петък, септември 11, 2020
Начало Водещи новини Катя Пенева-любовен психотерапевт: Да позволим на човека до себе си да се...

Катя Пенева-любовен психотерапевт: Да позволим на човека до себе си да се почувства силен и значим в отношенията ни

Когато засеем бамбук, нямаме идея дали растението ще хареса почвата и ще се прихване за да се развие. Почти на шега, къде от любопитство искаме да притежаваме едно от най-съвършените растения-бамбукът, той не се огъва, не се чупи, а зад красотата му стоят дългогодишни грижи. В началото растението е съвсем малко и не се вижда, защото развива масивна коренова система, която прониква дълбоко в земята. Също като нашата любов към партньора ни, която има нужда от добра основа за да може във времето да израсне и да се развие, да устои на превратностите на съдбата.

Началото винаги е приятно и оптимистично. От сутрин до вечер проявяваме грижа, полагаме неистови усилия, но не винаги можем  да видим нещо по-различно в застоялото битие на отношенията си, сякаш нищо не се случва, минават седмици дори години в упорит труд. Нямаме идея дали изобщо някой ден ще видим плода на духа си. Колкото повече времето минава, толкова повече губим търпение. Създали сме си своя представа за начина по-който трябва да подредим живота си и всяка неприятност или разногласие са на път да ни обезверят.

Много е трудно да работиш върху нещо, без да можеш да видиш крайния му резултат. Способността ни да продължаваме да се трудим за благото на семейните си отношения въпреки трудностите може да изчерпи силите ни и да ни обезвери. Липсата на продуктивност води до разочарование и единият от партньорите може да се почувства употребен, а желанието му да има хармоничен и удовлетворяващ живот да се превърне в илюзия. Лесно е да се предадем, да се почувстваме без сили и да решим да се отървем от семейния товар. Но съществува и друг избор, при който в следствие от взаимните усилия и на двамата,  силните страни на единия компенсират слабостите на другия. В този случай става дума за допълване. Хората работят в екип. Но това е и въпрос на смирение и на осъзнаване на различията между половете. Приемане на силните и слабите черти на партньора. Да си признаеш собствените слабости за да потърсиш силата на човека до себе си за да ги компенсира. А това от своя страна води и до нарастване на уважението. Да приемеш слабите му страни и да си дадеш сметка, че се нуждаеш и от силните му качества, с които той те превъзхожда. Тук не говорим за компромиси, а за търпението и желанието да вградим в общото си съжителстване цялата си личност и да бъдем приети такива, каквито сме защото именно през дефицитите си, можем да позволим на човека до себе си да се почувства силен и значим в отношенията ни и когато от негова страна получим нужното зачитане, ние  пък ще дадем най-доброто от себе си.

Неприятното е когато хората действат само от позицията на силния и не могат да видят собствените си дефицити. Тогава партньорът им е постоянно виновен, че не може да им даде, това което се очаква от него. В този случай бихме могли да влезем и в ролята на жертви, на хора които постоянно изискват  и никога не могат да получат желаното защото той е некадърник. Така се поражда вина и чувство на неудовлетворение. Другия винаги трябва да се стреми да ни се хареса, като дава повече и повече за нас, за да може да компенсира постоянно нарастващите ни желания. Така единия остава пасивен за сметка на другия. Щадим себе си на чужд гръб за да се облагодетелстваме. Имаме желание да променим нещо в живота си, но ни липсват необходимите умения, сила и енергия. Затова предпочитаме да си стоим без да правим нищо и да оправдаваме добродетелния си мързел с търпение и нарастващи очаквания към другия, който ни е задължен. В тази ситуация липсва всякаква ангажираност и желание за споделеност. Търпението не е равносилно на мързел. Понякога това е период, в който работим и се чувстваме щастливи от това, че можем да осмислим дните си с простички действия. А дали направеното днес ще има смисъл утре е въпрос на издръжливост. На очакване и на вяра, на време, което да пригоди желанията ни и вложения в тях труд да се реализират. Идеята е да достигнем целта въпреки отклоненията от маршрута си в живота. А всяко пътуване може да бъде обогатяващо и радостно. То всъщност е част от целта, защото в семейството както и в живота не е толкова важно кога ще пристигнеш, а как ще пътуваш.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Most Popular

Теодор Ушев избра Бургас за снимки на първия български фантастичен филм-антиутопия

Едни от най-знаковите сцени ще бъдат заснети на Солниците и Пантеона Световноизвестният режисьор на анимационни филми Теодор Ушев избра...

Профилактични програми ще „борят“ затлъстяването и гръбначните изкривявания в бургаските детски градини и училища

Две общински профилактични програми ще започнат да се изпълняват от тази учебна година в детските градини и училищата в Бургас. Едната програма...

Бургаският клуб по подводен риболов „Черноморец“ отново е безапелационен шампион за 33-ти път

Бургаският клуб по подводен риболов "Черноморец" е безапелационният шампион в 52-то Държавно първенство`2020, което се проведе в акваторията на Несебър.

Еко викторина дава награди за познания в разделното събиране на отпадъци

Правилното и разделно събиране на отпадъците не само щади природата и заобикалящата ни среда, но сега дава възможност на всеки да получи...