понеделник, юли 13, 2020
Начало Водещи новини Св. пророк Елисей, Св. Методий Цариградски

Св. пророк Елисей, Св. Методий Цариградски

Св. пророк Елисей живял около 900 г. преди Христа. Той бил приемник в пророческото служение на свети Илия. Когато Бог се явил на Илия на планината Хорив и му поръчал да помаже вместо себе си пророк, това определение свише се паднало на Сафатовия син Елисей. “Намери Илия Сафатовия син Елисея, когато ореше. Дванадесет рала волове имаше той и сам беше при дванадесетото. Минавайки край него, Илия хвърли кожуха си върху него. И Елесей остави воловете си и се затече след Илия и каза: “Позволи ми да целуна баща си и майка си, и ще тръгна след теб”! Той му отговори: “Иди и върни се”! Той се върна от него, взе рало волове, закла ги и като запали ралото на воловете опече месото им и го раздаде на людете и те ядоха. А сам той стана и тръгна след Илия и почна да му служи” /3 Цар.19:19-21/.

Виждайки усърдието на своя ученик, св. пророк Илия, преди да си замине от тоя свят, му казал: “Искай, каквото желаеш да ти направя, преди да бъда взет от тебе!” – “Духът, който е в тебе, да бъде двойно върху мене!” – отговорил му Елисей, който желаел най-вече от всичко възможност да извършва свето служение с чудодействена сила за по-нататъшен успех. – “Мъчно нещо искаш” – казал му Илия, но изпълнил молбата на своя приемник. Оттогава Елисей ревностно се предал на пророческо служение, като утвърждавал във вярата израилския народ и свидетелствал за пребъдващия в Него Бог чрез многобройни чудеса. “И в своите дни пред княз не трепереше, и никой го не надмина; нищо го не надделя, и след смъртта делата му бяха чудни” (Сир. 48:13-15).

Народът виждал в Елисей Божий пратеник, назидавал се от неговото слово и, макар да не дошъл до пълно покаяние, все пак отчасти се отклонявал от служението на езическите богове, към които били привлечени мнозина израилтяни чрез своите нечестиви царе.

Свети пророк Елисей извършил много чудеса.

Жителите на Йерихон се оплаквали на Елисей, че водата им е лоша и затова земята е безплодна. Светият пророк веднага им помогнал с чудотворството си – водата станала здрава и нямало повече безплодие. Във време на война цялата войска изнемогвала от жажада. По молитвата на пророка, всички ями и изсъхнали потоци внезапно се напълнили с вода. На една бедна жена умрял мъжът, като оставил много дългове. Заимодавецът се заканял да й вземе двата сина за свои роби, ако тя не му се издължи. Вдовицата разказала на Елисей своята тъга. “Нямаш ли нищо в къщи”? – попитал я пророкът. – “Нищо нямам, отговорила вдовицата, освен един съд с маслиново масло”. “Иди си, поискай празни съдове от всички твои съседи – казал й пророкът. – и наливай масло във всички тия съдове, докато се напълнят”! Жената изпълнила повелята на пророка; маслиновото масло се оказало тъй много, че тя когато го продала, не само изплатила всички дългове, но й останали средства, с които издържала семейството си.

В Сирийската страна живял един храбър военачалник, на име Нееман. Той заболял от проказа и никакви лекари не могли да го излекуват. При жената на Нееман прислужвала една малка израилтянка, взета в плен във време на войната. Жалейки за Нееман, тя казала на господарката си: “Да отидеше моят господар при пророка, който е в Самария, навярно би се излекувал”. Жената на Нееман съобщила на мъжа си думите на малката израилтянка и Нееман взел от царя позволение да отиде в Самария. Царят му дал писмо до израилския цар. Нееман взел със себе си злато, сребро и богати дрехи за дар на този, който го изцери и се отправил за Израилската земя. Като пристигнал, той дал на царя писмото от сирийския цар, който пишел: “Пращам ти Неемане, моя слуга, за да го очистиш от проказата”. Наскърбил се израилският цар, когато прочел това писмо. “Нима аз съм Бог, да умъртвявам и съживяват!” – извикал той. – “Сирийският цар търси повод, за да ми обяви война”.

Елисей узнал за скръбта на царя и пратил да му кажат: “Защо скърбиш? Нека дойде при мене Нееман и ще узнае, че има Божий пророк у Израиля”. Нееман с многобройната си прислуга доближил до къщата на Елисей. Пророкът пратил при него слугата си да му каже: “Иди, окъпи се седем пъти във водите на Йордан и ще се излекуваш!” Гордият пълководец се разсърдил. Той се обидил, загдето пророкът сам не излязъл при него. “Аз мислех – казал той, – че пророкът ще излезе и ще призове над мене името на своя Бог и ще си тури ръката на мене, а той ме праща на Йордан. Нима нашите реки близо до Дамаск не са по-добри от Йордан и от всички израилски води?” С тия думи той си бил тръгнал вече назад. Но слугите му го убедили да изпълни съвета на пророка и Нееман, като се потопил седем пъти във водите на Йордан, се очистил съвършено от проказата.

Тогава той с благодарност се върнал при Елисей и, като му предложил богатите си дарове – злато, сребро и скъпи дрехи, му казал: “Сега познах, че няма Бог, освен Тоя, Комуто се покланят у Израиля! Прочее, приеми даровете, които ти донесе твоя раб!” Но Елисей се отказал от даровете и Нееман си заминал обратно, като дал обещание да не се покланя повече на идолите и да се моли на Бога Всевишни.

Веднъж, когато израилтяните воювали със сирийците, донесли на сирийския цар, че пророк Елисей съобщава на враговете му за всички негови планове и с това вреди на успеха на неговото дело. Сирийският цар, разгневен, заповядал на войската си нощно време да обкръжи града, в който пророкът се намирал, за да го вземе в плен. На разсъмване един от слугите на Елисей, като видял множество неприятелска войска около града, уплашил се и казал на своя господар: “Какво ще правим?” – “Не бой се! – отговорил му Елисей. – Защото ония, които са с нас, са повече от ония, които са с тях!” И Елисей започнал да се моли: “Господи, отвори му очите да види!” И веднага слугата видял, че цялата планина е покрита с конници и ездачи. Той разбрал, че пророкът е охраняван от непобедими небесни сили. По волята Божия враговете дошли в смущение и, като били поразени със слепота, паднали в ръцете на израилския цар. Царят искал да избие пленниците, но Елисей му казал: “Не твоето оръжие ги плени!” – и склонил царя към милосърдие. Царят го послушал и пуснал пленниците на свобода.

Много други чудеса извършил св. пророк Елисей и предсказал бъдещето. Пророчествата му са описани подробно в Библията (Четвърта книга Царства). Той умрял в дълбока старост, при цар Иоас, комуто предсказал победа над сирийци. Веднъж войници погребвали мъртвец близо до гробницата на Елисей. При неочаквано нападение на неприятелите те хвърлили мъртвото тяло в гробницата на пророка. Умрелият, като се допрял до костите на светия пророк, веднага възкръснал.

Житие на светия наш отец Методий, патриарх Константинополски

Роденият в Сицилия Христов светител Методий приел монашески образ в младите си години и преуспявал в добродетелния живот. При царуването на иконобореца Лъв Арменец той заемал длъжността апокрисиарий при светейшия Цариградски патриарх Никифор. Патриархът пратил Методий при папата в Рим с едно поръчение относно църковните дела. Той умишлено останал в Рим за дълго време, понеже нечестивият Лъв свалил от патриаршеския престол светейшия Никифор и поставил еретика иконоборец Теодот Милисийски, наречен Каситер. След кончината на Лъв и лъжепатриарха Теодот Методий се завърнал от Стария в Новия Рим. В презвитерски сан той служил на Господа в правда и преподобие, непрестанно воювайки с иконоборческата ерес, която по това време особено се засилила: след Лъв Арменец царският престол бил зает отново от еретик иконоборец ­ Михаил Травлос, а за патриарси били избирани неблагочестиви хора.

Блаженият Методий поел велик подвиг, като започнал спор с еретиците и ги укорявал. Заради тая дейност нечестивият цар го предал на мъки и тъмница, както за това съобщава историкът Зонара. Той разказва, че в началото на царуването си Михаил Травлос се показал като милостив управник: освободил от тъмниците мнозина от светите отци, заточени от Лъв Арменец заради почитането на иконите, но по-късно, след доста време, отменил това добро дело, извършено от лицемерие, и без да крие злобното си нечестие, започнал гонение против православните. Той се опълчил с ярост против Методий и Евтимий, епископ Сардийски, без да споменаваме многото други, пострадали от него. Заради иконопочитанието той пратил Евтимий в изгнание, а Методий затворил в тъмницата на Акрит. Зонара описва така нечестието на Михаил Травлос: според думите му, той подражавал във всичко на цар Копроним; понеже благоволял към иудеите, заповядал да се пости в събота; като не вярвал във възкресението на мъртвите, осмивал надеждата за блажен задгробен живот; отнасял се с насмешка и към предсказанията на светите пророци; твърдял, че бесове не съществуват и не смятал за грях скверните плътски деяния; почитал предателя Иуда за светец и смятал, че той ще бъде спасен. Той ненавиждал книжовната мъдрост и възпрепятствал родителите да пращат децата в православни училища, та като изучат свещеното Писание, да не изобличат безумието му, а оставайки невежи и неуки, да следват еретическото му заблуждение. Така казва Зонара. Методий мъжествено се противил на зловерния цар като мъдър пастир, сведущ в Божественото Писание, православните догмати и преданията на светите отци. Заради това като изповедник на истината понасял не само окови и тъмница, но дори и рани.

След смъртта на Михаил Травлос се възцарил синът му Теофил ­ наследник не само на престола, но и на зловерието на баща си, той предал на мъчения и смърт мнозина заради честното почитане на светите икони. Но обичайки учението, той обновил запустелите цариградски училища и заповядал отново да започнат занятия. Той освободил от заточение и свети Методий, както разказва гръцкият историк Михаил Гликос. По чуден начин, казва той, Бог извел Методий от мрачната тъмница: поради любовта си към знанията Теофил често прекарвал времето си над книгите и веднъж в ръцете му попаднала книга, чието съдържание му било непонятно. Някой от приближените му споменал, че Методий, затворникът в Акритската тъмница, е известен с умението си да тълкува трудните за разбиране места в книгите. Царят веднага заповядал да му доведат свети Методий. След тяхната среща и беседа, той разбрал, че преподобният е мъдър мъж и го освободил от уважение към него.

Когато получил свободата, свети Методий отново встъпил в словесен двубой с еретиците, като ги учел да въздават на светите икони достойните чест и поклонение и с това отново предизвикал гнева на иконоборците. За дейността на свети Методий в защита на православието научил царят и силно се разгневил на Божия угодник, но скрил недоволството си за по-подходящо време. През тия дни гърците водели война със сарацините и царят трябвало да бъде при войската си. Тръгвайки към полковете, той взел със себе си и свети Методий, уж, от една страна, заради молитвата, а от друга ­ заради беседите върху писанието и разясняването на неясните въпроси, в които, както сам се убедил, свети Методий бил много изкусен. В действителност царят взел със себе си Божия угодник от страх, че ако свети Методий остане в столицата, може да се зароди народно недоволство против иконоборците: народът обичал преподобния като свят мъж и учител, който прекрасно разбира не само от духовно управление, но и от гражданско. Затова царят не го оставил в столицата, а го взел със себе си. Но ето, че по Божието допущение, измаилтяните победили гърците, унищожили почти цялата царска войска, тъй че царят едва успял да се спаси с бягство, заедно с малцината останали от полковете му. Тогава нечестивият цар излял върху свети Методий гнева, стаен дотогава в сърцето му:

­ Бог даде победата на враговете ни ­ казвал Теофил, ­ защото сред нас има идолопоклонници.

Свети Методий възразил на това:

­ Господ, поругаван от християните в светата Си икона, се разгневи на тях и допусна враговете да удържат победа.

Изпълнен с ярост, царят наредил жестоко да бичуват свети Методий и след това да го заточат на един остров: заповядал да го затворят заедно с двама разбойници в дълбока гробна пещера, където не прониквала слънчева светлина. Така свети Методий станал жив мъртвец, както Иона в утробата на кита, пребивавайки в земните недра и благодарейки на Бога. На един рибар било поръчано да му доставя храна, толкова оскъдна, колкото да не умре от глад; мъчителите искали да удължат живота на Божия угодник, а с него ­ и страданията му в гробницата.

През време на затворничеството на свети Методий, цар Теофил предал на мъчения заради почитането на честните икони двама свети изповедници ­ Теофил и Теодор: на лицата им направили надпис с нажежено желязо, свидетелстващ за тяхното поклонение на светите икони, а после царят ги пратил на заточение. Пътят им минавал покрай острова, където в гробната пещера пребивавал Методий. Светите изповедници случайно срещнали рибаря, който носел храна на заточеника, и подробно разузнали от него всичко за Божия угодник. Като нямали възможност да се срещнат с него, понеже охраната им била много строга, Теодор и Теофан му написали следното приветствие, а рибарят се съгласил да го предаде:

„До живия, който като мъртъв седи в гробница, до земния, който посещава небесните страни, до носещия вериги пишат окованите с „начертани“ лица.“

Като прочел пратеното по рибаря приветствие и научил от него за подвизите на мъчениците, свети Методий благодарил на Бога, задето им е дарувал такова мъжество. После на свой ред им отговорил на приветствието с такова писмо:

„Погребаният преди смъртта и окованият във вериги поздравява затворниците с „начертани лица“, които са записани на небесата в книгата на живота.“

Свети Методий останал в заточение до смъртта на цар Теофил и когато единият гроб приел истинския мъртвец, другият, подобно на кита, изхвърлил от утробата си пророк Иона, дарувал на света „живия мъртвец“. Когато смъртта склопила очите на Теофил, затворила нечестивите му уста и наложила мълчание на хулния му език, славният изповедник видял дневна светлина и отново отворил устата си за проповед на благочестието.

След кончината на Теофил се възцарил синът му Михаил (III), и тъй като бил в невръстна възраст, управлявала майка му Теодора. Първа грижа на царицата бил църковният мир, напълно разрушен от иконоборството: от дните на първия цар иконоборец Лъв Исавър до смъртта на Теофил изминали сто и двадесет години. През това време Христовата икона била поругавана от християните и затова прогневеният Бог пращал големи бедствия на християнското царство. През тези години сарацините завзели много християнски страни и отвели голяма част от жителите им в плен. Също тогава гръко-римската държава се разделила на две царства: преди това царят на Новия Рим, гръцкият владетел, управлявал и Стария Рим, така че Изтокът и Западът били обединени под скиптъра на един цар ­ гръцкия. Но поради разпространението на иконоборческата ерес, свързана с люти мъчения на много изповедници на благочестието, Западът се откъснал от властта на гръцките царе и поставил свой собствен цар. Затова гръцкият цар бил принуден да управлява само Гърция, но дори не цялата, защото Палестина със светия град Иерусалим, Сирия, Арабия и Египет с подчинените му области били завладени от сарацините. Всичко това Бог допуснал заради греховете на християните, изпаднали от благочестието в ерес и поругали светите икони.

Осъзнавайки последното обстоятелство, благочестивата и изпълнена с боговдъхновен разум царица Теодора положила всички усилия да унищожи проклетата иконоборческа ерес, като утвърдила правоверието и върнала в светата Църква почитането на честните икони. Тя заповядала да бъдат освободени от тъмниците и върнати от заточение всички изповедници на благочестието, за да дойдат на събора в Константинопол, който трябвало да възвърне с подобаваща чест светите икони на храмовете.

По тоя указ бил освободен от гробницата си и свети Методий. На патриаршеския престол, като мерзост на запустението на свято място, все още пребивавал лъжепатриархът Иоан, наречен Аний ­ еретик и влъхва, поставен от цар Теофил. Понеже светите отци не желаели да встъпят в общение с него, благочестивата царица Теодора лишила лъжепатриарха от престола му и го прогонила от Църквата. За голяма радост на всички православни по Божие благоволение на патриаршеския престол бил издигнат светият изповедник Методий.

Това въздигане на свети Методий, станало повече по Божий, отколкото по човешки избор, било предсказано много преди това от преподобния Иоаникий Велики, за което житието му повествува следното.

Игуменът на Ахавронския манастир Евстратий запитал веднъж преподобния Иоаникий:

­ Отче, докога ще бъдат поругавани светите икони и докога ще продължава това положение, при което църквите запустяват, а се множат гонителите и като диви зверове похищават стадото Христово?

Светият отец отговорил:

­ Почакай още малко, брате, и ще видиш проявата на силата Божия: църковното управление ще поеме някой на име Методий. Озарен от Божествения Дух той ще ръководи Църквата според истината, ще изтреби ересите, ще укрепи Църквата с православните догмати, ще въдвори мир и единомислие, а тия, които се противят, ще смири десницата на Всевишния.

Това пророчество на преподобния Иоаникий се сбъднало ясно в свети Методий. След смъртта на цар Теофил той бил поставен за патриарх на Цариград като достоен за тоя висок сан, като здрав стълб на правоверието и непоколебимо утвърждение на благочестието, като украсен с мъченичеството Христов воин, избран от Бога и предопределен от прозорлив мъж за велико архиерейско служение.

Свети Методий заедно с благоверната царица Теодора свикал в Константинопол поместен събор, който потвърдил догматическите определения на Седмия вселенски събор, състоял се при царуването на Константин и Ирина в Никея срещу иконоборците. Тия, които не приемали догматите на Вселенския събор, свиканият от свети Методий поместен събор предал отново на анатема. Доставили радост на православните, обърнали църковния смут в мир, бурята и вълнението ­ в тишина, отците на събора внесли с голямо тържество през първата неделя на света Четиридесетница честните икони в Господнята църква. И настъпила голяма радост не само в Цариград, но и по всички места на земята, където имало православни християни.

Докато православните християни тържествували навред, завистта терзаела сърцата на онези, в чиито души била вкоренена иконоборческата ерес: това били вече низвергнатият от престола лъжепатриарх Аний и брат му Ареабор, който бил сенатор и заседавал в царските палати, а също и някои други велможи и хора с по-нисък ранг. Като не знаели какво да предприемат, в злобата си, те замисляли как да оклеветят свети Методий. Еретиците подкупили със злато една единомислена с тях знатна жена ­ синът й бил главен консул в Смирна, ­ за да отиде при царицата и възпитателите на младия цар и да им съобщи, че новопоставеният патриарх Методий уж блудствал с нея. Клеветниците сметнали, че ще им бъде по-удобно да хулят както учението на свети Методий, защитаващ почитането на честните икони, така и самите икони, ако им се удаде да опозорят патриарха, като пуснат лош слух за него и очернят името му. Подучената от еретиците жена отишла при царицата и възпитателите на младия цар и открито пред всички наклеветила свети Методий и обвинила невинния мъж. За да приемат клеветата й за истина, тя плачела, сякаш била претърпяла насилие от новопоставения патриарх. Те се учудвали на тая постъпка на първосвещеника, породила голям съблазън; мълвата веднага плъзнала из града, смущавайки православните и доставяйки радост и тържество на нечестивите. Еретиците се надсмивали над православните „Ето какъв патриарх имате, ето кого следвате.“

Когато клеветата стигнала до самия свети Методий, той недоумявал откъде можело да дойде тя. Имайки чиста съвест, в душата си се радвал на незаслуженото бедствие, но наред с това се огорчавал, като виждал тая голяма съблазън за народа и насмешките на еретиците над православните. Как постъпил Христовият светител, мъж с невинни ръце и чисто сърце, опазил от майчина утроба непорочна чистотата на тялото си? Желаейки не толкова да очисти себе си от лъжливото обвинение, колкото да отклони съблазънта от Църквата и да затвори лъжливите уста на еретиците, патриархът решил да пожертва свяна си и да открие неизвестния никому дотогава недъг, от който страдал и който ясно разкривал неспособността на първосвещеника към плътски грях. Той пратил да кажат в царските палати, че иска справедлив съд, който да разследва делото между него и оная жена. Когато се изправил пред съда, състоящ се от честни хора, не пожелал да спори с безсрамната жена, а поискал по неоспорим начин да засвидетелства своята невинност, убеден от настъпилата необходимост да престъпи природния си свян, чието спазване било особено задължително за човек от неговия сан. Затова светейшият Методий разкрил „тайното място“ на тялото си, което било обхванато от болест, така че крайната плът била като че умъртвена. Всички узнали колко лъжлива била клеветата на жената, понеже видели, че не е възможно за толкова болен човек да извърши плътски грях. Православните се зарадвали, че е премахната съблазънта в Църквата и е снета клеветата от синовете на благочестието. А еретиците се покрили със срам и нечестивите им уста замлъкнали, тяхното зло се обърнало върхутях и насмешките донесли посрамване и унижение за тях самите.

Когато съдиите попитали светителя откъде има тоя недъг, той разкрил и причината за него, която дотогава също не бил споделял с никого:

­ Когато бях пратен от светейшия патриарх Никифор в Рим и останах там, по действието на пакостника на плътта, ангела сатанин, бях нападнат от силно плътско желание, съчетано с възбуждане на плътските членове. Много дни и нощи се борех с похотната страст, като се изнурявах с пост и бдение и умъртвявах себе си с многобройни трудове. Но въпреки това страстта не ме оставяше и понеже ми се струваше, че вече съм близо до падението, със сълзи паднах пред светия върховен апостол Петър, като се оставях на неговата помощ и просех от него милост. Молих го с даруваната му от Бога благодатна сила да ме избави от плътското изкушение и така да не допусне да се оскверни тялото ми, осветено за чистота. Скърбях много и когато за кратко се унесох в сън, ми се яви свети Петър и докосна с десницата си тайните части на моето тяло. От допира му усетих силна болка, сякаш някой с огън изгори болното място, и силно извиках. А апостол Петър ми рече: „Отсега нататък вече няма да изпитваш плътско греховно изкушение.“ Веднага се пробудих от сън и се намерих с тая увреда, която вече видяхте.

Тоя разказ на свети Методий умилил съдиите. Те го признали за невинен, а оная жена заповядали да бъде наказана, за да каже кой я подучил да оклевети невинния и чист Божий архиерей. И веднага се явили палачи, за да я отведат на мъчения. Тя, като видяла меча, запаления огън и острите железни пръчки, силно се уплашила и открила истината: назовала имената на всички, които я наели и подучили, казала и за многото получено от тях злато и посочила мястото в дома си, където го била скрила. Съдиите пратили в дома на жената доверени слуги и те наистина намерили златото, което донесли в съда. Съдиите произнесли смъртна присъда както за жената, така и за ония, които я подучили да оклевети свети Методий. А светият патриарх, който с незлобието си бил верен и истински последовател на Господа, не само не допуснал изпълнението на смъртната присъда, но дори освободил враговете си и от определените им мъчения. Той само им наложил наказанието на всички големи празници със запалени свещи да преминават от Влахернската църква на Пречистата Богородица до съборната църква на света София и тук при дверите на храма да изслушват анатема, и това се изпълнявало. Тогава замлъкнали хулните еретически уста и иконоборческата ерес била напълно унищожена с Божията благодат, с молитвата и непрестанното радение на Божия угодник, светейшия патриарх Методий, който излязъл от причинените му незаслужени беди покрит с още по-голяма слава.

Но на враговете му не било дадено това, което просел Давид за съгрешаващите: „изпълни лицата им с безчестие, та да потърсят Твоето име, Господи!“. Заслепени от злоба и с окаменяло сърце, към първите си злодеяния те присъединили нови, не по-малко лоши. Лъжепатриархът Иоан, наречен Аний, виновникът за всички злини, бил пратен да се поклони в един манастир. При своето пребиваване там, виждайки светите икони на Спасителя Христа, на Пречистата Богородица и светите ангели, обновени от благочестивите ревнители след иконоборческото разорение, Аний заповядал на дякона си да избоде очите на светите икони. Дяконът изпълнил заповедта. За това известили благоверната царица Теодора. Ревнувайки за Христа Бога, тя наредила първо да избодат очите на самия лъжепатриарх, но после склонила пред молбите на някои сенатори и заменила първото наказание с бичуване. Тя заповядала да нанесат двеста удара с бич на лъжепатриарха, достоен за безкрайни мъки и множество смърти, понеже, докато бил на власт, измъчвал до смърт много праведници и дори докато бил в заточение, не преставал да предава на безчестие светите икони.

А светейшият патриарх Методий след всички църковни смутове и злострадания, понесени заради Христовата икона, прекарал остатъка от живота си на църковното кормило в мир и тишина, украсявайки Цариградския патриаршески престол с ангелското си лице и ангелоподобното си житие, като ръководел стадото на словесните Христови овци към истината и го насищал с храната на боговдъхновените учения. Под негово влияние нараснало почитането на светите икони, в които се почитали изобразените върху тях първообрази. Наред с това той се грижел в Цариград отново да се въздава достойна почит на честните мощи на Божиите угодници: в дните на владичеството на иконоборците честните мощи били поругавани, както и иконите ­ те бивали заплювани, тъпкани с крака, влачени и поругавани по улиците, хвърляни в блата и торища, а понякога ги горели или хвърляли във водата, за да ги унищожат. Недокоснати останали само ония мощи, които благочестиви ръце успели да скрият в земята. Станало така, че в Цариград повече не се и споменавало за мощите на светите Божии угодници. Затова Христовият светител положил всички усилия отново да обогати града с честните мощи и да научи православните да ги почитат по достойнство.

Преди всичко той тържествено пренесъл в столицата от мястото на първоначалното им погребение мощите на преподобния Теодор Студит, които се запазили нетленни осемнадесет години след преставянето му. После пренесъл в Цариград честните мощи на патриарх Никифор, погребан на мястото на заточението му; за това пренасяне подробно се разказва на 13-ия ден от март. Накрая той приготвял за цариградската църква като драгоценно съкровище и нетленни мощи своето многострадално и осветено с чистота тяло: той вече наближавал кончината си, която и сам предвидил, и за която получил предсказание от преподобния Иоаникий. Предсказал отначало патриаршеството му, по-късно той предсказал и кончината му. Те двамата, надарени от Светия Дух с прозорливост, предвидили кончината един другиму, както се говори за това в житието на преподобния Иоаникий. На петата година от царуването на Михаил светият патриарх Методий прозрял, че наближава преподобният Иоаникий да се престави в Господа и отишъл при него с целия си клир, молейки го за последна благословия и молитва. Преподобният Иоаникий беседвал с патриарха, поучил дошлите с него в православната вяра, и му предсказал, че и той скоро ще премине от временното във вечното житие. После, след молитва и последно сбогуване, те се разделили. Патриархът се завърнал, а преподобният Иоаникий останал в килията си, молейки се и подготвяйки се за кончината си. На третия ден след това преподобният се преставил в Господа (4 ноември), а седем месеца по-късно, през 14 ден на юни, починал и светейшият патриарх Методий. Така се сбъднало пророчеството на преподобния Иоаникий, че и патриархът скоро след него ще иде във вечността.

Смъртта на свети Методий предизвикала голяма скръб и плач в цялата константинополска църква, лишила се от такъв велик отец и всемирен светилник. Той бил погребан с почести, подобаващи на високия му живот и служение на архиерей. Свети Методий водил Христовата Църква четири години и три месеца, а после преминал във вечния живот. Причислен към лика на светите иерарси, той се преставил на Пастиреначалника и великия Архиерей, преминал небесата, на нашия Господ Иисус Христос, от всички светии прославян Бог, Комуто и от нас, грешните, да бъде чест и слава с Отца и Светия Дух сега и всякога и во веки веков.

Амин.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите („Четьи-Минеи“) на св. Димитрий Ростовски

предишна статияХороскоп за 14 юни
Следваща статияПо-топло днес, захлаждане утре

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Most Popular

Днес „Горещ пясък“ ще свирят до Часовника, а утре Духовият оркестър на „Охлюва“

Обичаната поп-рок група "Горещ пясък" и общинският Духов оркестър ще свирят цяло за доброто настроение на Бургас и неговите гости. Изявите им...

„Джаз в Бургас“ ви очаква в петък със сцена под звездите

"Джаз в Бургас" се завръща с ново издание, което започва на 17 юли, петък, и великолепни артисти, включени в афиша. Фестивалът няма...

В Бургас откриха жива изложба с някои от най-красивите тропически пеперуди

От днес, 13 юли, до 23 август бургазлии и гостите на града са добре дошли да разгледат жива изложба с някои от...

Френският фестивал „TOUS COURTS” гостува в Бургас с кино блок за скейт културата

Кино блок, включващ три интересни прожекции за суб културата, ще бъде представен на Международния филмов фестивал Бургас'2020. До петото издание на любимото кино събитие...