Личности

Община Бургас има нов, изключително красив и достолепен почетен знак, който е с най-висок ранг сред всички останали. Негов първи носител и кавалер на „Сребърния кръст на свети Николай“ утре официално ще стане композиторът Тончо Русев. За съжаление, здравословното състояние не му позволява да пътува на дълги разстояния, затова отличието ще получи член на неговото семейство.

Тончо Русев е роден на 20 април 1932 година. Той е един от най-обичаните български композитори, създал повече от 1000 песни, които се пеят от няколко поколения. Любовта към музиката идва от баща му, който свири на акордеон и мандолина. През 1955 г. Тончо Русев завършва висшето училище със специалност „Тромпет“ в класа на проф. Карпаров.

Професионалният му път в началото е свързан със симфоничните оркестри на Бургас, Перник, Софийската опера и др. През 1957 г. e един от основателите на оркестъра на Сатиричния театър, а през 1960 г. е в първия състав на Биг бенда на Българското национално радио. Няколко години по-късно с Димитър Ганев и Морис Аладжем основава оркестър „Балкантон“, в който свири до 1972 г. В периода 1972-1973 г. той ръководи отдел „Естрада“ към тогавашната Концертна дирекция. От 1980 г. до 1985 г. е на ръководна позиция като директор на дирекция „Българска естрада“. В началото на 90-те години работи като музикален продуцент на фирма „Мега музика“, а от 1996 г. е музикант на свободна практика. Тончо Русев е достоен член на Съюза на българските композитори.

В продължение на повече от четири десетилетия песните на именития Тончо Русев са изпълнявани от известни български изпълнители, като особено близко е сътрудничеството му с Лили Иванова и Васил Найденов.

Повечето от песните на Тончо Русев са създадени по текстове на български поети, като Елисавета Багряна, Иван Вазов, Ваньо Вълчев, Дора Габе, Атанас Далчев, Дамян Дамянов, Калин Донков, Георги Джагаров, Петя Дубарова, Евтим Евтимов, Павел Матев, Христо Фотев.

Освен поп музика, Тончо Русев композира детски песни, мюзикъли, музика към театрални и телевизионни спектакли, както и филмова музика.

Песните му са издавани в САЩ, Англия, Франция, Испания, Италия, Гърция, Турция, Русия и всички бивши социалистически страни.

Многобройни са наградите на Тончо Русев в български и международни конкурси, като „Златният Орфей“, „Песни за Бургас, морето и неговите трудови хора“, „Тракия Фолк“, „Мелодия на годината“, „Пирин фолк“, десет  пъти печели Пролетния радио конкурс, фестивалите в Париж, Токио, Виня Дел Мар (Чили), Дрезден, Сопот и др. През 1981 г. на фестивала „Златният Орфей“ получава Голямата награда за цялостно творчество. През 2007 г. получава награда за цялостен принос към балканската музика на „Охрид фест – Охридски трубадури“. Същата година получава и орден „Стара планина“ за изключително големите му заслуги към Република България в областта на културата.

Още снимки

 

Снимка: blitz.bg

„История на България“ на Петър Богдан не променя миналото, а трябва да промени бъдещето“. Това каза днес в Благоевград проф. д-р Лилия Илиева, откривател на ръкописа, цитирана от БГНЕС.

Между историята на Паисий и тази на Богдан не трябва да има съревнование, а само съпоставка и то само от учени. Трудът на Богдан представя България пред Европа и е предназначена за европейския читател, допълни Илиева.

Поради големия интерес към откритието й, днес преди обяд бе дадена пресконференция в ЮЗУ „Неофит Рилски“.

Показано бе ксерокопие на ръкописа и бе представен екипа, с който проф. Илиева е работила по проекта: гл. ас. д-р Любка Ненова, д-р Красимира Хаджиева, доц. д-р Лъчезар Перчеклийски, доц. д-р Радослав Цонев, доц. д-р Гергана Падарева-Илиева, гл. ас. д-р Биляна Тодорова, гл. ас. д-р София Мицова. Ръководител на проекта е проф. д-р Илиева, като в изследването участват още Маргарет Димитрова от Софийския университет и д-р Андрей Бобев – лектор в ЮЗУ и член на Кирило-Методиевия център.

„Всеки член на екипа е работил с различна задача, като проф. Илиева достига до откритието. Тя пътува в Далмация и Модена, където всъщност намира ръкописа”, каза в началото на пресконференцията проф. д-р Магдалена- Панайотова-Костова-декан на филологическия факултет.

1512396445-1512036750-rghh

„Учудена съм от въодушевлението върху този стар текст. Мислех, че разглеждането и публикуването му е чисто научен въпрос. Оказа се, че има и много голям обществен интерес”, каза встъпителното си слово откривателят на ръкописа проф. д-р Лилия Илиева.

Този интерес й напомнял на едно старо събитие от професионалния й живот.

„Пак беше свързано с работа по един проект и тогава се правеха връзки между науката и търговията. По този повод ръководителката на катедрата попита „Вие какво ще продавате?“, а един мой колега ѝ отговори, че има неща, които не се продават. Сега разбирам, че той е бил прав, защото виждам с какво внимание българите се отнесоха към този текст, който досега е бил буквално непознат. Находката „дойде“ при работата по един научен проект с колегите от катедрата по „Български език“. Задачата ни беше да изследваме нещо, което не се вижда, когато става дума за българската култура през XVI, XVII и XVIII век. Това са периодите на нашите интереси и това са времена, в които се е проявила европейската модерност в българската култура. Те се проявяват на различни места. Например първият българин, който е открил една стара печатница с кирилски букви във Венеция, е родом от Кюстендилско. Но някакъв своеобразен връх през XVII в. се постига в Северозападна България. Българите от този край получават възможност да се образоват в Западна Европа. Един от тези хора е Петър Богдан. Така тръгва неговият велик път на просвета и патриотизъм.

Петър Богдан нарича българите „моите сънародници“. Затова той е написал един труд на латински език. Аз се надявах, че ще го напише на друг език, тъй като той пише на една смесица от родния си диалект и южнохърватски. Преди нашето откритие Божидар Димитров намира един фрагмент на труда, който е бил редактиран и силно опростен. Пръв обаче Никола Милев прави изследване, с което се доказва, че съществува Историята на Петър Богдан. Милев намира данни, че през 1668 г. авторът е посетил Венеция с намерението там да отпечата своя труд, но не е имал финансова възможност. Отпечатването е било около 30 секуди, което не е никак голяма сума, но Петър Богдан не е разполагал с нея. Бакшич търси съдействие от Конгрегацията-обединение на католически общини в рамките на един орден, работещо за пропагандирането на католическата църква, която отпуска средствата за печата. Така ръкописът попада у един хърватски филолог и духовник, подписвал се с името Джовани Пастрицио. Пастрицио по неизвестни причини е започнал да съкращава текста и да снижава стила му. Това, което досега е известно като фрагмент от текста, противоречи на духа на стила на съчинението, което е написано в духа на елитната за времето си европейска образованост. Важен източник, на който Петър Богдан се позовава, е Цицерон. Текстът е много труден за превод”, обясни проф. Илиева. Според нея в съчинението също така има множество цитати от старите римски автори.

„Петър Богдан прави и описание на град Томи, днес в Румъния, но авторът го представя като български град. За самия произход на българите Петър Богдан обяснява, че те са дошли от Волга. В географските си описания на България той употребява римските наименования на областите.

Данни за биографията има от многобройните му трудове и писма до Ватикана. Преди да стане известен неговият епохален труд, един автор от Ватикана – Петър Коледич, е написал една много ценна студия върху Петър Богдан и тя е основа за по-нататъшните изследвания, а той казва, че трудовете на Петър Богдан са първокачествен исторически материал и трябва да бъдат събрани, не само заради българите, но заради другите югославяни. Ръкописът на „История на България“ е в единствен екземпляр. Ръкописът след смъртта на Богдан все пак е бил издаден от Венеция в книга. Авторът се е подписал по различен начин. И целта на нашето изследване беше разкриването на някои български първо-печатни книги, сред които се появява и „Историята…”. Петър Богдан има заслуга и за това, че представя за първи път в Европа съчинение на Патриарх Евтимий.

Има и други първопечатни книги, които не знам колко на брой са. Предстои и тяхното изследване”, допълни откривателката. Тя поясни, че ръкописът на Петър Богдан все още не е преведен изцяло от латински.

„Целта на Петър Богдан е била да представи пред Европа българите по начин, който ще се приеме добре от европейците. Затова и той е показал себе си като културен човек, който познава римската старина. Той е показал, че българите се вписват в европейската християнска рамка. Той се цели върху висшите политически кръгове в Европа, пред които очертава географските граници на българите. Очертава границите спрямо старите римски провинции, като подчертава, че това са български земи. Той е написал за европейския читател този труд, както и за българския интелектуален елит през XVII век”, поясни проф. д-р Илиева.

Според нея в никакъв случай не става дума за противопоставяне, пази Боже, между други подобни по-късни трудове.

„Съпоставки между „История славянобългарска“ и „История на България“ могат да бъдат правени само от специалисти. В никакъв случай не може да се отрича трудът нито на единия, нито на другия автор и това как единият пише за ползата от историята.

Това, което пише великият Паисий, както и сам казва, е предназначено за хората – орачи и копачи и прости занаятчии. Но делото на Паисий се е появило поради други исторически интереси.

Ние имаме някаква обща представа за правописа. Цялостен превод предстои от латинистите. Ценно обаче е, че Петър Богдан пише за Кирил и Методий, как в цяла България се използва азбуката, която се нарича „Кирилска”. А за мен беше радостно, че в цяла България се използва азбука! Говорим за грамотност”, каза още проф. Илиева.

Отговаряйки на репортерски въпрос тя обясни как е достигнала до откритието си: „Това беше един дълъг път, помогна ми добрият шанс, четейки описа на една частна колекция, прегледах съдържанието на един сборен ръкопис, и на предпоследно място и най-обемист беше нашият. След това следва трактат от съвсем друг автор. На нас ни трябва не да си променим историята, а да си променим бъдещето. Да не очакваме от историята някаква материална подкрепа. Хубаво е, че имаме толкова ценен и изискан труд от човек с високо образование. За мен е гордост, че е имало българин с такова образование на равнището на Европа”, категорична бе проф. Илиева.

Според нея Божидар Димитров е направил много за популяризирането на Петър Богдан. „Авторът обаче е много по-известен в Румъния, защото е ценен за тамошната наука. Оставил е много ценни трудове при посещението си в княжевския двор – писал е впечатления, описания. За жалост една американска славистка, която казва, че Богдан е от Дубровник и само се е заселил в България, което въобще не е вярно”, завърши проф. д-р Лилия Илиева.

Източник: Blitz.bg

За първи път публично ще бъде показано оригиналното завещание на най-големия дарител и благодетел на Бургас – Александър Георгиев Коджакафалията. Безценният документ е акцент в изложбата „Завръщане въ стария Бургасъ“, която е посветена на празника на града – Никулден.

Експозицията ще отвори врати на 6 декември от 09.00 часа в зала „Александър Георгиев Коджакафалията“ на Културен център „Морско казино“, а по случай градския празник Общината предоставя възможност на бургазлии да я разгледат безплатно.

В книгата се вижда, че на 20 юли 1911 г. Коджакафалията застава пред нотариус Никола Ц. Шишков, за да състави завещанието си, с което прави дарение за над 130 000 златни лева (днешната стойност на дарените имоти се оценява от няколко десетки до няколкостотин милиона лева).

Той дарява на Катедралния храм в Бургас „Св. Св. Кирил и Методий“, на българската болница „Евлогий Георгиев“ в Цариград, на благотворителното дружество „Милосърдие“ за построяване на старопиталище и сиропиталище, на църквата и училището в родното си село Дюлгерий (днешно село Зидарово) и на много други институции и бедни хора.

Нивите му, които са били на мястото на днешния ж.к. „Братя Миладинови“, са разделени на парцели и дарени на безимотните и бедни граждани, за да построят свои домове. Общо дарените площи осигуряват дом на над 600 души, а косвените ползи от даренията облагодетелстват десетки хиляди хора.

В завещанието са включени и неговите дюкяни (на бълг. ез. магазини и занаятчийски работилници), като изрично се заръчва те да не се продават, а печалбата им всяка година да се раздава на всички, които имат нужда, независимо от тяхната народност и вероизповедание.

Друг уникален експонат, включен в изложбата, е Нотариалната книга с актове, в която са вписани парцелите, дарени от Александър Георгиев на бедни бургаски граждани. Книгата е специално обособена – т. е. в нея има само актове за даренията, направени от Коджакафалията.

Общо в книгата са вписани 274 нотариални акта. В периода от 28.10.1911 г. до 30.12.1911 г. той дарява най-много парцели – 263, от 09.06 до 16.06.1912 г. имотите са 9, а дни преди кончината му през 1913 г. Коджакафалията дава още два имота. Основната заслуга за съхраняването на този безценен документален извор през годините имат нотариус Радойнова и съдия Златина Иванова.

Със своята дарителска дейност Александър Георгиев Коджакафалиятa оставя непреходна следа в развитието на града и заслужено получава името Бащата на Бургас (метафората е на историка и археолог проф. д-р Иван Карайотов).

Изложбата ще остане в Културен център „Морско казино“ до 26.01.2018 г. и може да бъде разгледана от понеделник до събота, между 10:00 и 18:30 часа.

Още снимки

 

Бургаските ученици неведнъж са доказвали на национални и международни състезания, че притежават добри знания и иновативни идеи.

По традиция и тази година по повод празника на града – Никулден, кметът Димитър Николов ще награди най-изявените от тях, завоювали призови места в национални и международни олимпиади, състезания и конкурси.

Тържествената церемония ще се състои на 5 декември, вторник, от 13:30 часа в зала „Атриум“ на Бургаския свободен университет.

336 ученици и 21 отбора, сред които вокални формации, танцови школи, ансамбли, състави, хорове, театрални трупи, ще получат отличия за доброто си представяне през годината.

Наградите са в 4 категории – „Хуманитарни науки“, „Математика и природни науки“, „Изкуства“ и „Спорт“.

 

Писателката Марина Владева е тазгодишният носител на литературната награда „Пегас“. Призът и бе присъден за книгата „Маргиналът: присъстващата фигура на отсъстващия. Книга I Битиета“.

Тя не присъства на церемонията и затова плакета прие нейният издател.

Носител на плакета „Христо Фотев“ стана Милка Стоянова за книгата й „Крайбрежна поема“. Тя става носител на този приз за втори път.

Третата литературна награда – плакет „Петко Росен“, тази година бе присъдена на Никола Кадиев за книгата му „Светлина от много далече“.

В определянето на тазгодишните носители на литературните награди участваха критиците д.ф.н. Митко Новков и доц. д-р Младен Влашки.

Наградите на авторите връчи кметът Димитър Николов.

„Това е една изключително добра традиция, която насърчава и поощрява талантливите хора в нашия град да пишат и да творят, а младите да ги следват. Вие сте чест и гордост за нашия град, защото с перото и словото си обогатявате градската съкровищница и правите града ни много по-популярен. Чрез словото си давате добри примери и насърчавате останалите хора“, каза по време на церемонията кметът Николов.

Литературните награди на Община Бургас се връчват от 1990 година.

Още снимки

1

 

Експозицията на Гранд Хотел и СПА Приморец вижте в дните от 6 до 10 декември

Знаете ли, кои са големите имена на бургаската балетна и оперна сцена? Заповядайте на Алея на славата 2017, за да се запознаете с тях! Експозицията ще бъде отворена за посетители от 10:00 часа на Празника на Бургас – Никулден, до 10 декември (неделя), включително. Очакват ви информация, снимков материал, любопитен автентичен реквизит, на прославени имена в тези две изкуства, обвързали творческия си път с Бургас.

Като част от Алея на славата, на 8 декември от 18:00 часа, ще бъдат представени кратки изпълнения  от жива оперна музика, балет, роял и други. Тези своеобразни миниатюри, ще позволят на гостите на инициативата да се отдадат на непосредственото, живо въздействие на тези изкуства.

Организатор, идеолог и домакин на Алея на славата за трета поредна година е Гранд Хотел и СПА Приморец. Целта на ежегодните изложби, е познаване, информираност, отдаване на почит към заслужилите в различни области бургазлии, които градят облика на града като устойчиво средище, обвързано силно с науката, изкуствата, прогреса във всичките му форми.

Всички участници в Алея на славата 2017г. са родени в Бургас, почетни граждани са на морския град или са носители на специални отличия с бургаски адрес. Някои от тях, са сред нас. Други, вече ги няма – но звездите им светят все така ярко и маркират пътя на новите надежди, избрали да се развиват в тези нелеки, но безкрайно красиви сценични жанрове.

Почетният пантеон на Алея на славата 2017г. рисува историята на имена, записани с ярки букви в книгата на историята на балета и операта. Сред тях ще видите: балетмайстор Дора Валериева, Люба Колчакова, Мария Белчева- Михайлова, Иванка Узунова-Унджиян, диригентът Димитър Момчилов , примабалерината Галина Калчева, оперният режисьор и бас певец Александър Текелиев, балетмайсторът Хикмет Мехмедов, диригентите Емил Чакъров и Иван Кожухаров, тенора Любомир Бодуров, баритона Стоян Попов и други светли имена от оперната и балетна сцена, с адрес Бургас.

Заповядайте – от 10:00 часа на 6 декември, до 10 декември включително,  в Гранд Хотел и СПА Приморец. Не пропускайте и специалното събитие, което ще ви представи живи изпълнения на роял, оперна музика и балет – на 8 декември от 18:00 часа.

Опознайте Бургас чрез големите имена, оставили следите си по страниците на историята му – на Алея на славата – инициатива на Гранд хотел и СПА Приморец.

Председателят на Комисията по икономическа политика и туризъм в Народното събрание инж. Петър Кънев получи националната награда за принос към българската духовност „Яков Крайков”. Тя се присъжда за пръв път и носи името на първия български печатар. Учредена е от Съюза на печатарската индустрия в България и Университета по библиотекознание и информационни технологии.

Наградата беше връчена от кмета на София Йорданка Фандъкова по време на церемония в Университета по библиотекознание и информационни технологии в Деня на народните будители, в присъствието на много обществени деятели, преподаватели и студенти.

„Бях приятно изненадан да получа тази награда за будител в областта на книгоиздаването и духовното развитие, особено от такъв авторитетен университет, който е специализиран в книгоиздаване и информационни технологии и от организация като Съюза на печатарската индустрия в България. Да я получиш от ръцете на проф. д.ик.н. Стоян Денчев и от кмета на София Йорданка Фандъкова, естествено за мен това е голяма част. Това е едно признание за цялата гилдия-книгоиздатели и печатари, една оценка за всички нас. Още повече, че с тази награда, поредната историческа мистерия се разбулва“, заяви след получаването на приза инж. Петър Кънев.

„Яков Крайков до сега, може да се каже, тънеше в забрава. Надяваме се с това, което правим, да популяризираме името му “, коментира Румен Трифонов, главен секретар на Съюза на печатарската индустрия в България.

Носител на приза е и Силвия Томова. Той бе даден на писателката за романа й „Печатаря“, посветен на Яков Крайков.

 

Днес на 85 години почина писателят Кузман Кръстев. Неговите колеги и приятели от бургаската литературна общност изказват своите съболезнования, към които се присъединява и кметът Димитър Николов.

Кузман Кръстев бе надарен с оригинален, неподражаем стил в творчеството за деца. Неговите куклени пиеси са играни с голям успех в театрите на София, Пловдив, Варна, Стара Загора, Бургас, Русе, но и в театрите на големите градове на Русия, Чехия, Мексико.

Отиде си обичан приятел, високо ценен писател, носител на национални награди, почетен гражданин на Бургас. Поклонението ще е утре – 3.11.2017 г., от 11:00 часа в залата за поклонения на бургаските гробища.

bgdnes.bg

Роденият в Бургас композитор Тончо Русев вече е кавалер на Сребърния кръстна Свети Николай. Това реши преди минути Общинският съвеет, на редовното си 32 заседание.

Местният парламент реши да удостои със званието „Почетен гражданин” краеведа Вида Буковинова, народната певица Янка Рупкина  и посмъртно художника Руси Стоянов и футболистът Иван Претъргов.

С почетна значка ще бъдат наградени трима младежи, помогнали за заловяването на крадец през лятото.  Друго решение на Общинския  съвет е в Меден рудник да бъде открита детска градина „Пинокио”.

Известният български съдов хирург доц. д-р Димитър Петков от болница „Тракия“, Стара Загора ръководи една от научните сесии на Конгреса по съдова хирургия European Society of Vascular Surgery (ESVS), който се проведе през септември в Лион, Франция. Престижният световен форум е едно от най-важните събития в областта на съдовата хирургия. 

Какви са политиките на ESVS, насочени към младите, обучаващи се съдови хирурзи, как ESVS вижда своето развитие и какви ползи може да донесе за българската съдова хирургия? Отговорите на тези и други актуални въпроси можете да прочетете в интервюто с доц. Димитър Петков.

Доц. д-р Димитър Петков, д.м. е началник на отделение по съдова и ендоваскуларна хирургия, в болница „Тракия“, Стара Загора. Той е доцент по сърдечно-съдова хирургия в Медицинския факултет на Тракийския университет, Стара Загора. Автор и съавтор е на множетво разработки, публикувани и представени на научни форуми в България и по света, както и публикации в реномирани български и международни издания. Член на Българското национално дружество по ангиология и съдова хирургия, European Society for Vascular Surgery и International College of Angiology, USA. Неотдавна той и ръководеното от него отделение получиха наградата на Български Лекарски Съюз за „Принос в развитието, въвеждането в практиката и прилагането на иновативни медицински техники“.

– Доц. Петков, през септември в Лион се проведе годишната среща на European Society of Vascular Surgery (ESVS). Вие бяхте един от малкото българи там.  Какво ново предложи световния форум на участниците?

-В събитието както винаги участваха съдови хирурзи от цял свят. Впечатление направи непрекъснато увеличаващата се група на специалисти извън Европа – предимно млади съдови хирурзи, търсещи новости и познания от водещите европейски школи в областта на съдовите заболявания.

По време на събитието се открои високото научно ниво на презентациите, които бяха преминали много сериозна селекция. Естествено отново във фокуса бяха ендоваскуларното лечение на аневризмите на аортата, стесненията на сънните артерии и артериалните заболявания на крайниците.

Няма как да не отбележим, че за първи път  в една от научните сесии на Конгреса като модератор участвува и българин –  в резултат на любезната покана на организаторите аз заедно с Д-р Риика Туламо и Д-р Сандип Нандра ръководихме един от изключително актуалните презентационни панели, в който се проведоха много интересни дискусии.

-Провежда ли  ESVS политики, насочени към младите, обучаващи се съдови хирурзи?

Това е едно от основните направления в които дружеството работи много активно. За младите съдови хирурзи непрекъснато се предлагат изключително ниски такси за участие в събития на дружеството, множество грантове за конгреси и обучение в елитни европейски клиники, Е-обучение, участие на представители на страните членки в заседанията на управителните органи на EVST (European Vascular Surgeons in Training) и много други възможности, насочени към обучението и образованието на специализиращите, за да могат те да отговарят на високите стандарти на съдовата хирургия в Европа. Това са сериозни възможности от които и нашите специализанти трябва да се възползват.

-Как ESVS вижда своето развитие и какви ползи може да донесе за българската съдова хирургия?

В нарастващата интеграция с националните дружества и облекчаване на достъпа на специалисти до събитията на дружеството.

Новост е концепцията “Global Village” – идея, даваща възможност на всяка държава, имаща членове в ESVS да представя на годишните срещи информация и новини от местните асоциации. Активно се работи и върху практическата реализация на идеята за провеждане на съвместни научни сесии между националните асоциации и ESVS, които ще стимулират по-ефективната колаборация между европейското и локалните дружества. Това което предстои на българските съдови хирурзи е все по-активно да се включват в различните проекти на ESVS, за да могат чрез тях да специализират в елитни клиники на нашият континент и да допринасят за издигането на българската съдова хирургия до най-добрите европейски стандарти.

На снимката:Генералният секретар на ESVT Д-р Винсент Йонгкайнд (Холандия), Д-р Риика Туламо (Финландия), Д-р Сандип Нандра (Великобритания) и Доц. Димитър Петков, след приключването н научната сесия на ESVS

От витринатавиж всички

0
Знаете ли, че има една супер мощна Коледна молитва, която сбъдва всяко желание? Тези думи действително имат изключително мощен ефект. Няма никакви съмнения, че...

Стилътвиж всички

0
Днес ще ви запознаем с древния японски метод за подмладяване на кожата. Като спазвате простите инструкции, можете лесно да преобразите лицето си само за 5...