понеделник, август 15, 2022
НачалоМенюВсичко на масатаЛегендата за Странджанката и Принцесата

Легендата за Странджанката и Принцесата

Странджанка срещу Принцеса или как е правилно и как не?

Бургас е роден град на много популярни личности, едни от които са оперната певица Райна Кабаиванска и естрадната изпълнителка Кичка Бодурова. Своето детство в града пък са прекарали актьорите Георги Калoянчев, Димитър Рачков, и Тончо Токмакчиев.

Твърди се, че в Източна България населението използва повече странни обръщения в сравнение с това в Западна България, като безспорен победител е Бургас. Всеизвестни за всички ни са обръщения като „лек“, „ман‘як“, „чуек“, „лице“ и цветущото „въй“. Доста интересна е и комбинацията Ана Синона, което всъщност означава Ана с едно „н“. Мъжкото обръщение „брат“ в Бургас е заменено с „батка“, а вместо “дънките” там ще чуете “дънкито”. „Лешпер“, „мехлюзин“ – използващо се по адрес на непoзнат, който от пръв поглед не вдъхва достатъчно респект или пък за пoзнат с прoфесия „Айляк“.

Една рецепта за любимите филийки …странджанките 😉

За бургаската кухня са характерни най-вече морските ястия, но и гозби, характерни за близките Стара планина и Странджа планина. От морските храни се открояват Мидите по бургаски. Други популярни кулинарни изкушения са Кебап по бургаски, Пиле по бургаски както и кoлбасите Бабек и Дядo. Сред аламинутите може да се отличи Странджанката (или Страндженка), която е позната на всички нас като Принцеса. Странджанката се различава от нея по дължината си и по това, че е с повече подправки. Популярните алкохолни напитки в областта са бирата – Бургаскo пиво и ракиите Бургаска мускатова и Бургас 63.

Едва ли обаче има някой, който да не е чувал, че в бургаския край, на филия с кайма ѝ се казва Странджанка.

Широко разпространено е, че на същото нещо в останалата част от страната му се казва Принцеса.

strandjanki

Ако сте посетител в Бургас и кажете „Искам една Принцеса“, много е вероятно да ви изгледат странно и въпросително. Абсолютно същото се случва, ако сте от Бургас, посетите София например и кажете „Искам една Странджанка“. Объркванията продължават вече толкова много години, че народният фолклор ражда бисери като този.


Легендата за Странджанката и Принцесата

Наричат се принцеси/странджанки заради старата легенда:
Преди векове, българският цар Иван Асен 2 – ри, дошъл с армията си в Бургас. Били изморени след битка с ВРАГА! Потърсили къде да се установят и местните ги насочили към голия хълм, където днес е Меден Рудник Сити. След като се установили, Царят изпратил своя антураж да потърсят храна за войската. Но реколтата била кофти. Останал бил само сух хляб по хамбарите, Била още не била отворена, а и нямало как – българите били страшни врагове на австрийския граф. Пратениците на Иван Асен се завърнали тъжни – нямало храна, нямало нищо. Местното население, нямало как да помогне на българската армия. Чакала ги гладна нощ, след която можело да не оцелеят. Тогава знатна девойка от рода Русокастро, на име Ирина, се появила в шатрата на царя. Тя знаела за недостига на храна и гладът, който мъчел войниците. Тя помолила царя да бъде призната за принцеса, ако успее да помогне на армията.
Иван Асен бил скептичен, като всеки човек зодия Скорпион. Изкарал девойката навънка и излезли хората му. Тя накарала да им донесат тоновете сух хляб, който се намирал в Бургаската крепост. Но никой от войниците не бил толкова изпаднал, че да яде само сух хляб с чешмяна вода. Но девойката ги накарала да запалят големи огньове. Изпратила хора да вземат каквото намерят за храна – те донесли кайма, яйца, зеленчуци. Ирина им показала как сухия хляб като се препече става вкусен. Тя ги накарала да наредят кой каквото е донесъл по филиите – кой каймица, кой парчета месо от вчерашен дюнер, кой масло и кашкавалец… и да ги изпекат. Станала чудна храна. Войниците и самия цар мезили доста с чудната закуска.
Царят изпълнил волята на Ирина – посветил я в титлата Принцеса, без тя да му е роднина или царкиня. Местните хора я знаели като Странджанката – понеже родът и идвал от Странджа планина. Армията на Иван Асен 2-ри запомнила това чудно ястие като Странджанка. Само помощната войска от каруцари и носачи – съставени от първи шопски полк запомнила името на филиите като Принцеси – защото били най-далече от събитието, където станало мазането с неща. От тогава съществува спор, как се наричат странджанките, но историците са категорични – истинското име е Странджанки. Така гласи поверието…

princesa
Интересен факт: След като отблъснали латините и венецианците, те пленили десетки от тях и ги хранели само със Странджанки… Когато освободените пленници се върнали в Италия, те пресъздали ястието, което нарекли Пица – на името на известния български пълководец – Пицо Коджакафалията.
У нас съществуват толкова различни митове за това какво е Принцеса и какво е Странджанка, че лесно човек може съвсем да загуби яснота имат ли изобщо разлика или не.

Мит #1: Странджанката представлява филия с кайма на фурна. Принцесата е филия с яйце и сирене.

Мит #2: Принцесата е Странджанка с кайма и кашкавал.

Мит #3: Странджанка и Принцеса са едно и също. В цялата страна му се казва Принцеса, само в Бургас е Странджанка.

Мит #4: Всички сандвичи са Принцеси

Мит #5: Странджанката е тесто, в което са поставени нарязани кренвирши на кубчета, лютеница и кашкавал, изпечено като Калцоне.

Мит #6: Принцесата е сандвич с кашкавал или салам и кашкавал, шунка и кашкавал, изобщо всичко що е с кашкавал е Принцеса и се пече на фурна. Странджанката е филия с кайма и се пече също на фурна.

Мит #7: Софийските Принцеси имат повече кайма и отгоре не се предлагат с лютеница. В Бургас и надолу по Черноморието му казват Странджанка, а материалът е колкото за Бог да прости.

Съществува и дефиниция, твърдяща, че Принцесата (ястие – сандвич) се асоциира с фолклорната митология – Принцеса (човек от женски пол) със златни коси, т.е. (турцизъм), наличие на кашкавал върху филия препечена до постигане на златиста коричка. От там идват и разновидностите Принцеси с: шунка, сирене, кайма и т.н.

Принцеса с кашкавал и кайма е плод на българския търговски гении и сега просто допълва асортимента. По – възрастните хора знаят, че е имало моменти, когато кашкавалът е бил два пъти по – евтин от каймата, вследствие на това се окепазява българската Странджанка.

Странджанка и Принцеса не са едно и също ястие както вече стана ясно. И докато можем да кажем, че Принцеса са един голям набор от сандвичи с най – различни съставки, то Странджанката е една единствена и си има своята специфична рецепта и технология на приготвяне.
И докато Принцесата е национално название за най – различни сандвичи, без регионален произход, Странджанката е характерно ястие за Странджа планина, Бургас и Южното Черноморие.

Навремето в Странджа планина, хората ползвали кайма или ситно накълцано месо или риба за приготвяне на питки с нарязано месо отгоре им. Странджа планина е с най – богато разнообразие на животински видове в България. Месото на някои животни е доста жилаво и за това се е налагало да го нарязват на по – малки парченца (късове).

С времето, разбира се, технологиите се усъвършенствали. Надявам се, че най – накрая успях да хвърля повече светлина и да обясня какво е Принцеса и какво е Странджанка, както и тяхната коренна разлика и защо не трябва да ги бъркаме 🙂

А вие как им викате във вашия край и каква е вашето определение за Принцеси? 🙂


източник: Блогът на Константин Бъчваров by http://cbachvarov.com


 

24 КОМЕНТАРИ

  1. Абе хора не, че нещо искам да кажа ама между времето, когато е царувал Иван Асен II и първите поселения в района на Бургас, има леко няколко века разлика 🙂

  2. Като странджанката друга няма а как им викат на филиите с яйце и сирене ?!

  3. Вижте сега……
    Да Ви каже батко Ви!
    В Бургас се говори най-правилният български език . Въпреки ,че 5 г учих и живях в София от шопския диалект още ми се повръща,гаден е….
    И сега тук да ми се говори за младежките думи , използвани за изпъкване в компании просто не ми се коментира…. и въй , и чуек , и батка са думи за изпъкване , не са масово използвани.
    Докато диалектите , особено шопския си е извращение на езика…

  4. Да,някакво книжно плъхче чуло-недочуло и айде,статийка за Бс и „особеностите“ му да драсне! Не става така,е,чуек! Първо прочети тук-там,но найвече с епотопи в местната „кОлтура“,иначе рискуваш да изглеждаш смешник…мЕхлюзин,никой не говори така-казаха ти по-горе-„мИхлюзин“ е точната дума.
    С момата от Русокастро/надявам се да имаш не само бегла представа къде точно се намира Русокастро,а не да ти е нарицателно със смешно звучене/,която била странджанка/с А,човече,не ставай смешен с това странджЕнка/ нещо ни хвърляш в потрес с географските си познания. Но хайде,има доза хумор,макар и елементарен!
    Аз не мога да си представя що за малоумник трябва да си,за да измислиш закуска,нар.“принцеса“ 🙂
    А колкото до лафовете(или градският сленг)-има толкова много оригинални думички,използвани сред компании,ъндърграунд-среди и пр.,че някои от тях след доста години се превръщат в модерни части на речта сред „столичните“ т.нар.бохемски среди.

    • Прав си чУек, Бургас сте центъра на вселената. Ако не е вашия език в ъндъргаунд средите, в софете щяхме да говориме със знаци.

      ПП.
      Аз не мога да си представя що за малоумник трябва да си,за да измислиш закуска,нар.“странджанка“ 🙂

      Нищо лично!

  5. Zdraveijte,
    ajde i az da dam edin komentar, skoro obache shte e cjala statija.
    1. Pishe se mihljuz, a ne mehljuz (stara duma, shte popitam edin prijatel turchin dali e bulgarska ili turska).
    2. Kak vse za Burgas gi mislite tezi statii, pri polojenie, che v Sofia se govori edin ot naj- tvurdite dialekti i na chovek ponjakoga mu trjabva prevodach, za da se razbere s mestnite! Ta v rodnata ni stolica NJAMA INTERNET SAIT, kojto da ne e pulen s pravopisni greshki. A sled tova mi govorite za Burgas, vzemete purvo ponauchete bulgarskia, po togava se smejte na edna shepa strandjanski seljanduri, deto taka si govorjat oshte ot detskite si godini na selo i slagajte vsichki pod edin znamenatel.I ako tova ne e visokomerieto na stolichnite medii ne znam…
    3. Ako smetna kolko pravopisni greshki ima milichkija chovechec, shte se okaje, che ima poveche greshki, otkolkoto „stranni burgaski dumichki“ e uspjal da nameri!
    4. Kakvo shte kajete za purvite 3?
    5. Ochakvajte podobna statija za bulgarskia ezik, kojtose govori v Sofia v naj skoro vreme, ama si prigitvete povechko vreme za chetene, che shte izkaram na vsichki ot tam hubavite sofijski slovosuchetanija i nepravilni udarenia + napulno nesushtestvuvashti bukveni kombinacii v rodnia ni ezik.
    6. Ajde sus zdrave i da U-u-uchite v chas po bulgarski, ne v Sin City!!! 😀

    • Статията е забавна, а твърденията колко „правилен Български език се говори в Бургас ще го кажа така, че да ме разберат тамошните местни – „Въй, чуек, много сте заблудени бе михлюзи“.
      В Софето положението е почти същото, но там ги оправдава и това, че населението е събрано от кол и въже, и има представители от всеки край на България, та разговори от типа на
      „- Ооо, майна, ко става, как сме?
      – Брат, много е зле положението д’ге.“
      е често срещано и приемано за нормално явление из столицата.
      А за странджанките и принцесите, то е ясно кое е правилно, а именно и двете, същото е положението с Варненския „пипер“ и ползваното из по-голямата част от централна България „чушки“ за наименоване на нелютите чушки.
      Ако отворим тема също и от къде идват наименованията на полиетиленовите чантички, които се продават в магазините там темата ще е още по-обширна, то не са „сакчета“ (Търновско), „пликчета“ (Софийско), „торбички“ (различни региони), „найлонови чантички“ (отново по различни региони).
      В крайна сметка кой както иска така да ги нарича, то и на динята и казват „любеница“, а в някой региони на пъпеша казват „диня“, та всичко е пречупено през местната призма.

      • Най интересна тема ще е за биличките /Бургас/ , лимки /Варна/, топчета /София/, джамини/Пловдив/ . Плевенската дума беше много интересна, но я забравих. Явно всеки град си има свое наименование.

  6. Kata milinka i milenka v sofiq kogato im q kazah po parviq na4in nikoi ne mi obarna vnimanie ili pak tqhmota vmesto tordi4ka plik4e abe lida rabota

  7. Интересно, че само в Бургас си смятате така. Думата на батките много тежи явно. 😀
    Където и да съм била, на филия с кайма и викат принцеса…

  8. Софиянец на закуските в Бургас:
    – Може ли една „принцеса“?
    – Ко дали можи? – попитала жената.
    На опашката местен, нацепен батка с адидасче:
    – Батка, тука им викаме „странджанки“.
    – Дайте ми една странджанка, моля!
    – Пикая…
    – Моля?!?
    – Пика я в момента, уе…

    • разговорът е бил такъв:
      Шоп на опашка за хлеб.
      -имате ли голями хлебове ?
      – господине , продаваме само странджанки , тук на принцесите казваме странджанки…
      -я , па тая ша ми казва ко да ручаме….
      -на опашката имало една мутра от СИК , с богат опит от витошка , която хванала шопето за дупето и му била шута, щото бави опашката , при което продавачката се напикала от смях:/:/:/:/

  9. Странджанката е филия хляб нарязана на дълго с кайма от кебапче и изпечена на скара . Всичко останало,което се пече на фурна незсвисимо от съставките е принцеса. Измисляйте си каквито си истории искате,но бургазлии така го знаем!

    • Точно така,и мога да кажа ,че странджанката на скара нищо общо няма с принцесата с кайма ,която се пече във фурната като вкусови данни . Странджанката е нещо страхотно ,който не е опитвал по добре да си замълчи.

    • Като бургаските странджанки няма ,скоро си правих,бяха ми залипсвали,ами няма база за сравнение,освен това да добавя само,не искам да се заяждам просто странджанката не е другото име на принцесата с кайма,това са две различни неща.Едното се прави по един начин,другото по друг,няма защо да се обиждаме ,че в Бургас сме решили да се правим на интересни ,така си го знаем ,всеки си има специални рецепти за неговия си край.Какво лошо има в това не знам .

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Most Popular