четвъртък, октомври 21, 2021
НачалоВодещи новиниД-р Катя Пенева-любовен психотерапевт: В полюсите между тревогата и страха, трябва да...

Д-р Катя Пенева-любовен психотерапевт: В полюсите между тревогата и страха, трябва да протегнем ръце за да уловим надеждата

Колкото повече напредва възрастта, толкова повече житейски опит трупа човек. Сигурен е че каквото и предизвикателство да се появи, винаги ще намери начин да се справи. Със сигурност обаче много от нас не са били толкова смели и уверени в моменти на тревога и реална опасност. Всеки един човек е преживявал трудни периоди, в които не е виждал никаква надежда, никакво бъдеще. Стоиш като в ступор и нямаш сили да помръднеш, камо ли да мислиш за случващото се в момента. Толкова много си изплашен и обезкуражен. Нижат се безплодни дни и безсънни нощи и не знаеш кой път да хванеш. Сякаш се намираш в тъмен тунел, в който трябва да видиш светлина, но той е запушен и от двете страни, а ти си вътре в него. Само ако можеше човек да знае, че там някъде съществува бъдеще и то много по-светло от всичко, което е преживял до момента, някой от запушените краища на тунела щяха да експлодират с гръм и трясък и светлината щеше да огрее изплашената душа.

Де да беше толкова лесно.

Съвременните учени наричат това преживяване на психиката-депресия.

Понякога сякаш трябва да се научим да живеем мъдро сприятелявайки се с тъмнината на този свят, за да осмислим по-добре случващото се с нас. Малко от вас припознават в лицето на депресията изпечен лъжец, който има за цел да ни държи в примката на страха.

Депресията те кара да мислиш неща, които не са верни, да преувеличаваш случващото се, да проектираш своето мрачно бъдеще. Но самата депресия не е лъжа, тя е състояние на психиката, която почти всеки човек преживява. Няма как някой да разбере, през какво преминавате, ако не говорите за това.

Вървиш си по улицата и главата ти гори, само дето никой не може да види пламъците и да ти помогне да изгасиш пожара. И тъй като състоянието на депресия е невидимо и непредсказуемо, свързаното с нея негативно отношение увеличава усещането на страдание.

„ До кога ще съм в това състояние?“.

Самота нахлува в душата ти, ограничаваш контактите си с други хора. Страх те е да не те вземат за луд. Видът ни е такъв един потаен.

За разлика от други животни хората носят дрехи и затварят вратите, когато се възпроизвеждат. Срамуваме се когато нещо не ни е наред. Малко са тези от нас, които са способни по конструктивен начин да обмислят случващото се. Стигайки до дъното никога не вярваме, че ще можем по-ясно да видим своето бъдеще на повърхността. Старите ни клишета свързани единствено и само с негативни очаквания, не ни дават мира. Нямаме основание да мечтаем.

Хората казват, че времето лекува. Времето никога не лекува, изцерява ни опита, който трупаме в следствие на преживяното. Преосмислянето на всеки детайл от случилото се и преподреждането на късчетата болка в нов картинен пъзел.

Напоследък корона стресът е една от най-модерните тревоги. В края на лятото хората, като че ли не се страхуват толкова от самото заболяване, колкото от това как новите ограничителни мерки ще се отразят на икономическото им състояние. Постоянното нарастване на цените и растящата инфлация изправя пред изпитание хората от най-уязвимите социални слоеве, а те в България са мнозинство.

Пандемията и строгите ограничения катализираха различни психически проблеми и наляха още масло в огъня. Хората, които обичат да планират своя живот и да имат контрол над него се оказаха в капана на безперспективността. Младежите намалиха своите социални контакти, а това се отрази на тяхното самочувствие и активност. Стана страшно, непоносимо като в буря, като вълна, която първо те удря в скалите и след това полужив те изхвърля на брега. Един нов бряг, в който трябва да потърсим възможности да започнем да живеем по нов, по стойностен начин.

Колкото и да се чувстваме самотни, изоставени е добре да си даваме сметка за свободното пространство около себе си, което тепърва предстои да засадим. Нямаме ли усещане за бъдеще, нямаме ли вяра, трудно ще започнем да изкачваме новите стъпала в живота си. А животът тепърва предстои. В полюсите между тревогата и страха, трябва да протегнем ръце за да уловим надеждата.

Д-р Катя Пенева тел. за контакти 0897 25 81 81

e-mail: [email protected]

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Most Popular