My Weblog: umraniye elektrikci uskuadar elektrikci usta elektrikci sisli elektrikci

свят

pinterest.com

На 8-ми август светът отбелязва Международен ден на котките. Този специален празник се чества за пръв път преди тринадесет години по инициатива на Международния фонд за грижа на животните. Идеята е чрез него да се изрази преклонение пред един от най-предпочитаните и обичани домашни любимци.

Предполага се, сближаването между човека и животните от този вид е започнала някъде преди около осем хиляди години. Според статистиката в съвременното общество повече от петстотин милиона писани живеят заедно с хора. Някои стопани си вземат котки, защото са фенове на определена порода, а други-за да се преборят с вредители като плъхове и мишки.

И макар титлата Най-добър приятел на човека да е присъдена на кучетата, котките могат да са не по-лоши наши другари. Чаровни, забавни и палави, те са в състояние на да ни зарадват по всевъзможен начин и да разтопят сърцето ни.

Котките не се възприемат като пазачи на своя стопанин и имуществото му, но те имат друга също толкова значима задача-да лекуват тялото и ума на човека. Множеството изследвания и опити са показали, че тези пухкави същества много често влизат в роля на истински церители.

 Прочувания, направени преди време, показват, че галенето на котка въздейства благоприятно при възпалени стави и гинекологични заболявания. Мъркането на писаните пък стабилизира сърдечния ритъм и нормализира кръвното налягане. Дългокосместите четириноги доктори без проблем се справят с депресия, безсъние и раздразнителност.

Тези със средна дължина на косъма помагат при сърдечно-съдови проблеми, а котките с много къса козина оказват положително влияние при заболявания на стомаха и бъбреците. За сиамските котките пък се смята, че спомагат за предпазването от простудни заболявания.

Ето защо в Международния ден на котката ви приканваме да зарадвате вашите мъркащи домашни питомци със специално лакомство или играчка. Ако пък нямате писана у дома, винаги можете да излезете навън и да нахраните някое гладно, бездомно коте. Нека то се почувства щастливо поне на този ден!

Източник: miau.bg

Twitter

В Абидос, пазен от високи външни стени, се намира храмът, който разказва неговата история. Огромен комплекс, в който живеели хиляди хора.

Последната столица на египетската империя и религиозен център. Там през 1300 г.пр. Хр., Сети I и неговият син Рамзес II построили един храм, който разкривал съществуването на прераждането. 36 колони поддържат високия таван на тайнствена зала, посветена на универсалния ред пред седемте параклиса, които завършват комплекса. На една от тези стени виждаме Изида, сестрата на Озирис, която заражда човешкото съзнание, представено от фараон Сети I, който се смята за духовен пастир на цялото човечество. Той дава полъхът на живота и божествения миг на смъртта и прераждането.

Откровението на египтяните установява, че всеки дух минава през този процес за един космически цикъл, една обиколка на Слънчевата система около централното Слънце на галактиката. За този период от време, който трае 25 920 години, планетата Земя минава през всичките 12 съзвездия и звездите, които сформират 12 зодиакални знаци на небосвода. Това се случва, за да може духът да възприеме различните енергии, различните сили на звездите. Дванадесет цикъла, които предизвикват различни процеси и състояния.

По времето на тази обиколка, Духът се преражда 700 пъти в различни тела, места, времена, ситуации, условия и личности. За да преживее със собственото си тяло ситуации, от които ще научи кои са ценностите, които изграждат Вселената.

При всеки живот приема една нова личност, има различно семейство, на различно място и време, за да преживее ситуации в различна съдба. Със свободният си разум решава как да реагира спрямо ситуациите, с които се сблъсква, за да анализира резултатите от поведението си. По този начин еволюира, взимайки милиони решения и изпитвайки получените резултати. Контрастите съществуват, за да разберем Вселената. По този начин развиваме доверие към Бога.

Човекът трансформира страданието в спокойствие, нетолерантността в уважение, агонията в хармония. Намира щастието и повдига жизнената си енергия, постига допълнителни способности и усещания. Превръща се в недосегаемо и неуязвимо същество. Прераждането превръща смъртния човек, ограничен с временно съзнание, в едно безсмъртно същество с постоянно съзнание, който по своя воля свободно може да влиза и излиза от материята. Човекът не живее само един път, смъртта е само една врата, сменяща условията, за да получи друга съдба.

НП/по Ж. Мурийо, със съкращения

novotopoznanie.com

Атлантида не е единственият тайнствен континет съществувал на земята. Ако погледнем към Индия, ще разберем, че има една по-малко позната история за голям континет, погълнат от океанските води. Това е Лемурия, който често се свързва с древната легенда за народа Тамил и изгубения континент Кумари Кандам.

Атлантида, Лемурия и други изчезнали цивилизации предизвикват интерес сред милиарди хора по света. Откакто древногръцкият философ Платон споменава Атлантида,  хората са убедени, че някъде там има изгубен континент, който е бил обитаван от свръх напреднала древна  цивилизация – Атлантите.

Счита се, че древният континент Кумари Кандам се е намирал на юг от днешна Индия. Днес той е потопен под Индийския океан. Населението му тамил се е разпръснало по целия свят като така поставило начало на нови цивилизации след изчезването на Кумари Кандам.

Точно както при Антантида, историята около Лемурия и Кумари Кандан е мистична. Кумари Кандан е изгубен континент, който е земя на древния народ Тамил. Океанолози твърдят, че континета се е намирал на юг от днешна Индия.

Кумари

Подобно на Атландита, континентът Кумари Кандан е изчезнал под морските води, а неколцина от оцелетите успяват да избягат от природните катаклизми и се разселват из цялата планета. В зависимост от правописа, съществуват различни имена свързани с континента от Кумари Кандам, Кумариккантам и Кумари Наду.

Думата Кумари Кандам за пръв път се споманава в текст на Сканда Пурана от 15 век  – Махапурана, жанр oт осемнайдесет религиозни трактата на Индуизма. За автор на творбата се смята Качиапа Сивачаруара (1350-1420). Противно на общото вярване думата “Кумара Кандам“ произлиза от древните санскритски думи ‘‘Кумарика Кханда“.

Кумари Кандам се описва като “Царството на планетата Земя“ в частта Андакосападалам от Канда Пуранам. Кумари Кандан се смята за люлката на цивилизацията, мястото от където е започнало всичко.

текстове

Много учени твърдят, че народа на Тамил принадлежи към най-древната цивилизация на повърхността на Зямата. Когато континентът Кумари Кандам потъва в морето, населението мигрира към други територии на планетата и дава началото на различни цивилизации.

Континентът е споменат за първи път през 19 век, когато учени правят предположение за съществуването на изгубен континент наречен Лемурия. Целта на изследването е да обяснят необикновени геологически и биологични съвпадения между Индия, Африка и Мадагаскар.

Днес съвременните учени се съмняват в съществуването на подобен континент и така идеята се  възприема за отживелица след теорията за континенталния дрейф. Наличието на множество писмени документи на тамил и санскрит, които говорят за прочути изгубени територии в Южна Индия, потопени под водите на океана оборват академичните консервативни учени. Спорът едва започва.

Някои автори твърдят, че едно от най-правдоподобните доказателства в подкрепа на съществуването на Кумари Кандам е изкуствено направеният мост. Съоръжението, известно под името „Мостът на Рама“ е на 1.7 милиона години. Разположен в Полк Стрейт в Индийския океан той напомня на поколенията в наше време, че не са единствената цивилизация обитавала планетата.

кумари

НП/ по материали от чуждата преса

novotopoznanie.com

Pixabay

Археологът Майк Паркър-Пирсън от Лондонския университетски колеж смята, че е открил как е построен Стоунхендж. Ученият, заедно с негови колеги и студенти са провели съответните полеви експерименти, съобщава The Telegraph.

Най-вероятно огромните камъни, от които е изграден Стоунхендж, са доставяни на мястото на строителството по дървени шейни от въртящи се дървета, като каменните блокове са били теглени с канати от няколко души, цитира британското издание actualno.com. Този метод и преди е разглеждан от учените, но ефективността му била оценена като изключително ниска, затова бил признат за слабо вероятен.

В новото изследване археолозите са демонстрирали, че десет души са достатъчни, за да се придвижи камък с маса от един тон със скорост 0,6 метра в секунда. За демонстрация на възможността за транспортиране на тежки камъни ученият е провел експеримент: 20 души са успели да придвижат камък с маса 0,5 тона. През неолита, когато е изграден Стоунхендж, в района на строителството са живели няколко хиляди души. Те са били достатъчни за транспортирането на каменните блокове.

През декември миналата година Паркър-Пирсън заяви, че Стоунхендж е бил преместен от Уелс в Уилтшър, където се намира днес. Паметникът е изграден преди четири-пет хилядолетия, а най-тежките му камъни тежат 30-40 тона. Окончателното предназначение на монумента не е известно и до днес.

novini.bg

Muy Interesante
Към Земята с огромна скорост лети астероидът #2019EA2, като на 22 март ще премине само на 305 хиляди километра от нашата планета, съобщи сайтът на НАСА, цитиран от БТА. 

Това е 0,8 пъти разстоянието между Земята и Луната.

Скоростта му ще е около 17 000 км/ч. Неговите предполагаеми размери са от 18 до 40 метра.

Това разстояние е с 80 хиляди километра по-малко от отстоянието на Луната до нас. Скоростта на движение на астероида е 5 метра в секунда. Предполагаемият му размер е между 18 и 40 метра, което отговаря на параметрите на къща.

Това е вторият астероид, който се доближава до Земята за един месец, като предишният прелетя на 5 март.

Тази сутрин също ще минат два астероида, но доста по-далеч от Земята, каза в предаването „Тази сутрин” по bTV Камен Козарев – астрофизик от Института по астрономия на БАН.

bTV

Историците често са обвинявани в  това, че те изкривяват реалните събития от миналото в полза на свои или чужди интереси. А и като цяло, всякакви исторически факти винаги са обраснали във всякакви различни митове. Няма да се връщаме в миналото толкова далеч, че да използваме нещо подобно: доказателствата ни са си доста истински.  

На повърхността отново изплуваха снимки на фотографа Брайди Мак, който се вихреше в далечните 80-е години на миналия век. Затова разходката ни в миналото ще засегне най-вече промените в каноните и стандартите за красота. А за сравнение ние ще използваме неговата колекция.







Първото, на което си струва да обърнем внимание, е естествеността. Онази красота за която ти май вече си позабравил. Тя все още е жива сред обикновените жени и момичета, с които ти се сблъскваш всеки ден.







В екрана на телевизора ти чести виждаш ъгловати, облечени в странни тоалети, фрикове, които въобще не приличат на жени. Какво сравнение може да има между тях и красавиците от 80-те.






Обърни внимание на прекрасните линии на тези стегнати и гладки тела. В колко от тях ти забеляза силикон?







Не се ли питаш, защо гримът на тези момичета по лицето не е толкова ярък? Сякаш, неговата единствена цел е да подчертае природните дадености.





Съвременните стандарти за съжаление изглеждат отблъскващо: затова понякога се питаш – какво беше това?





Източник: Офигенно

БЛИЦ

(AP Photo/Kyodo News)

Според данните на археолози, одомашняването на кучетата на териториите на съвременен Китай се е случило в периода между 8-то и 9-тото хилядолетие преди новата ера. Още тогава местното население е започнало да консумира кучешко месо, а от 7-то хилядолетие насетне кучетата са почитани като ритуални животни –  принасяли са ги в жертва и са ядели месото им. 

Според данните от изследване на археолози и специалисти по източните култури, при започването на градеж на нови жилища през 7-то хилядолетие преди новата ера, са жертвали куче. Погребението на виден член на племето също е съпровождано от ритуално убийство на куче.
Предположението, което учените изказват, е, че животното е било призвано “да охранява дома или гроба”, или да стане придружител на човека в задгробния свят. Откритите в специални ритуални съдове кучешки кости свидетелстват, че те са използвани като ритуални жертвени приношения.

По-късно, по време на епохата Шан-Ин (XVI–XI век пр.н.е.), жертвоприношенията на кучета стават масови. Преди да положат починалия, в гроба са полагани кучета на възраст между 3 и 18 месеца. Според учените, младите кучета предполагат, че са били поднасяни в дар на духовете. Много вероятно е да са отглеждани специално за ритуалните цели.

Глинена кучешка фигура от епохата Хан

През епохата Хан (III век пр.н.е. — III век) в гробовете започват да поставят глинени фигурки на кучета. Тези фигурки обаче са част от имуществото на починалия и не са притежавали особен ритуален статут.

През средновековието каменните скулптури на кучета вече се поставят над гробовете. Традицията да се дялат каменни кучешки скулптури възниква още през VII в. пр.н.е. на полуостров Лейджоу в южната част на Китай. Китайците вярват, че скулптурите защитават обектите, край които са поставени: кръстопътища, храмове, гробища. Традицията се е запазила и до наши дни. Днес само на полуостров Лейджоу може да се открият около 10 000 каменни изображения на кучета, изработени по различно време.

fan-shui-kucheta-fu-cosmopolis
fan-shui-kucheta-fu-cosmopolis

Интересно е още, че в южен Китай кучетата винаги са били почитани като тотемни животни. Някои от населяващите този регион етноси (яо, мяо, ше) смятат кучето за свой митичен прародител, затова при тях съществува пълна забрана за консумиране на кучешко месо.

В последно време в Китай се обръща много внимание на “кучешкия въпрос”. През май 2011 година в Шанхай е приет закон, според който всеки от жителите на мегаполиса има право да отглежда не повече от едно куче. От края на същата година в град Дзянмън, провинция Гуандун, изобщо пък е забранено кучета да се държат като домашни любимци./historynakratko.blogspot.bg

MediaCafe

Денят на червената ръка се празнува се от 2002 г. и е посветен в помощ на децата от държавите с военни конфликти.

Според конвенцията на ООН за защита на детските права, от 12 февруари 2002 година военната злоупотреба с деца е забранена. Набирането на деца-войници е престъпление срещу човечеството и тези, които го практикуват, трябва да бъдат държани отговорни.

Деца и юноши създадоха кампанията Червена ръка и призовават целия свят да се присъедини към тях. Те призовават колкото може повече хора да напишат на лист хартия своето послание към политиците от ООН и да отпечатат с червена боя ръката си върху листа в знак на протест. Общата цел на глобалната кампания е: Впечатлителният брой от червени ръце и изисквания да накара отговорните лица в ораганизациите да започнат да действат!

В Перу се намира впечатляваща каменна гора – Маркауаси. Някои изследователи твърдят, че тук има вход за друг свят.

Една от пациентките на известния в столицата на страната Лима доктор по медицина Раул Сентано, страдала от необичайна парализа на тялото. Заболяването се проявило след странен случай с нея и нейна приятелка. Те ходили на разходка в каменната гора Маркауаси.

Обикаляйки из гората те забелязали ярко осветена хижа и танцуващи в нея хора. Приятелките весело тръгнали към осветената хижа, но от някъде изведнъж нахлул студ.

Смелата пациентка открехнала вратата и видяла хората, танцуващи в облекла от 17 век. Веселите хора дали смелост на перуанката да отвори вратата и да се опита да влезе. Но приятелката и, наслушала се за тайнствени случаи в тази местност, успяла да я откъсне от вратата.

След тази необикновена случка момичето попаднало в клиниката на Сентано. Парализирана се оказала онази част от тялото й, която била в отворената врата. Ако тя бе успяла да влезе изцяло, не е известно как е щял да се развие сценарият на живота за тази жена от тази страна на света.

Интересно е и друго – по целия свят са пръснати мегалити от предисторическия ни съвременен свят. Никой не знае кой са строителите им и какви символи са влагали в тях, за какво са им служили. В България също.

image (2)

Много впечатляваща е приликата на един от мегалитите в Маркауаси и мегалитът в родопското селце Жребичко, например. Освен всичко друго, това означава, че преди десетки хиляди години на планетата Земя е съществувала единна култура.

snaiper-bg.net

yrok.net.ua
Споменът не трябва да умира! 

На 1 ноември 2005 г. Генералната Асамблея на Организацията на Обединените Нации прие резолюция 60/7, в която се постановява, че денят 27 януари ежегодно ще се отбелязва като Международен ден на паметта на жертвите на Холокоста, припомня Дарик.

След приемането на тази резолюция Генералният секретар на Организацията на Обединените Нации нарече тази особена дата „важно напомняне за имащите всеобщо значение уроци за Холокоста – тази безпрецедентна проява на злото, която не бива просто да се остави в миналото и да премине в забвение“.

aliceswonderland.eu
aliceswonderland.eu

Чудовищните последствия от Втората световна война са послужили като тласък за създаването на Организацията на Обединените Нации. Най-важна част на мандата на Организацията, закрепена в нейния Устав, се явява защитата на правата на всички хора без разлика по отношение на раса, пол, език или религия.

Trio.bg
Trio.bg

Свещен дълг на „Организацията на Обединените Нации е да изкорени ненавистта и нетърпимостта. Ако Организацията на Обединените Нации не води непримирима борба против антисемитизма и другите форми на расизъм, тя ще бъде недостойна пред своята история и ще постави под заплаха своето бъдеще“.

Денят 27 януари е бил избран за Международен ден на паметта за жертвите от Холокоста, защото на този ден през 1945 г. Съветската армия освободила най-крупният нацистки лагер на смъртта Освиенцим-Биркенау в Освиенцим (Полша).

Този ден вече се отбелязва от редица страни, отдавайки дан на паметта на жертвите на Холокоста.

От витринатавиж всички

0
В древноегипетската Книга на мъртвите се казва, че украшенията с камък от малахит имат вълшебни свойства. В една от най-популярните славянски легенди се разказва са...

Стилътвиж всички

0
Искате ли да спасите младостта си? Тази невероятна рецепта ще Ви помогне винаги да изглеждате страхотно! Достатъчно е да пиете 1 лъжица на ден от тази...
Открий ме в спорта