вторник, февруари 23, 2021
Начало Водещи новини Св. свещеномъченик Поликарп, епископ Смирненски, "вожд на християните в цяла Азия"

Св. свещеномъченик Поликарп, епископ Смирненски, „вожд на християните в цяла Азия“

Св. свещеномъченик Поликарп, епископ Смирненски – ревностен проповедник на вярата Христова, имал дар на чудотворство и изцерения на болести. Поставен на клада да изгори жив. Огънят не го увредил. Проболи го с копие и изгорили тялото му през 167 година.

Сщмч. Поликарп бил един от Апостолските Мъже. Неговият ученик св. Ириней Лионски и Евсевий („Църковна история“) свидетелстват, че св. Поликарп бил ученик на апостол Йоан Богослов.

В продължение на много години бил (вторият) епископ на Смирна (Мала Азия). Св. Ириней разказва, че за епископ го поставили самите апостоли – „самовидците на Господа“. Сам св. Игнатий Богоносец, при запознанството си с тогава младия Поликарп, му завещал следното: „Както на кормчията са нужни ветрове или на застигнатия от буря – пристан, така в днешното време си нужен ти, за да достигнем Бог“ (рус. „чтобы достигнуть Бога“ (Поликарп. 2). Св. Поликарп бил свидетел на мъченическата смърт на св. Игнатий. След смъртта му той станал „вожд на цяла Азия“, по думите на Блажени Йероним. Сред многото други сведения за него, св. Ириней разказва, че към края на живота си св. Поликарп пребивавал известно време в Рим и обърнал много еретици.

Особеното положение на св. Поликарп било и главната причина за неговата мъченическа смърт: езичниците в Смирна го повели към кладата, защото го смятали за баща на християните и развратител на Азия.

Св. Поликарп изпращал много послания до съседните църковни общини. От тях е запазено в цялост до днес неговото Послание до филипийците. В древност посланието било високо ценено, а по свидетелството на блажени Йероним, в някои църковни общини било четено и по време на богослуженията. По настроение и време на написване то е близко до посланията на св. Игнатий Богоносец.

Послание до филипийците е важен документ за датировката на Новозаветните книги и за определянето на времето за тяхната канонизация, защото св. Поликарп се позовава в него на Евангелието от св. евангелист Матей, на Деянията на светите апостоли, на  Посланията на св. апостол Павел (до римляните, до галатяни, Първото до Коринтяни, Първото до Тимотея), позовава се също и на Първото съборно послание на св. ап. Петър и на Първото съборно послание на св. ап. Иоан Богослов.

Значението на св. Поликарп в историята на светоотеческото богословие е ясно охарактеризирана от Г.В. Флоровски: като ученик на ап. Иоан Богослов и учител на св. Ириней Лионски, св. Поликарп „бил изразител на създаващата се тогава малоазиатска традиция в богословието, която за пръв път била последователно изложена от св. Ириней, и за която е характерна сотериологическата гледна точка: изповядване на вярата, произхождащо от съзерцанието на изкупителното дело на Христа“.

Сведения за живота на св. Поликарп

„Тези твои учения, Флорине, да се изразя снизходително, са произлезли не от здрави възгледи. Те противоречат на учението на Църквата; те тласкат изповядващите ги към най-голямо безбожие. Самите еретици, които стоят вън от Църквата, никога не са дръзвали да изграждат такива учения. Също и живелите преди нас презвитери, които са били в общение с апостолите, не са ти предали тези учения. Защото, когато бях още юноша, аз те видях в Долна (Мала, с. м.) Азия при Поликарпа; ти имаше блестящо положение при царския двор и се домогваше да спечелиш благоволението на Поликарпа. Аз мога много по-добре да си спомня именно за тогавашното време, отколкото за това, което се е случило неотдавна; защото каквото сме изживели в детинство, укрепва заедно с душата и остава съединено с нея. Така, аз мога да посоча и сега мястото, където седеше блаженият Поликарп, когато беседваше; мога да припомня неговата походка, също неговия начин на живот, външния му вид, неговите беседи към народа, неговите разкази за общението му с Иоана и с другите очевидци на Господа, разказа му за неговите поучения, по-нататък за това, което той е слушал от тях за Господа, за Неговите чудеса и за учението Му. Всичко, което Поликарп узнал от тях – очевидците на Словото на живота, той разказваше в съгласие с Писанието. Поради Божията милост към мене аз тогава с усърдие възприемах думите на Поликарпа и ги записвах не на хартия, но ги влагах в сърцето си“1.

Св. Поликарп бил още сравнително твърде млад, когато св. Игнатий извършил своето пътешествие от Антиохия за Рим, за да приеме там мъченическа смърт. Като останал макар и не дълго време в Смирна, където св. Поликарп бил вече епископ, св. Игнатий бил удивен от неуморната и ревностна пастирска дейност на младия Смирненски епископ, от неговите непрестанни и всестранни грижи за благото на Църквата и за религиозно-нравственото единение на повереното му паство. От Троада св. Игнатий писал на св. Поликарп сърдечно послание, в което го моли да не занемарява тази дейност, като му изтъква задълженията на епископа: да се грижи за религиозно-нравственото единение на своите пасоми, по-добро от което няма нищо друго, да бъде проникнат от истинска любов към всички, да бъде снизходителен, в управлението на своята църква да проявява дълбока мъдрост и голямо смирение, да прониква в душите на своите пасоми, като познава добре техните нужди, да бъде твърд като наковалня в делата на вярата и да не се смущава от никакви заблуди и лъжеучения, да се грижи за бедните, сираците, вдовиците, робите и робините и да насочва всички по пътя на нравствения възход. И св. Поликарп наистина оделотворил в живота си напълно всички тези изисквания по отношение на епископа. Със своята истинска апостолска дейност в полза на Църквата, със своите високи нравствени качества той спечелил сърцата на християните. Ползувал се сред тях с такова голямо уважение, че след смъртта на св. Игнатий той станал, по думите на блажени Иероним, „вожд на цяла Азия“2, главен представител и защитник на християнските истини. Той събрал около себе си, както се вижда от посоченото свидетелство на св. Ириней Лионски, група от най-близките си ученици, у които искал да възпламени същата несъкрушима твърдост във вярата, с каквато се отличавал сам той.

В 155 г. св. Поликарп отишъл в Рим, за да обсъдят съвместно с римския епископ Аникита някои общи църковни въпроси, главно въпроса за празнуването на Пасхата. На Изток я празнували заедно с юдеите на 14 нисан, без оглед на седмичния ден, а на Запад – винаги в неделния ден след тази дата. Както свидетелствува св. Ириней Лионски в едно свое писмо до папа Виктор3, до някакво съгласие по този въпрос не е могло да се дойде. Въпреки това обаче не се дошло и до някакъв разрив между двамата. Напротив, мирът и братското общение били напълно запазени, в знак на което папа Аникита поканил св. Поликарп да извърши св. литургия в Рим. Пак св. Ириней свидетелствува, че в Рим св. Поликарп обърнал много валентиниани, маркионити и други еретици към Църквата. Когато веднъж Маркион го срещнал и запитал дали го познава, св. Поликарп му отговорил: „Наистина, аз познавам първородния на сатаната“.

Наскоро след своето завръщане от Рим, вече 86-годишен, св. Поликарп завършил в 156 г. мъченически своя дълъг и плодотворен живот. Подробни сведения за неговата мъченическа смърт са запазени в съборното послание на Смирненската църква до всички християни. На увещанието на представителя на езическата държавна власт да се отрече от Христа, св. Поликарп отговорил: „Осемдесет и шест години аз Му служа и Той никога не ми е сторил нещо зло, но ми е дарявал много блага; как тогава ще взема да хуля моя Цар, Който ме е спасил?“ Осъден бил на изгаряне жив, обаче и всред буйния огън по Божия милост той останал невредим; затова бил прободен с меч, след което тялото му било изгорено.

Посланието на св. Поликарп до Филипини

Според свидетелството на св. Ириней Лионски св. Поликарп е писал много послания „отчасти до съседни църковни общини, за да ги утвърди във вярата, отчасти до отделни братя, за да ги поучи и насърчи“4. Запазено е обаче само едно негово послание, а именно до филипяни (Migne, PG, t. 5, col. 1005-1016), за което свидетелствува пак св. Ириней Лионски5. Посланието св. Поликарп е написал по следния повод: когато св. Игнатий при своето пътуване от Антиохия за Рим минал през Филипи в Македония, той помолил тамошните християни да приветствуват заедно с малоазийските църкви Антиохийската църква и да й изразят своята радост по случай прекратяването на гонението в нея. Филипяни изпълнили молбата на св. Игнатий и с послание помолили св. Поликарп той да предаде тяхното послание на антиохийските християни. Освен това филипяни помолили св. Поликарп да им изпрати посланията на св. Игнатий. Св. Поликарп, освен Игнатиевите послания, които имал под ръка, отправил до тях и свое собствено послание.

След обичайното приветствие св. Поликарп поздравява филипяни и изразява радостта си, че те са приели с голяма любов „образците на истинската любов“ – св. Игнатия и спътниците му – и че вярата в Господа Иисуса Христа е пуснала дълбоки корени в сърцата им (гл. 1). По-нататък той им разкрива някои общи християнски задължения, които се отнасят за всеки християнин (гл. 2 и 3), а след това преминава към задълженията на отделните люде, в зависимост от тяхното звание и положение. Съпрузите, юношите, девиците, вдовиците, дяконите и презвитерите – всички получават от него различни нравствени съвети и наставления (гл. 4-6). Съветва всички да избягват докетите и да пребивават в пост, молитва, надежда и търпение по примера на св. Игнатий (гл. 7-9). Увещава ги да бъдат твърди във вярата, да пазят братството във взаимна любов и единението в истината (гл. 10). Един филипийски презвитер и съпругата му били изобличени в користолюбие. Св. Поликарп не съветва филипяни да ги презрат и да ги смятат за врагове, а да се стараят да ги изправят „като страдащи и заблудени членове“ (гл. 11 и 12). След това св. Поликарп обещава да предаде лично или чрез пратеник посланието им до антиохийските християни и им съобщава, че им изпраща посланията на св. Игнатий, които има под ръка и ги моли да му известят каквото знаят за него и неговите спътници (гл. 13). В края на посланието св. Поликарп моли филипяни да приемат пратеника му Кресцент и сестра му с чест (гл. 14).

© „Патрология, живот, съчинения и учение на църковните отци, учители и писатели“ от проф. Илия Цоневски, „Синодално издателство“ София, 1986 година.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Most Popular