четвъртък, юли 29, 2021
Начало българия България Св. ап. Симон Зилот. Възстановяване на Българската патриаршия

Св. ап. Симон Зилот. Възстановяване на Българската патриаршия

Според писанията Исус Христос е имал дванадесет апостоли. Много малко се знае за живота на Саймън Канатит, един от тях. Въпреки това, учението му все още се почита сред християните по целия свят.

Свети Симон бил роден в Кана Галилейска и бил познат на Господа и на Неговата Пречиста Майка, тъй като град Кана се намирал недалеч от Назарет. Когато Симон празнувал сватбеното си тържество, той поканил на тази сватба и Господ с Неговите ученици и Пречистата Му майка. Но тъй като виното за гостите не достигнало, Господ превърнал вода във вино. Поразен от това чудо, младоженецът повярвал в Господ Иисус Христос като в истинен Бог и напускайки сватбеното тържество и дома си, с усърдие последвал Господа. Затова и бил наречен Зилот, или ревнител. Има предположение, че Симон Зилот до призоваването си за апостол е бил член на сектата на зилотите – ревнители на отеческата вяра, обръщащи особено внимание ма спазването на обредните изисквания на Моисеевия закон, защото се разпалил от толкова голяма ревност, че заради любовта си към Христа оставил своята годеница и всичките си пристрастия, сгодявайки душата си за Небесния Жених. Затова Симон бил причислен към сонма на Христовите ученици и към лика на светите дванадесет апостоли.

Когато на Петдесетница Светият Дух слязъл върху апостолите във вид на огнени езици, те получили дара на езиците, така че можели да проповядват Евангелието на всички народи и Симон, заедно с останалите единадесет апостоли, се сподобил да получи Светия Дух. Като получил Светия Дух, той тръгнал с проповед за Христа през различни страни. Минал през Египет, Мавритания, Либия, Нумидия, Кириния и Абхазия. Бил е също и в Британия. Той просветил с Христовата вяра много езичници, непознаващи Христа, за което и бил разпънат от неверниците и завършил живота си с мъчение, подобно на кръстното мъчение, на което бил подложен Иисус Христос.

Едно велико историческо събитие в живота на Българската православна църква, основана във втората половина на 9 век, станала патриаршия в началото на 10 век, славна и славена, но също гонена и закривана, дала толкова много на народа български, който днес се гордее с нея, както и тя с народа си; няколко пъти възстановявана: в 1185 г., 1872 г., в 1945 г., в 1953 г.

Възстановяването на Българската патриаршия протича в епохата на Студената война и е част от политиката на комунистическото правителство в България за установяване на пълен контрол върху църквата. В ситуация на натиск и вмешателство от страна на Дирекция на изповеданията, Св. Синод изработва нов Устав на Българската православна църква, в чийто чл. 1 „самоуправляемата Българска православна църква“ се назовава „Патриаршия“, но от канонично правна гледна точка, обявяването й за патриаршия може да стане единствено посредством църковно-народен събор.

Така на 10 май 1953 година се открива Третият църковно-народен събор. На събора в София присъстват делегации на следните православни църкви: Руска, начело с Ленинградския (Санкт-Петербургски) и Новгородски митрополит Григорий; Румънска, начело с патриарх Юстиниан; Полска, начело с предстоятеля митрополит Макарий; Чехословашка, начело с предстоятеля митрополит Елефтерий. В тържеството участвали чрез свои представители или чрез телеграфски и писмени привествия още Александрийската, Антиохийската, Йерусалимската, Грузинската, Сръбската и Еладската църкви.

Третият църковно-народен събор (8-10 май) възстановява патриаршеския статус на Българската Църква и на 10 май избира Пловдивския митрополит Кирил, наместник-председател на Св. Синод и председател на събора, за патриарх Български и митрополит Софийски. Интронизацията станава непосредствено след избора в Патриаршеската катедрала храм-паметник „Св. Александър Невски“.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Most Popular