My Weblog: umraniye elektrikci uskuadar elektrikci usta elektrikci sisli elektrikci

Коментар под снимка

Странджа е една от най-интересните планини у нас. Тя е дом на защитени растителни видове, вековни гори и е успяла да съхрани изключително интересни традиции.

Strandzha-dinev-2(1)

Поглед от връх Голяма Папия; Източник: Уикипедия

Планината е ниска, но речните долини са дълбоко всечени в ридовете, което създава чувство у всеки посетител, като че се намира из дебрите на много по-висока планина. На наша територия най-високият връх е Градище (710 m). Флората на планината е съставена от над 1500 вида, като има десетки реликтни и ендемични растения, сред които най-популярна е странджанската зеленика (Rhododendron ponticum).
На територията на планината се намира най-голямата защитена територия у нас – Природен парк „Странджа“. В него попадат резерватите „Силкосия“, „Тисовица“, „Узунбуджак“, „Средока“ и „Витаново“.
Тази толкова интересна планина е най-слабонаселеният район в България – според статистиката гъстотата тук е едва 10 души на km2. Единственият град в планината е Малко Търново. Тя е дом и на няколко десетки села, най-интересните от които ще ви представим сега.
1. Българи – последното българско нестинарско село
Намира се само на 17 km от Царево и е заобиколено от красиви речни долини. В близост до него върху хълм над р. Караагач се намира тракийска и късноантична крепост.
Нестинарски танци. Снимка: Уикипедия
Нестинарски танци. Снимка: Уикипедия

2. Село Бродилово и фестивалът на зелениката

Бродилово се намира на левия бряг на р. Велека, в границите на Природен парк „Странджа“. В района около селото има останки от три крепости, стара църква и три могилни некропола.

Странджанската зеленика - символ на планината
Странджанската зеленика – символ на планината
В църквата „Свети Пантелеймон“, която е паметник на културата, се намира резбован иконостас, който впечатлява с красотата си.
 Интересен факт е, че в края на 40-те и началото на 50-те години на XX в. през селото е преминавала теснолинейката Ахтопол-Бродилово-Костѝ, която за съжаление е била демонтирана през 50-те години, защото се смятало, че е неефективна.
 Събитие, което си заслужава да бъде посетено, е Фестивалът на зелениката, който се провежда на 23 май. Ако пък се намирате в района през месец август, може да посетите ежегодния панаир с нестинарски танци, който се провежда през втория уикенд на месеца.
 Нестинарството в България е запазено в автентичен вид само в Странджа и само в с. Българи. В миналото обичаят е бил разпространен и в останалите села в околността – Костѝ, Бродилово, Граматиково и др. Според традицията, нестинарите танцуват вечерта в деня на св. св. Константин и Елена (по стар стил – нощта на 3 срещу 4 юни). Обичаят е езически и дори има твърдения, че датира още от времето на траките. В миналото нестинарите са имали големи проблеми с църквата – те са преследвани и обявявани за „обладани от дявола“. През XX в. обичаят постепенно губи своята популярност, като практикуващите го биват изселвани от селата. В началото на 90-те години на XX в. интересът на българите към този любопитен ритуал се засилва и днес може да се смята за едно от културните ни богатства.
Село Българи се смята за единственото нестинарско селище в България. Изпълнението на целия обред и танцът в жарава на 3 срещу 4 юни става все по-популярно сред българските и чуждестранни туристи.

3. Варвара – красавицата на морския бряг

Варвара е единственото селище между Царево и Ахтопол. Селото е малко и се намира на брега на Черно море, в подножието на странджанския връх Папия.

 Легендата за името на селото гласи, че още в древността тук се заселват трайкийски племена, които редовно нападали съседния град Агатополис (Ахтопол). Тъй като градът е населяван от гърци, те започват да наричат нападателите варвари, от което идва и името на селището – Варвара.
 Днес селото е населявано от около 300 души и е известно с красивия си бряг. Много хора смятат, че плажната ивица на селото, макар и много малка, е най-красивата по цялото ни Черноморие. В района има много скалисти заливи, а съвсем близо се намират и скалите, подаващи се от морето, наречени Дарданелите.
Плажът на Варвара; зад скалите се намират „Дарданелите“, едно от любимите места на гмуркачите. Снимка: Уикипедия -
Плажът на Варвара; зад скалите се намират „Дарданелите“, едно от любимите места на гмуркачите. Снимка: Уикипедия

4. Костѝ – селото на дървените къщи

Намира се близо до границата с Турция и в миналото през него е преминавал старият път от Малко Търново за Ахтопол.

Костѝ е старо тракийско селище, населявано в последствие от гърци, които са изселени през 20-те години на XX в. На тяхно място биват заселени българи от Източна Тракия.
 Селото е било крайната гара на теснолинейката, свързваща го с Ахтопол. Тук все още могат да се видят стари дървени къщи, характерни за само трите гръцки села Костѝ, Бродилово и Каланджа (днес Синеморец). Къщите са големи и обикновено на два етажа.
 800px-Kosti_architecture

 

5. Кондолово – селото със запазена странджанска архитектура

Селото има много запазени сгради с типична странджанска архитектура, датираща от края на XIX и началото на XX в. Намира се на 24 km от Царево. В околностите на Кондолово може да се видят множество останки от крепости, некрополи, както и останки от римски път.

Храмът Св. Георги в центъра на селото. Снимка: Уикипедия -
Храмът Св. Георги в центъра на селото. Снимка: Уикипедия

6. Граматиково – сгушено сред зеленина

В селото се намира църквата „Свети 40 мъченици“, която е била изгорена в миналото от черкези и възстановена напълно след това. В Граматиково можете да разгледате и музейната колекция „Горска сбирка“, която е посветена на природата на Странджа планина. Любопитен факт е, че част от българите в Крим и в Бесарабия са потомци на изселници от Граматиково, които по времето на Османската империя, са потърсили убежище в Русия. Жители на селото са сред най-дейните участници в Илиндеско-Преображенското въстание.

 

Изглед към с. Граматиково. Снимка: Уикипедия
Изглед към с. Граматиково. Снимка: Уикипедия

7. Калово – село с красива гледка

Село Калово е разположено върху височина, от която се открива красива панорама към долината на р. Младежка и централната част на Странджа.

 В близост до селото се намира защитената местност Парория, за която изразът „вековна гора“важи с пълна степен. Над 85% от дърветата са на възраст над 120 години. Едно от тях е още по-специално – дъб благун на над 1000 години, който е най-дебелото и възрастно дърво в цяла Странджа. Тук могат да се открият и много мегалитни тракийски долмени.
 Целият район около Калово е осеян с множество параклиси.
8. Бръшлян – архитектурен и исторически резерват

То се намира сгушено в красива котловина. От 1982 г. цялото село е архитектурен и исторически резерват, като в него са запазени автентични къщи, характерни за странджанската архитектура от XVIII и XIX в. 76 къщи са архитектурни паметници на културата, a 9 от тях — с национално значение. Най-старата къща в селото е строена през XVII в. и още се обитава. С усилията на местното Дружество за защита на природното и историческо наследство „Бръшлян“ и кметството са реставрирани килийното училище (функционирало през 1871-1877 г.), параклисите „Св. Пантелеймон“, „Св. Петка“ и „Св. Лефтера“, камбанарията на църквата „Св. Димитър“ (края на XVII в.) и е организирана етнографска сбирка и музей на открито на традиционното земеделие. На няколко километра от селото има следи от долмени и тракийски светилища.

 Източник: geograf.bg

В близост до Приморско се намира изоставаната резиденция „Перла“ на Тодор Живков. Намира се в дъното на едноименния плаж, а от прозорците и почти може да се скочи в морето. Построена е през 1978 година и близо десет години е била място за отмора на Тато. Самият плаж в близост до бившата резиденция е уникален. Широка ивица, ситен пясък, чиста вода, плитък залив и всичко това на метри от красивата дъбова гора на парк „Ропотамо“.

perla (6)_1459674290

Там навремето са почивали комунистически лидери като Гриша Филипов, Пенчо Кубадински и дори румънският диктатор Николае Чаушеску. След 1989 година резиденцията за кратко работи като хотел с доста високи цени. В момента е собственост на „Балкантурист“, заедно с част от горите и земите към нея.

perla (2)_1459674289

Имотът буквално е накичен с табели „Частна собственост! Влизането забранено!“, а всички входове, прозорци и тераси са блокирани от метални решетки, вериги и катинари.

perla (10)_1459674292

През години на няколко пъти в публичното пространство се появяваше информация, че луксозният някога имот ще бъде реставриран и отново ще отвори врати като хотел. Имаше и опасения, че красивият плаж ще бъде затворен. Годините обаче минават, а имението буквално се руши. Обрасло е в буйна растителност, мазилката се рони на големи парчета, а за състоянието на вътрешността можем само да гадаем.

perla (12)_1459674293

Източник: е-бургас
 

cuentosyfabulas.e

Защо все се връщаме към детските приказки? Може да не ги четем редовно за лека нощ и да не гледаме вече анимационните им версии. Но се вълнуваме от историите в тях и ги поглъщаме с очи дори и днес, в екранизациите за възрастни.

Така в кино салона преди няколко години изгледахме „Господарка на злото“ с Анджелина Джоли, който си беше просто нов прочит на „Спящата красавица“. „Пепеляшка“ под режисурата на Кенет Брана, с Лили Джеймс в главната роля, е друга голяма класика, която „Дисни“ неотдавна ревизира. Тази година дойде ред и на „Красавицата и звярът“ с Ема Уотсън. А ето че се заговори и за предстояща екранизация на „Аладин“, която вероятно ще бъде поверена на британския режисьор Гай Ричи.

Всичката тази приказна любов е пленителна и красива, показана на голям екран. Но доколко е реалистична? Време е с поредния римейк да ревизираме и представите си за връзките, пише Elle. И да се сбогуваме с най-популярните, но погрешни стереотипи за любовта, наложени ни от наивните детски сюжети. Като например, че…

1. Звярът ще се превърне с принц, ако просто го обичаме

В реалния живот това си е опасен експеримент. Срещали сме се с достатъчно лоши момчета, за да сме си научили урока. И когато разказваме на дъщерите си „Красавицата и звярът“, се чувстваме длъжни да уточним, че дори в любовта има граници, отвъд които търпението и саможертвата не са добродетел.

2. Можем да се влюбим от пръв поглед, без да сме разменили и дума

Ариел вижда как принц Ерик танцува на кораба си и от този момент нататък забравя фактите. А именно: принцът е човек, а тя – русалка, че той би могъл да се опита да я убие, ако я беше забелязал, и най-важното – че все още не са си разменили и дума. И все пак, тя е влюбена?! Онова, което липсва в „Малката русалка“, за да ни научи на важното в любовта: физическото и емоционалното привличане са доста различни.

3. Няма проблем да целунем някого без неговото съгласие

Дори е романтично! Или поне с такова впечатление оставаме от „Спящата красавица“. Ала дори петъчната й версия по баровете – пияната красавица, не би се съгласила с подобно твърдение. Особено на следващата сутрин. „Принцът“ може и да се размине с обвинение в сексуално посегателство, но със сигурност ще отнесе със себе си шамар и странен прякор.

4. Хубава рокля и хубава кола ще накарат принца да ни забележи

Дали проблемът на днешния свят не е тъкмо в това, че толкова много Пепеляшки смятат тоалета и каляската за входен билет към бала и истинската любов? Или че тук няма фея кръстница, която с едно махване на магическата си пръчица да спестява въпроса: „Какво да облека довечера?“

5. Можем да се доверим на всеки непознат симпатяга

Някакъв тип се доближава с вълшебното си килимче (или кабриолетче) и ни кани да се качим. Съжаляваме, Аладин, но не сме Жасмин, която се хвърля в обятията на първия бездомник, опитал се да я прелъсти! В приказния свят може и да е секси да крадеш и да лъжеш кой си, но в нашия принцесите не би трябвало да следват сляпо непознати по улицата, колкото и симпатични да са те!

6. Трябва да се откажем от себе си в името на любовта

Точно това е примерът на Ариел, която се отказва от гласа си, за да се мотае с принца, в когото се влюбва. После май се отказваше и от русалската си опашка, за да се сдобие с крака. Толкова травмиращ момент, че явно сме го забравили. Заедно с поуката, че трябва да бъдем обичани такива, каквито сме.

7. Една целувка оправя всичко

Да обсъждаме проблемите си е толкова излишно. Защо да го правим, щом можем да решим всичко с целувка. Тя вдига умрели принцеси от ковчега, превръща жаби в принцове и изобщо – разваля всякакви магии. В нашия свят обаче целуващите жаби и трупове са си клинични случаи.

8. Нормално е да се влюбим в похитителя ни

Нарича се Стокхолмски синдром и не е никак, ама никак нормално. Дори „звярът“ да предлага огромна библиотека в замяна на пленничеството!

9. Мъжете са по-висши от жените

В 95% от детските приказки мъжете са по-богати, по-умни, по-смели. А жените живеят със заблудата, че им трябва принц, за да прокопсат на тази земя. Което ни подсеща и за най-голямата заблуда – а именно, че…

10. Някой ден принцът ще дойде

Мотото на всяка уважаваща себе си принцеса, нали? Тя вярва, че на света има едничък, най-подходящ за нея мъж и той ще се появи, без на нея да й се налага да ходи по срещи. Вместо да полага усилия да го открие, защо да не седи да го чака и междувременно да чисти след седем недорасли мъже, при това – вдън гората! Точно там, където запратихме илюзиите за перфектните мъже, лесната любов и сродните души.

Blitz.bg10

pizzadino.bg

Най- сетне нашите мечти се сбъднаха. Изследване, проведено в Лондон, разкри че яденето на пица води до загуба на излишни килограми. Не, това не е шега. Важното е да знаете кога и как да консумирате най-обичаната храна – пицата.

В реалността диетите са кошмар а лишението от любими ястия, води до депресии. Октомври е месецът за пицата, в който спокойно може да си позволите поне веднъж седмично да хапнете по няколко парчета, съобщават от foodpanda.

Изследването показва, че ако веднъж седмично ядете пица, вие няма да напълнеете, а и ще се чувствате много по-мотивирани и щастливи. Неделя е най- подходящият ден за това, защото тогава тялото ни се подготвя за новата работна седмица. В резултатите от изследването пише, че е ако хапват пица два пъти в седмицата до 13:00 часа, това няма да повлияе на вашите килограми, а напротив, ще стимулира организма ви да започне да гори калории, стига да не преяждате с вредни храни, през останалото време на деня.

Добре е да имате предвид, че най- здравословната пица е тази която съдържа качествено брашно и пресни продукти- домати, моцарела, пресен босилек и зехтин. Тези, които съдържат лютиви подправки, също са подходящи за хора, които искат да бъдат здрави и с добра визия. Лютото е един от най- добрите вкусове в борбата с килограмите.

БЛИЦ

Shutterstock

Все повече деца до 5-годишна възраст имат проблеми с говора. Една от причините е приемането на пасирани храни, което забавя говорното развитие на най-малките, смятат логопеди. Други предпоставки за артикулационни нарушения са гледането на телевизор, телефон или таблет, съобщава БНТ.

Наблюденията на пловдивски логопеди сочат, че много майки хранят децата си прекалено дълго с пюрета, някои дори след 3-годишна възраст. Родителите обяснявали, че продължават с бебешкото хранене заради страх детето да не се задави от цели продукти.

„Пасираната храна се ползва в определен момент и до определен момент. В следващия момент детенцето би трябвало да премине към храна, която да дъвче, защото то ще изгради механизъм на дишане, дъвкане, гълтане“, заявява Гергина Манчева, логопед.

11-месечният син на Виолета Найденова вече яде твърди храни. Въпреки това жената не вярва, че пюретата могат да забавят говора на детето. „Ние си ядяхме пюретата нормално. Сега сме на кухня. Нямаме проблеми“, каза майката.

Гергина Манчева е категорична, че детето от малко трябва да започне да тренира мускулните си групи и органи, които са отговорни за храненето. Приемът на течна храна забавя развитието на артикулационните способности на най-малките. Същото важи и за продължителното гледане на телевизор.

Blitz.bg

Бялото наметало опасващо жълтия цвят на Калията говори за защитното свойство на това растение.

Жълтият цвят се свързва със Слънцето, а то е символ на радост, вдъхновение и творчество. Калията е пазител на щастието в дома. Премахва и изчиства енергийното пространство от песимистично и унило настроение, отстранява тъгата и депресията.

Помага на човек да стане по-силен и по-самоуверен. Има силно завихрена енергия, която действа благоприятно на сърдечно-съдовата система, предпазва от болести на сърцето и защитава целия организъм. Полезна е и за хора с нарушен слух или зрение. Подходяща е за жилища, където хората не могат да намерят общ език и често има раздори.

Уравновесява отрицателните и положителни вибрации и ги трансформира в поток от радост. Това растение подхожда на хора, които търсят своето призвание, които имат творчески замисли и новаторски идеи като им подсказва правилния път. Добра е и за хора, които имат специалности, свързани с общуването- преподаватели, бизнесмени, актьори и търговци.

novini.bg

Пастата е нискокалорични храна, съдържат 190 калории на 50 грама сух продукт

Макароните са полезни за организма. Италианците го знаят още от незапомнени времена. Широко застъпено обаче е и мнението, че макароните са нездравословна храна и ако се ядат честичко, това води до напълняване, но това е грешно схващане.

Пастата е нискокалорични храна, съдържат 190 калории на 50 грама сух продукт. Интересно е и противоречи на общоприетите разбирания, че макароните съдържат необходимото количество белтъчини – по 13 грама на 100 грама продукт, което помага за отслабването, тъй като при тяхната употреба се топят мазнините, а не мускулната тъкан.

Хранителната стойност на пастата се определя от съдържащата се в тях скорбяла – това е нишестето. То се усвоява много добре от организма. Порция от 100 грама макарони обезпечава 10% от дневната ни потребност от белтъчини и въглероден диоксид. Те съдържат така наречените бавни захари, изгарящи в организма изцяло и за дълго време.

Специалистите отбелязват, че тези захари са най-доброто гориво за организма и най вече за тези, които спортуват. Те запълват запасите от гликоген в мускулите. Богати се на витамин В1, а този витамин намалява умората, прави ни жизнени и пълни с енергия.
Макарони в превод от гръцки значи благодат и щастлив. Така гърците са наричали своето тестено изделие с невероятен вкус. После италианците са заимствали тази дума от тях.

Повечето хора мислят, че след като се сварят, макароните трябва да се промият със студена вода. Не правете това, защото така намалява съдържанието на витамини в макаронените изделия и рязко променя температурата им.

Всички знаят, че известни хора поддържат фигурите си със макарони и спагети. Едни от тях са София Лорен и Джейн Сиймор, която е майка на 6 деца, но има фигура на 20 годишно момиче. Основно се храни със супи, салати,спагети и много скариди. Приготвя си макарони с морски дарове, подправени със зехтин и много чесън.

Ето рецепта за паста на Джейн Сиймор: 500 г спагети или макарони, 250 прясно мляконискомаслено, 1 ч.ч. пилешки бульон, 1 ч.ч. бяло вино, 2 с.л. масло, 4 скилидки чесън, 1 глава лук, 24 скариди, магданоз и 3 с.л. настъргано сирене.

Начин на приготвяне: Сваряват се макароните и се отцеждат. В загрято масло нарязан лук и чесън се задушават за 5 минути. Добавя се 1 ч.ч. бяло вино, копър, сол на вкус и черен пипер. Вари се виното – да се изпари.

Сипва се бульонът и млякото, намалява се температурата и ври тихо 10 минути. Добавят се скаридите и се варят за 5 минути. Всичко това се смесва с макароните и се разбърква добре. Гарнира се с нарязан магданоз и настърган пармезан.

Хранете се с макарони без мазни сосове и няма да имате проблеми с килограмите си!

blitz.bg

Защо се случва така, че понякога да забравяме това, за което сме мислили само преди секунди? Учени от Калифорнийския и Оксфордския университети са намерили отговор на този въпрос.

За участие в изследването им, специалистите са поканили доброволци, които са помолени да запомнят определена поредица от букви. След това прозвучава неочакван и силен звуков сигнал. А после участниците са помолени да възпроизведат онова, което са запомнили. Понякога неприятният силен звънец е заменян от чуруликането на птици, макар и силно възпроизведено.

Оказва се, че колкото по-неочакван е звуковият сигнал, толкова по-голяма е вероятността човек да забрави информацията, която се опитва да запомни. С помощта на енцефалограма учените са установили, че това е реакция на определена зона от мозъка – субталамусното ядро. Налице е пряка връзка между внезапността на звуковия сигнал и колкото той е по-неочакван, толкова “по-разрушително” е влиянието му върху “работната памет” на човек, в която се съхраняват всички малки фрагменти информация, необходими за извършването на кратковременните мисловни процеси.

Според думите на един от авторите на изследването, Ян Весел от Оксфордския университет, описаните “пропадания в работната памет” може генетично да са свързани с необходимостта да се “ресетва” мозъка от излишната информация в случаите, когато е нужно да бъде мобилизиран за друг вид, по-належащи дейности.

Друг от авторите на разработката е неврологът Адам Арон от Калифорнийския университет в Сан Диего, който по-рано е проучвал субталамусното ядро и е установил, че то е отговорно за рязкото спиране на човек по време на движение.  Например, когато насреща ви внезапно изскочи друг човек, точно субталамусното ядро изпраща сигналите, които карат мускулите ни да спрат движението ни.

“Неочакваните събития водят до това, че човек забравя онова, за което току-що е мислил. Установихме, че за рязкото спиране на тялото ни по време на движение, както и за загубата на информация, която осмисляме в момента, отговаря една и съща част от мозъка ни и се задейства един и същи процес”, казва Арон./historynakratko.blogspot.bg

Снимка: esoreiter.ru

Мексико продължава да ни изненадва с находките си, свързани с извънземните. Например, преди време сензация станаха артефакти от цивилизацията на маите, публикувани от правителството на тази страна, – документи, които доказват, че нашата планета е била посещавана от представители на извънземни цивилизации.

Преди няколко дни един ловец на артефакти, от Централна Америка Клаус Дон (Дон Claus), представи публично нови предмети, които могат да послужат като потвърждение на теориите за НЛО (esoreiter.ru).

pic-29-01-2018-0813492

Новите артефакти намерени от неуморния изследовател в една от пещерите в Мексико показват, че не само маите, но и ацтеките, поради някаква причина, обичали да създават от камък различни фигури, в които е лесно се разпознават класическите „летящи чинии“ и техните пилоти с огромни очи. Видеото с тази уникална находка на Клаус Дон масово се тиражира от множество медии, особено след като каналът UFOmania преведе този материал на английски (вижте видеоклипа по-долу).

Според самият Клаус Дон тези фигурки са на възраст не по-малко от 7 хиляди години, въпреки че няма направени анализи и все още нищо не е доказано. Но „каменните“ НЛО и извънземни потвърждават не само съществуването на интелигентен живот извън Земята, но и факта, че извънземните присъстват на нашата планета от древни времена. Нещо повече, те по някакъв начин са се свързвали с маите, ацтеките и други древни жители на Земята (шумерите), но кой знае защо и до днес не са осъществили контакт с модерната цивилизация.

pic-29-01-2018-0813493

Източник: esoreiter.ru

„и писъци, подобни на онези на мандрагората, 

които – казват – довеждали човеците до лудост…“

Шекспир

Мандрагората е едно от най-важните за окултизма растения. Тя е смятана за полурастение-получовек, което е способно да убие всеки със своя вик.

Малко са онези растения, които са натрупали около себе си такова богатство от легенди, така както мандрагората. От най-ранни времена в човешката история тя бива обект на почитание, а много от поверията свързани с нея са тайнствени и необикновени.

Мандрагората /Mandragora officinarum/е била позната още в Древен Египет, където е наричана Rmmt  и изобразявана върху гробници, монументи и артефакти от Новото царство, а също така е споменавана в египетската любовна поезия.  Легенди за мандрагората изобилстват и в Месопотамия и семитско-говорящите земи. Учените я идентифицират с асирийската дума Nam.tar(ira), буквално значеща мъжки лек на Намтар богът на смъртта. В клинописен текст с химн към Инана се описва употребата на любовна ябълка, която стимулира любов и плодовитост и за която се предполага, че е именно мандрагора. Растението се споменава дори и в Стария Завет в историята за безплодната Лия, която откупва ласките на Яков срещу намерена мандрагора и така успява да зачене [Битие 30:14-16]. В юдаизма се нарича  дудаим, буквално „любовно биле“.

В античната митология мандрагората е представяна като свещена за различни божества. От римляните се е считало, че заедно с беладоната тя се намира под покровителството на най-старата от трите мойри Атропос. Свързвана е и с вълшебствата на магьосницата Кирка, поради което наричана с имената circaea, circaeon или билката на Кирка. В някои източници се описва, че мандрагората се намира под влиянието на Сатурн и е свещена билка на Хеката, но също така се асоциира и с Диана, Афродита и дори с Меркурий, поради андрогинната форма на корена й.  Ярко жълтите плодове на мандрагората са се свързвали със златните ябълки в градината на Афродита, от там е наричана и мандрагората на Афродита. Византийският лексикограф Хезихий пък назовава богинята на любовта с прозвището Мандрагоритис или господарка на мандрагората.

Свойствата на растението са били добре познати и описани от древните медици.  Хипократ отбеляза, че малка доза от нея помага да се успокои тревожност и най-дълбоката депресия. Ако пък се изпие упойващите й способности можели да служат като анестезия. Използвала се е и като афродизиак и лек срещу стерилност. Плиний Стари описва приложението на мандрагората в медицината и способността й да приспива и успокоява. За нея Теофраст казва, че в Рим е било обичайна практика за онези които искат да вземат корена й да очертават три кръга около растението с върха на меч и след това обърнати с лице на запад да го изравят. Фармакологът Диоскурид описва употребата й в приготвянето на любовни отвари. Той споменава за две разновидности на мандрагората, мъжка, която цъфти през пролетта и женска, която съзрява през есента. Според друга популярна класификация, ако коренът на растението е разклонен вилообразно, наподобявайки човешки крайници той е женски, а ако е единствен и без раздвоение, тогава е мъжки. Именно женският е ценен най-много и считан за необикновен талисман,  привличащ щастие и богатство.

Диоскурид получава мандрагора
Диоскурид получава мандрагора

Арамейското име на мандрагората е йабрухим, което произлиза от поверието, че прогонва демони и зли духове. За нея арабският учен и ботаник Ибн Ал-Байтар споменава, че е способна да лекува лудост и всякакви заболявания причинени от демонични сили.

Мандрагората се среща предимно в Южна Европа, Северна Африка и Мала Азия, където е позната под множество имена, най-известните сред които са ябълка на Адам, дяволска ябълка, вещерско биле, корен-получовек и магьоснически корен.

В литературата мандрагората е обект на множество проучвания и догадки. Неизброими са отпратките към нея и магическите й качества, най-вече от Шекспир и Томас Мор, които често я споменават в произведенията си. Макиавели кръщава прочутата си сатирична пиеса „La Mandragola” на нейно име. Гьоте пък я описва в историята си „Das Erdkühlein” като талисман на щастието.

Магически приложения

Най-известното свойство, което се приписва на мандрагората е свързано с употребата й в любовната магия и като силен афродизиак. Тя е особено позната сред евреите в Палестина, където растението вирее в изобилие и намира роля в любовните дела и плодовитостта. Сред палестинските жени е бил популярен обичаят да се поставя мандрагора под ложето за осигуряването на лесно зачеване. За същата цел и мюсюлманските и юдейските жени закупували корени от растението за да го закачат в домовете си.

Едно от персийските имена на мандрагората е михр-гиах или любовен корен, за който се смята, че ако бъде изяден от любимия без негово знание той ще се изпълни със силна страст. Подобни вярвания съществуват и в Индия, където едно от названията й в буквален превод означава „даряваща деца“ и се използва за да подпомага зачеване и за усилване на половата възбуда.

mandrake magic

Това, което изглежда като най-забележителната останка на връзката между мандрагора, любов и женитба е описано от Мирча Елиаде в поверията и магическата употреба на растението в Румъния. Матрагуна (бел. прев. – Западните автори превеждат румънската дума mătrăguna като мандрагора, но всъщност се касае за беладона /Atropa Belladona/. Въпреки това, тъй като двете растения са от едно семейство и митовете и поверията за тях са много сходни ще оставя названието „мандрагора“ в описанието на магическите приложения на билката в Румъния, за които М. Елиаде споменава) може да бъде носена като талисман, слагана във вода за къпане, прибавяна към храна или питие или използвана по друг начин. Тя помага на девойките да си намират съпрузи. На леките жени съдейства като възбужда страст в мъжете, а на омъжените прави съпрузите им да ги обичат. Тя носи късмет в любовта и служи за осигуряване на плодовитост. Увеличава млякото на кравите, донася богатство и щастие.

Събирането на мандрагора от девойките с цел любов и женитба включва изпълнението на ритуали, които се срещат в различни вариации в Румъния. За подобно начинание често се изисква помощта на магьосница или стара мъдра жена и всичко трябва да бъде проведено според строги правила. Растението трябва да бъде взето тайно, в нощ на пълнолуние и от място далеч от хората, там където не се чува глас на петел. Около мандрагората се оставят различни храни като дар и приношение, тъй като без отплата, тя няма да осигури своята помощ. Когато момичетата събират билката за да си осигурят женитба те изричат различни магически формули и наричания, като следното:

„Матрагуна, Матрагуна,
Омъжи ме след месец.
Ако не този, то нека следващия.
Но ме омъжи задължително.”

В отвора от изтръгнатото растение се оставя захар, монети и се полива с вино. В околностите на град Турда младите моми, които искат да направят любовна магия тръгват голи и с разпуснати коси в полунощ да берат листа от мандрагора, които се изсушават и стриват на прах. След това те отиват да откраднат брашно от мелница, което пресяват през обърнато сито. С праха от листата, брашното и мед те замесват тесто, с което трябва да захранят своя избраник.

В молдовския район Васлуй  мандрагората се персонифицира с обръщенията: „Добра Майка“, „Велика дама“, „Императрица“, а момичето, което ще я събира трябва да е чисто и нямало сексуален контакт преди това.  След внимателно изкопаване на корена, то оставя в отвора царевична питка и мед с наричането:

„Аз ти давам мед, хляб и сол,
а ти ми дай силата на твоята Святост!“

Обратно по пътя, ако девойката трябва да прекоси поток или река, тя хвърля във водата питка, за да може реката да я отнесе вместо магическата сила на билката.

Приложенията на мандрагората не са свързани само с позитивни цели. Тя има двойнствена сила, която може да бъде използвана за раздяла и омраза или насочвана към врагове за да ги разболява и подлудява.

Елиаде отбелязва още и че в Румъния, както и в Централна Европа се вярва, че ако някой притежава мандрагора тя ще му изпълни всяко желание, а същата има благотворно въздействие върху делата свързани с търговията, както и за привличането на процветание и охолство. Така например, онзи, който иска да привлече клиенти към своята мелница трябва да постави мандрагора под воденичен камък. Собствениците на таверни пък слагат части или влакна от корена върху или под бъчва с вино или друг алкохол, за да си осигурят множество от платежоспособни посетители.

Билката на вещиците

мандрагора магия

През Средновековието в Западна Европа популярността на мандрагората нараства дотолкова, че тя се приемала за чудотворен талисман и растение способно да излекува всичко. Англосаксонците я считали като изпитано целебнo средство срещу случаи на демонично обладаване. В европейското вещерство мандрагората е една от най-известните билки, която се използвала за изработка на кукли фамилиари, носена като защитен амулет, за привличане на любов, плодовитост и като сексуален стимулант. За нея се е смятало, че присъства в градината на всяка вещица. Тя е и сред основните съставки в рецептите за знаменития вещерски летящ мехлем. Повсеместно поверие е било, че мандрагората вирее на тъмни места, под сянката на обесник или там където са погребани престъпници. Приписвало й се и качеството да излъчва светлина през нощта, поради което е наричана дяволска свещ. Същото поверие се срещало и сред маврите от Андалусия, където се назовавала като кандилото на джиновете.

Сред други от приписваните качества на мандрагората е способността й да открива заровени съкровища, да създава пари и да осигурява богатство за притежателя си. Съществува вярването, че ако посред нощ човек остави пари до мандрагора на сутринта те ще се удвоят. Поради тази причина се е смятало, че онези които били заможни без явен източник го постигали чрез нейното съдействие.

В някои европейски страни като  Германия коренът на мандрагората служел като дух фамилиар, който носел щастие и късмет на притежателя си. Френските рибари от областта Сентонж носели нанизи от него за да бъдат опазвани от инциденти и нещастия. В Мала Азия коренът бил използван като талисман, на който се придавали свойствата да предпазва от оръжия, да премахва заболявания и дори да прави притежателя си невидим. Съществуват и легенди, че магическият пръстенът на Соломон съдържал парче корен от мандрагора, а Александър Велики дължал победите си на такъв талисман.

магии билки

Корени от мандрагора като магически талисман са били разпространени в много страни и търгувани на висока цена. Средновековните доктори шарлатани са се възползвали от суеверията и легендите за растението, като са изрязвали корените му под форма на фигурки идоли, които били считани за оракули и продавани срещу огромни суми. Най-честата практика след сдобиване с корена била накисването му във вино, след което се завивал в червена и бяла коприна. По този начин се смятало, че така придобивал способността да отговаря на въпроси за бъдещето.

Специално отношение се придавало на грижата за корена след изваждането му. Южните славяни при изкопаване го измивали с мляко, избърсвали го внимателно и го загръщали в плат, след което го поставяли в сандъче, което се пазело стриктно. В Германия и Франция за корена се полагало изключителна грижа, като се измивал периодично с вода или червено вино, след което се завивал в коприна или кадифе и се съхранявал в тапицирана кутия. В някои случаи се изисквало да му се оставя храна и питие два пъти дневно. В Германия съществувало вярването, че ако корените от мандрагора бъдат лишени от своите измивания, те ще плачат като пеленаче докато нуждата им не бъде изпълнена. Съответно, ако за тях се полагат добри грижи те ще се отблагодарят, като донесат охолство и благополучие на домакинството и ще го защитават, но ако грижите за тях бъдат занемарени това ще се отрази в лош късмет и нещастие.

Една германска история съхранена от 1675 г. разкрива как била възприемана вълшебната сила на мандрагората от бургмайстера на Лайпциг. Той заплатил 64 талера за подобна фигурка, изпратена до брат му, страдащ от лош късмет с писмо което гласяло:

„Когато поставиш земното човече в дома си, нека да престои там за три дни без да се доближаваш до него, след което го постави в затоплена вода. С тази вода напръскай всички домашни животни и стъпала в къщата и всичко ще ти потръгне, ако служиш правилно на земното човече.“

Поради голямото търсене на мандрагората, което продължило и до 17-18 век, вместо нея измамниците предлагали корени от други растения, най-вече от дива тиква. Австрийският антрополог Фон Лушан описва как търговци от Турция и Сирия изрязали корени толкова изкусно „почти като професия“, че било почти невъзможно да се различи, че не са естествени.

 

магия билки

Едно от най-известните поверия свързано с изваждането на корена на мандрагората е, че при опит за изравяне тя издава пронизващ вик, който може да убие всеки който го чуе. Това най-вероятно произлиза от факта, че прието вътрешно растението предизвиква страховити халюцинации, които водят до лудост, а в големи дози е смъртоносна отрова. Опасността може да се избегне, ако човек запуши ушите си, така че да избегне смъртоносния вик, а коренът бъде изкаран от земята като за него се върже куче, в някои описи то трябва да бъде черно и което ще загине вместо човека. Германският историк Х. Рахнер разисква тази практика и някои магии с мандрагора, като разкриващи асоциация с подземния свят и най-вече с Хеката и нейните кучета. Вярването, че куче трябва да бъде използвано за изтръгването на корена датира много назад във времето. Това може да се види и от изображение в ръкопис от 6 век, което илюстрира мандрагора в човешка форма предложена на Диоскурид и която е вързана за куче, изгубило живота си след като я е изкарало от земята.

Ябълката на джиновете

Арабското название на мандрагората в Египет и Алжир етуффах ал-джинн или ябълката на джиновете. В Мароко е известна като яйце на гхул (бел. прев. – зъл дух в арабската митология), а в Близкия Изток тя се нарича йабрух, което от сирийски означава любовна ябълка. Други нейни популярни имена са ябълка на лудостта и ябълка на Шайтан.

Като лечебно средство плодовете й са използвани заради обезболяващото си действие, а от сварените й в зехтин корени се приготвя лечебен мехлем срещу инфекции и ухапване от скорпион и змия. Коренът от мандрагора е разглеждан като директно свързан с подземния свят и тъмните сили, поради което намиращ употреба в различни негативни практики и вредоносни магии.

Характерните магически свойства, които се приписват на мандрагората в арабския свят са следните:

  • Ако цял корен от билката се закачи в дома, той ще бъде предпазен от всякакви зли сили и духове
  • Ако корен от мандрагора се постави под възглавницата по време на сън, човек ще се предпази от атаките на вредоносни джинове
  • Ако коренът се носи със себе си ще помогне за привличането на всякакви блага
  • Ако в обитаван дом или място се сложи корен от растението, всички зли духове ще бъдат прогонени от него
  • Ако коренът се използва като благовоние, с което се окади обладан от джин, той ще бъде прогонен от тялото на човека

За да действа коренът трябва да бъдат спазени определени правила. За целта той се изкопава по изгрев слънце, в първата неделя или понеделник от лунен месец, след което трябва да бъде съхраняван за три дни на тъмно място и оставен да престои в съд с вода за една нощ. След като изсъхне напълно вече може да бъде използван като магическо средство.

Може да се предположи, че в свят считан за обитаван от свръхестествени създания, способни да даряват блага или вреда на хората, придобиването на мандрагора не би било леко начинание. Тя въпреки всичко е магическо растение, живо създание, обладаващо мистични сили за добро и зло и способността да наранява и убива. Не е изненадващо, че от древни времена, събирането й е било обвито в тайни и съпътствано от ритуални практики, предназначени да защитават онзи, който я събира от вредата й. С неизброимите си легенди и поверия мандрагората спокойно може да бъде наречена майка на всички магически билки.

Източници:
Simoons, F. J. Plants of Life, Plants of Death, Diane Pub Co, 1998
Beals, K. Flower lore and legend, New York: Holt, 1917
Riddle, J.M. Goddesses, Elixirs, and Witches: Plants and Sexuality throughout Human History, Palgrave Macmillan, 2010
Eliade, M. De La Zalmoxis La Genghis Han, Editura Stintifica Si Enciclopedica, 1980
Müller-Ebeling, C. Witchcraft Medicine: Healing Arts, Shamanic Practices, and Forbidden Plants, Inner Traditions, 2003
Harrison, R.K. “The Mandrake And The Ancient World,” The Evangelical Quarterly 28.2 (1956): 87-92.
Шекспир, У. Ромео и Жулиета, превод Валери Петров
bestiary.ca

 

От витринатавиж всички

0
След като прочетете тази молитва, в живота ви ще настъпят истински чудеса – прекрасни събития, които дори не можете да си представите. Ефектът е много силен и винаги...

Стилътвиж всички

0
Роклите винаги са заемали почетно място в колекциите на световните дизайнери. И този сезон не прави изключение. За предстоящата есен дизайнерите предлагат богат избор на...
Открий ме в спорта