неделя, април 11, 2021
Начало Водещи новини Честит рожден ден на големия български актьор Васил Михайлов

Честит рожден ден на големия български актьор Васил Михайлов

Васил Александров Михайлов е български драматичен и филмов актьор. Роден е на 6 април 1938 г. в Стара Загора, но произхожда от бежанско семейство от Мараш, Западна Тракия. През 1964 г. завършва ВИТИЗ “Кр. Сарафов” в класа на проф. Мандаджиев.

За повечето хора, той е капитан Петко войвода. Но, разбира се, той далеч не е само този образ.

Той е и Кубрат във филма „Хан Апарух”.

Той е Бъч във филма „Събеседник по желание”.

Той е Вълкадин във „Вълкадин говори с  Бога”.

Той е Човекът в “Сизве Банзи е мъртъв”.

Той е Той в “Насаме с всички”.

Той е актьорът, учил се от Иван Кондов, Петър Слабаков и Наум Шопов.

Той има десетки награди и десетки театрални роли. И в момента е една от звездите на Театър „Българска армия”.

Той е актьорът Васил Михайлов и днес чества своя рожден ден.

Освен това, той бяга от публичността. Рядко дава интервюта, смята, че така омръзва на хората, а и те на него…

Само дето, то талантът не може да омръзне.

И умните думи също. Затова днес сме ви събрали няколко от нещата, които Васил Михайлов е казал пред медиите през последните години. Не е лошо да си припомняме думите на големите. Ей така, за всеки случай:

Баща ми казваше – ако ти е скучно, забий пирон в стената, ще се почувстваш горд, че си свършил някаква работа. Поне шапката си можеш да закачиш на него.”

Преди екстрите човек трябва да докаже, че умее някакви неща по-добре от другите. Те сега не се интересуват един от друг, даже не се харесват. Пробват живота по филмите. И се чудят, че всичко им е скучно. Ами като нищо не им е скъпо, като нямат търпение торба сол да изядат заедно

„ … В т.нар. нова демокрация на България надигнаха глави посредствени хора, на които капацитетът им не стига, за да управляват, но стига, за да откраднат от нея.”

Играта, наречена живот е да не казваш всичко в очите на партньорите си… Няколко пъти съм си говорил сам и се уплаших. Питах двама колеги, те викат и ние си говорим, та се успокоих. Говоря си, много хубаво си говоря и се харесвам. Обаче съм изпил две ракии. И си казвам – другия път ще се запиша. Но пак не го правя. И сега страдам, че всичкото това, за което си говорим не го написвам.”

Знам, че лицето от екрана се износва, когато не присъства стойностно в изкуството. Моята работа е не да давам интервюта и да ходя по коктейли, а да снимам филми и да играя в театъра. Когато ме упрекват, че избягвам светската показност, се оправдавам, че това не ми е работа. Омръзнал съм на много хора, а и те са ми омръзнали. Не ми издържат нервите да гледам как някои хора разнасят вратовръзките си насам натам по няколко пъти на ден. Аз колкото съм ходил по такива срещи и, колкото време съм загубил, никой не може да ми го върне.

Когато Вайда беше тука и правехме „Делото Дантон“, на едно честване нещо се изпокарахме и стигнахме до бой. Той каза – вие сте щастливи хора. Събирате се по 50 човека, ядете, пиете заедно и накрая се биете. Докато светът се е затворил. Колкото повече навлиза техниката и улесненията, хората се отчуждават. Бях в Сан Диего, град който се е проснал на 180 километра. Там българите не могат да се видят, общуват си по Интернет. Бог да я прости Мариана Димитрова, питам къде е градът, улиците, кафенето в което обича да ходи, кварталния магазин. И тя ни заведе в един огромен „мол“,  където се ходи веднъж в месеца, купува се прясно месо и се замразява за ядене до следващия месец. В Канада играхме българска пиеса, която им се видя пълно недоразумение. Не можаха да се начудят защо главният герой мъкне туршии и компоти на децата си. Голям смях падна. Викам, не мога да ви обясня защо не ядем зеленчуците пресни, докато не опитате една българска царска туршия. В Америка няма никакво отношение към кухнята. Само един стек могат да докарат. В едно съм сигурен. Трябва да си запазим българското оазисче.”

Източник: lentata.com

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Most Popular