охридски разгърнал и широко манастирско и църковно строителство. С помощта на цар Симеон той основал манастира „Св. Пантелеймон”, който станал център на книжовната дейност в Охрид. Построил и две малки църкви, които нямали равни по своето изящество.

Климент Охридски е дал своя принос и за развитието на българската книжнина. Неговото литературно дело е богато и разнообразно в жанрово отношение. Той е писал жития, похвални и поучителни слова, химни. Повечето от неговите химни са в акростих, съдържащ името му. Според учените, съчиненията на Климент Охридски са от 15 до 50. В края на живота си Охридският чудотворец превел и Цветния триод.

Климент Охридски умира на 27 юли 916 г. Погребан е в притвора на манастирската църква „Св. Пантелеймон”. Заради своите дела, след смъртта си епископ Климент е канонизиран. Той е един от Светите Седмочисленици, наред със славянските първоучители Кирил и Методий, и учениците им Горазд, Наум, Ангеларий и Сава.

Името „Св. Климент Охридски” носи първият български съвременен университет, най-голямото наше учебно заведение – Софийският университет, още от създаването си през 1888 г.

Днес празнуват всички с имената Климент и Климентина.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Most Popular