Аз готвя

bigri.snimka.bg

Според православния календар, на 2 февруари е Сретение Господне. Това е един от четирите празника, посветени на Божията майка. 40 дни след раждането на Исус Христос света Дева Мария занесла своя Младенец в Йерусалимския храм според Мойсеевия закон, който заповядвал всяко първородно от мъжки пол да бъде посвещавано или представяно пред Бога.

Според народния календар, Петльовден е посветен на децата и за предпазването им от болести се коли петле или ярка в зависимост от това, момче или момиче има в къщата. Забранено е да се работи, защото се вярва, че денят е черен и ще се зачерни къщата. Не се правят годежи и сватби.

Празникът на мъжките рожби води началото си от времето на турското робство, когато с кръв от петли българските семейства белязвали портите си, за да заблудят властите, че от техните къщи вече са взети момчета за еничари.

Рецепти от празничната трапеза за този ден: Зелник, Кравайчета, Тиганици, Пресни питки, Три вида гозби от петел: петел с ориз, петел с кисело зеле, петел с каша, напомня bizimi.com.

Зелник 
Продукти: 400 г брашно, 200 г хладка вода, лъжица сол, лъжица оцет и лъжица олио /за тестото/, 200 г олио, 500 г праз лук или кисело зеле, извара.
Към брашното се добавя водата, солта, оцета и олиото. Омесва се тесто, от което се разточват 5 кори: три са еднакви, една е най-малка, а друга – най-голяма. Най-голямата се разстила на намазаната с олио тава, като краищата и висят отвън. В средата се поставя плънка от ситно нарязан и задушен в мазнина праз лук или кисело зеле, като се покрива с малката кора. Покрай плънката се сгъват останалите кори и се поръсват с олио и извара. Най-голямата кора се загръща и плисира отгоре. Пече се в силна фурна.

Кравайчета
Продукти: 500 г брашно, 150 мл прясно мляко или вода, 5 яйца, 10 г сол, сусам.
Брашното се пресява в дълбок съд и в средата му се прави кладенче, в което се слагат солта, яйцата и се сипва на малки порции слабо затопленото мляко или вода. Замесва се тесто, от което се оформят малки, кръгли, отворени от едната страна кравайчета. Отгоре се поръсват със сусам и сол и се пекат в умерена фурна.

Тиганици
Продукти: 200 г брашно, 6 яйца, 150 мл олио, 100 г сирене, 100 г мед или захар.
Яйцата се разбиват добре и към тях се прибавят последователно настърганото сирене и брашното, така че да се получи каша. Мазнината се нагорещява и в нея с лъжица се пуска от кашата, като получените тиганици се пържат до златисто от двете страни. Изваждат се с вилица и се сервират със сирене или поръсени със захар (полети с мед).

Популярният кулинар представи богата палитра вкусове в Средиземноморски ресторант Салини

На богата палитра вкусни творения, излезли изпод майсторските ръце на шеф Андре Токев, се насладиха гостите на Средиземноморски ресторант „Салини“ в Гранд Хотел и СПА „Приморец“. Кулинарният гуру предложи на своите гости специално 5-степенно меню, вдъхновено от българската национална кухня. Част от него бе полска салата с горчица от смокини, козе сирене и лютеница по рецепта на баба му, но приготвена с мариновани чушки; мешана скара – но рибна – с кюфте от раци, кебапче от скариди и мини пържолка от калкан; рагу от морски дарове, магданозено пюре в  стил „Балотин“ с патешки дроб и сос от ракия и стафиди, млечно телешко, бобена чорба с български трюфели, лук печен в сол; фламбирана катма… Ако сте пропуснали вкусното събитие, то проверявайте често събитийния календар с концепция Let’s Get PRIM на Гранд Хотел и СПА  „Приморец“ – следващата изненада се подготвя.

Днес всички познават шеф Андре Токев – като част от журито на MasterChef, единствен носител за Източна Европа на диплома Global Masterchef Degree, основател на Българската асоциация на професионалните готвачи (БАПГ), президент за България и жури на най-престижния конкурс за професионални готвачи в Европа Bocuse d’Or, ловец на храна в едноименното телевизионно предаване, собственик на ресторант ANDRé, щастлив съпруг на Мария и баща на две дами – Елиза на 22 и Ренате на 28 години. Надникнахме зад познатото – и открихме един безкрайно положителен, мултикултурен Човек.

Шеф Андре Токев е роден в Лайпциг, Германия, в семейството на българин и германка. Когато идват да живеят в България, за него езикът е труден. Учи го заедно с майка си. В тийнейджърските му години, семейството е живяло и в Алжир. Всичко това дава на Андре много богата палитра култури и вкусове. Популярният по света и у нас днес кулинар, споделя с усмивка: „Като малък, обичах да ям. Сега разбира се, също обичам. Гледах какво готвят бабите ми – в Германия и България – разнообразни, нестандартни неща, с богат вкус. Увлякох се. Сестра ми беше по-малка и съответно дегустираше първите ми творения. После, когато дойде време да избирам професия, избрах това да е хобито ми – готвенето. Така си гарантирах радост всеки ден.“

„Няма по-хубаво нещо от това, да се съберем на маса с хубава храна. Това за нас е традиция – събота и неделя си организираме семейни обеди и вечери“ – допълва шеф Токев. Определя храната като ритуал. Ако се прибере от работа в 23:30 вечерта, с радост отново запрята ръкави и спретва нещо бързо за хапване и у дома. „Прибавете и чаша вино, разговор и забавлението е гарантирано“ – казва Андре. За него ключът към добрия и вкусен живот е в умереността и качеството.

За работата си в БАПГ – Българската асоциация на професионалните готвачи споделя, че са минали години, да променят навиците и мисленето – да има гласност на национално и интернационално ниво, каква хубава професия е готвенето. Провеждат обучения, състезания и различни инициативи, насочени към обогатяване знанията и уменията на готвачите в България.

„Ако има нужда от нас, тук сме“ – казва шеф Токев на въпрос биха ли помогнали с иновиране на менюто в детските градини и училища. Допълва, че шеф Манчев вече е правил опити в тази посока, но статуквото за момента не поддава на промяна. В този ред на мисли, споделя интересно гостуване, което е имал с Ути Бъчваров в САЩ. Двамата получават покана да отидат там, за да се запознаят отблизо с инициатива на Мишел Обама. През 2009 г. вече бившата Първа дама на САЩ, превръща Южната морава на Белия дом в градина, в която наравно с нея се трудят ученици. Това е стъпка в посока рационално и качествено хранене на децата, за което тя дава своя собствен пример. На различни места из Америка се създават опитни градини, в които деца от различна възраст полагат грижи за собствена реколта, под ръководството на опитни агрономи. Учениците имат възможност и да готвят в специални кухни. Организират се и посещения до ферми, където децата могат да натрупат още опит в работата на терен.

Сменяме темата, с поглед към Стария континент и нашето място в него. „България може да даде много на Европа. Трябва да се развиваме в посока селско стопанство, промишленост. Нашият климат примерно, е много по-различен от този в Германия. Оттук следват и различният вкус на зеленчуците, виното. развитие има, трябва да сме търпеливи и всичко да постигаме дружно“ – споделя шеф Токев.

„В България трябва да развием регионалността – всеки регион да е познат със свои ястия и продукти. В предаването „Ловци на храна“ правим точно това – търсим и преоткриваме стари рецепти и типични вкусове – чак до траки и римляни. Дълбоките корени на историята ни са чудесна причина да развием и кулинарния туризъм в България. Не трябва да си завиждаме, а да си помагаме. Развие ли се примерно потенциала на български продукт в чужбина, това е добре за всички.“

Продължава с позицията си в живота като цяло: „Всеки трябва сутрин като стане, да се сети за надписа на Народното събрание „Съединението прави силата“ и с тази мисъл да върви през живота си. Да гледа себе си, да се развива, да е позитивен, да се усъвършенства.“ „Сравняваме се със Западна Европа, но не и със стреса на който са подложени хората там. А ако се сравним с Африка примерно? Нещата не са толкова отрицателни, колкото мислим – напротив. Трябва позитивизъм. Една от любимите ми фрази е, че не е нужно да си милионер, за да се чувстваш такъв“ – допълва шеф Токев – един безкрайно положителен, усмихнат и любопитен Българин, с път, преминал през многобройни държави и ресторанти. Днес? Продължава да твори неуморно, но и учи и открива – уникални продукти, ястия, хора.

resize

27_1485244638

 

Никулден без шаран не може! И то пълнен, разбира се! Предлагаме ви една рецепта, която става много лесно и сравнително бързо. А за вкусното… ще ви оставим сами да пробвате!

Продукти:

2-килограмов шаран
10 глави кромид лук
200 гр корен от целина
1 ч.ч. олио
6 броя моркови
5-6 броя домати
7 скилидки чесън
1 ч.ч. орехови ядки
1 връзка магданоз
2 броя лимони
1 ч.ч. вода
сол
черен пипер

Начин на приготвяне:

Шаранът се почиства хубаво от вътрешностите, люспите и хрилете, след което се измива със студена вода. Подправя се с нужното количество сол.

Приготвяне на плънката:

В олио с 2-3 щипки сол и малко вода се слагат лукът, нарязан на филийки, морковите, нарязани на ивички, доматите, нарязани на дребно, и целината, нарязана на малки кубчета. Към тази смес се добавят орехите, чесънът и един лимон, който трябва да е нарязан на филийки. Всичко се разбърква и се подправя със сол.

Шаранът се пълни с приготвената плънка, зашива се, намазва се с олио и се слага в тава, която е предварително намазнена. Върху рибата се нареждат резенчета домат и лимон. Слага се 1 ч.ч. вода и се пече до зачервяване. Накрая се поръсва със ситно нарязан магданоз.

Можете да поднесете шарана с бяло вино.

Да ви е сладко! А на именниците – здраве и щастие!

snews.bg

Протеинът е сред най-популярните хранителни вещества най-вече за активно спортуващите хора. Той има разнородно приложение и множество функции – много повече от тези на мазнините и въглехидратите.

Протеинът е сред най-търсените субстанции. Консумира се под всякаква форма. Той има способността да възстанови, изгради наново и поддържа клетки, кости, мускулни тъкани, кръв, както и да създаде нужните антитела.

В природата съществуват два вида протеини – завършени и незавършени. Завършените са всички онези, в които се съдържат незаменимите (есенциални) аминокиселини. В най-честия случай те имат животински произход.

Незавършените протеини, от друга страна, са от животински произход. В тях винаги липсва една или повече от незаменимите аминокиселини.
Съществува и вариант за протеиново допълване. Това представлява метод за прием на протеини, без да се консумират храни от животински произход. Методът е масово прилаган от вегетарианци и вегани.

Протеиновото допълване се осъществява чрез внимателна комбинация от растителни протеини. При различните протеини ограниченото съдържание на аминокиселини варира. Когато две различни храни се съчетаят, аминокиселините в единия протеин могат напълно адекватно да бъдат компенсирани от отсъствието на онези в другия. Това е същността на протеиновото допълване. Принципът се спазва от всеки един здравословен вегетариански режим.

Когато на организмът бъде доставено разнообразие от растителни източници, той е способен сам да произведе завършени протеини. Така например житните растения са с ниско съдържание на лизин, докато бобовите почти не съдържат метионин.

Комбинацията на растителни протеини – житни с бобови, води до високо получаването на качествен протеин. Той е не само толкова добър, колкото животинския протеин, а в някои случаи го превъзхожда. Сред храните, които се приемат за самостоятелна алтернатива на животинските протеини, е соята.

Протеиновото допълване се получава чрез балансиран прием на семена, ядки, житни, бобови култури. В тях се откриват смесица от протеини, които адекватно се допълват без необходимостта от каквото и да е планиране.

Една от заблудите е, че протеиновото допълване трябва да се осъществява с едно хранене. Това не е необходимо – тялото запазва за дълго време запас от основните аминокиселини. Един здравословен и балансиран режим е напълно достатъчен за приема на необходимите дози завършен протеин.

Растителният завършен протеин е здравословен и алтернативен вариант за консумация и за всички, които всекидневно наблягат на месото, яйцата и млечните продукти.

БЛИЦ

Чудно вкусен ориз по гръцки
Този ориз по гръцки става малка фантазия, опитайте го и вие

Предлагаме ви рецептата за вкусен ориз по гръцки, който се прави много лесно и бързо, а става просто разкошотия. Добре дошъл е на всяка трапеза, както сами ще се уверите като го опитате.

Този ориз по гръцки става нещо уникално и се прави само за около 45 минути. Първо трябва да нарежем на ситно лука и после да го задушим в олиото.

Продукти:

400 грама ориз, 200 грама кедрови ядки, две глави кромид лук, два стръка праз, осем лъжици олио, черен пипер, сол на вкус, магданоз.

След това към него се добавя оризът и се запържва така, че да стане прозрачен на цвят. Нарязваме на ситно и праза, а после го смесваме с кедровите ядки.

Взимаме една огнеупорна тава, в която разстиламе на равен пласт половината от ориза. Върху него изсипваме сместа от кедровите ядки и праза. Покриваме я с останалата част от ориза и сипваме вода, колкото е необходимо.

Най-отгоре поръсваме със сол и черен пипер, а след това пъхаме този вкусен ориз по гръцки да се запече във фурната за около половин час най-много. Фурната трябва да бъде включена на не повече от 200 градуса.

Когато ястието вече е готово и сме го извадили от печката, поръсваме го отгоре с накълцан на ситно пресен магданоз. Той му придава свежест и незаменим аромат.

Ако искате, може да добавите към тази рецепта и малко гъби или маслини, нарязани на половинки. Става още по-богато и вкусно, макар че по-горе ви представихме класическата рецепта, без подобрения.

Пожелаваме ви добър апетит и да ви е много вкусно на всички!

topactualno.com

Множество рецепти и кулинарните спомени из архивите на български писатели и общественици, събрани от литературния историк Румяна Пенчева и преподавателя по философия Мирела Костадинова в книгата „Гозбите на старите българи“ (ИК „Бард“). Ето няколко от тях:

Икономична гозба (Петко Р. Славейков)

Нарежи на дребно един къс сланина и я опържи добре в тигана, после я сложи край огъня да не изстива, а ти вземи, та нарежи няколко картофа, разбъркай ги със зеле или друг някой зеленчук, постави ги в тигана, та ги прекарай през един огън, па изсипвай и яж.

Кокошка със сухи сливи (цар Борис ІІІ)

Продукти: 1100 г кокошка, 130 г масло, 200 г лук, 30 г брашно, 500 г сухи сини сливи, 30 г доматено пюре, 30 г захар, 5 г канела и магданоз.

Приготвяне: Кокошката се сварява със сол по вкус, прави се на порции. Задушава се маслото с лука и брашното, долива се бульон от кокошката, добавя се доматеното пюре. Прибавя се месото. Ястието ври 20–30 минути. Слагат се сухите сливи и захарта, за да се получи сладък вкус, добавя се канелата. При сваляне от огъня се поръсва със ситно нарязания магданоз. Сервира се топло.

Копривщенска скурдаля (Анна Каменова)

Накиснат и изстискан хляб се разбива с олио, добавя се сол на вкус. Прибавят се счукани на едро орехи, чесън и няколко лъжици кисело мляко.

Претрито сладко от акация (Елисавета Багряна)

Продукти: 250 г. цветове от акация, 600 гр. захар, сок от половин лимон.

Приготвяне: Отделяме цветовете от съцветието и ги претриваме добре със захарта и оставяме да преседят едно денонощие. Сваряваме, като добавим 1 чаена чаша вода. Когато сладкото добие необходимата гъстота, добавяме лимонената киселина и отстраняваме от огъня. Затваряме в сухи затоплени буркани.

В семейството на Чудомир:

Мама ни вареше руп (мармалад) от сливи и ни намазваше порязаници с него. Захар не знаехме какво е. От града тати ни донасяше по едно симидче по за пет пари.

Мама и баба правеха „стисканици“ – препечени орехови ядки, счукани, като ги изстискат с ръце, за да добият „шарлан“, дават ни да ги ядем с хляб. Ядяха ги и старите. Мама пресушаваше много круши, ябълки, дренки и други плодове и ни вареше ошав – манджа. От битото мляко вареше „отвара“ (ишимик) и правеше някога сирене бито, кораво, солено. Даваше ни да го ядем и носеше по къра за нея, аргатите и работничките. По нивите правеше таратор, счукан с дръжката на сърпа или сапа на теслата или мотиката, малко чесън лук, подсолен и подоцетен с какъв да е оцет, и вода. Мама готвеше още тестени храни: траеница, попара, биде, дебел млин, качамак. Ядяхме го без остатък. Приготвяше зимнина зеле по цели каци (една-две), пиперки със зелени домати, малки тиквички, динчета, пъпешчета, краставички по две-три качета. И всичко се консумираше от челядта и външните работници. А кога баща ни отвори дюкян-кръчма, тези консерви се удвоиха.“

Пъпешеви долми (Петко Р. Славейков)

Приготвят един сладък пъпеш, на който отрязват коренния връх и изваждат вътрешността му със семената. Нарязват 1–2 глави лук на ситно и ги запържват с една лъжица масло и малко овча кайма. Тогава слагат вътре още една чаша очистен ориз с малко сол, пипер, бадеми и фъстъково грозде, които, като разбъркват, изваждат ги от огъня. Накрая напълват с тази смес пъпеша и го пекат добре в гювеч или в съд в пещта, с тази същата смес могат да се пълнят и тиквички.

blitz.bg

Голямото кюфте, направено със собствените ви ръце, ароматно и парещо, винаги остава символ на домашния уют. Няма възрастен или дете, освен ако не са заклети вегетарианци, които да могат спокойно да отминат възможността да опитат вкусно, току-що приготвено домашно кюфте, пише gotvach.bg.

За да създадете истински шедьовър, а не обикновено кюфте, ще трябва да приложите някои хитринки. Най-вкусните кюфтета се получават, ако използвате смес от телешка и свинска кайма.

Ако имате възможност, отдайте предпочитанията си на цяло парче месо в магазина, а не на готовата кайма. След това можете да смелите месото, и то не по-малко от три пъти.

За да са по-бухнали кюфтетата, добавете накиснат в мляко бял хляб без кората или картофено пюре. Можете да ги замените с грис, извара, сурови настъргани картофи или тиквички, което обаче е по-различен вариант на класическите кюфтета.

Не трябва да забравяте обаче, че поне две трети от състава на сместа за кюфтетата трябва да са чиста кайма. Ако видите, че тя става прекалено разкашкана, добавете още малко месо.

Можете да сложите в каймата нарязани на много малки парченца пръжки.

За любимите на всички ни кюфтета ви трябват около 1 кг кайма смес, филия накиснат и отцеден хляб, 1 яйце, сол на вкус, 1 ч.л. черен пипер, 1 ч.л. кимион и малко лют червен пипер, ако сте любители на пикантния вкус. Смесете всичко и започнете да мачкате с ръце каймата.

Оставете омесената кайма да си почине в хладилника. Преди да направите всяко кюфте, топвайте ръцете си в съд със студена вода. Така оформените кюфтета пускайте да се пържат в умерено сгорещено олио от двете страни. Може и да оваляте всяко кюфте в галета или грис – пържете първо на много силен огън без капак, а след това на бавен, под капак.

Можете да приготвите и кюфтета на пара, ако поради някакви причини не трябва да консумирате пържено. Поднесете кюфтенцата горещи, с пюре или картофи, макар че това е изключено, ако спазвате принципите на разделното хранене.

Ако страдате от гастрит, не солете каймата за кюфтетата и в никакъв случай не слагайте в нея черен пипер или други дразнещи стомаха подправки, и задължително пригответе кюфтетата на пара.

news.bestbrandsbg.com

На 26 октомври честваме Димитровден и според поверията трапезата трябва да е отрупана с месо. Ако в дома има именник, задължително се приготвя пълнено пиле, пише gotvach.bg.Според поверията на този ден трябва да се следи дали Луната е пълна и ако е така, се вярва, че следващата година кошерите ще са пълни с мед, а кошарите с агнета.

От този ден според поверията започва зимата, а според някои вярвания свети Димитър се свързва с мъртвите и днес се провежда една от годишните задушници, на която се раздава варено жито и питки.

В миналото на Димитровден е приключвала селскостопанската работа и хората са сядали на богати трапези, където изобилства месото, за да бъде и следващата година спорна.

На празничната трапеза присъства овнешко ястие, яхния от пилешко месо, печени ябълки и тиква. Ако в дома има именник, задължително трябва да му се приготви пълнено пиле.

Днес празнуват всички, които носят имената Димитър, Димитрина, Димка, Димо, Митра, Митьо, Димана, Димитра, Димитрана и техните производни.

На днешния празник се приготвя т.нар. Димитровска пита с ябълки. За нея ще са ви необходими 1 килограм брашно, килограм и половина ябълки, 25 грама мая, 100 грама захар, 100 милилитра олио, 100 грама смлени орехи, 1 чаша и половина вода, кората от 1 лимон и шипка сол.

Първо маята се разтваря в малко вода и се омесва с брашното, солта, олиото и останалата част от водата, докато се получи меко тесто. След като втаса, тестото се разделя на 3 части и от тях се разточват 3 отделни кори.

След това настъргваме ябълките, добавяме към тях захарта, лимоновата кора и ореховите ядки. Ако ябълките са прекалено сочни и пусната много вода, може да добавите и галета.

В намазнена тава започват да се поставя едната тестена кора, а върху нея – от ябълковата смес. Това се повтаря, а накрая се похлупва с третата кора.
Пече се на умерена фурна до зачервяване. По желание може да се поръси с пудра захар и да се сервира студена.

БЛИЦ

goguide.bg

От авокадо, през чия, та до годжи бери списъкът на суперхраните никога не е бил толкова дълг, колкото в последните години. Много от нас харчат голяма част от трудно спечелените си пари за купуването им, докато се опитваме да бъдем здрави. Следейки последните писъци на модата в здравословното хранене, често забравяме, че съществуват и по-достъпни продукти, които също са със супер статус, пише gotvach.bg.

В последно време все повече експерти по храненето препоръчват вместо трудно откриваемите супер продукти да наблягаме на рибата и морските дарове. С редовната консумация на тези храни можем да подобрим тена си, да поддържаме костите и зъбите си здрави, да подобрим имунната си система и общото здравословно състояние.

Миди – доза здраве между две черупки

Мидите сега са широко достъпни в супермаркетите. Можем да си купим пресни или замразени, изчистени или не. Консумацията на вкусните мекотели може да ни донесе многобройни ползи. Те са богати на цинк и селен. Само една порция от около 140 грама (около 20 миди) предоставя на организма нужната дневна доза от цинк и антиоксиданта селен.

Мидите осигуряват и две трети от нужното количество желязо за ден. Това ги прави чудесен избор, особено за жените на възраст от 19 до 64 години, защото ги предпазва от желязодефицитна анемия. Тази морска храна осигурява още витамини B2 и B12, фосфор, мед, йод и голямо количество омега-3 мазнини. Комбинацията от този коктейл полезни вещества лесно побеждава хроничната умора, засилва имунитета и според последни изследвания помага за превенцията на ракови заболявания.

Рачешко – афродизиак и още нещо

Чувствате постоянна умора? Яжте миди!

Раците, освен че са много вкусни, са изключително полезни. Макар и да не присъстват в списъците със супер храните, те определено притежават всички качества да заемат едни от челните места там. Месото им е изключително богато на протеин, като порция от 150 грама може да осигури една трета от нужната за деня енергия.

То е изключително богато на калций, важен за здравето на костите и зъбите. Високото съдържание на желязо в рачешкото предотвратява умората и увеличава червените кръвни телца. Порция от едва 40 грама осигурява нужното на организма количество мед за деня. Неслучайно рачешкото се смята за афродизиак. Високото съдържание на цинк повишава потентността и плодовитостта. Съдържащият се в месото селен е мощен антиоксидант, който помага да се отървем от вредните токсини.

Лаврак

Все по-популярната и в нашите супермаркети риба лаврак е пълна с омега-3 мастни киселини. Това го прави предпочитан избор за нашето меню. Само 140 грама лаврак осигурява нужните на организма дневни количества фосфор, селен и калий.

В лаврака има най-голямо количество витамин В1 от всички други риби. Той е от жизненоважно значение за нервната система, като в същото време помага и на сърцето да работи нормално.

Родината на пилафа е Узбекистан. Във времената на съветския съюз, когато страната е част от СССР, пилафът се превръща в масово разпространено ястие навсякъде, включително разбира се и в Русия. Днес основните идеолози и разпространители на узбекската кухня естествено са от самия Узбекистан. Един от тях е Сталик Канкишиев. Именно от неговите книги руснаците се учат да готвят това сложно ястие.

Никой не знае със сигурност точно колко ястия са популярни под названието „узбекски пилаф“. Както по външен вид, така и по вкус, пилафът от Бухара е напълно различен и от този, който се приготвя например в Андижан или Ташкент. Нещо повече – ако двама съседи седнат да готвят пилаф заедно, резултатът може да е коренно различен, дори и да използват едни и същи съставки. Освен това всеки готвач вярва, че неговият или нейният пилаф е „правилният“.

Пилафът често се готви на лятната кухня в традиционните домове и това е така по няколко причини. Първо, пилафът трябва да се приготвя в голям съд или казан, който може да бъде ползван единствено навън. Пилафът има и много характерен аромат – съчетание от миризмата на агнешко и подправки. Навън той се разнася много бързо, но в закрито помещение може да се застои. Трето, поради размера на казана и сравнително сложната процедура, „пилаф за един“ е абсурдно понятие. Трябва да сготвите много или нищо, иначе защо изобщо да си цапате ръцете? А цял един казан може да бъде изяден единствено в дачата, където можете да организирате събиране с приятелите или семейството си или пък да почерпите съседите.

Ако някой излапа твърде много пилаф (това може да се случи лесно!) и му е трудно да диша, дайте му малко ситно нарязан измит лук, поръсен с оцет и чаша зелен чай. На следващия ден  чаша силен черен чай с много захар и никаква закуска е най-добрата рецепта за оправяне.

Подготовката на пилафа – както при всеки друг специалитет от националната кухня и социалния живот – се състои от много детайли, без които всичко се проваля и обезсмисля. Един от основните компоненти е гореспоменатият казан. Материалът е по-важен от автентичността. Ето защо вместо да си купувате казан от пазара, където не може да сте сигурни от какъв материал е изработен въпросният съд, по-добре си вземете качествен уок от  желязо – няма значение от коя фирма, стига да е с точния размер за целите.

Ето как се готви:

1) Приготвянето на пилафа отнема доста време, така че не е лошо да започнете отрано. Нека нарежем морковите. Първо ги накълцайте така, а след това на малко по-ситно.

2) Трябва да измием ориза и да го накиснем за няколко часа.

3) Пилафът трябва да бъде готвен в специален съд, който наричаме казан. Първо слагаме сланината. Когато започне да цвърчи, изваждаме пръжките и добавяме малко растително олио.

4) Хвърляме в казана и ребърцата. Оставете ги да се поизпържат няколко минути и ги извадете. След това прибавяме лука. Когато той порозовее, добавяме нарязаното на парчета месо. След като месото се приготви, слагаме и морковите и ги оставяме да омекнат за 15 минути.

5) Основната подправка се нарича кимион – наръсваме я заедно с малко кисел трън и сол. Връщаме ребрата обратно в казана – парчетата месо, които изпържихме преди това. Добавяме и цели скилидки чесън и люти чушки. Сипваме малко вода, така че да покрие всички продукти.

6) След 40 минути изваждаме лютите чушки, за да не стане ястието твърде люто.

7) Добавяме ориза. Количеството трябва да е около сантиметър под нивото на водата. Засилваме огъня, за да може ястието да заври малко по-бързо. След като цялата течност се е изпарила и е попила в продуктите, изключваме печката и оставяме ястието да престои така за около половин час. Последната задача е да разбъркаме пилафа и да го сервираме в голяма чиния.
Източник: Руски дневник

blitz.bg

От витринатавиж всички

0
В Перу се намира впечатляваща каменна гора – Маркауаси. Някои изследователи твърдят, че тук има вход за друг свят. Една от пациентките на известния в...

Стилътвиж всички

0
Мнозина ще отговорят веднага, че родината на бонсаите е Япония. И ще сгрешат. Въпреки че самата дума бонсай е съставена от двете японски думи...