сряда, октомври 20, 2021
НачалоВодещи новиниД-р Катя Пенева-любовен психотерапевт: Непреходното щастие е вътре в нас

Д-р Катя Пенева-любовен психотерапевт: Непреходното щастие е вътре в нас

За щастието няма написани готови рецепти, то не е в менюто на скъп ресторант. Копнеем за него и неистово го търсим, най-често в грешната посока или на неправилното място. Щом ни зърне хуква да бяга далеч. Не бяхме щастливи вчера, защото толкова много мъки сме преживели, не сме щастливи и днес, защото очите ни са втренчени в бъдещето, което се изплъзва като мираж. И сме перманентно нещастни.

Когато човек е гладен, смята че ако се нахрани до насита ще бъде най-щастливия човек на земята. Но когато получи бленуваната храна, започва да си мисли, че щастието му ще е непълно, ако има и жилище, а когато има жилище, разбира, че щастието му не е пълно, докато не си купи кола, после и вила на морето. В последствие се оказваш в капана на материалните си придобивки и нещата, които притежаваш сега, управляват собствения ти живот.

Имах един клиент, който получаваше високи доходи от престъпна дейност за да си осигури охолен живот. Можеше да си позволи всичко, което се купува с пари, но външният блясък, не му даваше вътрешен покой.

Много от нас в преследване на фалшиво благополучие се боят и от сянката си, защото страхът да не загубят придобивките си е по-голям от това да живеят бедно, но с достойнство. Така негативните ни нагласи към живота се превръщат в отровни мисли, които не ни позволяват да реконструираме живота си по-нов различен начин.

Хората се влюбват толкова дълбоко в болката си, че не могат да я изоставят. Зациклят в грешките си, упрекват се! Ако не се учите от вашите грешки, тогава какъв е смисълът да ги правите?

А дали добрите взаимоотношения с вашите близки са част от усещането ви за добруване? На много от нас гордостта ни пречи да възстановим контактите си с хора, които са важни за нас и така се дистанцираме, оставайки с усещането, че сме неразбрани.

Все по-трудно ни е да даваме, защото нищо не печелим от това. Очакваме нещо в замяна и когато не го получим се чувстваме ощетени. Не осъзнаваме, че ако доброто има причина, то вече не е добро, а ако то получи награда е поредното действие, от което сме се облагодетелствали и в случая това не ни носи морално удовлетворение.

Хуманните ни постъпки следва да излязат от кръга на причината, която ги поражда и последствията, които ще донесат. Да си мислим за облаги е недопустимо! Предпочитаме да харчим пари за вещи, вместо да инвестираме в преживявания с любими хора. Купуваме неща от които не се нуждаем за да впечатлим тези, които не харесваме, за да им се докажем.

Работата и доходите ни са по-важни от времето прекарано със семейството. Застраховка живот, здравно осигуряване, може да построите дома си от най-здравите материали, но по време на нещастие и беди човек разчита на подкрепата от най-близките си. Защото спряхме да отдаваме внимание на чувствата си, понякога дори и ние самите не сме сигурни в това какво точно преживяваме.

Може да си затворите очите пред нещата, които не искате да видите, но не можете да се скриете от причините, които предизвикват вашите чувства. Повърхностното ни отношение не ни помага да подминем реалността в живота.

Повече алкохол, цигари наркотици. Нищо в повече от това не може да заличи травмите от миналото ни защото сме зависими от тях докато не ги демонтираме и пренаредим отново, за да изградим от тях здрава опора за бъдещето си. Само ако можехме да простим това, което са ни сторили за да оставим всичко в миналото си без да изпитваме страдание и да посипваме раните със сол.

Залагаме повече на социалния си статус според валидни обществени критерии. Но забравяме, че външният ни облик не се определя от обиколката на талията, нито от банковата ни сметка. Ти не си парите, които имаш, нито работата, която работиш, не си и колата която караш.

Кой всъщност си ти? Една душа затворена в тяло или тяло, което употребява без да го е грижа за собствената му душа. Даваме ли си сметка, че непреходното щастие е вътре в нас и то не се нуждае от парите ни, а от уменията ни да го създадем.

На кръстопътя между миналото и настоящето можем да изграждаме всеки ден своето щастливо днес, без това да ни коства лишения и излишни тревоги. Просто се налага да пренаредим стойностите в живота си и да оценим тяхното непреходно значение.

Д-р Катя Пенева тел. за контакти 0897 25 81 81

e-mail: [email protected]

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Most Popular