свят

gradinata.bg

Руски специалисти откриха евтин препарат за борба със злокачествените заболявания

Учени от Москва намериха начин да извлекат ефективни противоракови вещества от семената на магданоза и копъра, съобщи Journal of Natural Products. Препаратите от този тип разрушават тубулина, който има решаващо значение за делението на клетките.Химиотерапията, с чиято помощ лекарите унищожават раковите заболявания, работи по два начина. Или поврежда ДНК-то на раковите клетки, като ги принуждава да се самоунищожават, или предотвратява тяхното нарастване и деление. Вторият способ е по-популярен, защото не допуска появата на още по-агресивни видове ракови клетки.

bgbilka.com
bgbilka.com

Необходимите вещества досега бяха извличани от тъканите на тропически растения. Сега обаче методът ще е по-евтин, тъй като веществата ще се извличат от магданоза и копъра. Новият препарат вече е изпробван върху ембриони на морски таралежи и върху ракови клетки на хора.

blitz.bg

Снимка: esoreiter.ru

Британският геомикробиолог Бари Дигрегорио от Бъкингамския университет направи любопитно и убедително изявление срещу американската национална космическа агенция (esoreiter.ru).

Ученият твърди, че персоналът на НАСА наскоро е открил следи от живот на Марс с помощта на «Кюриосити», но предпочита да ги изследва в тайна от световната общност или да не изследва изобщо.

Преди известно време Дигрегорио  заяви, че странните „пръчки“, открити от марсохода, подозрително напомнят на следи от вкаменени организми. Подобни следи могат да бъдат намерени на Земята, а тук те принадлежат към периода Ордовик , който започва преди около 485 милиона години. Защо американците отказват да изпробват тази теория, британците не разбират. Пред репортер на таблоид „Метро“ той казва следното:

„НАСА по принцип избягва изучаването на живота на Червената планета. Това започна през 1976 г., когато апаратът „Викинг-1″ излетя към Марс. Защо мислите, че още тогава не е било изпратено устройство, предназначено специално за търсенето на биологичен живот? Защото НАСА вече е открила многоклетъчни организми! Оттук възниква и друг въпрос: Защо американските учени не искат да съобщят тази сензационна новина на човечеството? Вярвам, че става въпрос за пари. Агенцията получава милиарди долари от средства за събиране на камъни и пръст на Марс. Ако всички разберат, че нещата са много по-интересни, НАСА просто ще остане без работа. Никой няма да позволи на учените да доставят тези бактерии на Земята. А не можем да изпратим специалисти на Марс, за да изградим там лаборатория, защото не сме достигнали необходимото техническо развитие.“

pic-08-03-2018-1950422

Геомикробиолога предполага, че религията също има пръст в тази работа. Ако се докаже, че има живот и на други планети, а не само на нашата, означава да се оспорят религиозните догми,  а това може да предизвика паника и недоразумение в обществото.

Източник: esoreiter.ru

Превод и редакция: burgascity.com

jpl.nasa.gov

Сигнал от първите звезди във вселената, роден в космическия сърдечен ритъм след Големия взрив, беше уловен за пръв път, обявиха астрономи и предизвикаха вълнение в целия научен свят.

Находката е плод на десетилетия търсене и бива открита години по-рано от очакваното. Тя бе описана от развълнуван наблюдател като най-големия астрономически пробив от откриването на гравитационните вълни през 2015.

Откритията трябва да бъдат потвърдени чрез други експерименти.

Очаква се откритието да хвърли светлина върху тъмната материя – невидимото, тайнствено вещество, за което се смята, че съставлява повече от 70% от вселената.

„Откриването на този миниатюрен сигнал отвори нов прозорец към ранната вселена”, каза астрономът от американския щатски университет в Аризона Джъд Баумън, който е водещ изследовател по проекта.

„Телескопите не могат да виждат достатъчно недалеч, за да предадат пряко образа на такива древни звезди, но сме ги виждали, когато започват да действат, тоест да искрят „чрез радиовълни, пристигащи от космоса”.

Следи от звездите, които преди 13,6 млрд. години вече са били активни – само 180 млн. години след като Големият взрив довежда до раждането на вселената, са били уловени в австралийската пустиня от радиоспектрометър с големина на маса за хранене.

Такива доказателства бяха чакани, но не и толкова бързо.

За всеобща изненада и удоволствие сигналът съдържал и нещо любопитно.

Ранната вселена, показват данните, е била два пъти по-студена отколкото се смяташе досега, с температура от минус 270 градуса, според изследването в сп. „Нейчър”.

Някои предположиха, че причина за това е тъмната материя. Това е тема на съпровождаща научна публикация в същото списание.

Авторът й Ренан Баркана от университета в Тел Авив, смята, че този мраз може да се обясни с взаимодействието на обикновената материя с тъмната, при което тя губи енергия.

Данни от спътника „Планк” през 2013 показаха, че обикновената материя, от която е направено всичко, което виждаме и пипаме, но съставлява само 4,9 процента от вселената, а на тъмната материя се падат 26,8 процента. Останалите близо 73 на сто са тъмна енергия.

Невидима за телескопите, тъмната материя се възприема чрез гравитационната сила, която упражнява върху други обекти в космоса.

Учените смятат, че за около 400 000 години след Големия взрив вселената е била тъмна – изпълнена главно с водород.

Гравитацията бавно приближила най-гъстите газови зони едни към други и се създали звездите. Сигналите, уловени сега, са от първичен водород, от времето, когато светлина от първите звезди за пръв път направила газа разпознаваем.

Нашето Слънце и слънчева система са се формирали около 9 млрд. години по-късно. Най-ранните звезди са били източник на всички тежки елементи във вселената, включително и онези, нужни за поддържането на живот. /АФП

Източник: bgnes.com

Снимка: esoreiter.ru

Удивителни лъчи бяха заснети в нощта на 13 срещу 14 февруари тази година над Хавай (esoreiter.ru).

Видеоклипът по-долу, направен от уеб камера на американската обсерватория „Близнаци“, е пълен със загадки. Първо се забелязват няколко бежови светлинни стълба над вулкана Mauna Kea. Във фонов режим не е ясно защо светят облаците. Тогава три пъти неочаквано един гигантски светлосин лъч започва да блести над вулкана. Може би си мислите, че тази сцена е направо от Библията, показвайки срещата на Мойсей с Бог на планината Синай, където пророкът е получил десетте заповеди.

Автор на находката е испанецът Франки Лусена, който наблюдавал камерата онлайн. Човекът записва видеото от екрана на собствения си компютър с голямо ускорение, за да демонстрира на уфолозите и обикновените потребители на мрежата всички аномалии, възникнали през онази нощ над Мануна Кея. Лусена не вярва много на религиозните чудеса, но казва, че записващото устройство на хавайската обсерватория вероятно е успяло да улови действията на представители на извънземна цивилизация.

Вярно е, че съществува сравнително добре известен атмосферен феномен, наречен „светлинни колони“, когато вертикални ленти от светлина се оформят над земята, но в южните ширини, където се намира Хавай, никога не се е наблюдавало, тъй като е необходимо наличието на ледени кристали във въздуха, от които се отразява слънчевата светлина. Освен това гореспоменатите диагонални лъчи на синя светлина изобщо не могат да бъдат обяснени с никакви природни явления. Какво беше тогава? ..

Източник: esoreiter.ru

Превод: burgascity.com

 

 

"Не ме докосвай" взе голямата награда на "Берлинале" Снимка: Getty Images

Филмът „Не ме докосвай“ на румънската режисьорка Адина Пинтилие получи най-престижната награда на Международния кинофестивал в Берлин, съобщава btvnovinite.bg

Филмът „Не ме докосвай“ (Touch Me Not) на румънската режисьорка Адина Пинтилие, който е копродукция с българско участие, спечели наградата за най-добър филм „Златна мечка“ на Международния кинофестивал в Берлин.

Копродуцент на филма е Мартичка Божилова, музиката е поверена на Иво Паунов, Ирмена Чичикова изпълнява една от главните роли, а Георги Налджиев има поддържаща роля.

„Не ме докосвай“ смесва реалност и художествена измислица и разглежда въпроса как човешките същества могат да постигнат интимност по най-неочаквани начини.

„Златната мечка“ е най-престижната награда на Берлинале. Тя бе определена от шестчленното жури, оглавявано от германския режисьор Том Тиквер. В конкурсната програма се състезаваха 19 филма.

„Сребърна мечка“ за режисура получи Уес Андерсън за анимационния филм „Кучешкия остров“ (Isle of Dogs).

Наградата за най-добър актьор получи французинът Антони Бажон за ролята си в „Молитвата“ (La priere) на френския режисьор Седрик Кан, а за най-добра женска роля – 68-годишната Анна Брун за филма „Наследничките“ (Las herederas) на парагвайския режисьор Марсело Мартинеси.

Голямата награда на журито беше присъдена на полската режисьорка Малгожата Шумовска за филма „Лице“ (Twarz).

Източник: btvnovinite.bg

thegamefanatics.com

Били ли са Николай Рьорих, Елена Блаватска, Андрю Томас, Фердинанд Осендовски, Сент-Ив д’Алвейдър, Теодор Илион, Рене Генон и Джеймс Хилтън действително в Земята на безсмъртните?

Едва ли има образован човек, който да не е чувал имената на двете мистични царства – Шамбала и Агарта. Според окултистите те са духовно измерение на една и съща невидима сила, която контролира съдбата на планетата ни. Потребността от познание „отвъд“ реалността, провокирала много хора да търсят пътеки към мистичните измерения. Според някои свидетелства, част от тези търсачи дори са били допуснати там…

Тайнствените проходи към Шамбала

Легендата за Шамбала е част от тибетското учение „Цикли на времето“. Шамбала е описана като „чиста земя“, кръгообразен град, обкръжен от осем заснежени планини, които оформят цвета на лотос. Според легендата столицата се намирала в самия център на града, където на трон стоял Кралят на света. Според будистите, до Шамбала и Краля могат да стигнат само хора с чисти намерения. Известно е, че емисари на Третия райх са се опитвали да почерпят сила за надмощие над света от Шамбала, но не им било позволено да го сторят.

Шамбала е по-скоро мистично измерение, което не се свързва с географските понятия за място, макар мнозина да смятат, че се намира в сърцето на Хималаите, а други – близо до столицата на Тибет – Лхаса. Много изследователи и хора на изкуството и духа са търсили вход към Шамбала и подземното царство Агарта.

По-новите митове описват тези два оазиса на духа като съчетание от технологични чудеса с мъдростта на първосвещеници на хиляди години. Легендата за обитателите на Шамбала и Агарта говори за невероятни сили, които съхраняват постиженията на високоразвитите изчезнали цивилизации Лемурия и Атлантида.

Кои са били допуснати до мистичната Шамбала?

Писателят Андрю Томас, автор на книгата „Шамбала: Оазис от светлина“. Преди да пристъпи към списването й, Томас дълго изучавал митовете и легендите на Далечния изток, възникнали още отпреди азиатските прототипи на Адам и Ева – Ну и Куа. Те били родени в планините Кун Лун. Там, където е търсел мъдрост и великият автор на Дао /Пътят/ – философът Лао Дзъ. И в архива на Ватикана има свидетелства, че в планините около Тибет живеят „същества с тела, но не от плът и кръв“ /?/, на които китайските императори отдавали почит. В писанията те са описани като „богове, родени от съзнанието“.

През 17 век започват активни експедиции на ентусиасти по стъпките на мистичната Шамбала. Стефан Касела и Джон Кабрал използват описания на ламите от Шигатце и описват град „Северна Шамбала“, но това е по-скоро опит да се „локализира“ географски мястото, описано в легендите.

Два века по-късно един унгарец, на име Цома де Корос, отива да живее в тибетски манастир и по-късно дори определя географската ширина, на която предполага, че е Шамбала. А именно, „между 45 и 50 градуса северна дължина отвъд реката Сир Дария“, пише Корос.

Вдъхновена от древните легенди и описанията на географи и отделни участници в експедиции в Хималаите, писателката Виктория ле Пейдж описва Шамбала като „недостъпен рай, място на вселенска мъдрост и свещен мир, населен от адепти /духовни учители/ от всяка раса и култура, които формират вътрешен кръг на човечеството, направлявайки неговата еволюция.“

„Песента на Шамбала“, Николай Рьорих

Там, според нея, още от началото на човешката история пребивават мъдреци, които позволяват само на силно желаещите чисти души да се докоснат до върховното блаженство на това място, където няма зло, насилие и несправедливост. Обитателите притежават както свръхестествени сили, така и високо развита технология. Техните тела са перфектни и те посвещават своя живот и време да изучават различни изкуства и науки.

Абсолютно същата концепция, която развива Виктория ле Пейдж, може да бъде намерена в теориите на индуизма, будизма, шаманизма и останалите древни традиции. И до днес, обаче, някои езотерици вярват, че Шамбала е действително място с конкретно физическо присъствие, което се намира на тайна дестинация на Земята. Други пък считат, че това е имажинерно място на Духа – друго измерение, „духовна равнина“, състояние на съзнанието. Регистрирани са много случаи с хора, които са имали видения за места, които съвпадат с описанията на Шамбала и Агарта. В книгата си „Шамбала“ /1930 г./, Николай Рьорих описва опитите си да свърже легендите със „свидетелствата“ за Шамбала.

Той изследва фолклора на много страни: Тибет, Монголия, Китай, Туркистан, Кашмир, Персия, Алтай, Сибир, Урал, Кавказ, руските степи, Латвия, Полша, Унгария, Германия и Франция. Открива, че в Централна Азия има легенди за подземна раса от същества, наричани агарти. После, когато пътува през Алтайските планини, водачът му му разказва чудновати истории, пренасяни от ухо на ухо сред местните хора.

Веднъж Рьорих попитал дали и той може да види „хората“ от подземното царство? – Водачите му отговорили, цитираме от книгата му:

„Ако твоите мисли са достатъчно възвишени, за да влязат в контакт с тези свещени хора, ще можеш да ги видиш. Само смели хора преминават към нещо по-красиво.“

„Пътят към Шамбала“, Николай Рьорих

Дали Рьорих е стигнал по-далеч от това, самият той не казва никъде по-конкретно.

Интересна е историята на един друг автор, който първоначално доста словоохотливо пише за подземното царство Агарта, а после се изплашва, че е преминал границата. Фердинанд Осендовски (1876-1945 г.) е поляк, живял дълго време в Русия. През 90-те години на миналия век той пропътувал цяла Монголия и голяма част от Сибир. По-късно защитава докторат в Париж по темата будистки мистицизъм, и издава книгата си „Зверове, хора и богове“ /1923 г./ В Монголия Осендовски се запознава с един жрец, който твърдял, че е приятел на Далай Лама. Този жрец му разказва много за подземното царство Агарта и за Краля на света, като в един момент дори признава:

„Само един човек знае неговото свято име /на Краля/, и това съм аз. Това е причината, поради която Далай Лама ме почете и точно затова Живият Буда се страхува от мен“,

казал жрецът на Осендовски, което го накарало да се размисли дали е безопасно да се говори повече от позволеното по тези въпроси.

Осендовски разказва как веднъж, по време на пътуване с камили, водачите му внезапно спрели и взели да се молят с „Ом мани падме хум“. Това е мантра, която уравновесява тялото с ума и духа. Счита се, че Ом е името на древен човек – на първия човек, който познавал Бог. След като изчакал молитвата на водачите си, Осендовски ги попитал защо са спрели да се молят? – А те му отвърнали:

„Не видя ли как нашите камили си мърдаха ушите от страх? Не чу ли песента, която се носеше и накара Земята и небето да престанат да дишат?- Вятърът не духаше, а слънцето не се движеше. В такъв момент дори вълкът, който краде овцата, престава да се промъква…Това се случва винаги, когато Кралят на Света се моли и определя съдбата на всички хора на Земята.“

Осендовски недоумявал каква е тази песен, която всички други са чули, а той не.

Приказното царство Агарта

По-късно един възрастен тибетец му разказал как в Агарта грее странна светлина и имало костенурки с 16 крака и едно око, а агартияните пък говорели едновременно на два различни езика по едно и също време, защото имали по два езика в устата си /?/ Всички разказвачи били единодушни, че Краля на света влияе на всички дейности на земните лидери, и унищожавал онези от тях, които не вършат нещата според неговите правила.

Веднъж Осендовски попитал ламата колко хора са били в Агарта, за да видят с очите си всичко това, а той му отговорил, че много хора са ходили там, но никой от тях няма да разкаже какво е видял!?! Тези думи ни отпращат към многозначителния отговор на Елена Блаватска, когато след изчезването й от светските среди, когато била попитана къде всъщност е била толкова време, тя отговаря с неопределеното

„Някъде Там!..“

Легендата за Агарта срещаме в книгите и на други автори. Писателят Сент-Ив д’Алвейдър (1842-1909 г.) се оженил за богата контеса и с парите й тръгнал на пътешествие из Индия. За него се знае още, че членувал в тайното общество на розенкройцерите. Взимал уроци по санскрит. Твърди се, че Сент-Ив д’Алвейдър посетил духовните царства Шамбала и Агарта, като напуснал физическото си тяло чрез духовни практики. По-късно издал серия от книги за астралното си приключение. След време обаче сам унищожава трудовете си, от страх, че е написал твърде много за Агарта. Чак след смъртта на писателя, от две оцеляли копия на книгата му за подземното царство, негови последователи успяват да я преиздадат.

Според теорията на д’Алвейдър Агарта се била „преселила“ под земята в началото на 3200 г. пр. н.е., а жителите й притежавали уникална технология. Освен това агартияните знаели всичко за обитателите на повърхността и пращали свои емисари на земята. Агарта имала много библиотеки, в които се съдържало цялото познание за Земята, между което дори начините как живите хора могат да общуват с мъртвите. Сигурно тъкмо тази част изплашила автора на книгата за Агарта, и той предпочел да се раздели със… „спомените“ си за тайнственото царство.

Когато нацистите започват да се интересуват от митовете за Шамбала, като духовен център на света, притежаващ небивала мощ, един автор твърди, че се е срещал с техни емисари в Тибет. Той също е немец – Теодор Илион, който прекарва 30-те години на 20 век, пътувайки из Тибет. В книгата си „Тъмнина над Тибет“ (1937 г.) Илион описва как след като открил дълбока шахта и почнал да хвърля камъни в нея, изобщо не дочул някой от тези камъни да издрънчи, стигайки дъно?!? – Един от водачите му го предупредил:

„Не чакай звук оттам, защото всеки, който узнае докъде води тази шахта и за какво се използва, ще умре.“

Всъщност, благодарение на Илион, имаме писмено свидетелство за интереса на Третия райх към Шамбала – според него нацистите целяли да се свържат с т.нар. черни адепти и да спечелят подкрепата им, за да завладеят света. В творбата си „Кралят на Света“ друг автор – Рене Генон описва как древна цивилизация от пустинята Гоби била унищожена, и нейни представители се оттеглили в пещерите под Хималаите, за да изградят там нова цивилизация. Именно тогава, според Генон, се разделили на агарти и шамбалисти, като агартите следвали духовността, а шамбалистите – материализма.

На английския писател Джеймс Хилтън дължим името Шангри-Ла, както той нарича Шамбала в романа си „Изгубеният хоризонт“ /1933 г./ В долината Шангри-Ла, според разказа на Хилтън, имало злато, пазено от безсмъртни монаси, а самото място е описано като царство на блаженство и покой, в което се изпълняват всички човешки желания. Дори великият Рузвелт станал почитател на романа на Хилтън. До степен, че кръстил резиденцията си Шангри-Ла /дн. Кемп Дейвид/.

Що се отнася до най-известния от всички търсач на Шамбала – руският мистик и изследовател Николай Рьорих, той пътувал до Тибет по-скоро за да открие митичния камък Chintamani, наричан още Камъкът-майка. Според будистите този камък може да изпълнява желанията на притежателя си. А за Рьорих се говори, че е бил илюминат. Известно е, че целта на илюминатите е постигането на световно господство чрез Нов световен ред.

Така че дали подбудите на Рьорих да се свърже с Шамбала са били духовни, или по-скоро подчинени на идеите на илюминатите, е трудно да се твърди. Остава въпросителната, бил ли е допуснат всъщност до духовното измерение на Шамбала? Защото всички търсачи на Земята на безсмъртните твърдят едно и също – че тя не допуска да й гостуват хора с користни цели. Според преданието, духовните пазачи на Шамбала ще се намесят пряко в земния живот на хората след една голяма война на планетата, която те щели да спрат. Едва след това щяла да започне нова ера за човеците – на мир и хармония на земята.

Автор: Еми МАРИЯНСКА

Източник: impressio.dir.bg

Zee News

Наскоро открит астероид ще мине на доста близко разстояние от Земята тази седмица, пише в. „Телеграф“, цитирайки в. „Дейли мирър“. Небесното тяло, наречено 2018 СВ, ще ни доближи максимално през нощта срещу събота, около 30 минути след полунощ българско време.

За щастие, очаква се гигантската космическа скала да мине на около 64 000 km от нас. Това е разстоянието от Земята до Луната, така че няма голяма вероятност преминаването на астероида да бъде опасно. Според оценка на амeриканската космическа агенция НАСА размерите на новооткритото небесно тяло са между 15 и 30 метра в диаметър.

„Макар 2018 СВ да е относително малък, той може да е по-голям от астероида, който навлезе в атмосферата над граф Челябинск преди пет години, през февруари 2013 г.“, изтъкна Пол Чоудъс, ръководител на центъра за изучаване на близкоземни обекти към лабораторията за реактивно движение на НАСА. Близо 2000 души пострадаха тогава при експлозията на небесното тяло, предимно от изпочупени стъкла на прозорци, като по чудо не бяха дадени жертви.

2018 СВ бе открит от астрономи едва на 4 февруари. Заедно с него бе регистриран още един астероид 2018 СС. Той бе с приблизително същите размери – между 15 и 30 метра в диаметър.  2018 СС обаче мина покрай Земята късно вечерта на 6 февруари. Астероидът бе на доста по-голямо разстояние от нас от 2018 СВ – цели 184 000 км, изтъкна НАСА.

Източник: Blitz.bg

Снимка: esoreiter.ru

Малко известният аржентински виртуален археолог Марсело Игазуста твърди, че е открил в снимките на дъното на Тихия океан огромна древна пирамида с диаметър около 13 километра. Според изследователя, развълнуван от откритието си, тази невероятна подводна структура се намира западно от Мексико. Веднага след като видеоклипът по-долу се появи на World Wide Web, уеб потребителите незабавно започнаха да твърдят, какво е изобразено на него и трябва ли да се вълнуваме от това откритие?

Според някои коментатори това е структурата на легендарната Атлантида. Други са убедени, че това е колосална летяща чиния или извънземна база. Трети смятат, че аржентинецът е открил скривалище на тайно световно правителство, където сивите кардинали ще седят по време на глобална катастрофа. И накрая, скептиците са убедени, че това не е обект, създаден от човека, а странна подводна планина. Марсело Игасуста казва:

Склонен съм да вярвам, че това е древна пирамида или гигантска „летяща чиния“. Но дори и да не е така, все пак със сигурност съм направил монументално откритие. Само си представете: една пирамида с диаметър 13 километра е най-голямата на нашата планета! И точно до Мексико, недалеч от пирамидите на ацтеките и Маите. Но все още вярвам, че нито човекът, нито природата могат да създадат такава масивна и преди всичко твърде „правилна“ структура (esoreiter.ru) .

Пирамидата на дъното на Тихия океан наистина изглежда сътворена от човешки ръце, но е трудно да си представим, на кого и защо е нужна такава грамада, имайки предвид извънземните, да не говорим за световно правителство, което без извънземни едва ли би могло да изгради на дъното на океана нещо подобно…

Видео: Гигантска пирамида намерена в Тихия океан

Източник: esoreiter.ru

Снимка: The Jewish Chronicle

Учените Ешбал Ратсон и професор Джонатан Дов от Университета в Хайфа в продължение на година изследвали 60 фрагмента от така наречените Кумрански ръкописи, за да могат да го възстановят и разчетат. Те успели да установят, че ръкописът съдържат информация за уникален календар, в който има 364 дни. Автори на  900-те ръкописа може да са били членове на сектата на есеите, които са живели в юдейската пустиня.

От ръкописа учените са успели да научат повече за календара, който използвала сектата, както и наименованието на два специални празника, които не са споменати в Тора: Ден на виното и Ден на маслото.

Изследователите предполагат, че те са продължение на празника на първата реколта от пшеница. Празнуването на празника на пшеницата е 50 дни след началото на първата Великденска събота. След това следва празникът на маслото.

Photo by Lior Mizrahi/Getty Images)
Photo by Lior Mizrahi/Getty Images)

Също така, в ръкописите е забелязан и почерка на втори човек, който е добавял липсващите дати към календара. За да разшифроват написаното, учените използвали бележките към ръкописа, които вторият пишещ е правил на мястото на авторските пропуски.

„Изглежда, че човекът, който е написал ръкописа, може да е един от лидерите на тази общност, които са знаели тайния код, но е забравил да спомене няколко фестивала, които общността празнува. Тези коментари ми помогнаха да добавим парче от пъзела „, каза Ратсън.

Newsweek
Newsweek

Свитъците от Мъртво море са открити за първи път през 1946 г. в Кумранските пещери на брега на Мъртво море. От този момент са открити 900 фрагмента, писани от древна юдейска секта. Те са написани на древноеврейски и арамейски език. Тези свитъци са наричани ​​най-старото оцеляло копие на Библията, тъй като значителна част от ръкописите са библейски текстове.

Pinterest
Pinterest

Освен това, в ръкописите има записки за ежедневния битов живот. Например за празниците на членовете на секта, които са живели по 364-дневен календар.

Източник: uoj.org.ua

Снимка: Reuters

Учени от Гърция успешно реконструираха лицето на гръцка девойка, която е живяла преди 9000 години, предаде агенция Ройтерс, цитирани от btv. Момичето е на възраст между 15 и 18 години и е кръстена Авги, или в превод от гръцки – Зора.

Авги е живяла около 7000 г.пр.н.е. в мезолита – времето, което се смята за зората на цивилизацията. Именно поради тази причина учените кръщават момичето така.

Зъби и кости на девойката са открити през 1993 г. в пещерата Теопетра в Тесалия.

Реконструкцията е извършена от проф. Манолис Папагрикоракис, който е ортодонт. Той направил силиконова реконструция на лицето на Авги от глинена отливка на главата ѝ.

Момичето е с изпъкнала челюст, вероятно заради разпространената практика да се дъвче животинска кожа, за да стане по-мека.

Запитан от журналисти защо Авги изглежда толкова ядосана, проф. Папагрикоракис отговорил: „Било е невъзможно да не бъде ядосана в онази епоха”.

Авги е била анемична и вероятно е страдала от скорбут. Има доказателства за проблеми в бедрата и други заболявания, които вероятно са затруднявали движенията ѝ и са допринесли за смъртта на момичето.

От гръцкото Министерство на културата отбелязват, че пещерата Теопетра е била обитаема още преди 100 хил. години. Там са открити сечива от епохите на палеолита, мезолита и неолита, както и съдове от неолита.

Лицето на сърдита Авги е изложено в музея на Акропола в Атина.

Източник:  btvnovinite.bg

От витринатавиж всички

0
В рубриката на Burgascity.com, психотерапевтката и семеен консултант Катя Пенева отговаря на въпроси на читатели. Своите запитвания към нея, както и актуални теми, към...

Стилътвиж всички

0
Искате ли да спасите младостта си? Тази невероятна рецепта ще Ви помогне винаги да изглеждате страхотно! Достатъчно е да пиете 1 лъжица на ден от тази...