My Weblog: kutahya web tasarim umraniye elektrikci uskudar elektrikci umraniye elektrikci istanbul elektrikci satis egitimi cekmekoy elektrikci uskudar kornis montaj umraniye kornis montaj atasehir elektrikci beykoz elektrikci

От витрината

В рубриката на Burgascity.com, психотерапевтката и семеен консултант Катя Пенева отговаря на въпроси на читатели. Своите запитвания към нея, както и актуални теми, към които имате интерес, можете да изпращате на ka.peneva@abv.bg. 

Научени сме да приемаме живота си в неговите полярности. Той е лош или добър, черен или бял, нещастен или щастлив. Радваме се на хубавото, топло време и сме безкрайно нещастни, когато на вън е кално, студено и дъждовно. Искаме или не принудени сме да приемем всичко, което ни се случва и го определяме като орисия, защото той живота е такъв-гневен, тъжен и понякога много страшен и не толкова щастлив. Допускам, че малцина са тези, които предполагат, че собствените ни  мисли определят качеството на нашите преживявания. Те се пораждат в приятелствата ни, в деликатните отношения в семейството ни, в личния ни и интимен свят. Всичко, което виждаме или докосваме ни носи конкретна информация, напоено е с определено настроение. Емоциите ни могат да съхранят нашия живот и да го обогатяват с нови вълнуващи срещи, но също така биха могли да доведат до реални щети. Дори и да го отричаме, чувствата са двигателят в ежедневието ни. Ние организираме и планираме денят си като се опитваме да максимизираме позитивните и отстраним по възможност негативните емоции. Релаксираме, когато сме под въздействието на приятни си преживявания и се мобилизираме, когато сме изправени пред опасност. Предпочитаме да се чувстваме щастливи и не желаем да изпитваме страх, гняв и тъга, защото отказваме да се вгледаме в сърцевината на живота си. Да разберем онова, което истински го прави смислен и красив.

Във века на технологиите няма време за чувства, а може би си мислите, че ще ви е много по-лесно ако спрете да се радвате и в следствие от това и не страдате? Колко от нас си дават сметка, че не биха могли да съществуват ако постоянно се опитват да игнорират негативните послания на „ пагубните“ си преживявания? Случвало ни се е да изпитваме безпокойство когато сме под въздействието на определено събитие. Нашите чувства идват и си отиват, ние не можем да ги предизвикаме, понякога дори за съжаление не можем и да ги разпознаем. В хода на живота си отчитаме много специфични събития, на които придаваме определена конотация. И тогава несъзнателно включваме нашите емоционални стартери, а в съзнанието ни се приплъзват спомени, които предизвикват усещания за нещо красиво или не чак толкова хубаво. Точно тези моменти ни служат за да фокусираме вниманието си към определен проблем и ни държат концентрирани.

Според много хора, чувството на гняв е пагубна емоция в следствие на която могат да настъпят непредвидими реакции. Страхът ни, често ни възпира и ни ограничава. Отвращението ни, ни кара да се чувстваме по-внимателни. Тъгата ни дава усещане за загуба и самота. Всяка една от тези, т.н негативни емоции ни информира за събитие, което се нуждае от нашето специално внимание и контрол. Преживяванията ни са тези, които ни предупреждават за настъпило събитие в живота ни, и именно тези сигнали ни мотивират и предизвикват в нас желание за промяна. Утеснението в което се намираме поражда в нас чувство на тревога, която трескаво ни кара да намираме решения, на проблемите които са го причинили. Наистина ли искаме да избегнем всичко това в живота си? Да го пренебрегнем или да го игнорираме?

Давам си сметка, че често се лутаме между доброто и лошото. Бягаме от страданието за да отидем в щастието си. Гневим се или се наслаждаваме и така постоянно се опитваме да следваме посоката на двете полярности, с които обозначаваме рамката на своите лични ограничения. И все сме недоволни, неудовлетворени от този, живот който не ни дава спокойствие. Но едва ли сме се замисляли, че бихме могли да бъдем и по-толерантни, по-гостоприемни за нашите емоции. Не като се бием с тях или им придаваме възвишена добротата, а като ги интегрираме. Като им намерим достойно място в живота си и ги наградим със заслужена почит и уважение. Дали са добри или лоши, те са нашите собствени чувства и очакват от нас да бъдат приети и разбрани за да могат да ни дарят с мъдростта си. С онова уникално преживяване на неповторимост, което може за кратко да ни даде усещането за сиво и безлично ежедневие след като сме съчетали бялото и  черното върху листа на настоящето си. Така невзрачното, но интегрирано сиво в живота ни можем да наситим с горещия цвят на червеното, със зелената обичка да внесем спокойствие, а с малко оранжево да потърсим поуката от новата картина, която живота ни рисува в очакване на нашето лично отношение към гнева, към болката, към страха и тъгата. Към нашето уникално щастие, което само ако сме малко по-благоразумни можем да превърнем в незабравимо преживяване, в сливане на различни цветове и емоции, които да създадат онази уникалност на живота ни, която само ние бихме могли да преживеем.

Психотерапевт и семеен консултант Катя Пенева

В рубриката на Burgascity.com, психотерапевтката и семеен консултант Катя Пенева отговаря на въпроси на читатели. Своите запитвания към нея, както и актуални теми, към които имате интерес, можете да изпращате на ka.peneva@abv.bg. 

Отпускарският сезон за много хора приключва. И  вместо човек да се чувства отпочинал и доволен понякога вместо това, може да изпита силно физическо натоварване, да  се усеща психически напрегнат и всяко най-малко външно раздразнение би предизвикало у него екстремна реакция.

Добрите емоции на плажа не са били достатъчни за да си почините добре.  Успели сте за известно време да оставите обувките на грижите си у дома, а нерешените проблеми сте сложили във второто дъно на куфара с багаж.  Чувствате се объркан и стресиран и не можете да се насладите на удоволствието на живота. Не успявате да реагирате на постоянно променящите се събития. Някой наричат това състояние-стрес! Може би ви звучи като диагноза? Но преживяването на стрес не е само негативно състояние. Учените твърдят, че това е  закономерно неутрално явление, което постоянно съпътства човешкия живот. Това са лични емоционални състояния, които натоварваме с много негативна енергия. На практика стресът не е онова, което ни се случва, а начина по който откликваме на съответното събитие. Силата на преживяването ни варира от степента на това, до колко сме способни да се справяме с обстоятелствата, които го предизвикват. Единствените хора, които не изпитват стрес са мъртвите. Те не се вълнуват и не преживяват това, което се случва на хората. Без стрес реално не можем да бъдем живи!

Състоянието на напрегнатост не е събитие, а логичен негов отклик. Когато човек е в такава ситуация вместо да приеме със спокойствие проблемите, в него се надига недоволство, което го мотивира да се съпротивлява. Дилемата е дали да влезеш в битка или да се изплашиш до такава степен, че да ти се иска да се скриеш на някое тихо и спокойно място.

Ние имаме годишен отпуск, но на грижите и проблемите ни не се полага отдих. Хабим нерви и сили, ядосваме се постоянно и на най-дребните неща и това ни изтощава. А възможностите на тялото ни за съпротивление не са безгранични. Имаме нужда от сили и достатъчно време за да се приспособим и да отстоим на конкретния проблем. Макар и да осъзнаваме, че сме изчерпани,  ние се опитваме да компенсираме количествата изразходена енергия с кафе, никотин, енергийни напитки или лекарства. И точно това ни води до още по-голямо изтощение.

Защото искаме да притежаваме всичко онова, което ни се полага, гледаме да не изпуснем нито една възможност. За това напрягаме мишци и се противопоставяме на естествените процеси на живота. Така сякаш поемаме цялата отговорност на света на раменете си и не си даваме сметка за своята уязвимост. Винаги си мислим, че сме способни да поемем повече товар отколкото можем и това да няма никакви последствия за здравето ни и отношенията ни с близките ни хора. Опитайте се да вземете да надувате балон, ако не спрете в определен момент, натискът от вътре ще стане толкова голям, че в дадена критична точка балонът ще се спука. В такива моменти е добре да се замислим за начина си на живот. За това до колко сме готови да намалим темпото си. Един от тунелите със светъл изход е да се отървем от ненужните си ангажименти и да не се опитваме да се надпреварваме не толкова с времето,  колкото  със себе си. И не само това, натрупването на нерешени проблеми, води до отчаяние и понижаване на цялостния ни емоционален заряд. Нека вместо да стиковаме проблемите и да ги крием в шкафа, да се опитваме всекидневно да им намираме решения. И ако вие сте като маслото, което поставено на слънце започва  да чезне и да се  топи  от жарките му летни лъчи,  то нека да намерим прохладно място за почивка, в което да си дадем сметка най-вече за това, което можем реално да променим със собствена си воля и онова, което трябва да приемем като част от естествения ход на живота, в който сме пътници макар и с документи за правоспособност за управление. Дори и когато не можем да противодействаме, бихме могли да стоим на седалката на пасажера и да се наслаждаваме на постоянно променящите се нюанси на живота без да ги превръщаме в всекидневна трагедия.

Психотерапевт и семеен консултант Катя Пенева

В рубриката на Burgascity.com, психотерапевтката и семеен консултант Катя Пенева отговаря на въпроси на читатели. Своите запитвания към нея, както и актуални теми, към които имате интерес, можете да изпращате на ka.peneva@abv.bg. 

Много хора обичат да говорят за това, което им се случва, но не и за това, което преживяват и чувстват. Случвало ли ви се е и на вас някога?

Нещо те стяга, задушава те и вместо да си поемеш въздух, текват сълзи, усещаш празнота,  душата ти е жадна. Загубил си  сила, нямаш настроение, усмихваш се против волята си, а вместо искрена  усмивка в очите ти има особена носталгия, не от болка, а от нетърпение. Едно силно желание скрито в блясъка на мокрите ти очи издава чувствата на тялото ти преди да си дадеш сметка, че нещо, много важно ти липсва в живота.

Порив,  силно желание, нежно чувство. Копнеж? Това не е поредната ви психо атака или превземка.  Преживявате екзистенциална криза, тялото ви усеща сякаш глад, желае да бъде нахранено с нещо специално, но и вие не знаете какво е точно то. Много работа, спорт, служебни ангажименти, екскурзии в чужбина, музика, театър, концерти. Всичко необходимо за тялото, което ще ви помогне да за да заглушите кънтящата празнота на душата. Опитите ви са временни и краткотрайни, недоволството ви остава да танцува по тънкия нерв на оголения ви живот.

Преследва денонощно духа ви и вместо да спре и да се успокои то продължава да бушува, а изкушенията на живота са още по-примамливи. Няколко чаши алкохол вече не достигат, чат в социалните мрежи, забавни филми на дивана с дистанционното в ръка. Убедена съм, че сте си набавили всичко за да се чувствате комфортно. Имате добър дом и хубава работа, карате прилична кола .Всичко за тялото, но не и това, което истински е нужно на душата. Замисляли ли сте какво наистина ви липсва?

Това за което може би най-много копнеете е близост? Независимо дали имате семейство или прекарвате дните си повече в уединение или на гишето в някоя социална служба, душата ви копнее за една истинска пълноценна връзка. И няма как да е по друг начин защото  чувството на близост и любов захранват душата като със слънчева светлина, създават ви усещане за хармония и смисъл. Позволяват ви да израствате и в същото време ви дава сили да  приемате изпитанията на живота с мъдрост и кураж. Ставате по- успешни, чувствате се ефективни. Колкото по- споделени са вашите чувства с партньора ви, толкова по- уверени сте и вие. Точно това ви помага да оцените по-добре отношенията си с другите хора, с които се вплитате във великолепната тъкан на живота.

Нашето тяло не е само биологична машина, то не се нуждае единствено от кислород и от храна. Личността ни има потребност от топлина и приемане, от онази любов която носим в душите си и сме готови да споделим с любимия. Това великолепно чувство, което е също като глътката въздух и като вкусния залък хляб омесен от ръката на любима жена. Споделената любов ни дава не само приятно усещане, но и ни вдъхва нов живот, тя е неоценим източник на енергия. Нашият копнеж към другия, щастливата ни среща с него, фундаментално променят биохимията на организма ни. Учени твърдят, че чувството на любов, което изпитваме към партньора си, променя ключови аспекти на клетъчната архитектура, които от своя страна влияят на нашето здраве и самочувствие.

Те са определящи и за нашето щастие. Умението ни да се свързваме с хората около нас е едно от условията, което влияе на житейското ни благополучие. Колкото и странно да ви звучи вашето здраве и дълголетие, не зависят само от високия ви стандарт на живот. Основното което е определящо са вашите взаимоотношения с другите e чувството на любов, което можете да преживеете съвместно. А копнежа да се свържеш през емоциите си с другия, остава. То е неделима част от живота ни и си струва да го преживяваме ежедневно.

Психотерапевт и семеен консултант Катя Пенева

В рубриката на Burgascity.com, психотерапевтката и семеен консултант Катя Пенева отговаря на въпроси на читатели. Своите запитвания към нея, както и актуални теми, към които имате интерес, можете да изпращате на ka.peneva@abv.bg. 

Лято е, а някой те кара да се чувстваш плахо и несигурно. Все повече момичета ходят по монокини на плажа и с гордост демонстрират своите прелести и обаяние над останалите. Млади, красиви и много горди, съвременните Еви, размахват оръжието на своите физически превъзходства и като смели амазонки очакват най-добрия мъж, на който да ги предложат. Това може би ви е познато? Жените войни в миналото били точно толкова изкусни в прелъстяването, колкото и в бойните изкуства. Те се отнасяли към „ оплодителите“ си с уважение, докато враговете си ликвидирали безжалостно. „Завоевателката“ и днес в съвремието ни е символ на женска сила и самочувствие. Много от младите ни момичета рушат традиционните ни разбирания за подчинена и смирена женственост и предпочитат да влязат в ролята на силни прелъстителки. Съвременната жена става все по-малко уязвима по отношение на сексуалността си и все повече се бори да отстоява своето равностойно място в света. Тя отдавна има умения за това, нейните баби и майки са правили същото. Днес тя е завоевателката. Някой наши учени твърдят, че желанието на дамите да са постоянно във форма, да се доказват, да бъдат отговорни и изпълнителни и никога да не предават първенството на другия пол, по естествен път стимулира стресовия хормон адреналин, който от своя страна активира хормона на постижението-тестостерон. Но е твърде лесно да обясняваме всичко с биологията и физиологията и историческата епоха, които безспорно оказват влияние, върху по-разкрепостеното и асертивно поведение на жените. Днес като, че ли доказването на женската идентичност преминава през промяната на отношението и към нейната сексуална скромност и въздържание. Жената все повече трансформира своите нагласи, ценности и самооценка, на базата на своите лични завоевания в интимен и социален план.

До скоро се твърдеше, че мъжете търсят количество по отношение на жените, а жените търсят качество в избора си на мъже. Малко са нещата, които могат да повдигнат самочувствието на мъжа в такава степен, както завоюването на една привлекателна жена. Жените пък от своя страна се опитват да въплътят, това, което мъжете желаят. И днес дамите отделят една голяма част от средствата си за разкрасяване, а визията им се доближава до етикетите за хубост от рекламните билбордове. Подобряването на външния вид разширява кръга на възможните ухажори. Това от своя страна увеличава многократно привлекателността на жената и подобрява нейния избор. И ако в миналото жените са желаели да завоюват определен мъж с цел по-големи репродуктивни предимства, повече храна и по-добър стандарт на живот, то в днешно време към това се добавя и по-висок социален статус и обществени привилегии.

Има и не редки случаи, в които жените се чувстват неуверени или са изоставени от своите партньори и се нуждаят от това да знаят, че има някой, който ги смята за привлекателни и ги желае. Те копнеят да бъдат признати, което по пряк начин влияе на тяхната самооценка. Това е състояние в душевността на човек, което очертава чувството за лична стойност и ценност. Самооценката се измерва с това дали жената е удовлетворена от себе си, дали се гордее с постиженията си и има ли качества, които я правят успял човек. А женската самооценка е пряко повлияна от външността на жената и нейния сексапил и в много отношения от това, колко мъже са я пожелали.

Еротичните преживявания повдигат самочувствието както на жените така и на мъжете, но изграждането на здравословно себеуважение би следвало да се постига чрез постоянен процес на работа, на придобиването на лични способности и на това, което бихме могли като личности да предложим на света. Това означава човек да може да се насочи навътре към себе си, да потърси своите уникални качества, които нямат нищо общо с афишираните от билбордовете жени, които ни заливат с комерсиален сексапил и с размери недостижими за средния стандарт. Някой жени определят самочувствието си и социалния си престиж на базата на това, кой ще е влюбен в тях и кой ще ги ухажва. И тъй като няма гаранция, че любовта ще трае вечно, това поставя самочувствието им в доста уязвима позиция. Ако цялото себеуважение на една жена се гради върху любовта на друг човек към нея, тогава тя рискува да изпадне в тежка депресия и загуба на самочувствие след поредната раздяла. Дори и хора, които не залагат цялата си увереност на картата на нечия любов, разлюбването може да им причини истински травми. А любовта търси любов, все по-страстна и ваканционно ненаситна. А все повече жени  демонстрират онова превъзходство, което им дава усещане за сила в един груб свят, който понякога се опитва да ги нарани.

Психотерапевт и семеен консултант Катя Пенева

Всеки град си има своите тайни, които се предават от ухо на ухо, но никога не се обсъждат на висок глас. Така е и с първите публични домове в Бургас от началото на 20 век. За тази част от историята на тогава много бързо проспериращия град можем да съдим най-вече от градските легенди. Ето какво разказват те:

Още в края на 19 век необходимостта от публични домове в Бургас била вече належаща. Като всеки уважаващ себе си пристанищен град, и в нашия услугите на жриците на любовта били не просто скрито желание, а една много, както бихме казали днес, перспективна ниша. Това разбирали и общинарите, които сметнали, че ще е най-добре да легализират и регламентират дейността на такива заведения. Първата стъпка към реализирането на идеята било да определят такса, която трябвало да плащат съдържателите и работещите там. 200 лева на месец и 10 лева от всяка книжка на жрица на любовта осигурявали спокойствие, полицейски надзор и лекарски контрол.  Най-подходящата част на града за такъв тип дейност се оказал районът около Търговската улица, известна днес като „Фердинандова”. Тя хем била близо до пристанището, откъдето идвала основната клиентела, хем лабиринтът на тесните улички около нея осигурявал необходимото уединение.

b

Хората, които се занимавали с този бизнес в началото на века, били много предприемчиви и „отворени”. В паметта на града е останало името на бай Алекси и неговият прекрасен файтон. Алекси дошъл от Сливен като младеж с известна сума пари и се заселил в нашия град с твърдото намерение да не остане просто поредния негов жител. И смело се отправил към своето бъдеще. То минавало през женитба с по-зрялата от него съдържателка на първия публичен дом в Бургас. Най-популярната история за този колоритен образ от миналото на града ни е свързана с неговия файтон и княз Фердинанд. При посещението на княза в проспериращ Бургас общинската управа помолила Алекси да предостави разкошното си возило за височайшия гост. Но опитните коне се отправили към скритите улички около „Фердинандова”. За реакцията на Фердинанд градските хроникьори мълчат. Внасянето на едно абсолютно нововъведение в града обаче ще остане най- знаменателното дело на бай Алекси. Първото публично прожектиране на кинематографски филми в света се случва на 28 декември 1895 година. Само 17 години по-късно – през 1912-та благодарение на вече видния бургазлия кинематографът идва и в Бургас. Така е създадено първото кино в града – „Борислав”. В него освен филми, са представяни и част от най-популярните имена по онова време – оперетните актриси Мими Балканска и Тинка Краева, актьорът Кръстьо Сарафов.

Друг известен дом на жриците на любовта от миналото на Бургас се е намирал в къща срещу Гаровия площад. Там слуховете разказват, че всяка стая е криела различно изкушение. В номер едно моряците от далечни страни са откривали черноока гъркиня, рускиня със златни коси е очаквала посетителите във втората стая, а сред другите дами са били червенокоса туркиня и мургава татарка.

Истина или не, това са историите, стигнали до нас, около забулените в тайни публични домове в Бургас от началото на 20 век.

Източник: Виж!Бургас

снимка: satay74.deviantart.com

Двойната брадичка  не е повод за радост, пише zajenata.bg.

Дори и да не страдате от наднормено тегло, вероятността от втора брадичка е винаги там – това е наистина специална зона…

Ще ви покажем 8 основни упражнения, които стягат кожата в областта на брадичката и шията по-добре от специални салонни процедури. Трябват ви само малко време и желание. Освен това, тези упражнения помагат да се отървете от болка в областта на шията и предпазват от пристъпи на мигрена !

Как да премахнете двойна брадичка

ЦЕЛУВКИ

Наклонете главата си назад и погледнете към тавана. Опънете устните си в целувка , сякаш искате да целунете небето. Задръжте тази позиция в продължение на 5 секунди. Отпуснете устните си, изправете главата. Повторете упражнението 15 пъти.

 
1 (9)(10)

ПЛЕЗЕНЕ

Отворете устата си възможно най-широко и изплезете език напред. Дръжте езика неподвижно в тази позиция за 5 секунди, после затворете устата. Повторете упражнението 10 пъти. Поради факта, че езикът и брадичката напрягат мускули, ефектът от това упражнение е значителен. Включвайки в работа неактивните иначе мускули в ежедневието, ние стягаме кожата.

2 (9)(6)

НАПРЕД И НАГОРЕ

Наклонете главата си назад, погледнете към тавана. Напрегнете долната челюст и я издайте напред. Дръжте челюстта така 10 секунди. Отначало може да ви бъде трудно и неприятно! Стиснете зъби – всеки път ще ви е малко по-лесно. Повторете упражнението 10 пъти.

3 (7)(10)

НАКЛОНИ НА ШИЯТА

Изправете се.  Наклонете брадичката към гърдите. Бавно завъртете главата си надясно и задръжте в тази позиция в продължение на 5 секунди. След това завъртете наляво и задръжте 5 секунди в най-далечната точка. Повторете това 6 пъти.

Следните 4 упражнения се изпълняват много по-лесно!

4 (6)(6)

ЕЗИК КЪМ ЗЪБИТЕ

Отворете широко устата си и докоснете с върха на езика долните зъби . Вдишайте през устата и кажете „А“. Дръжте устата си отворена за 1 минута. Повторете още един път.

5 (5)(6)

МАСАЖ

В рамките на 30 секунди леко потупвайте с пръсти  областта под брадичката. Това перфектно стимулира кръвообращението и помага на телесните мазнини да изчезнат!

6 (5)(3)

НАПРЕД-НАЗАД

Поставете ръката си под брадичката във формата на буквата V. Фиксирайте брадичката в ръката си. Направете движение на главата напред и назад , усещайки как се напрягат мускулите на долната част на лицето и шията. Задръжте в най-напрегната позиция в продължение на 30 секунди. Отпуснете шията и ръката си. Повторете това упражнение 3 пъти.

7 (3)(10)

ЛЕКО ПОВДИГАНЕ

Легнете така, че главата ви да виси от ръба на леглото. Бавно вдигнете главата си до нивото на гърдите, без да движите раменете. Повторете това просто  упражнение срещу двойна брадичка  два пъти.

8 (2)(9)

Най-добрият начин да бъдете във форма са постоянните упражнения. Това важи за всички мускули на тялото, включително и лицевите мускули.

Blitz.bg

В рубриката на Burgascity.com, психотерапевтката и семеен консултант Катя Пенева отговаря на въпроси на читатели. Своите запитвания към нея, както и актуални теми, към които имате интерес, можете да изпращате на ka.peneva@abv.bg. 

Тя любовта ни, отдавна си отиде от нас. Не исках да я измъчвам, съпругата ми има право на лично щастие и аз няма да й го отнемам. Винаги съм я подкрепял във всичко, желая  само да си запазим семейството и да ми споделя с кой и къде е. Грижех се за децата и домакинството, работих и продължавам да го правя. Когато се оженихме и дадох дума, че ще е щастлива с мен. Днес тя все по-често отсъства от семейния ни дом. Запозна ме с новия си приятел. Той е добро момче. Изразих съгласие за новата им връзка. Тя продължава да ми разказва за своите приключения, усмихвам се и съм добронамерен, но болката напира в душата ми. Обичам я, не искам да я загубя. Бяхме си най-близки, а от години сме само добри приятели.

Една от най-трудните ми сесии разстилаше пред мен  килим  изтъкан от несбъднати цветове. Той много млад и симпатичен мъж се тресеше от болка. Болка, която поливаше обилно с алкохол и успокоителни-диазепам. В съвремието ни всяка една нова връзка се скрепя с любов и силно еротично привличане. Естествения ход на романтичното опиянение с течение на времето прилива в тривиалната част на битовизмите на съвместния живот. Сблъсъка за всички двойки е неизбежен, тогава остава любовта, макар и изпепелена от огъня на страстите тя продължава да ни напомня, че когато не сме щастливи заедно бихме могли да бъдем доволни и по-отделно. Разхлабваме примката на брака достатъчно за да можем да издишаме въглеродния диоксид  и вдишвайки отново да напълним  взаимоотношенията си с кислород. Запазването на семейството за много двойки е приоритет, но в живота всичко е временно и преходно. Така ние полагаме неимоверни усилия да укрепим границите на съвместното си пространство осигурявайки предвидимост и доверие. В този несигурен свят ние копнеем за мирно съжителство и сякаш приятелството ни остава онзи най-сигурен остров, на който можем да изповядаме душите си. Когато страстта я няма, поне да остане онова топло усещане за доверие, което не ни дава основание да напуснем брачната обител. На практика това са две полярни крайности, които принадлежат на едно и също цяло. Да останем обвързани и свободни без да се нараняваме взаимно е неизбежна екзистенциална дилема за всички. Подкрепяйки щастието на другия, партньорът се опитва да постигне онзи труден баланс в отношенията, който понякога наричаме отговорност. Една от новите теории за семейството твърди, че полярностите в семейната система са взаимосвързани крайности. Не можем да изберем спокойствието и сигурността и да потъпчем личната си свобода. Нашето семейно обединение има нужда и от двете за да оцелее. Въпреки всички теории, недопустимо е щастието на другия да бъде за сметка на нашето собствено нещастие. И тук е основното противоречие. Макар и единият партньор да е толерантен към паралелните връзки на другия партньор, това не го прави безчувствен в отношенията му. Нещо повече, проявената толерантност е гаранция за съществуването на силни чувства и обвързаност, които при наличието на продължителна полиандрия само засилва усещането за болка и безсилие. Колкото и съвременни и гъвкави да желаят да са в отношенията си младите хора следвайки западни модели на поведение, българската реалност залага на сигурност, която толерира регидност и скованост в семейния съюз. Точно тази консервативна сигурност е гарантирана от брачния договор и подплатена с общи деца и дом дава усещане за принадлежност и сплотеност в система, която дори и да е лишена от страст и копнеж ни създава по- пълноценно усещане за близост. Макар и в отношенията ни един към друг да липсва първоначалното чувство на еротика и копнеж нашата основна клетка си остава цяла. И ако за някой партньори тази клетка е затвор, то за други е убежище от бурите на живота. А щастието на другия би могло да бъде ревизирано и договорено в нови условия, които  дават усещане за взаимна топлина и привързаност. Недопустимо е удоволствието на единия да се превръща в огнен ад за другия и в този сценарий да има нещо възвишено. Преди всичко личното себеуважение е първостепенно и върху него се надгражда взаимното уважение. Едното без другото няма как да съществуват и такива системи рано или късно корозират и се разпадат защото човек не може да изгражда лично си щастие без да отчита преживяванията на брачния си партньор, с който са изградили една обща емоционална система. Рано или късно болката ще бъде смъртоносна и за двамата. Въпросът е кой ще си тръгне пръв.

Психотерапевт и семеен консултант Катя Пенева

В рубриката на Burgascity.com, психотерапевтката и семеен консултант Катя Пенева отговаря на въпроси на читатели. Своите запитвания към нея, както и актуални теми, към които имате интерес, можете да изпращате на ka.peneva@abv.bg. 

Самосъжалението е състояние на духа, в което човек не може да приеме дадена неблагоприятна ситуация. То е начин за самовъзвисяване, възможност да намерим нов смисъл на нашето съществуване, колкото и невзрачно да ни се струва то.

Видни експерти в областта на психологията считат, че самосъжалението е непотребно чувство, с негативни последствия. Дълготрайното му преживяване  води до чувство за безпомощност и депресия. Не бих споделила това мнение.

Притиснати в ъгъла от поредното утеснение, човешкото страдание се опитва да повдигне крайчеца на плътната завеса на живота, за да потърси спасение в неизвестното бъдеще. Тъмнината и грижите, болката ни разяжда, душата ни вехне под непосилната тежест.

Думите ни са недостатъчни за да опишат преживяното, човек се опитва да не се оплаква за да не тревожи близките си, желае да намери вътрешни източници на сила, да се справи сам. Но живота му все повече започва да мирише на плесен. Това е едно особено гранично състояние, на духа, в което човек се чувства безсилен спрямо външните обстоятелства, а вътрешните му ресурси са на изчерпване. Въпреки положените усилия, живота му продължава да се разлага в органичното пространство на лепкавата кал. В такива моменти човек преживява дълбока тъга, изпитва съжаление към себе си, и това е едно добро действие, което облекчава личното страдание. Когато човек изпитва това особено чувство на себеприемане чрез дълбока тъга и съжаление има усещането, че се е върнал у дома, при своята истинска същност. Там дълбоко в душата, наред с преживяната болка, изпитваме и любов. Опитваме се да събудим онова егоистично чувство за самосъхранение, което да ни оттласне от дъното. Битката в живота започва с битката за лично спасение. Недоволството от стеклите се негативни обстоятелства  не променя нищо. То само увеличава усещането ни за безпомощност в дадената ситуация и ни кара да потърсим онези дълбочини на човешката мъдрост, която се преживяват през любов към себе си и околните. В дни на дълбоко състрадание, личността ни се опитва да вникне в душата и да събере цялата сила на духа. Спомена за всяка една победа в живота ни, ни дава сили, помага  ни да потърсим и опита в еволюцията на фамилните ни корени.

Твърди се, че емпатията се изразява в разбиране, любов и подкрепа към страдащите хора. Но ако самите ние не изпитваме разбиране към собствените си преживявания под формата на самосъжаление и лично разбиране, няма как да преживяваме същите чувства на подкрепа към другите. Самосъжалението е начин за себерефлексия, да изследваш извора на причините довели те до състоянието на тъга и безпомощност. Това е първата стъпка към намиране на решение и последващ успех.

Стивън Хокинг се въздържа да изрази своето искрено разочарование към болестта, от която години на ред е страдал, не иска да се оплаква, но осъзнавайки това болезнено ограничение  успява да разбере истинската стойност на живота. Великият учен изобретява нов начин чрез който надскача ограниченията на тялото си през необятните възможности на духа в търсене на основни фундаментални истини валидни за цялото човечество. От една страна страданието от ограничаващите ни на пръв поглед фактори би могло да е истинска загуба на време, но от друга това е начин за навлизане в пространството на една нова реалност, в която възможностите на гениалния  дух са неограничени. И независимо дали човек е гений или е обикновен човек, физически работоспособен да изминава пътя от дома до работата си и обратно, всеки един от нас неизбежно се изправя пред ограниченията на трудностите довеждащи не рядко и до отчаяние. Щастливи са хората тръгнали през чистилището на личното си самосъжаление и достигнали до нивата на истинско удовлетворение, прераснало в  духовен растеж. Наричам това състояние Път. Точно този път е истинския успех който всеки един от нас преминава в болка и радост, в търсене на любов към себе си и любов към околните. Няма нищо страшно, когато плачеш и страдаш за себе си, когато падаш и след това се изправяш. Страшното е когато останеш проснат  на пътя и не желаеш да се отърсиш органичното вещество, което разлага духа ти и те превръща в кал. Самосъжалението е преживяване на любов , която ни дава кислород, това е вид спасение, което филтрира утайката и ни помага да запазим истински скъпоценните ни неща.

Психотерапевт и семеен консултант Катя Пенева

Все о камнях

В древноегипетската Книга на мъртвите се казва, че украшенията с камък от малахит имат вълшебни свойства.

В една от най-популярните славянски легенди се разказва са Медната гора и малахитовото ковчеже, което изпълнявало желания.

Приказката е много популярна в Русия, където залежите на уралски малахит превърнали страната в сензация през 18-и век.

Но още през 4000 г. пр. Хр. древните египтяни са добивали малахит от Синайския полуостров, за да създават амулети и религиозни фигури от зеления минерал.


Според легендите на древните египтяни малахитът е пуснат на земята от богинята на небето. Вярвали, че малахитът се е появил под формата на зелени звезди. Голяма част от бижутата на фараоните били с малахит, за да бъдат защитени от злите сили.

Вечерта, за да получат прозрение и да вземат важни решения на сутринта, слагали зеления камък близо до главата си, преди да заспят. Най-добре изработените украшения от малахит са на близо 9000 години и са открити на територията на днешен Ирак и Израел. Тези бижута се радвали на голяма почит още в Индия и Китай.

Малахитът е непрозрачен камък, с интензивно зелен цвят и различни ивичести и концентрично разположени шарки. Исторически погледнато, значението и употребата му датира от времето на древните египетски и гръцки цивилизации. Съществуват данни, че малахит се е използвал широко в домовете на руските царе. Смята се, че може да предупреждава за предстояща опасност чрез счупване на парчета.

Малахитът е божествен камък. Той носи усещане за закачливо противоречие, което е видно и от неговите редуващи се тъмно- и светлозелени ивици. Те винаги се движат заедно…тъмно до светло, тънки до широки, договореност между две сърца до експанзивна любов.

Малахит в бижутерията

Драгоценные камни
Драгоценные камни

Красивите окраски на малахита не оставят никакво съмнение за качествата и важността му като бижу. Той намира широко приложение като скъпоценен камък за колиета и гривни. Поради своята мекота и възможност за моделиране, е популярен камък за резба и изработване на декоративни кутийки и чашки. В миналото, прахообразната му форма се е използвала и като сенки за очи.

Експерти казват, че е един от най-мощните магични камъни и, ако прекалено дълго време се носи, може да бъде опасен, особено за жените. Камъкът привлича толкова много мъжкото внимание, че носи риск от агресивно поведение и насилие от страна на противоположния пол. Ето защо, се препоръчва да се използва като бижу в комбинация със сребро, което неутрализира агресията от страна на мъжете.

Малахит в духовните практики

Малахитът се означава като „огледало на душата”. Той достига до вътрешните чувства на човека и отразява това, което е там. Той е изключително, но трябва да внимавате, когато носите малахит! Той винаги ще отрази как се чувствате и, ако сте негативно настроени, това ще се забележи. Това ни напомня, че всеки човек има двойствена природа и трябва да знае как да управлява по-добрата си страна.

Като камък на трансформацията, малахита помага за духовната еволюция. Подходяща е употребата му за медитация и използване му в духовни практики. Подходящ за повишаване на емоционалната стабилност и баланс като цяло. Може да донесе вътрешен мир и надежда, включително освобождаване от тревожност и стрес. Изчиства негативното мислене и насочва ума към, скритите на заден план, положителни мисли и емоции.

Малахитът насърчава промените и поемане на рискове. Насърчава изразяването на чувствата, потиска срамежливостта и стимулира поемането на отговорност за собствените мисли и действия. Поддържа любовта, приятелството и съпричастността. Използването на този камък може да насърчи истинската, чиста любов и да противодейства на тенденциите към нейното разрушаване. Малахитът, също така, е много предпазващ камък и е особено полезен за защита от злото, защита по време на бременност и раждане, както и за защита на децата.

Медитация с малахит.

Малахитът разкрива истината за себе си и извежда на повърхността това, което е неизвестно за съзнанието. Ефектът му е най-силен в комбинация с медитация. За да прекъснете отрицателните модели на поведение, изговаряйте вашите страхове и мъки на глас през деня, а след това го оставете, на открито през цялата нощ, за да отнесе страховете Ви.

Малахит за успешен бизнес

Малахитът се приема като камък на щастието, благоденствието и изобилието. Помага за продуктивност и доходност на хората, занимаващи се с бизнес, търговия и преговори. Бижутата с малахит, често допринасят за просперитет в бизнеса на ползвателя си.

Малахит при пътуване

Препоръчва се за защита по време на пътуване или летене със самолет. Като камък на пътуване, малахитът защитава и преодолява страхът от летене, помага за адаптирането при часова разлика, насърчава гладките и безаварийни пътувания.

Малахит за памет и концентрация

В мисловен аспект, е отличен помощник за подобряване на концентрацията и интелекта, което го прави полезен за студенти и хора, занимаващи се с всякакъв вид наука и образование. Може да подобри способността за изпълнение на няколко задачи едновременно, като помага концентриране върху всяка задача, без загуба на информация за останалите.

Малахит срещу стрес и емоционални проблеми

В естествена комбинация с азурит, се използва за терапия на тревожност, стрес, натрапчиви мисли. Помага в битката с депресия и тревожност, предизвиква емоционална стабилност и лекува емоционално насилие и стрес, особено такива, свързани с детството. За да се отървете от кошмари, пазете парче малахит в спалнята си!

Терапевтични ефекти на малахит

Малахитът е ефективно средство срещу женски проблеми, регулира не на менструалния цикъл и крампи. Може да се срещне още с името „акушерски камък”.
Смята се, че има свойството да облекчава тремор, чревни проблеми и ревматични болки. В алтернативната медицина и науката за лечение чрез кристали, се препоръчва срещу радиационна болест, астма, бронхит, нарушена надбъбречна дейност, артрит, нарушения през бременността и раждането, безсъние, главоболие, епилепсия, световъртеж, кожни заболявания, костни проблеми, тъканна регенерация и тумори. Подобрява имунната система и стимулира черния дроб.
Традиционните лечители вярват, че малахитът е отлично средство за кожни заболявания. Гривни от малахит са използвани за почистване на кожата от алергични обриви и червени петна. Гердан от малахит помага за подобряване на растежа на косата. Смята се, че наложен върху мястото на възпалените места, малахитът е способен да лекува ревматизъм.

За малахита се вярва, че има способността да защитава от” уроки”.

Този камък е плътен и непрозрачен и поглъща енергия, вместо да я излъчва. Поставете малахита върху областите, които са болезнени или увредени, за да премахнете негативната енергия от тях. Поради силните си абсорбиращите свойства, е важно камъкът да се прочиства по-често, отколкото другите камъни.

Малахит срещу токсични въздействия

Малахитът е камък за защита, който поглъща отрицателната енергия и замърсители от атмосферата и тялото. Препоръчително е да се държи в близост до микровълновата печка в кухнята и до телевизорите в жилището. На работното място, малахитът предпазва от вредното въздействие на силния шум, ярко осветление и вредни лъчения от технологично оборудване. Поставете го в четирите ъгли на стаята, за да очистите килима от токсини.

Малахит и чакри

Малахитът има свойството да активира и балансира всички чакри. Той е камък, който е посветен на сърдечната чакра, разположена близо до средата на гръдната кост. Тя регулира взаимодействието ни с външния свят и контролира това, което желаем и това, на което можем да устоим. Когато сърдечната чакра е извън равновесие, може да почувствате загуба на контрол над връзката си, да станете твърде критични към малките слабости на другия. Може да реагирате твърде емоционално към ежедневни дразнители.

Framar.bg
Framar.bg

Малахитът е полезен за изчистване и активиране на другите чакри. Поставен на третото око, той активира психическата визуализация. Поставен на слънчевия сплит, улеснява емоционалното лечение и възстановяване от отрицателни преживявания и стари травми.

Магически свойства на малахита

В древността вярвали, че малахитът има способността да се свързва със силите на вселената и служи като проводник за Земята. Легенди разказват, че може да направи човек невидим, а ако човек пие от малахитова чаша, ще започне да разбира езика на животните.
В Русия, малахитът се приема за камък, изпълняващ желания.

Грижи за малахита

Малахитът трябва да бъде защитен от удари, екстремни температури, въздействие на киселини и абразивни вещества. Почиства се в сапунена вода. Въздействие с ултразвук и пара не се допуска.
Активността на малахита е най-голяма през месец май. Астролози препоръчват родените под знака на Везни да носят малахит. Това ги прави привлекателни, чаровни и красноречиви. Останалите зодиакални знаци също могат да носят малахит, като единствените изключения са Дева и Рак, за които е категорично противопоказан.

Нужно е да знаете, че с малахит трябва да се борави внимателно, тъй като прахът от него може да има токсично действие при поглъщане! Препоръчва се употребата само на полиран малахит! Не използвайте еликсири от малахит! Не поставяйте малахит в устата си!
Имайте предвид, че лечебните свойства на кристалите са духовна опора за изцеление и не бива да се възприемат като единствена и гарантирана форма на лечение!

За истински шедьовър обаче се смята Малахитовата зала в музея Ермитаж. Тя е определена като най- богато украсената дворцова зала в света.
Колоните на храма Света София в Истанбул също са облицовани в малахит, за да се сбъдват молитвите на вярващите.

Източници: sanovnik.bg
http://meanings.crystalsandjewelry.com
http://www.minerals.net
http://www.natural-holistic-health.com
http://www.inmoment.ru/Framar.bg:

В рубриката на Burgascity.com, психотерапевтката и семеен консултант Катя Пенева отговаря на въпроси на читатели. Своите запитвания към нея, както и актуални теми, към които имате интерес, можете да изпращате на ka.peneva@abv.bg. 

Искам тя да се промени. Искам да ме желае, да ме очаква. Искам в погледа й да виждам страст, искам любовта й да ме изгаря. Вече толкова дълго време сме заедно, а нищо, ама нищо не се случва между нас. Искам да я променя, тя е моят път в живота. Чистотата и реда в дома ни просто ме подлудяват.

За много хора живота е като буйна река, пълен с изненади и проблеми, но за други семейства часовника на времето в отношенията им е отдавна е спрял. Още са млади, а кръвта им от край време не кипи. Съвместният им живот се измерва в пространството между сутрешното кафе и общата вечеря и така години на ред. Спокойствието в общия дом се е превърнало в семейна кома. В брачната им клетка липсва стимул, за всичко се разчита на електрическите уреди, те са сякаш единствените, които внасят уют във вкаменените отношения между двамата, а рутината не вае, тя руши.

Всеки човек се нуждае от бъдеще, от пътешествие в което да намира наслада, студа да го калява, а слънцето да го изгаря, вятъра да пълни дробовете му с кислород. Имаме нужда от лична посока, а много често в семействата живота на единия се усуква като фитил  с живота на другия партньор. Тогава присъствието на любимия заема цялото ни емоционално пространство, превръща се в единствен смисъл и в едничка цел в живота ни. А времето неусетно се изнизва, а с него и миговете на любов и взаимна наслада. Неизбежно в пространството между двамата идват и проблемите и болката и  все по-натрапващите се недостатъци на другия, те са повод за недоволство, но могат да бъдат и повод за промяна и за действие, от което се очаква да донесе нужното щастие, поне на един от партньорите.

В много брачни отношения, очакванията към другия партньор са свръх завишени, той трябва да има такива характерови черти, каквито са угодни на другия и обратно. Желаната промяна се свързва единствено с подкастрянето на партньора с цел да се стимулира поврат, но по-вероятно е честите критики да доведат до обратен ефект-чувство на безразличие и загуба на смисъл.  И това е много често явление, в повечето от семействата навлезли във фазата на охолството на спокойния живот да преживяват екзистенциален вакуум. Те  не могат да допуснат несгоди, които внасят напрежение. Онова животворно напрежение, което създава усещане за несигурност. Общество ни цени материалния просперитет, а когато той е постигнат на база средно статистическо икономическо ниво, обикновения чиновник на средна възраст, потъва в отчаяние. Няма какво повече да даде от себе си за личния си живот, но сякаш няма и какво да очаква или да постигне, да вземе от оставащото пред него време. Понятия като себереализация и самоактуализация , са изгубили смисъла си. Човек може да направи нещо за себе си, но само ако знае какво точно иска, ако няма идея за това, очакванията му се прехвърлят върху партньора.

Преследваме не собствените си потенциали, а потенциала на другия. Той-другият се превръща в един стръмен и неравен проблем, с който съвместния живот става все по-труден и непоносим. Той-другият е основният виновник за личното ни житейско и социално безхаберие, но в същото време ни дава и усещане за смисъл и отговорност. Всеки един човек е уникална личност и човешкото му развитие  се базира на личните му представи за желаната от него промяна. Реалната трансформация в живота ни не е обуславяна от външни факти и сили,  от присъствието или от отсъствието на партньора ни. Нашата съдба се определя от това, което правим в живота за себе си, в това, което очакваме да преживеем, но на базата на нашите лични умения и способности. Ние сме тези които направляваме собствения си живот, в желаната от нас посока. И за това, съпругата или съпруга не могат да се превръщат фактор, който да бъде определящ.

Хармонията и любовта, чрез преживяването на взаимна нежност, биха могли или не, да са наши спътници, но не могат да бъдат основната ни дестинация в постоянно променящият  се живот. А живота ни е кратък и би могъл да бъде много интересен и не винаги щастлив, но задължително пълноценен. Такава, каквато може да бъде и личността на човека, винаги будна и напрегната, недоволна и уморена от труда, който полагаме ежедневно в търсене на смисъла, отвъд материалната ни презадоволеност.

Психотерапевт и семеен консултант Катя Пенева

От витринатавиж всички

0
В рубриката на Burgascity.com, психотерапевтката и семеен консултант Катя Пенева отговаря на въпроси на читатели. Своите запитвания към нея, както и актуални теми, към...

Стилътвиж всички

0
Жените са готови на всичко, за да запазят младостта си.  В съвременния свят съществуват хиляди процедури за подмладяване. Това изобщо не е странно, защото, забързани...