понеделник, ноември 9, 2020
Начало Водещи новини Катя Пенева-любовен психотерапевт: Трябва ли да споделяме с партньора желанията си?

Катя Пенева-любовен психотерапевт: Трябва ли да споделяме с партньора желанията си?

Трябва ли да споделяме с партньора си желанията и потребностите си? За какво изобщо ми е мъж, ако не мога да споделя това, за което копнея? Поредният въпрос, който ми зададе читателка след последната статия.

Има много хора, които непрестанно говорят за дефицитите в живота си. Те се оплакват от постоянно липсващите им неща в материален и интимен план. Никога, нищо не им достига напълно. На пръв поглед човек остава с впечатлението, че ако всичко на този човек бъде наред според неговите изисквания, той ще си намери нови, за които да копнее и така никога няма да бъде щастлив. Истината е че повечето от нас, които тръгват в живота си от кота нула в желанието си да придобият по-добър стандарт, никога не се примиряват с това, което имат. Копнежът по-нещо по-добро от досегашното, стремежа и старанието да го постигнат полагайки повече труд ги води до по-висок стандарт, а това значително променя статуса им в йерархията на живота. Това е една от причините тези хора постоянно да страдат за липсващото „по-добро“. Имаме нужда от постоянно нов стимул, който да ни движи напред. На пръв поглед банално, говорейки за поредна си липса, ние планираме как да осъществим на практика желанията си.

Споделяйки с най-близкия човек до нас ние очевидно очакваме, емоционална и материална подкрепа. Но не винаги партньорите в двойката гледат в една и съща посока. Дори и в брака единият може да иска едно, другият друго и това вместо да ги сплоти би ги раздалечило, особено когато бюджетът е общ или мъжът е този, чийто доход е основен.

Не е по-лесно и в двойките, които не съжителстват заедно. Независимо, че всеки отговаря за собствените си пари и може да разполага единствено със собствените си наличности, партньорите сякаш тайничко се надяват да се подкрепят. Това е особено характерно за жените, чиито физически сили и финанси продължават да са по-малко от тези на мъжете. Но точно в този партньорски статус всеки един въпреки желанията си, знае до къде може да разпростре чергата си и до каква степен може да си позволи да инвестира средства в поредния си копнеж.

Познавам много успяващи жени, които без особена трудност постигат стъпка по стъпка онова, което желаят, без да разчитат на мъжка подкрепа до себе си. Точно на такива жени им е много трудно да споделят желанията си, защото знаят, че това ще обремени партньора им, вероятно и ще го натовари финансово. Вместо да имат обща тема за разговор, ще имат поредния повод за спор ако това не бъде прието позитивно.

Жените и мъжете, които не са в семейни отношения или във връзка със съжителство имат много по-голяма свобода да оперират с личните си доходи, без да дават обяснение на другия. Това от своя страна не налага и да се доверяват всички желания и мечти. Достатъчно е да уведомиш другия, какво точно си решил да правиш, споделяйки с него, че нямаш никакви очаквания за подкрепа. Все пак би било хубаво ако в тази ситуация от отсрещната страна има съпричастност. Понякога и това е само достатъчно. Защото дава много сила и увереност, укрепва независимостта на всяка една личност, особено на жените.

Има колеги психолози, които считат, че когато не говорим за нуждите и желанията на партньора си, това ще изкриви представата му за нас. Той би могъл да си помисли, че сме самодостатъчни и в моменти, в който наистина се нуждаем от помощ, тя няма да ни бъде оказана, защото той е останал с представата, че няма предизвикателство, което да ни огъне и трудност, която да не сме преодолели сами. Така, малко по-малко всеки от съпрузите се затваря в собствената си черупка и спира да обсъжда намеренията си с другия.

Не са малко семействата, които имат общ бюджет и личен фонд „ и аз съм човек“. Това им дава възможност да инвестират в любимо хоби или желание, което не корелира положително с общата семейна визия. Няма нищо страшно в това, живеейки под един покрив и споделяйки един общ бит човек да има желания и интереси, които се различават от тези на партньора и в същото време не ощетяват основния семеен бюджет.

И въпросът сякаш не е в това дали да споделяме с партньора или не желанията си, а какво очакваме да се случи във взаимоотношенията ни, когато го направим, а в последствие успеем и да реализираме намеренията си. Когато постигнем всичко сами, това ще ни утвърди като личности и ще изгради авторитета ни в семейството, а когато получим подкрепа и разбиране ще се почувстваме по-щастливи защото в лицето на другия сме видели, човек на когото можем да се облегнем във всяка една ситуация.

В единия случай, човек изгражда собствената си личност, в другия укрепваме общото благо макар и само чрез едноличния си интерес. Малко са хората, които искат нещо, което е в ущърб на социалната общност и за това е добре да сме позитивно настроени към желанията на другия човек до нас. Те със сигурност ще донесат общи облаги, сигурни ползи и за партньора, който не се е оказал съпричастен към поредната ни потребност.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Most Popular

Община Бургас ще почете големия майстор на четката Георги Баев с изложбата „Поколения“

Днес, 9 ноември, отбелязваме 96 години от рождението на емблематичния за Бургас художник. По традиция и тази година Община Бургас...

Екобюлетин за изминалата седмица

Завишение на средно-денонощните норми при фините прахови частици от 1.55 пъти е отчетено през изминалата седмица в квартал "Долно Езерово". Данните са...

По 1000 лв. ще получават общопрактикуващите лекари за проследяване на лица с COVID-19

За последните две седмици заболеваемостта в страната е над 300 души на 100 хил. население. По тази причина, съгласно плана, който следваме,...

Общината премахна животински останки, изхвърлени в близост до хълма Шилото

В събота Община Бургас получи сигнал за установено нерегламентирано сметище в близост до хълма Шилото. По-голямата част от него е представлявала купчина...