Градски тип

Jordan Dimov Photography / BurgasCity.com

Имало едно време един смел моряк, който отплавал на далеч със своя екипаж на голям кораб навътре в морето, за да търсят приключения и богатство. За беда едва на третата вечер от плаването им ги връхлетяла страховита буря. Капитанът на кораба, както и целият екипаж от млади моряци били твърде неопитни, а плавателният съд – недостатъчно здрав, за да устои на вълните. Не знаели как да се справят с такава жестока природна стихия. Корабът бил потопен дълбоко на морското дъно, а моряците загинали безславно в бурята. Оцелял само един – най-младият от всички, който единствен не изпаднал в паника и се опитал да спаси кораба, но безуспешно.

С дни младият моряк се носел върху една дървена отломка на кораба по течението на морето, без посока и почти без надежда, че ще оцелее. Не знаел колко време е минало, защото загубил представа за него. Часовете изглеждали като дни, дните – като месеци. Наблюдавал изгреви и залези, но скоро престанал да ги брои. Бил заобиколен от тонове солена вода и в същото време изгарял от нечовешка жажда. Слънцето безмилостно прогаряло бледото му лице. Водните му запаси свършвали бързо, имал право само по една капачка на ден. Скоро морякът бил принуден да пие собствената си урина, за да оцелее.. Гладът също бил страшен, защото липсата на храна лишавала моряка от енергия и той нямал сили да плува в търсене на земя, за да се спаси. Носел се по течението към залеза на своя живот, мислейки за всичко, което не успял да постигне през краткото си съществуване.

Един ден, когато морякът вече бил на края на силите си, се случило нещо необикновено. До слуха му достигнал крясък на… гларуси. А морякът знаел, че щом наоколо летят гларуси, това означава, че би трябвало да има и суша, тъй като тези птици не се отдалечавали прекалено от своите гнезда и храна.

Погледнал към небето и съзрял летящата група създания да кръжат хаотично над главата му. Радостта му била за кратко, защото дори не можел да помръдне натежалите си крайници в опит да преплува разстоянието до брега.

Отчаян, морякът надал гневен и безпомощен вик към тях и тогава се случило още по-голямо чудо. Един от гларусите, на вид дребничък и с опърпана перушина, сякаш постоянно кълван и гонен от събратята си, се спуснал плавно към импровизирания сал на моряка и кацнал предпазливо в единия му край.

В човката си държал половин парче хляб. Очите му срещнали тези на моряка. Думите били излишни. В един миг животното сякаш разбрало в какво бедствено положение се намирал този човек. Гларусът пуснал внимателно парчето хляб в скута на моряка, след което отлетял.

Той не можел да повярва на очите си. С треперещи пръсти, бързо и припряно, натъпкал като невидял храната в устата си и задъвкал с блажено удоволствие. Това бил най-вкусният хляб, който опитвал някога. Но едва ли това нищожно парченце щяло да възвърне силите му, за да преплува обратно до брега.

Но историята не свършва дотук. На другия ден гларусът отново се върнал, а този път в човката си носел половин парче прясна риба. Нямало място за излишни капризи, затова морякът изял суровата риба. Постепенно силите му започнали да се възвръщат.

Всеки ден птицата идвала при него и му носела най-различна храна. Морякът не се питал откъде я взима, важното било, че гларусът го спасявал от сигурна смърт.

На четвъртия ден се почувствал достатъчно укрепнал, за да плува. Поел дълбоко дъх и раздвижил схванатите си крайници към брега. Докато плувал, гларусът кръжал над главата му, издавайки пронизителни звуци, сякаш за да го напътства.

След цели четири часа изтощително гребане, морякът достигнал брега и със сетни сили се стоварил върху пясъка на някакъв непознат плаж. Един възрастен рибар го видял и веднага извикал линейка. Качил се с моряка в нея, за да се увери, че той ще получи възможно най-добрите грижи. На въпроса му къде се намира, старецът с гордост отвърнал:
– В град Бургас.

– Бургас – замислено повторил думите му морякът. Той познавал езика на тези хора, защото неговите родители – също мореплаватели, му разказвали много за родния си Бургас, който напуснали на младини в търсене на приключения. Сякаш съдбата го довела тук.

– Знаете ли, един гларус ме спаси – рекъл на стареца и му разказал своята невероятна история. Когато свършил, искреният и дрезгав смях на рибаря погалил слуха му като кадифе.

– Познавам този гларус! Всеки ден се промъква в бакалията на жена ми и краде каквото му падне. Няма отърваване от тая гадина! Измисляше все нови и нови хитрини как да докопа храна. С времето се примирихме и просто го оставихме да си взима каквото пожелае. Такива хиени са тези досадни птици! Крадат от рибарите, туристите, магазинерите. Целият град се оплаква от наглостта им. Но явно нашият гларус е различен, моето момче. На него дължиш живота си. Обещавам ти, че вече няма да го третираме като крадец, а като специален клиент на заведението.

Морякът останала завинаги в града, където намерил верни приятели, влюбил се и създал семейство. Неговата история обиколила местните вестници, след което била бързо забравена.

Като всяка друга градска легенда, носена от уста на уста и от ухо на ухо, тя скоро загубила своята достоверност и се е превърнала просто в мит, разказван и до днес.

Автор: Б. Върбанова / BurgasCity.com

gramofona.com

Аз, чайките и часовникът на гарата сме най-старите бургазлии. Това е ключовата реплика на бат Петьо Пандира – легендарният бургаски зевзек и бохем. 

Насъбрали се много хора на стария мост, повъртял се Пандира, че никой не му обръща внимание, па взел един рупор и се развикал: „Хайде качвайте се всички, мостът заминава за Поморие...“
Насъбрали се много хора на стария мост, повъртял се Пандира, че никой не му обръща внимание, па взел един рупор и се развикал: „Хайде качвайте се всички, мостът заминава за Поморие…“

Пунктуално погледнато, по-скоро само чайките са най-старите бургазлии, тъй като часовникът на гарата е започнат през 1908 г., а бат Петьо Пандира е роден през 1919 г. Но тези разминавания са сигурно най-малките, които се случват в историите на Пандира. Неговото родно име е Петко Благоев. Въпреки че той е може би най-известният бургазлия, корените му не са от Бургас – баща му е от Карнобат, а майка му – от странджанското село Граматиково. Според краеведа Георги Райков той е роден в поморийското село Каменар, а според други – в махалата между старата болница и старите казарми. През 20-те години това е краят на града, а веднага след тях са започвали лозята. Сега там се намира един от най-хубавите бургаски квартали – „Лазур“. През тази махала е минавал пътят за народния плаж. Точно с плажа е свързан животът на Петьо Пандира. Митко Лисицата-Димитър Георгиев (виден бургаски зевзек, лека му пръст) имаше в личния си архив една снимка, която най-добре показва началото на кариерата на Пет­ко Благоев като гларус, може би първия. На нея са Христо Георгиев-Рингата, Петко Благоев-Пандира, Георги Кондолов-Шерифа, Тома Димитров-Курназа и Петър Филипов-Румънеца като спасители на бургаския плаж през 1939 г. Петимата каяци са с перфектни тела, позират като на състезание по културизъм – с глътнати кореми и набъбнали мускули. Пандира е може би

Първият български гларус

чиито свалки на спасителен пост №10 с чужди туристки се превръщат в легенди.

Някъде от това време е историята за пръстена и царската дъщеря, която ще направи Пандира известен по цялото Черноморие. Седяла царската дъщеря на плажа и плачела. Минал бат Петьо Пандира и я попитал защо плаче. Загубих си пръстена, проплакала царската дъщеря. Не бой се, казал Пандира и се гмурнал в морето. Плувал, плувал, плувал под вода, няма пръстен. Тъкмо да се откаже и покрай него минава паламуд, стиснал пръстена със зъби. Дай пръстена бе, паламуд, изкрещял бат Петьо. Паламудът отказва. Дай пръстена бе, паламуд! Паламудът отказва. Прас, прас два шамара и паламудът изпуснал пръстена. сграбчил го Пандира, изплувал на повърхността и го върнал на царската дъщеря. Естествено историята има и друг вариант, социалистически. Вместо царската дъщеря пръстена си загубило едно чехкинче. Отиш­ло то на десети спасителен пост, където работел като спасител бат Петьо, и през сълзи разказало как си загубило наследствения пръстен. Гмурнал се Пандира два-три часа, накрая намерил пръстена – един такъв златен с диамант. Седнал бат Петьо на дъното и започнал да мисли – да върне пръстена или да не го върне. Мислил, мислил, запалил една, втора, трета цигара и продължил да мисли. По едно време чул глас: „Бат Петьо, върни пръстена на момичето!“ Бат Петьо най мразел някой да му казва какво да прави. „Абе кой си ти, че ще ми казваш да върна пръстена?“ „Аз съм твойта съвест“, отвърнал му гласът. „Ниц бе (стига бе на бургаски сленг – бел. авт.), бат Петьо няма съвест“, отвърнал Пандира, пуснал пръстена в гащите и изплувал. Вечерта изпили парите с аверите (приятелите – бел .авт.). Това е единия финал на историята. Другият е, че бат Петьо върнал пръстена на чехкинчето да помни с доб­ро Бургас и Пандира.

Портрет на бат Петьо Пандира от негова германска приятелка през 1981 г.
Портрет на бат Петьо Пандира от негова германска приятелка през 1981 г.

Някъде между първата и втората версия на тази история Пандира е

Изпратен в лагера в Белене

Според негови спомени, документирани в сборника „Морски таралежи“, това се случва след унгарските събития през 1956 г. Милицията започнала да арестува по-известните бургазлии, които говорели срещу властта. Пандира се покрил у тях. След три-четири дена, разказва Петьо, минал през дома му Тома Курназа, негов авер: Пандир, ела да пием по едно. Зевзека се показал и пак се скрил в дома си. Обаче след няколко часа дошли милиционерите с „мандолините“ и го прибрали. „Качват ме на камиона, разказва години по-късно Пандира, и в Белене. Бой, глад, въшки като скариди. Добре, че имаше авери, че издържах“, изповядва се той. После, като го питали къде е бил толкова време, отговарял, че е бил в Оксфорд, на обмяна на знания. Всъщност бургазлията няколко пъти е бил въдворяван в Белене. Съдили го за хулиганство, обвинявали го във всички социалистически грехове. При едно от делата го обвинили, че е откраднал водопроводните тръби на гробищата. „Уважаеми съдии, за какво ме съдите? Може ли да бъде хулиган мъжът на Надка-ударничката? Може ли тя да води хулиган? Откраднал съм една тръба. Умрелите вода не пият!“, казва в своя защита Пандира. Жената на бат Петьо Надка също е неизменен персонаж от неговите истории. Прибрал се една вечер Пандира вкъщи и казал на Надка: „Жена, събличай се.“ Надка се съб­лякла. „Лягай в леглото“, казал зевзекът. Тя легнала. „Завий се!“ Надка се завила. „Заспивай… аз отивам да пия“, казал Пандира и тръшнал входната врата.

От Белене е останала и следната история. Тъй като бат Петьо Пандира бил зевзек, но безобиден, го оставили да храни кокошките и патките. Пандира наблюдавал как кокошките кълват зърно по зърно, а юрдечките гълтали по няколко наведнъж. Възмутил се той от тази природна несправедливост, хванал патките една по една и им изпилил с шмиргел човките и те да ядат пестеливо като другите птици. Тази история се разказваше от шоумена Миодраг Иванов на плочата на централния плаж в Бургас – място за младежки увеселения по времето на соца.

Пандира е бил приятел с всички големи бургаски културтрегери. През 60-те и 70-те години в Бургаския драматичен театър играят артисти като Георги Калоянчев, Петър Слабаков, Никола Анастасов. Твърди се, че Пандира е прототип на героя на Георги Парцалев от филма „Петимата от Моби Дик“. Тъй като бил невероятен колорит, Калоянчев дори го водил на проби в сатиричния театър в София. Бургаският зевзек обаче се стреснал от сцената и целият чар на неговите истории отишъл по дяволите. Така се провалила артистичната му кариера на спасител от плажа. В свои интервюта за бургас­кия си период Слабаков сам си признава, че често е имитирал прегракналия глас на бат Петьо.

Пандира се запивал в „Морски вълни“ с компания. По едно време в ресторанта влязъл Никола Анастасов. „Браво бе, Кольо! Идваш в Бургас и не се обаждаш“, провикнал се Пандира. „Ами къде да те търся“, започнал да се оправдава артистът. „Къде, риташ първото паве, няма значение кое, като стъпиш в града, и то ще ти каже къде съм“, отвърнала му бургаската легенда. Особено близък е бил с поета Христо Фотев. Веднъж се напивали в ресторант „Приморец“ заедно с друг бургаски поет – Димитър Велинов. По едно време се скарали със съседна компания, станал масов бой. След десетина минути, когато маризът (побоят) приключил, Пандира се измъкнал изпод една от масите и се провикнал: „Ей, има ли живи бе?“

Друг път пътували двамата в автобуса с Фотев и по едно време се задала контрольорка. „Пандир, нямам билетче, дай едно“, казал поетът. Кажи едно стихотворение тогава, казал бат Петьо. Тогава Фотев родил стиха:

„Обичам сутрешната мента
в устата що донася хлад

и на бургаските пияници
обичам гръмкия парад.“

Всяка стара бургаска кръчма пази десетки истории за бат Петьо Пандира. Легендата се е подвизавала и в „Морски вълни“ на „Александровска“, и в „Одеса“ на „Богориди“, и в Клуба на културните дейци, и в „Интера“ до гарата, и в шкембеджийницата до джамията срещу „Черно море“…

Пандира умира през 1986 г., на 67 години. Казват, че си отива от този свят като щастлив мъж – нетрезвен и върху жена. Ама знае ли се. Пандира никога не разказвал една история по един и същ начин. За да не скучаят тези, които вече са я чували.

Източник: .capital.bg

 

Създателите на Типично канят своите фенове на среща в Бургас. Момчетата и техните забавни моменти привличат хиляди зрители в интернет. Съпътстващите кратки клипчета, които създават също са много популярни. В едно от тях се включи и хип-хоп бандата Ice Cream. Най-гледаното клипче на момчетата има около 10,000,000 гледания в интернет.

Ето какво пишат те във фен страницата си във фейсбук.

Заповядайте на първата ФЕН среща на „ТИПИЧНО“ в БУРГАС. Освен екипът на „Типично“, на срещата ще присъства и нашият колега – Pavel Kolev, а може би не само той! ‪#‎TaDaDaDaaaaam‬
Ще си правим снимки-мимки, туй-онуй и така нататък.
ВСИЧКИ СА ДОБРЕ ДОШЛИ!

Фонтаните често стават символи на града, в който са издигнати. Някои от най-прочутите, като „Треви“ в Рим, са великолепни скулптурни творби. През лятото пръскащите високо водни струи освежават и разхлаждат въздуха. Ако не бъдат спрени през зимата, замръзналата вода образува красиви форми.

„Лирата на Орфей“ – гордостта на Кърджали

Кърджали заслужава своите символи. Те са знаци – за култура, за история, за бъдеще. Особено привлекателни за жителите и гостите на града са фонтаните. През 2006-а бе открита монументалната пластика „Лирата на Орфей“. Тя е дело на скулптора Зиятин Нуриев и е разположена на кръговото до автогара „21 век“. Фундаментът е висок 9 и е широк 14 метра, изработен е от неръждаем метал. Идеята по струните на „Лирата“ да се стича вода, символизира връзката с вечната река Арда, на чиито брегове е разположен Кърджали – Градът на слънцето.

Монументалната пластика е на място, където се срещат четири пътя и се сливат в кръг – а това означава безкрайност. Композицията съчетава по неповторим начин шепота на водата на Арда, лъкатушещите родопски пътища, зеленото на Родопа планина и небесната светлина. Внушението на абстрактната пластика е различно за всеки. Тя е и символ на гостоприемството на родопчани и врата към света.

Фонтанът в градинката пред Дома на културата е едно от предпочитани места за срещи и отдих на кърджалийци. Той е изграден преди няколко десетилетия, а преди 7-8 години бе изцяло реновиран. Фонтанът е на всички картички и албуми за Кърджали.

В летните жеги пък всички се събират в новия парк „Арпезос-Север“. Алеите са изпълнени с хора, търсещи прохлада край цветните фонтани. Оформени са красиви алеи, поставени са пейки и беседки, всички ползват безжичен интернет. Парк „Арпезос Север“ е разположен на мястото на старите казарми на площ от 130 декара.

И Ардино изкушава с централния си парк. Рядко срещаното растение родопски силивряк украсява кръгъл фонтан, който в съчетание със светлинни ефекти през нощта, е сред атракциите на градчето.
Родопският силивряк е многогодишно растение с тъмнозелени назъбени листа. Цветовете му са виолетови и издържа много време на суша. Расте само в Родопите – в пещери, край водопади и реки. Смята се, че Орфей, който освен музикант е бил и лечител, го е използвал. Оттам идва и другото име на растението „Орфеевото цвете“.

В науката родопският силивряк е познат от 1834 година. Учените са установили лечебните свойства на силивряка, както и факта, че може да остане жив повече от 30 месеца изсушен в хербарий, след което при овлажняване „възкръсва“. Не случайно той е от съставките на Тибетския чай на младостта.
Фонтанът в обновения парк на Крумовград е истинска прелест. Градската градина, където се намира каскадата, е с обновени алеи, с арка откъм основната пътна артерия, с лятна естрада, детска площадка и фитнес на открито.

В Благоевград ги платили с домати от Петрич

Градският център на Благоевград държи първенството по строителство с най-широк размах. Дължи го на посрещането на Дипломатическия корпус през 1987 година. Един от най-атрактивните обекти тук са фонтаните. Те са пред сградата на общината и в подлеза пред Американския университет. По онова време първи секретар на ОК на БКП е Лазар Причкапов, един от най-доверените хора на Тодор Живков, чиято слабост е строителството. Причкапов успява да договори отпускане на близо 200 милиона лева за цялостно обновяване на града. Тук са командировани стотици работници от цялаат страна. В строителната епопея се включва всеки, независимо от професията си. Обектите денонощно се наобикалят от Причкапов, който изкъсо следи работата.

„Проектът и строителството на фонтаните са на западногерманска фирма. Тя направи доставката на всички материали и ги монтира. Професионалисти във всяко отношение. Но имаше голям проблем с плащането на немците. По договор те искаха германски марки. А Окръжният народен съвет нито имаше толкова пари, нито имаше валута“, спомня си Лазар Причкапов, който от 2002 до 2007-а бе и кмет на Благоевград. Наложило се да търси начин да осигури немска валута. Срещнал се с петричанина Атанас Ашминов, който ръководел държавно стопанско предприятие „Младост“. Той изнесъл дрехи и костюми в чужбина и помогнал с валута на местната власт. Същото сторил друг петричанин – Димитър Мазнейков, началник на

Промишлено-аграрен комплекс „Беласица“. Износът на домати, краставици и чушки също допринесъл за попълване на сметката на германската фирма с марки. „Помощ получих и от Димитър Ядков, който бе шеф на „Булгартабак“. Но най-сериозно рамо за вдигането на фонтаните дадоха двамата петричани. Затова за мен благоевградските фонтани са и петрички“, каза още Лазар Причкапов.

2000 цвята във Варна

Във Варна е най-големият и най-хубав фонтан, призна на официалното му откриване в Деня на града „Свето Успение Богородично“ премиерът Бойко Борисов. Той дойде с министъра на транспорта Ивайло Московски и колегата му в спорта Красен Кралев. Малки и големи се снимаха с Борисов на фона на най-високия воден стълб, който стига 41 метра нагоре. Гръмнаха пищни фойерверки и огънят се сля с водата в зрелищна цветна феерия. Още през нощта Бойко Борисов пусна на страницата си във Фейсбук фотосите и написа „Честит празник, Варна!“. На другия ден вестник „Марица“ написа ревниво: „Бойко откри фонтана във Варна! А в Пловдив не дойде!“
Новият символ на града е уникално съоръжение, което е част от европроекта за естетизация и модернизация на центъра.

Водната атракция е с над 2000 цветни комбинации. Пее 8 любими хита, като община Варна подготвя конкурс за авторска мелодия на фонтана. 180 кубика оборотна вода се завъртат в красиви танцуващи цветни струи, благодарение на 52 помпи, 300 дюзи, 400 прожектора и 30 километра кабели в мраморния басейн. Металната конструкция на съоръжението тежи 8500 килограма.

На откриването на водното чудо площад „Независимост“ беше препълнен. Някои го сравниха с танцуващите фонтани на Белажио в Лас Вегас.

Малчугани се крият в мъглата от капки в Бургас

Новият фонтан в центъра на Бургас докарва лондонско време на площад „Тройката“.
Авангардното съоръжение бълва истинска мъгла, която потопява целия център. Атракционът е невероятна забава за малчуганите, които използват мъглите за игри на криеница. Туристите пък се редят на опашка с фотоапарати за уникална снимка пред пръскащите мъгла фонтани. Ефектът е постигнат чрез сух фонтан с дюзи за водни струи, мъгла и светлинни ефекти. Концепцията предвижда през зимния период леглото на сухия фонтан да може да се използва за ледена пързалка със синтетичен лед. Атракционната зона е изградена от полирани и термолющени гранитни плочи, които оформят кръг в средата на фонтана и създават опарт ефект.

Сред мъглата в центъра има и обикновен струен фонтан, който възпроизвежда стилизиран вид морска вълна. Изграден е от нарастващи по големина сегменти, изработени от светъл и тъмен полиран гранит, всеки от които е снабден с плоска дюза. Водните струи, изтичащи от дюзите, допълват оптически сегментите до полукръг и се изливат в наклонено корито, облицовано с пясъчно жълт гранит. Фонтанът е изпълнен с допълващо ефекта му декоративно нощно осветление непосредствено под всяка водна струя.

В Разград има близнаци на манекена Пис

Две пишкащи момченца украсили шадравана в центъра на Разград преди половин век. След като изчезнали от там в последното десетилетие, бяха монтирани повторно върху обновения водоскок миналата седмица. Бронзовата статуетка, която е емблематична за Разград, била изработена в средата на предишното столетие от трима разградски художници, завършили живопис и скулптура в Италия. В началото на 50-те години градските власти поръчали художествената украса за новостроящия се шадраван. Местните ваятели решили да направят реплика на брюкселската скулптура с пикаещия манекен Пис.

За модел те избрали 5-годишния Атанас Янакиев, син на прочутия разградски коафьор Янаки Лазаров и съпругата му Райна, майсторка на перуки. Наско позирал в ателието на художниците Димитър Арнаудов, Коста Петров и Георги Йорданов. Моделът бил един, но авторският колектив решил склуптурната композиция да бъде съставена от двама пикльовци. Бронзовият дует обаче не се харесал на комунистическите управници и те отхвърлили проекта. Повече от 10 години статуята с двете момченца се търкаляла в мазето на художествената работилница.

В началото на 60-те години обаче Разград бил обявен за окръжен център и местните управници започнали да го разкрасяват в съответствие с новите му функции. Те се сетили за захвърлената скулптура и разрешили тя да бъде монтирана върху шадравана на най-стария градски площад.

В началото на ХХI век по неясни причини бронзовите статуетки бяха отвинтени от постамента им и отнесени някъде. Големият ремонт на градския център, който тече в Разград в момента, стана повод малките пикльовци да възкръснат за нов живот. Реновирана, бронзовата скулптура вече е монтирана върху обновения шадраван, а пробното пускане на водоскока предстои в края на август.

Керамик от Португалия украси Перник

Три скулптурни композиции украсяват ремонтираните шадравани пред сградата на общината в Перник. Те са подарък за перничани от керамика Николай Амзов, който от години живее и твори в Португалия, но е от Перник. Монументалните декоративни творби са цвете, яйце и сфера, покрити с пъстри мозайки от цветни стъкълца в колорита на българския фолклор. Стилизирани, те съдържат посланията на модерното, мистичното, миналото, бъдещето, традициите и артистичното, обяснява авторът, който сам ги монтира още за празника на детето – 1 юни, преди да бъде завършено обновяването на трите шадравана.

„Щастлив съм, че община Перник ми предостави възможността за красива моя следа в родния град. Тук заслужават да живеят в красива среда. От стар пернишки род съм, познавам града, познавам прахта, калта и вагонетките преди години и се радвам на хубавото с послание за добро“, коментира творецът. Преди време от името на България Николай Амзов направи дарение на португалската столица. На булевард „България“ в Лисабон се извисява 12-метров негов монумент.

Лют спор в Монтана

Фонтанът на площад „Жеравица“ в Монтана е изграден още преди 1989-та. Водните му струи носят екзотика и красота. Край тях се срещат десетки хора в летните жеги. Общината в града обаче влезе в лют спор с държавното дружество „Напоителни системи“ – заради цената на водата на площад „Жеравица“. Дълги години кметството плащаше всеки 12 месеца по 38 000 лева. Водата е докарана от язовир „Огоста“, в който по всяко време има по над 300 милиона кубически метра вода, които не се използват за нищо. „Напоителни системи“ поискаха ново изчисление на изразходваните количества, според което цената за година можеше да достигне 700 000 лева. Общината се отказа от язовирната вода и изгради собствена система за захранване на фонтана от стария водоизточник на града „Извора“. За нея от бюджета са отделени 60 000.

В Пловдив пеят симфонии

Пеещите фонтани в Цар-Симеоновата градина са сред най-големите атракции на Пловдив, след като бяха пуснати на 22 май тази година след дълъг ремонт. Те са разположени върху 6 дка площ, а струите им се изстрелват до 20 метра височина. Мелодиите, които звучат от водното съоръжение, са предимно класически. Фонтаните пеят всеки четвъртък, петък и събота. Откриването им бе съпроводено с впечатляващо шоу от фойерверки, музика и светлини. С пускането на водната атракция Цар-Симеоновата градина се доближи до автентичния си образ от 1892 г., когато е създадена от швейцарския архитект Люсиен Шевалас по случай Първото българско земеделско-промишлено изложение. Фонтаните обаче вече са съоръжени със съвсем нов и модерен мултимедиен аудио-видеоспектакъл. Водното шоу от звук и светлина е по технология на канадската компания „Кристъл“, която е сред световните лидери в тази област.

Възвърната е пейзажната форма на езерото с полегати брегове. Водният хоризонт е вдигнат на нивото на градината, а дълбочината е намалена на 60-80 см. Оформена е обиколна пешеходна алея.
На мястото на източните бетонови трибуни е възстановена някогашната чешма с пергола с озеленяване. В оригиналния си вид възкръсна и шедьовърът на италианския скулптор Арнолдо Дзоки – фонтанът „Деметра“. Фигурата на богинята, изпълнена по специфична технология в края на ХIХ век – лят чугун, беше в трагично състояние, с повсеместна корозия и липсващи детайли.

Реставратори възстановиха всички елементи, които през годините са били унищожени или откраднати. Интересът към фонтаните в Пловдив е невероятен. Само за първите пет дни от откриването им ги посетиха повече от 100 000 местни жители и туристи. „Пеещите фонтани“ и Цар-Симеоновата градина присъстват вече задължително в маршрутите на екскурзоводите на туроператорите редом с Римския стадион и Стария град.

Източник: „Стандарт“

За колоритните бургаски запалянковци – Коко (с транзисторчето), Изито и много други…

dimo raikov

За мъжете казват, че тяхната любов минава през стомаха. Не можем да твърдим, че максимата важи за всички, но ще я перифразираме за известният писател Димо Райков. Роденият в Малко Търново, а понастоящем живеещ в Париж писател наскоро издаде последната си книга „Сини сърца“. Голямата любов на Райков към футболния клуб е неизменно свързана с Бургас, където е преживял най-любимите си, но и едни от най-тъжните моменти в своята лична история като запалянко на „Левски“. Тези бургаски истории намират основно място в книгата. Писателят е бил ученик в Минното училище в Бургас  и си спомня, че старото му общежитие се е намирало до тогавашния стадион „9 септември“ (днешния „Черноморец). Именно там, той гледа първия мач с участието на легендарния Георги Аспарухов – Гунди, а именно – „Левски“ – „Черно море“ за купата на Съветската армия.

stadion

Един от моментите, които впечатляват Димо Райков е, когато Аспарухов поема топката от вратаря и центира уж балонно, с което си спечелва освиркванията на публиката. Тя, обаче, пада точно при крилото Цецо Веселинов, който отбелязва гол. Години по-късно писателят разбира, че това е и била тактиката на Гунди. На същия този мач, Райков се натъква и на една стресираща гледка. Влизайки тайно в съблекалнята, той вижда как Аспарухов си сваля гетите. Тогава забелязва първо сълзите в очите на футболиста, а после – разранените и набраздените от десетки операции крака на звездата.

„Онемях и се чудех как този човек игра на мача“, спомня си Димо Райков. Разказва, че след този момент, Гунди излиза на терена усмихна, все едно, че нищо не се е случило.

ttttt

В книгата му намират място и колоритните бургаски запалянковци – Коко (с транзисторчето), Изито и много други. Райков разказва как са се събирали на Часовника и са се упражнявали и в ораторство. Там научава и една от най-тъжните вести, разказва Райков. Дойде един мой съученик, от Минното училище, цесекар и с една крива усмивка каза „Димо, вие вече нямате Гунди“. Така бургаските фенове, събрали се на Часовника разбират за катастрофата на 30 юни 1971 г., при която Гунди и Котков умират.

Със съжаление, Димо Райков прави сравнението между тогавашните фенове и днешните. Днес писателят е разочарован от запалянковците на любимия си отбор, които при последното гостуване в Бургас изпочупиха седалките на ст. „Лазур“. Но в книгата му истинските левскари ще се потопят в магията на любимия си отбор, ще се докоснат до легендата Гунди и ще си спомнят за най-великия мач за сините, в които те побеждават вечния си враг ЦСКА със 7:2.

„Гръцко кафе” е разказ за Балканите, за националните травми и техните проекции, за непреодолимите ни вътрешни съпротиви. Един роман, който въздейства на много нива, громи предразсъдъци, които ни ограбват, и ни приканва към размисъл – за красивото „проклятие” да сме свързани.
Преди всичко друго, „Гръцко кафе” е роман за любовта. За любовта на майката към сина, на родината към родолюбеца, на света към гражданина на света.
„Тази книга е писана, защото не е можела да не бъде написана… Голямата история на региона, на неговите войни, разделения и абсурдни противоречия е разказана по единствено убедителния начин-чрез личната и семейна митология. Жените са истинските диаманти и харизматични носители на историите, както е всъщност в реалния живот – и толкова рядко в литературното му отражение… Неочаквана комбинация между огромна лична драма, богат исторически и семеен контекст и великолепна интерпретация.” (из рецензия на Виолета Станичич, „Площад Славейков”, 29 март)
Освен че превзе с лекота българските класации за художествена проза още с публикуването си през януари, „Гръцко кафе” донесе няколко номинации за награди на авторката, а публиката вече тръпне в очакване на новия й роман, който носи упоителното заглавие „Сливовиц”, част от който ще бъде представен на бургаската публика.

11707635_10154141495239237_4371559612444917550_n
личен архив

 

За автора: Катерина Хапсали завършва икономика и испански език в САЩ, но се връща в България. От 2000 г. работи активно като журналист, макар че предпочита по-широкото определение „човек на думите“. „Гръцко кафе“ е нейният покъртителен творчески дебют – един модерен, емоционално сгъстен разказ за Балканите с въздействие на притча. Изстрадан текст за мнимите и действителните граници в нас и извън нас и за травмите на паметта, които се лекуват само със споделяне.

Премиерата на „Гръцко кафе“ ще се състои на 30 август от 19 ч. в книжарница „Хеликон“.

От 17 до 21 август от 21:00 часа на открита лятна сцена „Охлюва“ в Бургас, любителите на българското кино ще могат да се порадват на прожекциите на пет съвременни български игрални филма. Те са част от летния филмов маратон „Кино под звездите“, който се организира за поредна година.

Киноманите ще видят на 17 август, понеделник, филма „Шестият ден“. Лентата е на Владислав Радев (режисьор) и Стоян Витанов (продуцент и съсценарист). „Шестият ден“ ще предложи на зрителите екшън, напрегнато очакване и борба на живот и смърт на фона на снежни високопланински пейзажи.

На 18-ти /вторник/ е прожекцията на филма „Живи легенди“. В него се разказва за петима приятели, израснали в Балчик, които се срещат 15 години след абитуриентския си бал. Павел е тридесет и няколко годишен мъж, работещ на висок пост в елитна банка. Един ден претърпява инцидент и изпада в кома. Когато се събужда, се оказва, че има частична амнезия и не си спомня нищо след абитуриентския си бал. Следователно хората, които той чувства като най-близки в момента, са бившите му съученици. Той решава да се върне в родния си град, за да ги открие.

В сряда /19 август/ още едно произведение на българското кино ще привлече вниманието –  „Вяра, любов и уиски“. Любовна история, разказваща за една млада българка, която се отказва от приказния си живот в Америка и се връща у дома при своя страстен приятел Вал, който обаче има саморазрушителни навици. Когато съвсем неочаквано в България пристига годеникът й Скот, тя трябва да избере между уреденото бъдеще, което той ù предлага и обречената любов с Вал.

В четвъртък зрителите ще могат да гледат една драматична история. Филмът „Съдилището“ разказва за отношенията между бащата Митьо – работник в мандра (в ролята Асен Блатечки) и сина му Васко (Ованес Торосян) и преодоляването на отчуждението между тях. Действието се развива на фона на тежките икономически условия и безработица, с които е принуден да се справи бащата в бедния пограничен район, в който живее. Двамата трябва да се върнат към забравеното минало, за да срещнат дълго пазени тайни и да преоткрият пътя към себе си. Преплитат се истории по истински случаи от региона на Ивайловград. Разтърсваща любовна история внася нотка романтизъм.

Финалът на Седмицата на българското кино ще завърши с „Инкогнита“. Филмът е анализ на необятния и противоречив свят на човека. Това е нов прочит на повестта „Бариерата“ на Павел Вежинов – метафизичен поглед на режисьора Михаил Пандурски в тъмната бездна на човешкото подсъзнание. „Инкогнита“ е вълшебно огледало, в което всеки от нас може да се огледа.

През Седмицата на българското кино в Бургас зрителите, които искат да гледат безплатните прожекции, ще станат съпричастни с отличната игра на артистите във филмите, избрани за този летен кино маратон.

Текат последните довършителни дейности по изграждането на нова площадка за игра в „Лазур“. От утре, петък, жителите на комплекса могат да заповядат с децата си на нея, информират от пресцентъра на общината.

DSC_1076

Площадката се намира до бл. 72. Разположена е сред високи дървета, които правят хубава сянка в жегите.

DSC_1084

Площадката е предназначена за възрастова група от 3 до 12 години. Тя е снабдена с 8 нови пейки, 4 бетонови кошчета за боклук, ударопоглъщаща настилка от трицветни гумирани плочи (размер 40х40), дървена ограда с двойно отваряеми врати.

DSC_1086

Железни  мъже ще разтърсят Бургас на 15 август/събота/. На площад „Тройката“ ще се проведе  Държавното първенство по силов многобой „Айрън Мен“.  Петият кръг на престижния турнир е част от кампанията „Силните срещу дрогата“, както и част от мероприятията за отбелязване на „Бургас – Европейски град на спорта 2015“.  Стартът ще бъде даден в 18:30 часа в събота.
Десет от най-силните мъже в България ще пристигнат в морския град, за да се борят за призовите места в Държавното  първенство. Сред тях ще бъдат Петьо Христов – водач във временното класиране, основните му претенденти Иван Мрянков, Велизар Митов, Явор Благоев, Кристиян Златков. Контузия в предния кръг най-вероятно ще извади Даниел Костов от борбата. Константин Илин също ще пропусне този кръг, тъй като ще представя България на изключително силния международен турнир „Най-силен славян“ в Словакия.
„Железните“ атлети ще мерят сили в шест дисциплини – „Силова щафета“, която ще включва „Колелата на Аполон“ и „Гигански дъмпел“, „Логлифт“ за максимално повдигната тежест, „Ръчна количка“, „Камък на Атлас“ – 130кг за брой повдигания , „Хъмър тяга“ и най-атрактивната от тях – „Кобилица“, при която красиви девойки ще асистират на мускулестите спортисти.
„Айрън мен предизвикателството“ продължава и в този кръг. Най-силните бургазлии и гости на града могат да премерят сили в три игри – вдигане на 80кг от лег за най-много повторения, вдигане на 60кг от лег за най-много повторения и повдигане на 80кг с една ръка.
Наградите за аматьорския турнир са осигурени от Атлетик Фитнес и включват 3-месечна, 1-месечна и двуседмична карта за посещение на всеки фитнес от веригата на територията на България.
Много адреналин, силни мъже, красиви жени, безплатна бира – всичко това и още много други изненади очакват тези, които изберат да станат част от зрелищното шоу „Айрън Мен“ в Бургас.

Яжте домати и моркови и се мажете

с какаово масло и зехтин

C ядене на домати и моркови е напълно възможно да задържите хубавия летен тен поне още 2-3 седмици, след като приключите с плажа.

За това спомагат две вещества – ликопен, който се съдържа в доматите, и бетакаротин (има го в морковите и тиквата и в почти същите количества – и в спанака и броколите). Организмът може да си ги набави с

200 мл доматен

сок или 2-3

моркова на ден

и след 10-15 дни кожата става по-устойчива на слънчево изгаряне, а тенът държи по-дълго, обясняват германски специалисти в свое изследване.

Антиоксидантите (витамини А и Е) предпазват от възможни възпаления на зачервената кожа. Калций, цинк и омега 3 мастни киселини са веществата, които пазят от слънчева алергия. Всеки, който изгаря лесно или получава обрив от слънцето, може да приема допълнително цинк – по 500 мг дневно в продължение на няколко седмици. Който не обича хапчета, може да го получи и в естествен вид от морските дарове, говеждото и черния дроб.

Истината обаче е, че при по-дълъг престой на слънце само храната не е достатъчна. Според дерматолозите на плажа е задължително да се ползва и слънцезащитно масло.

Освен готовите слънцезащитни продукти, наричани от аптекарите просто “слънце”, човек може да ползва и растителни масла, ако иска да постигне шоколадов тен. Някои от тях – от бадеми, орехи, фъстъци, жожоба, се добавят към кремове, тоалетни млека, балсами, шампоани.

Не че и другите видове не стават за добавка, но те са достатъчно

полезни и евтини,

за да се ползват в чист вид. Това са кокосовото, сусамовото, какаовото масло, както и маслиновото, т.е. чистият зехтин.

Напоследък тези масла се продават масово в магазините за биопродукти, въпреки че със същото качество ги има и в билковите аптеки, където са на доста по-сносни цени.

Кокосовото масло попива бързо, не се отмива от водата и охлажда кожата. Може да се намажете 20 минути преди да отидете на плажа, но не пречи да го сложите и когато сте вече върху хавлията. То съдържа естествен защитен фактор – 6.

Какаовото масло се продава на бели кубчета. Дори оставено дълго време на слънцето, пак се разтопява изключително бавно. Когато се размаже по кожата, в началото оставя бляскави люспички, но на плажа те се стапят и тялото изглежда лъскаво и гладко. Голямо предимство е изключително приятният му аромат.

Сусамовото масло има много нисък слънцезащитен фактор – около 2, но пък ефектите от него са страхотни – кожата става златиста. Затова може да си изработите стратегия за почерняване, като първо ползвате по-висок фактор, за да не изгорите, и чак след като вече сте натрупали тен, да минете на сусамовото масло. Може да се мажете и направо с него, но ако сте с по-мургава кожа.

Може и да не сте чували, но зехтинът има слънцезащитен фактор 8. Ако не сте от най-белите, може да не купувате козметични продукти, а да си налеете едно шише за плажа. Той действа благотворно на кожата против изсъхването и сбръчкването ѝ.

Всички тези масла може да втривате и в косата, докато сте на пясъка. Действат ѝ подхранващо и я предпазват от изсушаване.

Източник: „24 часа“

От витринатавиж всички

0
Един халиф имал всичко, за което човек може да мечтае – власт, несметни богатства, предани поданици. Но наслаждавайки се на всичко това, халифът изведнъж...

Стилътвиж всички

0
Козметиците твърдят, че може да направите косата и кожата си красиви и здрави у дома си, като използвате кафе. За ефективно премахване на грима, почистване...