Сцена

Една от перлите в оперетната класика според критиците – творбата на Имре Калман „Графиня Марица“, ще зарадва публиката на Бургас в петък вечер на сцената на операта. Постановката на Марио Николов ще събере най-забавните оперетни звезди, а в роля ще видим и самия режисьор. На сцената ще му партнират Валентина Корчакова, Мария Цветкова, Петър Тихолов, Йордан Христозов и др. В спектакъла ще участват оркестъра, хора и балета на Държавна опера – Бургас. Диригент ще бъде маестро Иван Кожухаров.

„Графиня Марица“ е известна като красива приказка за любовта. В либретото красивата богата аристократка, отегчена и разочарована от многобройните си ухажори-златотърсачи, си измисля годеник. Това е барон Коломан Жупан – героят на друг крал на оперетите, Йохан Щраус. Незнайно как, истинският барон Коломан Жупан е узнал за мнимия си годеж с графинята и пристига в имението й, за да узнае как точно се е озовал в ситуацията. Милият красив, богат и малко побъркан младеж веднага се влюбва в графинята, която обаче не споделя чувствата му… Тя е влюбена тайно в своя нов иконом, без да знае, че той е разореният граф Тасило. След безброй перипетии и шеги на съдбата всичко си идва на мястото и любовта побеждава, като сватбите са не една, а две. И най-важното – любовта не се интересува от парите, затова събира богати с бедни, но достойни хора.

1170796_10201908758069322_583506517_n (2)

1240606_10201908775229751_1455107946_n

 

„16:26:36“ e седемнадесетата самостоятелна изложба на Нели Гаврилова. Творби на авторката два пъти са печелили големи награди на Салона за актова фотография и са част от частни колекции в Европа и САЩ.

Душевността, еротиката и сексуалността са част от всяка изложба на Нели Гаврилова. „16:26:36“ не прави изключение – тя е разказ за емоционалното и сексуално съзряване на една жена от нейната 16 до 36 годишнина. Началото на този проект е точно преди 20 години, всички можем да видим резултата в настоящето, края е отворен, а надеждата е, че най-хубавото тепърва предстои.

Изложбата ще бъде открита на 23 май в 18.30 ч. – Галерия „13-то стъпало“ на ул. „Александровска” № 78 в Бургас.

bnr.bg

В 18.30 часа на 22 май Община Бургас организира пищен празничен концерт с вход свободен. Той ще се проведе в залата на Държавната Опера. В навечерието на един от най-светлите български празници – 24 май, Ден на  българската просвета и култура и на славянската писменост, бургазлии ще могат да се насладят на изпълненията на великолепната Маргарита Хранова, която всеки път пленява своята публика с невероятния си глас и присъствие. На сцената ще видим и харизматичния певец, музикант, композитор и текстописец Дани Милев.

Драго Драганов ще влезе в ролята на водещ на концерта, в който ще участват още ансамбъл „Български ритми“, Формация „Арт Войс“, Адриана-Мария Манасиева и Даниел Тичков, Дуо „Лирик“, хор „Милка Стоева“, Детска вокална група „Морски песъчинки“, Тромпетен състав и ученици от НУМСИ „Проф. Панчо Владигеров“, както и участници от детска градина „Вълшебство“.

Един от най-зрелищните спектакли в световното балетно изкуство – „Баядерка“ по музика на Лудвиг Минкус, може да бъде видяна отново на 17 май на сцената на Държавна опера – Бургас.

Спектакълът, чиято премиера премина при небивал успех, ще се играе отново само три седмици след първото показване на бургаска сцена. Хореографите посягат рядко към изключително сложната творба, която е образец в балетното изкуство. Нейната „Сцена на сенките“ е известна като шедьовър в кордебалета. Хореографията на спектакъла е на дългогодишната прима на Софийска опера и балет Веса Тонова, която е вече част от екипа на Държавна опера – Бургас, а постановката е дебютът й като хореограф. В премиерния спектакъл Тонова изигра и ролята на главната героиня Никия. Сценографията е на световноизвестния художник Иван Токаджиев, а костюмите са дело на една от най-добрите костюмографи Цветанка Петкова – Стойнова.

Бургаската постановка на „Баядерка“ е вече позната и в балетните среди в страната. Само два дни след премиерата част от трета картина на сцената на НДК в София по време на официалната церемония за връчване на наградата „Златна муза“ на Сдружение „Асоциация на българските хореографи“ – едно от най-престижните събития в танцовия свят на страната. “Pa d’Action” в изпълнение на балета на Държавна опера – Бургас беше „гвоздеят“ на целия концерт“, коментира тогава хореографът на „Баядерка“ и заместник-председател на Асоциацията Веса Тонова.

IMG_2337

IMG_2581

IMG_2410

IMG_2359

Оперният шедьовър „Мадам Бътерфлай“ от Джакомо Пучини ще се играе на бургаска сцена на 8-ми май, от 19 ч, в зала Опера. В ролята на Чо-Чо-Сан публиката отново ще види сопраното Йоана Железчева, позната като най-добрата българска интерпретаторка на образа на героинята в творбата. Партньор в ролята на Пинкертон ще й бъде тенорът Даниел Дамянов, който е изпълнител и на Софийска опера и балет, а баритоновата партия на Шарплес отново е поверена на звездата на македонската опера Марян Йованоски. Диригент ще бъде маестро Иван Кожухаров.

Съставът, който ще излезе във вторник на бургаска сцена, ще бъде същият, който ще видят оперните фенове в Ловеч два дни по-късно. На 10-ти май постановката на Държавна опера – Бургас ще гостува на сцената на Драматичен театър – Ловеч в програмата на традиционните за града „Люлякови музикални вечери“.

Една от най-известните опери на Джакомо Пучини, „Мадам Бътерфлай“, е по драмата „Гейша“ на Давид Беласко. За първи път е изпълнена през 1904-та година в миланската „Ла Скала“. Трагичната история на крехкото японско девойче Чо Чо Сан, дъщеря на вече покоен разорен самурай, е изключително въздействаща за времето си с културния сблъсък, описан в либретото. Невръстната гейша е готова заради любовта да измени на религията и вековните традиции в страната си, заради което е отхвърлена от доайена на рода си и неин чичо. Нейният възлюбен, американският офицер Пинкертон, я убеждава, че ще изградят живот в любов, разбирателство и хармония. Девойката обаче е изоставена от американския си съпруг за три години, който междувременно се е оженил за американка. Пинкертон пристига в Страната на изгряващото слънце, за да отведе сина си, който са създали двамата с Чо Чо Сан. Отхвърлена от своите заради измяната към рода си и измамена от любимия, заради когото се е отказала от традициите си, младата гейша се самоубива с камата, с която е намерил смъртта и нейния собствен баща.

 

Диригентът от Нова Зеландия Сара Бисли Шнайдер застава начело на оркестъра на Държавна опера – Бургас за постановката на „Травиата“ от Джузепе Верди на 3-ти май. Маестра Бисли е вече в Бургас и репетира със симфоничния оркестър. Спектакълът ще започне в 19 ч. в четвъртък в залата на операта.

Сара Бисли Шнайдер е родена в Нова Зеландия, но голяма част от живота си прекарва в Европа. Основател, музикален и художествен директор на Симфоничния оркестър „Aorangi“ в Окланд. През май 2017 г. маестра Бисли получава престижната награда на правителството на Унгария „Pro Cultura Hungarica“, като става една от едва тримата диригенти с неунгарски произход, почетени с наградата ото самото й учредяване през 1985 г. и първият артист от южното полукълбо, имал честта да му бъде връчен този ценен приз. През месец май 1995 г. Сара Бисли Шнайдер получава специален отзив за работата си по „Noye’s Fludde“ във вестник „Wiener Zeitung“. Спектакълът даде нов живот на произведенията на Бенджамин Бритън в Австрия.

Артистичният живот на маестра Бисли е изключително богат, но някои от най-важните са с Държавния оркестър на „Ермитаж“ в Санкт Петербург, „L’Orchester de L’Opéra de Massy“ в Париж, „Mariahilfer Oper“ във Виена и много други.

В „Травиата“ в четвъртък ще видим и звездите на бургаската опера сопраното Мария Цветкова-Маджарова като самата Виолета, тенорът Даниел Дамянов като Алфред Жермон и баритонът Александър Крунев като Жорж Жермон. Режисурата е на Александър Текелиев, сценограф и художник на костюмите е Каталин Арборе.

Бургаската премиера на един от шедьоврите в балетното изкуство – „Баядерка“ на Лудвиг Минкус, ще се превърне в своеобразен старт като хореограф и режсьор-постановчик за дългогодишната примабалерина на Софийска опера и балет и част от екипа на Държавна опера – Бургас Веса Тонова.

Премиерата на първата й самостоятелна постановка ще се състои на 26 април, четвъртък, от 19 ч. Освен като хореограф и режисьор, ще я видим и на сцената в главната роля като Никия. „Това, което ме подтиква да желая този спектакъл за начало на нова стъпка и поприще като хореограф и режисьор, е че този балет е много близо до моята същност. Той е типично романтичен спектакъл. През цялата ми кариера повечето от колегите ми, предишните поколения и почитателите ми твърдят, че съм една от най-добрите изпълнители на романтични роли. В същото време героинята ми няма определена възраст, както е в приказните спектакли на Чайковски, така че може да се изпълни и от по-зрял човек, и това не ме притеснява. Освен това музиката е много красива, танцувална, с разнообразни елементи – с индийски мотиви, базирана на индийската философия за любовта, отразяваща индийския мироглед; а аз обичам Индия. Близки са ми като духовност и светоусещане и смятам, че съм постигнала основната си идея. Надявам се тя да привлича все повече публика и да я запалва за балетното изкуство“, казва Веса Тонова.

Костюмите, детайлно изработени и съобразени изцяло с индийската култура, са дело на една от малцината останали костюмографи в България Цветанка Стойнова. Всеки един костюм е изработен на ръка. Сценографията е на известния в Европа художник Иван Токаджиев. В работата си по „Баядерка“ той се е съобразил изцяло с характера на творбата. „Всичко е в духа на най-добрите класически образци. Търсех класическо решение с максимална степен на преразказ на сюжетната линия, с нейната фантастичност и мистичност на индийската култура, поетичното начало на драмата, която лежи в основата на сюжета, и разбира се подчинена на голямото човешко чувство любов. От техническа гледна точка декорът би трябвало да бъде лек, мобилен, подходящ за различни сцени и, надявам се, хубав“, разказва Токаджиев. Той споделя, че най-голямото му желание в работата му е било да избегне да вложи в този проект модернистични елементи и трактовки.

Либретото на „Баядерка“ се базира на произведението на Гьоте „Богът и баядерката“. Спектакълът е направен за първи път през 1877 г. в Каменния театър в Петербург от хореографа Мариус Петипа. Той използва популярността на романтичните балети „Силфида“ и „Жизел“. Въпреки че поводът е бенефис за имперската балерина Екатерина Вазем, тя играе в спектакъла още шестдесет пъти след първото представление. Преди да падне от програмата „Баядерка“ е изиграна седемдесет пъти за пет години. Спектакълът е възстановен през 1941 г. от Вахтан Чабюкяни и Владимир Пономарьов за Кировския балет и почти всички съвременни постановки са базирани на тяхната версия. Първата постановка извън Русия е в Лондон през 1964 г. Тя е създадена от Рудолф Нуреев, който е емигрирал през 61-ва година от Русия благодарение на турне на Кировския балет в Лондон. Тогава той поставя на сцената на Английския кралски балет част от „Баядерка“, а именно „Сцената на сенките“ – една от емблематичните в класическия балет. Тя е вдъхновена от илюстрации на Гюстав Доре към „Рай“ на Данте и обикновено се изпълнява от тридесет и две балерини. Последната версия е тази на Наталия Макарова от 1980-та година, създадена за американския балет. Тя опитва да възстанови пълната версия на спектакъла, като добавя последната, финална картина на земетресението и разрушаването на храма по време на годежа на Гамзати и Солор. Именно на тази версия е в основата на интерпретацията на Веса Тонова. „Вариантът за бургаската опера е преработен съобразно човешкия ресурс и възможностите на танцьорите. Съобразявам се и с музиката, с която разполагам в наличност, тъй като популярното изпълнение на Лондонския филхармоничен оркестър, циркулиращо в интернет, е доста по-различно от оригиналната партитура на „Баядерка“. Вярвам, че съм постигнала един много сбит, съществен, компактен вариант на този спектакъл, подходящ за по-малко хора, съхраняващ докрай фабулата на спектакъла и либретото на Худаков“, разказва Веса Тонова.

„Баядерка“ – кратко съдържание:

„Баядерка“ разкрива трагичната любовна история на индийската танцьорка в храм Никия и воина Солор. Любовта им разгневява великия брамин, влюбен тайно в танцьорката, и принцеса Гамзати, влюбена в Солор. Раджата, баща на Гамзати, е обещал на дъщеря си Солор за съпруг. Отмъстителната принцеса скрива змия в кошница цветя, предназначена за Никия. По време на танца на баядерката на празненство в храма тя е смъртно ухапана от змията. Браминът предлага противоотрова на Никия в замяна на любовта й, но тя отказва. Умирайки, тя напомня на Солор за неговата клетва за вечна вярност. Солор е съкрушен от смъртта на любимата си. Под влияние на опиати той се пренася в Царството на сенките, където среща духа на Никия. Завърнал се в реалността, той не може да се отърси от спомена за срещата. На сватбеното тържество на Гамзати и Солор, преди размяната на клетвите за вярност, храмът е срутен от земетресение. Всички загиват, а духовете на Никия и Солор най-накрая се събират в отвъдното.

Заедно със страхотните китаристи, на сцената в новия Burgas Jam ще излязат някои от най-добрите барабанисти на България, за да се изправят един срещу друг в оспорван и шумен drum battle. След вездесъщия Стоян Янкулов – Стунджи, своето участие потвърди още един международно признат български музикант – Николай Тошев. Той се изявява в следните музикални жанрове: Progressive/Rock/Pop/Metal/Funk/Fusion/Electronic/Contemporary.

Николай Тошев е носител на следните престижни награди:

– Световен конкурс на Drum Channel 2011 – 1-во място;

– София 2008 г. – Paiste Drumset Competition (национален) – 1-во място;

– Латвия 2010 г. – Baltic Drum-Off (международен) – 1-во място.

 * Следете актуални новини за събитието тук:

https://www.facebook.com/burgas.jam/

https://www.youtube.com/channel/UCYzW5L7BvvrqgXqV8k9NdEw

* За новото издание на Burgas Jam, 7 юли, Морска гара:

https://www.burgas.bg/bg/news/details/1/33970

Операта на Волфганг Амадеус Моцарт „Вълшебната флейта“, адаптирана специално за деца, ще бъде поставена за пръв път на сцената на Държавна опера – Бургас тази събота, 21 април, от 11 часа.

Премиерата на оперната творба на гениалния Моцарт е във вариант, в който малките любители на музиката ще могат да възприемат едно класическо произведение на достъпен за тях език. В адаптацията децата ще видят спектакъла като една вълшебна приказка, създадена по класическата опера. В нея ще чуят и най-известните арии от „Вълшебната флейта“, познати дори извън оперната сцена – шедьовърът „Отмъщението на Ада“, по-известен като Ария на Царицата на нощта, както и дуетът между Папагено и Папагена. В спектакъла зрителите ще видят някои от най-изявените изпълнители от детските спектакли на Държавна опера – Бургас. Като Тамино на сцената ще излезе Любомир Тодоров, Памина ще бъде Весела Апостолова, Папагено и Папагена ще са Бранимир Недков и Лина Пеева, а самата Царица на нощта ще бъде Стефка Христозова. Трите дами са Благовеста Белева, Невена Михайлова и Магдалена Георгиева, Маностасос ще бъде изпълнен от Мирослав Димитров, като разказвач зрителите ще чуят Дора Фъртунова, а говорителят е Петър Тихолов.

„Вълшебната флейта“ на гения на музиката Моцарт е създадена като опера в две действия в популярния за онова време стил „зингшпил“, или микстура от диалози и пеене. По този начин творбата е много удачна за адаптации като тази, която ще видят малките зрители в събота. Творбата е емблематична за творчеството на австрийския композитор, като най-известната част от нея, арията на Царицата на нощта, е записана и в Златната плоча на Вояджър – грамофонната плоча, поставена на борда на два космически апарата, изстреляни през 1977 г., съдържаща записи на звуци и снимки на разнообразието на живота и културите на Земята.

Либретото разказва за влюбения в принцеса Памина принц Тамино. Той заедно с веселия ловец на птици Папагено тръгват да търсят Памина. Със себе си те носят вълшебна флейта и чародейни звънчета, които да ги пазят от опасности.  След редица препятствия и изпитания, които младите Тамино и Памина и техните приятели Папагено и Папагена преодоляват, накрая се събират и любовта възтържествува. През това време те са преследвани, затваряни, поставяни в безизходица, заклевани да вредят и вършат злини, от страна на майката на Памина – Царицата на нощта, от нейните три дами, от Зарастро и Моностасос. Като възмездие злодеите са сразени от силите на доброто и светлината. Любовта и добрината възтържествуват!

 

 

Chronicle.bg

„Тектоника на чувствата“ от Е.Е.Шмит ще събере на една сцена Стефан Вълдобрев, Стефка Янорова, Пламена Гетова, Вяра Начева и Николина Велчева на 24 април от 19 ч. Това ще се случи в залата на Държавна опера – Бургас. Постановката е на Драматичен театър „Стефан Киров“ – Сливен. Режисьорът е Недялко Делчев, а сценографията е на Петър Митев.

Възможно ли е да си влюбен и свободен? Да отдадеш част от себе си и пак да си цял? Прави ли ни любовта по-силни? По-възвисени? По-истински… по-хора? Може ли да съхраним полета и красотата на чувството, или то винаги ни смалява до баналния бит? Можем ли да бъдем щастливи? ИМа ли я Голямата, Красивата, Единствена любов? Това са част от въпросите, които си задават героите на спектакъла „Тектоника на чувствата“. А понякога и всички ние. Пиесата е история за възможната, но несъстояла се голяма любов, за пропуснатия шанс за близост с човек, който може да бъде твоята идеална половина, за страха и емоционалното ни неумение да бъдем с другия. „Тектониката е метафора за големите плочи, които държат света благодарение на напрежението между тях. И когато напрежението между мъжа и жената стигне определени нива, стават земетръси. Колкото чувството е по-голямо, колкото хората са по-мащабни, толкова колизията е по-голяма и често фатална“, казва режисьорът Недялко Дечев.

От витринатавиж всички

0
Burgascity.com започна нова рубрика, в която психотерапевтката и семеен консултант Катя Пенева ще отговаря на въпроси на читатели. Своите запитвания към нея, както и актуални теми,...

Стилътвиж всички