четвъртък, август 13, 2020
Начало Водещи новини Катя Пенева-любовен психотерапевт: В границата на края

Катя Пенева-любовен психотерапевт: В границата на края

Всяка една нова връзка е ново начало, предизвикателство, което мнозина от нас поемат за да сбъднат мечтани копнежи. Стремим се да задоволим потребността си от близост без да си задаваме излишни въпроси или по-скоро не мислим за подводните камъни, които дебнат в невидимия свят на човешките отношения.

А любовта е нещо прекрасно. Тя е опияняваща, щом някой сподели пламъка в душите ни. И така дни на ред, месеци сезона на зимата превръщаме в предлятно ухание. „ Всяко начало си има край“ и „ много хубаво не е за хубаво“ са народни вярвания, които ни най-малко могат да помрачат щастието на влюбените.

Често поемайки общ път ние сме в пълна неизвестност. Убедени сме, че няма начин да сбъркаме, щом следваме чувствата си. И е точно така. Няма нищо по-хубаво, когато си влюбен, когато обичаш, а човека до теб е разтворил ръцете си за да те прегърне. В омаята на любовта няма невъзможни неща или има, но докато не решим да ги направим такива. Тогава, често непредвидимо за нас,  човешкото измерение на мечтите ви решава да смени посоката с друг път и друг хоризонт.

Неочаквана динамика с неприятен край. Край, в който не виждаш начало.

Поредната катастрофа, отчаяние, страх, провал.

Много въпроси, от чиито отговори нямаш нужда.

Болка, тишина, зимен дъжд който гримира със сълзи лицето.

На прага на нищото виждаш само мъгла и се опитваш да дишаш за да издишаш горчивото, а с всяка нова глътка въздух се опитваш да поемеш солта на морето, с която  да дезинфекцираш раната.

В такива случаи ви съветвам да плачете, да страдате от дъното на душата си. Правете го често и не се отказвайте от това да дадете воля на преживяванията си. Нито един нюанс, нито една емоция в този момент не са ви излишни. Разбира се, че в това състояние няма нищо приятно. То не решава проблема ви, нито ще върне възлюбения ви. На моменти ще усилва болката ви, може и да я превърне в кратка болест-грип, сънливост.

Човек трудно се разделя с мечтите си, още по-трудно ги заменя. Но когато една врата се затваря се отварят множество други. Разбира се, че не вярваш на това. Живота е една безкрайна върволица от нови възможности, които в този момент не са ти потребни. Просто защото точно сега си загубил нещо, което ти било много ценно.

И проблема не е в самотата ти, а в усещането ти, че си се провалил за пореден път, не защото си сбъркал, а защото си дал най-доброто и въпреки това е настъпил край. Край, който не си в състояние да промениш. Да в такива моменти няма надежда. Душата ти е в канавката и нямаш сили да се изправиш.

Аз не съм привърженичка на позитивното мислене и в такива дни е добре човек да е реалист и да си дава максимално добре сметка за случилото се. Бъдещето и „ как да продължиш напред“ сега не е от значение. Важното е да намериш сили да се изправиш. Това е най-голямото предизвикателство за хората преживели загуба. Да намериш причина поради, която ти се иска да се събудиш, не за да продължиш да лежиш в леглото, а за да станеш и изживееш един пълноценен ден. Да си дадеш сметка, какво си загубил и какво си преживял.

Подобни емоции не се анестезират и не се дрогират с алкохол, времето не ги лекува. Да живота ще продължи. Ще следва вечната си динамика, а в многообразието му ще се опитваме отново да се качим в някой влак.

Страшното е когато не намираш собствена посока и очакваш нечие чуждо превозно средство да те отведе до поредното щастие. Малка почивка в канавката, в лечебната кал на нещастието. После пътища  и криви пътеки много. Трудното е докато отново събереш сили да се изправиш. Докато разбереш смисъла на преживяното и докато го изстрадаш. След това ще е по-лесно. Но иска време и малко надежда. А в такива моменти дори и тя се страхува от грозното лице на разочарованието ти. Защото българите не сме свикнали да викаме надеждата да ни помага, а викаме неволята. Когато и тя не дойде, може да решим да си поправим колата сами, защото навън се е смрачило и се е застудило, а рано или късно трябва да се приберем в уюта на дома си. Макар и отново самотен той ще ни дари с мъдростта си. Ще си залепим на вратата бележка с карантина. Топъл чай и шоколадови бисквитки, червено вино и книга. Мисли за любимия и минало върху, което ще трябва да изградим бъдеще. Не е лесно, но нямаш друг избор, някак си трябва да успееш в границата на „края“.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Most Popular

Започва подготовката за следващото издание на SPICE MUSIC FESTIVAL

Най-големият фестивал, посветен на 90-те в България - SPICE Music Festival - приключи, а организаторите и Община Бургас обявиха, че започва подготовката за третото...

Най-забавните и нашумели тийн звезди идват в Бургас за първия инфлуенсърски фест

Едни от най-популярните и обичани сред тийнейджърите лица от социалните мрежи пристигат в Бургас на 4 и 5 септември за първия по...

Биеналето „Приятели на морето” отново събира в Бургас утвърдени творци от цялата страна

Националната изложба "Приятели на морето" за съвременна живопис, графика и скулптура е най-старата извънстолична национална изява - от 1968-а се организира на всеки...

На представянето на книгата за проф. Хикмет Мехмедов прима балерини изпълниха фрагменти от известни спектакли

Емоционално, естетско и приказно бе представянето на книгата, посветена на талантливия балетен режисьор, хореограф и педагог проф. Хикмет...