сряда, май 13, 2020
ОСТАНЕТЕ У ДОМА!

Самотни, трудноподвижни възрастни хора от Бургас, които се нуждаят от доставка на храна и лекарства, могат да потърсят помощ на телефони: 0884 46 91 30, 0885 98 56 93 и 0882 129 664
Начало Водещи новини Катя Пенева-любовен психотерапевт: Бягство в миналото

Катя Пенева-любовен психотерапевт: Бягство в миналото

Напоследък все по-често чувам критики, че не се придържам към класическите понятия в психологията, характеризиращи конкретни човешки преживявания, но като студентка по психология и като докторант се наситих да чета сложни дефиниции на  теория, която звучи наукообразно. Често трудните схеми и определения са не само объркващи, но и отблъскващи. Великите умове се опитват да дадат сложни обяснения на обикновени човешки преживявания, в които има повече емоции, отколкото думи. Чувства, които трябва да бъдат разказани на достъпен  език за да са по-близки до душата и до нейните изпитания. Защото всяка една дума е усещане, което те води до дълбините на твоето лично осезание, към начина по който си посрещнал поредния епизод в живота си и вкуса, който е оставил в спомена  за себе си.

         В период на пандемия, на изолация и най-вече на самота, всички ние усетихме притъпяващото спокойствие на настоящето и страховитата несигурност в бъдещето ни. В криза сме, тук сме, но сме изпълнени с оправдано негодувание, към всичко, което се налага да преживяваме. Зимата беше топла и тягостна, а пролетта студена и недружелюбна. Позитивните емоции станаха дефицит, а оптимизмът се изчерпва. В социалните мрежи все повече хора, публикуват снимки от старите ленти и разказват за отминали истории, в които са се чувствали щастливи. Защото днес все повече от всякога сме поставени в състояние на постоянен психически, емоционален, семеен,  социален дискомфорт в търсене на отговор за своето чувство на неудовлетворение за живот, който не е това, което би трябвало да бъде, а как трябва да се случи в бъдеще не е ясно на никого. В един свят на масово обедняване, все повече се засилва желанието ни за „ другото“, за онова място, за онзи лайфстайл, където повечето хора, никога няма да бъдат и няма как да бъдат, защото тези места не съществуват за тях. И когато пред теб се изправят бледите сенки на родителите ти завършващи живота си нерадостно или умирайки в старчески дом, ти се изправяш пред същата перспектива и тогава настоящето наистина изглежда безнадеждно. Когато си неспособен да се справиш със смазващата реалност и не можеш да решиш конфликтите си, търсиш удобен за себе си начин да се скриеш е едно по-приветливо място.

Тогава на помощ угодно идва онова щастливо минало, което ни помага да избягаме от действителността. Някой психолози назидателно наричат това състояние „ инфантилен регрес“ и обвиняват хората за незрелостта им, за неспособността им да се справят с настоящето неудовлетворение с инструментите на придобития от тях до тук житейски опит. Аз няма да ви упреквам за това! Всеки в тежко време на изпитание има право да бъде щастлив. За мен проблемът, е че в тази ситуация на страх и безхаберие връщайки се в безгрижното си минало блокираме потенциала си и спираме развитието си. Когато не можем да видим светлото бъдеще в живота си сме склонни да се отказваме от смелите си намерения и мечти. И тогава наистина не вярваме, че ще доживеем до лятото. Така пропиляваме възможностите си и отказваме да сбъднем бъдещето си. Животът никак не е лесен! Ако някоя ситуация е прекалено тежка, за да се справи с нея, човек просто отказва да я преживее, но никой който се е отрекъл реалността не е стигнал далеч! Понякога и добрите ни спомени, дават само временна утеха, а в тежките крачки на настъпващата нощ усещаме болката на личното си отчуждение, от липсата на каквато и да е перспектива. Сънят е най-доброто лекарство и той не е за да ни даде усещане за „тулупи“, а за да ни даде едно по-реалистично макар и дъждовно попреваляло утро. Утро в което трябва да станеш и да осмислиш денят си, с ежедневните, неотложни задължения, с труд, който занемарихме заключени между стените на градските си апартаменти . Мисля, че забравихме за оптимизма. Нарекохме го нереалистичен, загърбихме онази надежда, в чийто копнеж не сме мигвали от тревога, за да можем да притежаваме не онова което имат и съседите, а за можем да бъдем онова, което сме само ние и никой друг освен нас не може да бъде! Онзи положителен образ на личности, които са се изграждали с годините и който нито една болестотворна социална или партийна бактерия не може да съсипе. Време е не да регресираме, а да оптимизираме всяка една нова минута на свобода, в която най-после видимо падат всички ограничения и имаме път да достигнем до най-мечтаните си духовни измерения.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Most Popular

Представят гостите в 14-то издание на „Свято слово“ във Фейсбук страницата на НЧ „Любен Каравелов 1940″

 14-то издание на майските срещи на славянските творци "Свято слово" ще се проведе виртуално. Гостите със своите стихове и послания ще бъдат...

Независими творци и Общината ще работят заедно за бързо възстановяване на културния живот

Зам.-кметът Диана Саватева и председателят на комисията по култура в местния парламент Веселин Пренеров се срещнаха с хора на изкуството и културата...

БулевАРТ открива новия си творчески сезон с музика на открито

С музика на открито бургаската инициатива БулевАРТ открива новия си творчески сезон. Днес от 16 часа на сцената до Часовника за вас...

Живата експозиция „ЗаРибяващо” в КЦ „Морско казино” и графиките на Антал Ревес в Галерия „Георги Баев” ви очакват

Една от  най-атрактивните изложби, която може да се види в Бургас,  живата експозиция "ЗаРибяващо" отваря врати за посетители от 14 май /четвъртък/....