Катя Пенева психотерапевт: Корона вирус

Катя Пенева психотерапевт: Корона вирус

Тишина и спокойствие денят е делничен, а по улиците на града няма жив човек. Сякаш живеем в нереален свят, в който скрихме душите си зад дебели стени, а телата си браним с дезинфектанти. Не е време за паника, но не е и време за успокоения.

Живота изправи всички ни пред трудност за която нямаме опит, нямаме и създаден имунитет. В миналото подобни пандемичните вълни са взимали много жертви, обезлюдявали са се райони. Предците ни са заплащали с живота си за знанията , които имаме сега ние техните наследници.

Въпреки напредналата медицина и техническата революция, днес откровено се страхуваме от предстоящото, защото имаме живот, който трябва да опазим. Не зная, дали беше по-страшно преди когато във Виденовата криза, нямахме хляб, с който да нахраним децата си или сега когато вече натрупахме всичко, което оказва се, че не се нуждаем.

Минахме през години на преход, в който загрижени за оцеляването си и добрия си начин на живот, бързахме да грабим, да складираме запаси, които ще гарантират благоденствието на няколко поколения след нас. Трупахме не само имане, но трупахме и гняв, напрежение, вечно недоволство и умора. Още и още и още, нямахме спирачки, нямахме почивка. Съвестта си покрихме с пластове катран, мислите си заглушихме с опиати.  Сантинните си нечистотии изхвърляме в морето за да може то да ги рециклира чрез мръсната пяна на вълните, която пясъка добронамерено попива. Морето има тази сила, то знае как да се самопречиства, но ние не умеем! Превърнахме душите си в отпадъчни депа, задръстихме се с мръсотия, която нямаме идея как да пречистим. И някой каза „Стоп“! Спряха живота  ни  принудително. Време е за хигиена. Ако ние не можем да го направим, обстоятелствата ще ни принудят да променим хигиенните навици на емоционалните си преживявания. Ако не успеем да измием наслоеното до тук и не  се отървем от негативните наслагвания през годините ще затъваме все повече и повече и ще продължим да се страхуваме, защото реално нямаме идея  какво друго да направим.

Никой не може да прогледне в бъдещето. Времето не съществува в действителност, то е абстрактно понятие в съзнанието ни и за това настоящият момент е единственото с което разполагаме. Колко от нас могат да усетят вкуса му и да му се насладят, въпреки необичайните обстоятелства на живота, в които сме поставени? Защото ако нямаме реална власт над бъдещето си, то единственото, което притежаваме е нашето сега!

И ако в точно  този момент на „ пауза“ нямаме власт да променим външните обстоятелства на живота, то със сигурност можем да променим личното си отношение към случващото ни се от вън. Да променим бита си като приемем предизвикателството на пандемията и благодарим за уроците, които е подготвила за нас. Защото ако не го направим, животът ще ни промени без да иска нашето съгласие.

В този свят не оцеляват само физически здравите, силните, интелигентните. Остават живи само тези, които имат цел и са готови да учат от всичко, което им поднася съдбата. Животът ни не е битка, нито е борба, но често ни принуждава да преживеем страдание, което носи със себе си мъдростта на делника ни. Болката не винаги е признак на болест, тя е само сигнал, че нещо нередно се случва в дните ни. Тя е  предупреждение, което ни информира за нещо по-голямо и по-страшно, което би могло да ни сполети ако не променим навиците си. Дори и да сме недоволни сега и да страдаме, да се чувстваме изплашени няма как да преминем през пропастта ако не пропаднем в нея за да я опознаем и няма да излезем докато не се научим как да изкачваме стръмните си неволи. Намирането на ваксина срещу непознатия вирус, намаляване на заболеваемостта, връщането ни в нормалния делник, в който всички ще ходят по улиците без да се страхуват, това не е просто мечта. Това ще бъде постижение! Път, които тепърва започваме да вървим за да се променяме, да се учим да изграждаме нови качества и умения, които ще ни направят по-силни и по-малко уязвими хора пред неизвестното бъдеще пред нас. Успехът ни не зависи от постигането на конкретна цел, а от начина по който достигаме до нея. От знанията които ще натрупаме сега ще зависи и новия живот, който ще имаме удоволствието да изживеем!

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Loading Facebook Comments ...