сряда, януари 13, 2021
Начало Водещи новини Катя Пенева-любовен психотерапевт: Оптимизъм по време на Пандемия

Катя Пенева-любовен психотерапевт: Оптимизъм по време на Пандемия

Какво правиш когато се намираш в ситуация на пандемия и един след друг приятели и близки се разболяват?

Пред теб стои една неизвестна, непозната и невидима Нова година. Българите сме песимисти по природа „ ела зло, че без теб по-зло“. Давам си сметка, че е много трудно когато нямаш какво да ядеш или се чудиш как да платиш сметките си, да гледаш напред оптимистично.

В навечерието на Коледа стават чудеса и човек сякаш му се иска да изстиска до последно всяка болка от душата си и да я превърне в Рождество. Не е модерно да си вярващ. Като, че ли влизаш в една непозната територия на езотеричното, в която налудничаво се надяваш в някакво измислено добро. Повечето хора са настроени отрицателно към духовния оптимизъм, защото според тях той би могъл да създаде нереалистично усещане за щастие в моменти на скръб и изпитания. И не само това, станало е срамно да искаш да бъдеш щастлив и да гледаш ведро на живота с надежда в бъдещето. По една или друга причина, сред нас е разпространено мнението, че да си земен, уравновесен, практичен и стабилен е нещо много по-ценно и добро. Защото и ти си като останалите „един обикновен и изстрадал, човечец“ и не можеш да постигнеш кой знае какво.

 „ Нормалният“ българин, трябва да гони „ нормалните“ цели в живота си и да не се пъха на „конете под копитата“. А на скромния човек са му потребни обикновени цели- малко жилище, постоянна работа и една редовна заплата, всичко останало е лукс, за който нямаш право да мечтаеш. Да си доволен от живота си, да можеш да имаш всичко онова което искаш сякаш е доста егоистично и неприлично, особено ако го постигаш със собствени сили и средства. Хората се страхуват да се борят за по- добър живот, защото това ще им донесе нови проблеми и  още по-големи грижи. На практика удоволствието от живота идва от стъпките, които не се страхуваме да направим напред, от пътя, който чертаем пред себе си. 

Всяко едно ново постижение и притежание е плод на неуморен, тежък труд и лишения. Струва ли си? Защо му е на човек да рискува и да предприема излишни рискове, когато и така в настоящето не му е толкова зле. Може и да може да успее, но на каква цена? Ами ако се провали, в несмисленото си желание да има един по-добър и по-смислен  живот? Тогава ще страда и ще се вайка повече. За това „да би мирно стояло, не би чудо видяло“.

Ами не ти стига това и тъкмо успееш да направиш нещо и в този момент, то изгубва ценността си, защото болката и лишенията и времето са били повече, отколкото радостта ти в момента на притежанието му.

Да, давам си сметка, колко е трудно да си оптимист в този свят. Да вярваш в собствените си възможности и сили, в реализацията на своите мечти. Оптимизмът не е характерова черта, нито е генетично обуславян. Той се възпитава в увереността от всяка успешно извървяна крачка напред. И веднъж научен и приложен в живота ни, той ни дава наслада от последователността и постоянството, с което планираме напред дните си.

Целта е оптимизмът да се превърне в начин на живот.

Тези, които се надяват, никога не остават безпомощни пред несгодите. Устойчивите хора успяват да извлекат всичко полезно за себе си и от най-трагичната ситуация и да я превърнат в положително събитие. За това тези хора, не се страхуват да живеят и да бъдат уверени, от това, че могат да постигнат всичко, към което се стремят. Оптимизмът е именно за силните. За онези, които не се страхуват да живеят в бъдещето. Той е за работливите хора, които са готови да изкоренят трънливите храсти и да облагородят почвата около себе си. За тези, които сеят без да знаят дали годината ще пригоди и дали изобщо нещо ще поникне. Защото независимо от вярата и надеждата си, те са уверени, че във всеки момент вършат нещо полезно и добро. Надеждата в бъдещето и удовлетворението от настоящия им труд им дава смисъл в живота и прави залъка им сладък.

Много от нас ще работят по празниците и ще празнуват след като са изпълнили служебния си дълг. За други просто живота ще остане в сивото им и нерадостно ежедневие. Трети без особени очаквания и с огромна доза страдание ще изпратят старата година и ще се страхуват да прекрачат в новата. А за всички онези,  на които не им е дотегнало от грижи и проблеми, живота ще донесе нови изненади. Нови надежди и страдания и победи. Ще падат и ще стават и пак така докато са живи. Но ще се надяват, защото са способни със собствените си сили да направят своя свят по-добър.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Most Popular