От витрината

В рубриката на Burgascity.com, психотерапевтката и семеен консултант Катя Пенева отговаря на въпроси на читатели. Своите запитвания към нея, както и актуални теми, към които имате интерес, можете да изпращате на ka.peneva@abv.bg. 

„- Ти знаеш ли каква си? Чудя се дали някога си обичала, някой в живота си. Боклуците като теб, трябва да ги заравят по-надълбоко в земята. Знаеш ли, какво ми причини твоето невежество?“-думите на мъжа кънтяха право в кабинета ми, а душата ми се беше свила изплашена на кълбо. Бях станала неволен свидетел на поредния нощен скандал на млада двойка под прозореца ми.

Грехът е познат още от сътворението на света. Тя Ева в християнската религия и тя Хава от мюсюлманската, извършват първия човешки грях. Драмата в Битие не е под прозореца на Бог, а в Едемската градина. Минали са хилядолетия от този миг, а в нашето съзнание допускането на волни или неволни грешки все по-често става причина за конфликти между партньорите. Превръща се в удобен повод, да вмениш на другия вина, да го обезцениш като личност или ако може да го зариеш, да го изравниш със земята внушавайки му чувство на срам.

Това, което лесно може да застраши една връзка, едно приятелство са мислите, че не си достоен за него. Ние всички сме възпитани да преживяваме това чувство и то е феномен, характерен единствено за хората, животните не изпитват срам. Зародило се още преди хилядолетия в племенните общности, то е било развито и усъвършенствано с цел контрол и манипулация. Вменяването на вина винаги е съпроводено и с обещания за отмъщение.

За хората на честта е естествено да се чувстват отговорни за неприятности, които са се случили с тях или с някои друг. Обикновено съжаляваме за реални или въображаеми постъпки от миналото или настоящето. Разкайваме се за недружелюбни мисли, за негативни чувства и отношение към другите или към себе си. Чувстваме се виновни, че не сме помогнали на някого, че не сме удовлетворили нечии желания. А обвинителите ни често са жестоки, за тях няма милост или прошка. Те са далеч от идеята, че в един конфликт има равностоен принос и неприятните последствия са с еднаква тежест и за двамата партньори.Спомням си една японска поговорка, която казваше, че човек не трябва да обвинява, защото когато посочваш с единия пръст грешника, другите три пръста сочат към тебе.

Вменяването на деструктивното чувство за вина е присъщо за хора, които са свикнали да контролират всички и всичко около себе си, хора перфекционисти, доказани в обществото професионалисти, на които им е трудно да простят и да загърбят миналото или още по-простичко да дадат простор на душата си, признавайки всичко красиво, което са имали възможност да преживеят успоредно с трудностите на съвместния път. Отправянето на упреци е част от битката за власт и надмощие. Това е чудесен начин, човек да прехвърли собствените си дефицити и негативи върху някой друг. Така по-лесно се преживява неудовлетвореността от живота. Живее се праведно, с възвишено чувство за морал и отговорност, за божествено превъзходство над другите, за непогрешимост.

В партньорските отношения, отправянето на заплахи и обвинения е знак за липса на каквито и да е граници. Демонстрирането на неуважение и явното неглижиране на достойнствата на другия е начин да му внушиш чувство за безпомощност и мъка. Предизвиква се негативна емоция в която изплашения, човек се чувства объркан и неразбран, необичан. Понякога си мисля, че не е никак трудно да изгониш любовта от собствената си душа. Достатъчно е да я смачкаш, да й сложиш маската на вампир и да поръсиш главата си със светена вода, която да измие небесния ти ореол. А след един такъв конфликт в тъмната нощ остава много болка и разочарование и празнота.

Не усетих, как и кога свърши скандала под прозореца ми. Тя хвана такси, а той продължи с гневни стъпки надолу към гарата. Тръгнаха в различни посоки. Може би всеки по своя път. От тук нататък всеки от тях двамата ще понесе на раменете си товара на дистанцията, ще трябва да преживее личната си самота, ще трябва да промени личното си отношение, към случващите се събития. Всеки от партньорите ще трябва да извърви пътя напред от позицията на жертвата, към позицията на силата. Онази сила, която ще им помогне да взимат по-мъдри решения и да водят по-пълноценен живот, дори и той да бъде лишен от компанията на другия. Точно тази човешка сила е заложена във всяка една личност и в трудни моменти, тя е тази която прогонва всяка вина и всеки страх. А когато няма вина и страх, остава само любов. Онази красива, божествена любов, която ни дава мир и спокойствие. Само любовта ни може да ни тегли напред и да не ни дава причина да гледаме със съжаление в миналото.

Психотерапевт и семеен консултант Катя Пенева

В рубриката на Burgascity.com, психотерапевтката и семеен консултант Катя Пенева ще отговаря на въпроси на читатели. Своите запитвания към нея, както и актуални теми, към които имате интерес, можете да изпращате на ka.peneva@abv.bg. 

„Денят ми е изпълнен със сложни въпроси, които ме мъчат. Писна ми от проблеми.“възкликна една моя клиентка миналата седмица. Тъкмо свърши единия и идва следващия. Просто не мога да си почина, няма ли покой в този живот?

Колкото по-динамичен е животът ни, толкова по-трудни дилеми за решение ни поставя. Отдавна е минало времето на сезонната работа, в която „ има време за всичко“  е било пряко  повлияно от метеорологичната обстановка в конкретния сезон.  Бързото темпо на икономическо развитие е пряко свързано и с личностното усъвършенстване на всеки един човек и с неговата адаптация към постоянно променящите се условия.  Колкото повече се стремим да имаме, толкова  повече нараства усещането ни за несигурност. Увеличава се тревогата ни, че ако постоянно не успяваме да преумножаваме богатствата си, ние сме в загуба, изоставаме или губим темпото. Броим спечеленото,  липсващото превръщаме в недоимък и точно в тази постоянна надпревара с времето, пропускаме възможността да се насладим на  изобилието на истинския си живот. Онзи пълноценен живот в който болката е повече, а насладата се превръща в дефицит.  Все повече, пропускаме да се радваме на дните си, неудовлетворени от случващото се в тях.  Идеята, че  нещастието си можем да превърнем в предизвикателство  се свързва с откровена лудост.

Схващането, че трябва да сме винаги отговорни и съзнателни хора и никога да не допускаме грешки, на практика ни препъва да тръгнем към необятния свят на възможностите пред нас.

Именно страхът ни от неправилни решения, е този който може да ни парализира и да ни изтласка извън сцената на активния живот. Много хора изпитват перманентна  тревога и също като малките деца предпочитат да се скрият на сигурно под юргана за  да наблюдават от безопасно място случващото се около тях.Само, че когато се скрием или за пореден път изберем да удобството на материалния си комфорт, ние самите се превръщаме в жертви на собственото си бездействие. А живота си тече и отлагането на важни решения, предизвиква нови въпроси, които не ни дават покой. Сякаш малцина са тези, които успяват да намерят в болката си наслада и да я превърнат в удовлетворение.

Виктор Франкъл е един от безспорните класици на психологията, който открива истинската си значимост и смисъл за живота си именно в лагерите на смъртта, за да ни докаже, че човек във всяка една ситуация разполага с избор за действие. Макар и да сме в тъмницата на своето утеснение, винаги можем да запазим духовната си свобода и да продължим да се наслаждаваме на живота си в цялата му пълнота. Дори и в най-тежките си моменти в живота си ние сами избираме каква окраска и какъв смисъл да им придадем. Всеки един ден от живота ни наред с грижите и проблемите си, ни носи и своите мъдрости. Винаги можем  да надградим страданието си с богатството на опита, който имаме удоволствие да преживеем. Но за повечето от нас живота винаги е черно бял и никога многоцветен.Има страдание има и любов!  Щастието, което можем да извлечем в следствие на преживяната болка е за мазохистите, а идеята че живота ни е  такъв, какъвто ние избираме да си го направим е за наивници, които са на ръба на лудостта или са се преселили в моралната пустиня на битието си? Продължавам да се възхищавам на изкуството на екзистенциалистите , които могат да създадат ценност от всичко, което животът им предложи. В реалното ни ежедневие, проблемът ни не е в това да не допускаме грешки, а в умението ни да извличаме ползи от тях. Давам си сметка, че има ситуации в живота ни, които няма как да променим и реално нищо не зависи от волята ни. Но дори и в тези моменти на безизходица ние можем да трансформираме личното си отношение към случващото се с нас. Едва ли има човек на тази земя, който предпочита да страда, вместо да се радва на живота. Но за да можем да сме пълноценни в радостта си, трябва да променим негативната си нагласа към трудностите , които идват за да ни дадат поредния си урок. И колкото по-знаещи и можещи ставаме, толкова повече ще се изправяме пред нерешимите проблеми на ежедневието си, защото в този живот аромата на щастието ни винаги е подсилен от спомена за болката, с която сме изстрадали всеки един щастлив миг в бъдещето си.

Психотерапевт и семеен консултант Катя Пенева

В рубриката на Burgascity.com, психотерапевтката и семеен консултант Катя Пенева ще отговаря на въпроси на читатели. Своите запитвания към нея, както и актуални теми, към които имате интерес, можете да изпращате на ka.peneva@abv.bg. 

Тръгваме на работа, шофираме, отиваме на почивка със семейството си, среща с делови партньор, пазаруване, организиране на свободното време….Имам усещането, че целият ни съзнателен живот е изпълнен с тревога. С онзи досаден и натраплив въпрос: „Ще се справя ли?“-предпочитам да се откажа, защото това не е за мен. Тревожим се за раждането, тревожим се и от края. Ненавиждаме застоя и още по-силно промяната. И всеки път, когато в отговора ни има безпокойство и отказ, ние оставаме в зоната на удобството, в топлата вода на житейското си блато, в което всичко ни е познато и ни гарантира сигурност. И за съжаление всички наши решения са разположени между границите на това лесно пространство. Но в този комфорт липсва реалното усещане за пътешествие, липсва онова преживяване, което ни кара да се чувстваме истински щастливи и успешни.  Вместо да разширяваме личният си обхват, трупайки нов опит и знания, ние го стесняваме, лишавайки се от стойностните богатства на този свят.

Колкото и да се страхуваме, отлагайки важните решения във времето, ние никога не можем да останем в уютната  утроба на капсулирания си живот. Искаме или не, тя промяната идва като ураган. Като онази опустошителна буря, която отнема живота на по-слабите и като онази буря, която чрез силата си дава нов смисъл в живота на смелите. Бедствието е равносилно за всички, но едни страдат и се давят, а други усещат порива на новото време.  Да излезеш от ограниченията на познатото се изисква смелост,  доза поемане на положителен риск, който да ни издигне от нивото на придобития опит и едновременно с това да ни даде чувство за стойност.

За много хора поемането на излишни рискове, било то и позитивни не си струва. Защо да си разваляш спокойствието, като привидно нещата в живота ти са наред. Имаш работа, печелиш добре, имаш семейство, топла супа и гарантиран секс. Видимо си независим и всичко това е в границите на социално желаното поведение и разбиране за „ успешен живот“. Ех, напоследък е малко сиво и скучно,  само ядове и глупави хора, които не могат да те разберат. Но как реално да стане промяната, когато много от нас на практика отказват да направят и най-малкото усилие да разберат себе си? Изисква конкретно волево действие, труд, а няма гаранция какъв ще бъде резултата. Със сигурност тревогите и страха ще нараснат, възможно е и проблемите ни да станат повече и да повлекат други неприятности, и тогава наистина бихме се почувствали още по-зле. Точно заради това ни е ненавиждаме самотния си начин на живот, гадната си работа, която работим, стоим в безличния си брак и угасваме тихо,  защото не вярваме на собствените си сили! Не вярваме в полезния ход на действието, което ще донесе потребните ни промени. Руснаците не вярват на сълзи, а ние българите не вярваме, че сме способни да променим нещо в личния си живот извън контекста на обществените норми и разбирания. Така ние сами избираме да саботираме всички реални възможности и на практика проваляме всичко хубаво, което може да ни се случи в живота, защото се тревожим не толкова за другите, колкото за това, че не сме способни да поемем отговорност за себе си. За това обличаме собственото си бездействие в „съдба“, а волята оковаваме в рамка и  забиваме с пирон на стената.  Само мисълта, че целият ни живот е плод на нашите решения и е следствие на нашите лични избори е достатъчно стресираща за да бъде обсъждана или коментирана със специалист, като реална възможност за израстване.

Поемането на лична отговорност е свързано и с нашето усещане за лична стойност. Колкото по-силни и уверени се чувстваме в живота си, толкова по-лесно можем да взимаме решения и да правим промени.

Когато спрем да обвиняваме правителството, политиката и държавата, партньора си за собствените ни неудачи, тогава спираме да търсим подкрепата от вън и се насочваме към собствените си ресурси. Точно тогава е много по-лесно да намираме решения и да променяме курса на живота си, но само така както на нас ни харесва. Защото няма държавен орган, който да отговаря за собствения ни живот, както и за собственото ни благополучие. А в случай, че сме приели да бъдем господари на живота си ние ще използваме всяка тревога и страх и ще ги превръщаме във възможности, които от своя страна ни дават  нови светове за развитие.

Психотерапевт и семеен консултант Катя Пенева

Burgascity.com започна нова рубрика, в която психотерапевтката и семеен консултант Катя Пенева ще отговаря на въпроси на читатели. Своите запитвания към нея, както и актуални теми, към които имате интерес, можете да изпращате на ka.peneva@abv.bg

Усетих повикването по телефона още по-вибрациите му. „- Здравей Катя, понякога се чувствам неловко искам да посетя кабинета ти, но май предпочитам да поговоря с теб по-телефона . Напоследък сякаш не зная, какво искам, колебая се, може би съм прекалено недоверчив или неуверен?“-звучеше глас на млад мъж в слушалката, отсреща. „ –Знаеш ли какъв ми е проблемът? Мога да имам от всичко, което си поискам, но понякога ми се налага да избирам, като онова добиче което е поставено между две купи сено-не мога да реша, коя всъщност искам, макар да чувствам, че умирам от глад.

Докато слушам монолога на мъжа си мисля, за начина по-който винаги са ни учили да подхождаме, в ситуации в които се налага да взимаме решения. Когато сме изправени пред количествено изобилие, се чудим коя е най- качествената придобивка? За много хора съществуват две опции-„ правилен“ и „ неправилен“ избор. Може би сте чували поговорката „ Два пъти мери, един път режи“- казано иначе, мисли докато си напълно убеден, че си взел най-точната мярка. Или „ –Внимавай! Можеш да вземеш погрешно решение и след това да съжаляваш.“- тези мисли са смазващи и често предизвикват усещане за безпомощност в хората. Изпитваме ужас, че една необмислена постъпка би ни лишила от пари, от приятели, от партньор, от обществен статус. На практика би ни отнела онова, за което се трепем цял живот.  И обратното-едно добре обмислено решение, би прибавило още богатство, към това, за което сме се трудили до момента.

Стряскащо е нали? Сигурна съм, че на всеки от нас, се е налагало някога да се изправя пред такива избори и тайничко се е молил никога повече да не се налага да е в толкова трудно положение. „Успешен бизнес и пари или спокойствие и свободно време с по-малко доходи?“, “ Приятели, които държат на коректността си или по-добре без приятели?“, „ Съпругата или любовницата?“. Кое всъщност е правилното решение и защо тревогата ни е толкова голяма, когато се налага да отсяваме ненужното от онова, което ни е истински потребно?

Безпокоим се защото изпитваме страх от провал! Желанието ни да бъдем съвършени е толкова голямо, че изтласква от съзнанието ни идеята, че ние хората се учим именно от грешките си. А  грешките ни са тези, които ни дават знанието, че нещо в живота ни не работи добре. Грешките са тези,  които ни показват пътя към най-правилните решения. Ако това не беше вярно, в живота ни нямаше да има светлина и нощите ни нямаше да са осветени от енергията на постоянството, от провалите на учени като Едисон, които са се научили да намират във всеки неуспех, нов път към светлината! И това важи за всички хора. Всяка една промяна ни носи „грешката“ на предизвикателството и тук вашето безпокойство е напълно неоснователно. На практика нищо не губим, само печелим когато имаме достатъчно смелост да се изправим пред „загубата“ на собствените си решения. Единственото, което човек може да загуби в пътя към търсене на „най-доброто решение“ е остарялото си мислене, догмите си за това, кое е „правилно“ и  „неправилно“ в живота. Защото когато търсим верния изход ние пресмятаме материални загубите, а не ползите от уроците, които ни предстои да научим в следствие на избора си, не пресмятаме и бонуса от житейския опит, който тепърва трябва да натрупаме. Всеки един избор, всяко едно решение и промяна в живота ни, на практика ни носи само ползи. А позите са възможности, които ни учат да живеем живота си по един нов, пълноценен начин.

Учим се да израстваме, да придобиваме познание кои сме и какви всъщност искаме да бъдем. Винаги имаме право на решение и право на път, единият избор ще бъде този, който ще бъде верният за нас и ще донесе незабавно исканите от нас материални облаги и кратковременен комфорт и този другият- „грешният“, който ще ни донесе нови възможности независимо от личните ни загуби.

Много пъти съм се възхищавала на хора, които успяват в живота си. Винаги съм си мислела, че успехите им се дължат на умението им да взимат най-правилните  решения в точното време. Човешкият опит показва, че когато тези хора  са изправени пред две купи сено, те не мислят коя да изберат. Избират една от двете и никога не остават гладни и разочаровани. Успелите хора, са тези, които могат да взимат решения и могат да понесат товара на загубата. Те са тези, които превръщат всеки недоимък в печалба, защото знаят от какво се нуждаят. И така всеки, неуспешен избор може само обостри желанието им да преследват нещо ново и да откриват друго. А изобилието от новости носи още много избори, избори, които чакат нашите решения и нашите грешки.

Психотерапевт и семеен консултант Катя Пенева

Burgascity.com започна нова рубрика, в която психотерапевтката и семеен консултант Катя Пенева ще отговаря на въпроси на читатели. Своите запитвания към нея, както и актуални теми, към които имате интерес, можете да изпращате на ka.peneva@abv.bg

Защо все по често се разделяме отколкото да се намираме?

Когато сме в началото на една обещаваща връзка всички искаме тя да просъществува по-дълго. Любовните отношения обаче са нещо живо, което постоянно се развива и никой не може да пророкува колко дълго двама души ще останат заедно. Независимо от обещанията за вярност и „любов до гроб“, случва се хората  да тръгнат в различни посоки и обвързаността им  вместо да ги подкрепя, да се превърне в ограничение и болка.

Раздялата е едно ново явление в съвременната действителност. В миналото смъртта е била тази, която е разделяла съпрузите. И до днес смъртта е неизбежна, но раздялата е въпрос на личен избор и решение. Нямаме модели за справяне нито с болката от смъртта, нито с болезнените преживявания на раздялата.

Разлъката е особено болезнена и тежка когато партньорите са се обичали, били са заедно за да споделят живота си през определен интервал от време и след това са решили, че нещата не се получили, разделили са се и всеки е тръгнал в своята посока.

Никой не може да предвиди колко ще продължи една връзка. Хората се женят и се събират по любов с конкретни очаквания и надежди и когато не са задоволени основните им потребности от нежност, ласки и секс,  когато имат финансови претенции един към друг, те постепенно се отчуждават, а в последствие е възможно и да се разделят.

В началото на всяка една връзка, романтичните партньори са толкова влюбени и всеотдайни, че забравят за собствената си личност. С течение на времето в съвместния живот възникват проблеми и тогава идва часът на разочарованието, човек се дистанцира и започва да поставя граници. Границите очертават здравословното пространство на позволените отношения, бариерата през която не можеш да преминеш. И така деликатно, с престорена усмивка, след всяка една обидна дума и конфликт ние увеличаваме разстоянието по между си.

И се изправяме пред собственото си безсилие да върнем думите и времето назад

Колкото и грубо да звучи една връзка има смисъл докато носи наслада и облаги  и за двамата партньори. Тя е пълноценна само когато те взаимно се чувстват добре .

Брака твърди се в Библията е тайнство, но отношенията в двойката не са магия. Ние сме тези които градим и рушим. Всеки сам придава облика на връзката си с другия, обличаме я със смисъл и й вдъхваме благодатен живот. А когато има взаимно уважение, партньорите по-лесно ще намират решения на конфликтите си и ще изпълват пространството около себе си със съдържание.

В брачния съюз няма указание за употреба, но всяка връзка има срок на годност и от нас зависи от какви чувства ще изтъчем съвместните си отношения. И заживели щастливи не е даденост и пожелание, а истинско изпитание пред целия ни съвместен път. Винаги има шанс когато имаме визия за бъдещето си и когато намираме отговор на въпросите си: „Какво ни кара да сме още заедно? Кое е това, което ни прави още щастливи?“

Ако не намираме смисъл в отношенията си с другия, ако се мразим, ако се ненавиждаме или просто от болка нямаме повече какво да си кажем, то по-добре да се разделим, вместо да воюваме. Защото връзката с другия не е война и всеки има право да напусне общото пространство, когато се почувства огорчен, безсилен и ненужен.

 

Психотерапевтката и семеен консултант Катя Пенева отговаря на въпроси на читателите на Burgascity.com. Своите запитвания към нея, както и актуални теми, към които имате интерес, можете да изпращате на ka.peneva@abv.bg

Можете ли да броите до десет? Поемете дълбоко въздух и издишайте. Пийнете вода на малки глътки и се успокойте. Но това е само една от многото възможности да постигнем духовен и емоционален баланс. Броейки до десет, до двайсет или петдесет е само способ да забавим и да преосмислим трудната ситуация, в която се намираме в момента. Това е и начин да прекъснем евентуална негативна реакция, давайки си повече време за размисъл. Да установим контрол и да си дадем преди всичко време за мъдрост. Кратка пауза, преди да е станало прекалено късно и действията ни да са вече необратими. Колко често съжаляваме за стореното; „ Ех ако бях помислил, ако бях преброил до десет, преди да вдигна дума или ръка срещу теб“. Този процес на преосмисляне и отлагане на негативното преживяване, много често се свързва и с дишането. А дишането е една от най-важните функции на организма. Човек може да остане известно време без храна, без вода, но без да диша може да прекара само няколко минути. Процесът на вдишване и издишване продължава непрекъснато и от него зависи човешкият живот. При спокойно дишане здравият човек поема около половин литър въздух и изкарва толкова навън. Възрастният здрав човек, твърдят специалистите диша средно около 15 пъти в минута и така той употребява за 24 часа около 10 000л кислород.

                Дишането оказва влияние върху всички функции на живия организъм. Поемането на кислород от белите дробове и издишването или изхвърлянето на въглероден двуокис, освобождават организма от отровните вещества и пречистват кръвта. Това  до голяма степен е свързано и с нашето психично и емоционално състояние.

Някой учения свързват правилното дишане с желанието да се освободим от натрупаното напрежение за да можем по-добре да се фокусираме върху конкретните си задачи. Тревожните мисли, много често водят до учестено дишане и те са знак за безпокойство, за нерешени проблеми. И обратно, когато ритъма на сърцето ви е равномерен, то вие и вашите мисли и преживявания сте в хармония.

 Спомням си единo невероятно преживяване на мой клиент, собственик на верига магазини, който живееше много напрегнат и труден живот. От сутрин до вечер той се занимаваше с недоволни служители и претенциозни клиенти. Дотегнало му и решил да промени живота си и-потърсил помощ при негова приятелка, която се занимавала с медитация. Вместо да го научи да прави медитация, инструкторката му подала една круша. След това, стъпка по стъпка, го научила, как да изяде крушата, бавно и напълно освободен от всякакви странични мисли. Хапка по хапка, спокойно за да може да усети цялото богатство и сладостта на плода. Моят клиент се наслаждавал на преживяването, потопил се изцяло в случващото се в момента, усетил пълнотата на сетивата си. След това, неговата инструкторка го помолила да насочи вниманието си към дишането си, оставяйки всякакви мисли встрани. След тази сеанс, той се почувствал спокоен, като че ли бил рестартирал живота си наново.

Често поемането на въздух-дълбокото вдишване и издишване ни помага да се съсредоточим по-добре върху нещата, които правим. Поемането на въздух ни изпълва с живот и ни зарежда с въодушевление и оптимизъм. Глътката въздух е като глътката вода, тя утолява организма ни и внася спокойствие в душите ни. Вярно е, че не трябва да оставяме днешната работа за утре, а много от проблемите ни, не могат да намерят решение днес. Глътката въздух е глътка спокойствие и свобода. Макар и за кратко, това е времето да се фокусираме върху божествения дух, населяващ телата ни. Не е важно дали можем да дишаме добре или зле. Важното е да изпълваме гърдите си с кислород и живота си със смисъл. А времето през всеки един сезон е благосклонно към нас. Просто трябва да излезем на вън,  да вдишаме и да преброим до десет….Убедена съм, че след това ще е по-добър денят ви. Нека се научим да вдишваме свобода и да издишваме щастие. Само така, ще усетим част от пълнотата на живота си. А сега се отпуснете  и релаксирайте бавно, помете въздух.

Психотерапевт и семеен консултант Катя Пенева

 

Психотерапевтката и семеен консултант Катя Пенева отговаря на въпроси на читателите на Burgascity.com. Своите запитвания към нея, както и актуални теми, към които имате интерес, можете да изпращате на ka.peneva@abv.bg

Здравей Катя, започваше поредното съобщение в месинджъра ми. Обезсърчена съм от всички интимни връзки, които съм имала в живота си да този момент. Искам да имам само приятелства, но след поредицата разочарования, които съм преживяла до сега съм забравила, какво е това приятелство.

Какво е приятелство Катя?

Не по-малко от любовта, приятелството е едно от най-ценните дарове в живота ни. То не се продава в молла и няма финансово измерение. Истинското приятелство извира от душата ни и е искрен израз на великодушие, доброта и толерантност. Звучи простичко, нещо като да имаш някой, с който искаш да споделяш пътя си, без да го нараняваш. Някой с който да си говориш с часове и да го слушаш захласнат, привлечен от аромата на душата му. Това е онзи позитивен резонанс на две тела, в които хората се разбират без думи. Специалният човек, който е винаги в точното време и в точното място за да ти подаде ръка,  когато си затънал до гуша в тинята на живота. Това е човека на който си готов да повериш целия си живот, човек който е готов да ти помогне, без да очаква нищо в замяна.

Най-страшната самота е в липсата на приятелство. За съжаление е много по-лесно да намерим наслада в приятелствата си извън дома, отколкото в семейните си отношения. Изследванията показват, че хората са по-щастливи с приятелите си, отколкото с брачните си партньори. Когато избираме приятелите си, ние обикновено го правим въз основа на общи интереси и взаимно допълващи се цели. Нашите приятели, затвърждават и подкрепят идентичността ни, а не се опитват да я трансформират. Докато в дома си трябва да се съобразяваме с постоянното присъствие на семейния си партньор и неговите нескончаеми изисквания , с приятелите винаги можем да се съсредоточим върху нещата, които ни носят взаимно удоволствие. Но ако едно приятелство е фокусирано върху възможността да извлечем ползи от другия или да утвърдим нечия несигурна идентичност, то това приятелството няма да носи наслада.  Има хора, които са и приятели за светски събития или купони, приятели по маса. Този тип другарства не  стимулират личното ни израстване, тъй като сценарият на срещите е винаги е един и същ. Вярно, е че на всеки му е приятно да си побъбри с някой ей така, колкото да потисне самотата си, но мнозина стават твърде зависими от дневната „ доза“ повърхностни безцелни контакти, а това понякога е ограбващо.

Най-интензивните преживявания обикновено възникват в контекста на близки приятелства. Това са камерни взаимоотношения между двама души, които постоянно опознават себе си, имат смелостта да откриват нови страни в своята неповторима индивидуалност. Много малко неща доставят такова удоволствие, както свободното споделяне на най-съкровени чувства и мисли. Нашето приятелство изисква време, внимание, откритост и чувствителност. За съжаление делника ни е толкова натоварен, че малко хора са способни да инвестират психична енергия и време в приятелство, което не им носи изгода.  Станали сме твърде мобилни, твърде специални. Ограничени сме от професионалните си интереси, за да култивираме подобен род трайни взаимоотношения. Късметлии сме ако съумеем да опазим семействата си, та какво остава да поддържаме кръг от приятели. Налага ни се постоянно да влизаме в роли, които изискват от нас да бъдем групови играчи за да успеем, да сме много мили и социално съвместими. Но с истинските ни приятели не е така, с тях винаги можем да свалим маската на благоприличното лицемерие и да изразим мнение, да споделим лични идеи. Днес за идеален се смята онзи партньорски съюз, в който индивидите са не само приятели, но и си споделят най-интимните си тайни. Но колко от нас могат да преживеят това интимно единение с другия без да го наранят?

Ако човек обича да се обгражда с приятели, които затвърждават публичния му образ, без да проявяват интерес към личния му живот и мечти и не го предизвикват да развива нови заложби, той се лишава от всички благотворни възможности, които приятелството предоставя. Истинският приятел е този човек, на който от време на време може да се ядосаме, и  който не очаква  от нас да се държим винаги по един и същи начин. Той подкрепя стремежа ни към себереализация и е готов емпатично да преживява заедно с нас страданията ни, А за да се създаде едно истинско интимно приятелство се изисква много време и труд. На практика то остава  най-ценното и най-скъпото в живота ни.

Психотерапевт и семеен консултант Катя Пенева

az-jenata.bg

Като говорим за черен кимион, не си мислете познатия ни кимион. Черният кимион е растение, което идва чак от Азия. Даже древните египтяни са го вкарвали в употреба. Различни легенди от онова време говорят, че маслото от черен кимион може да излекува всичко, без смъртта. Това масло е още познато и като „Черно злато на фараоните„.

Какво съдържа маслото от черен кимион на Здравница?

Уникалната комбинация в натуралното масло от над 100 активни компонента и около 50 естествени катализатори за биосинтеза на клетките има силата да регулира имунната функция и да поддържа добротоздраве на човека още от ранна възраст. Съдържа 15 аминокиселини (включително 8 от 9-те незаменими), омега 6 и 9, витамини A, B1, B2, В6 и C, каротен, ниацин, фолацин, както и калий, калций, фосфор, магнезий, натрий, желязо, манган, селен, мед, и цинк. Има високо съдържание на гама-линоленова киселина (основна мастна киселина за поддържане на здрава кожа), олеинова, линоленова и палмитинова киселина.

От 1964 година до сега има поне 458 публикувани научни изследвания, засягащи черното семе, според данни на GreenMedInfo.com. Резултатите от тези изследвания потвърждават това, което източната медицина и южноафриканските култури знаят от векове. Отново според същата страница, растението има следните невероятни свойства: болкоуспокояващи, антибактериални, противовъзпалителни, противоязвени, антихолинергични, противогъбични, антихипертензивни, антиоксидантни, спазмолитични, антивурисни, хипотонични, антидиабетични и много други!

Масло от черен кимион при нервни неразположения, стрес или безсъние

Към една чаша горещ чай (маточина, мента, глог или мащерка) се добавя 1 ч.л. .

Продължителността на прием е до изчезване на неразположението.

Масло от черен кимион при главоболие, мигрена или световъртеж

1 ч.л. се задържа под езика в продължение на 2-4 мин. Може да повтаряте процедурата сутрин и вечер. Да не се превишава указаната доза!

Продължителността на прием е до изчезване на неразположението.

Източник: doctiming

Психотерапевтката и семеен консултант Катя Пенева отговаря на въпроси на читателите на Burgascity.com. Своите запитвания към нея, както и актуални теми, към които имате интерес, можете да изпращате на ka.peneva@abv.bg

Ние човеците често изпитваме страх. Преживяваме чувство на несигурност, което обзема мислите ни, превзема живота ни, прави ни уязвими и несигурни, подчинява ни и ние също като малките деца се отказваме да поемем контрол над живота си, опитвайки се да преборим тъмната нощ със запалена клечка кибрит.

Много често в живота на порасналите хора, духовната тъмнината е тази която с години може да затъмни преживяванията на щастие и оптимизъм. Страхуваме се от безсилието си пред постоянните неизвестности на живота си. Страхуваме се когато заспиваме, страхуваме се от утрото на новия ден, страхуваме се от това, което сме оставили зад гърба си, защото там в миналото сме погребали жива болката на нерешените си конфликти. Страхуваме се да покажем истинските си чувства и преживявания, защото не знаем как ще бъдат приети от най-близките ни хора. И както каза скоро една моя клиентка: -„Страхувам се и не зная от какво точно се страхувам. Мисля, че се страхувам от самия страх“. А когато се страхуваме от всичко, което ни заобикаля в живота ни, то най-логично е да се страхуваме от липсата си на знания и способности да се справяме с житейски ситуации от различен тип.  И ако мога да перифразирам думите на моята клиентка, то много често се страхуваме не от конкретните грижи и проблеми, които по естествен начин съпътстват живота ни, а от липсата ни на знания и умения за справяне с неизвестностите пред нас. Склонни сме да увластяваме чувството си на страх, превръщайки го в основен страж на съдбата си. „ Страх лозе пази“ се казваше в една стара поговорка и ако приемем буквалното й значение, бихме могли да предположим, че единственото нещо, което ще ни предпази от бурите в живота е да забием парцалено плашило в градината на живота си и наивно да вярваме, че то ще ни защити от семейната градушка през пролетта. Собственото ни безсилие ни поставя в ролята на генномодефицирани растения, които не могат да се справят с проблемите си без медикаментозната рецепта на психиатъра . И наистина е много трудно да се съпротивляваш на чувството си на страх, без да можеш да го идентифицираш. „Страхът от самия страх“ е зов за помощ! Собственото ни безсилие в такива моменти ни мотивира да потърсим, някой който да разбере болката ни без да ни обвинява. Търсим човека до нас, който да ни обича, да ни приеме такива каквито сме в дните ни на страдание. И сякаш точно в този миг на споделяне идва истинския кураж на човека, решил да сподели уязвимостта си. Да се страхуваш не е страшно. Страшното е когато не си го признаваш. Страшното е когато отказваш да приемеш човешките си слабости и презираш всичко онова, което те прави неспособен да погледнеш в бъдещето на живота си, отчитайки загубите в миналото си. Мисля си, че всички ние се страхуваме. Страхуваме се да обичаме, за да не бъдем разлюбени. Страхуваме се да бъдем свързани с човека, от който най-много се нуждаем за да не бъдем изоставени или наранени. Страхуваме се да работим работата, която най-много харесваме, за да не бъдем усмяни. Болезнено се страхуваме се да се разделим с партньорите си, които отдавна вече сме престанали да обичаме, страхуваме се от битието си, страхуваме се от безсилието си да направим промяна в живота си.

Да, страхуваме се, мисля че по-скоро се срамуваме да не би в очите на собственото ни достойнство, на собствената ни съвест никога повече да не можем да си позволим бъдем рицари на смелостта. Мисля си, че всъщност много ни е удобно да се страхуваме, ей така от самия страх. Защото тогава можем да консервираме емоциите си без да им даваме правото на копнеж. А живота ни е като прелетен порив, който се нуждае от полет. И макар с настъпването на есента, щъркелите да отлитат на юг, за да опазят живота си от измръзването през зимата, то всяка ранна пролет те прелитат хиляди километри обратно за да се върнат в родината на своя първи полет.

И ние като тях всяка пролет се изпълваме с вяра и излизаме от зимата на личните ни страхове, които са залостели портите на любовта ни към хората около нас. И сякаш политаме нагоре, преодолявайки ограниченията на пространството и все по-смело и по-смело преследваме мечтите си пред нас.

Психотерапевт и семеен консултант Катя Пенева

TrekEarth

Древните гърци украсявали с венци от маслинови клонки главите на олимпийските шампиони. За елините маслината символизира мира и благополучието. Интересна е легендата за даване името на града Атина, която е свързана с това растение. Според древния мит, между Посейдон, бога на морето и Атина, богинята на мъдростта, се разгорял спор кой от тях да даде името си на областта Атика и главния ѝ град. 

Повелителят на боговете Зевс наредил всеки да даде на жителите на оспорваната територия дар и в зависимост от неговата полезност, хората сами да направят своя избор. Посейдон създал солен извор и от неговите води се появило чудно животно – прекрасен кон. Атина сътворила сладък извор и от него израснало маслиново дърво. Хората предпочели дара на Зевсовата дъщеря. Богът на морските стихии не се разсърдил на атиняните и приел техния избор. От този момент маслината символизира помиряването и безсмъртието. Древните елини свързвали това растение с плодовитостта. Маслината е дървото на Зевс, Атина и Аполон.

Заслужава внимание факта, че от клона на една маслина Херакъл (Херкулес) направил любимия си боздуган. В този случай маслината се свързва с победата над враговете.

В Древен Рим маслиновите клони са знак на богинята на мира Пакс. По време на триумф, когато по улуците на Рим дефилирали победоносните армии, войниците носели маслинови клонки в чест на победата и на богиня Атина (Минерва). Когато се изпращали пратеници да молят за мир или защита, носели вейки от маслина, привързани с панделки.

Египтяните свързвали маслината с богинята Изида и за тях дървото било символ на справедливостта. Християните вярват, че гълъб с маслинена клонка в човката ще извести примирието между Бога и хората.

Почитта към маслиновото дърво вероятно се дължи и на неговото дълголетие. Маслината расте много бавно и се предполага, че някои дървета са на повече от хиляда години. Сред много народи съществува поверие, че маслиновото дърво е безсмъртно.

Плодовете на “вечното” дърво могат да бъдат различни. Някои сортове имат размер на вишна, други са с големината на слива. В процеса на узряване те променят цвета си. Зелените маслини придобиват розово-кафеникав оттенък, а като узреят напълно, стават черни.

Общото за всички сортове маслини е, че те не могат да се ядат пресни. Току що откъснатите от дървото плодове са много твърди и горчиви. За да станат вкусни, те трябва по-дълго да се обработват, а след това се осоляват или мариноват. Осолените стават по-твърди от маринованите.

За здраве

Легендарният Авицена е смятал маслините за лекарство срещу почти всички болести. Прочутият лекар е имал до голяма степен право, защото тези плодове са изключително полезни.

Маслините съдържат много витамини от групата В (важни за мозъка и нервната система), витамин А ( за добро зрение), витамин D (за здрави кости и зъби), аскорбинова киселина (укрепва имунитета), витамин Е (предпазва от вредното въздействие на околната среда, предотвратява сърдечно-съдовите заболявания, преждевременното стареене и злокачествените тумори).

Но най-щедрият дар на маслините е зехтинът. В зависимост от зрелостта съдържанието на тази мазнина в тях е от 50 до 80%. Колкото по-узрели са плодовете, толкова повече е зехтинът в тях.

Зехтинът е наистина уникален продукт. Той е много богат на ненаситени мастни киселини. Те понижават лошия холестерол в кръвта, което предпазва от заболявания на сърдечно-съдовата система и от атеросклероза.

Маслините подобряват вкуса на храната и възбуждат апетита и затова се предлагат като предястие. А ежедневното приемане на 10 маслини предпазва от заболяване от гастрит и язва на стомаха.

Учените установиха, че жените от Средиземноморието боледуват по-рядко от рак на гърдата заради олеиновата киселина: като основна съставка в зехтина тази киселина присъства в повечето ястия на местната кухня.

Изследвания на учени от Чикаго показват, че олеиновата киселина понижава риска от образуването на злокачествени тумори, а ако вече са се появили, повишава ефективността на тяхното лечение.

Установена е също, че рискът от инфаркт намалява, ако повечето калории за организма се доставят от зехтина, а не от други продукти. В изследването са взели участие 342-ма пациенти, от които 171 – преживели един инфаркт на миокарда.

Според резултатите от друго изследване, зехтинът може да облекчи главоболието не по-зле от аналгина. Веществата в зехтина имат действие, подобно на ибупрофена, който е една от съставките на обезболяващите лекарства.

Маслините помагат за неутрализиране на токсичните вещества. Прибавени към много алкохолни коктейли, те не само овкусяват напитката, но и предпазват от махмурлук на следващия ден.

Има поверие, че маслините и зехтинът увеличават мъжката сила. Досега това твърдение не е доказано, но жителите на средиземноморските страни, в които маслините са част от ежедневното меню, наистина се славят с горещия си темперамент.

В магазините се продават зелени маслини, пълнени с аншоа, лимон, чушка, кисела краставичка и други пълнежи. Черните маслини не се пълнят, защото се смята, че техният вкус е достатъчно силен и не си струва да се разваля с добавки.

Единствено може да им се извадят костилките, но кулинарите са убедени, че тази манипулация разваля качеството и вкуса им.

За красотата

Австралийски учени открили зависимост между консумацията на зехтин и появата на бръчки. Олеиновата киселина в маслините и студено пресования зехтин прониква през мембраната на кожните клетки и ги изпълва, от което се заглаждат по-фините гънки и бръчки.

Размерът има значение

Когато купувате консерви с маслини, непременно обърнете внимание на техния размер. Той е обозначен с числа в дроби, например: 70/90, 140/160 или 300/220. Тези числа показват количеството плод на килограм сухо тегло. Колкото по-голямо е числото, толкова по-дребни са маслините. Например надписът 240/ 260 показва, че в 1 килограм има не по-малко от 240 и не повече от 260 маслини.

Плодовете в консервата трябва да са с еднаква форма и големина – това показва качеството на продукта. И разбира се, кутията не трябва да е деформирана и очукана.

Източник: frognews.bg

 

От витринатавиж всички

0
В рубриката на Burgascity.com, психотерапевтката и семеен консултант Катя Пенева отговаря на въпроси на читатели. Своите запитвания към нея, както и актуални теми, към...