My Weblog: umraniye elektrikci uskuadar elektrikci usta elektrikci sisli elektrikci

светът

Отличената за най-красива омъжена бургазлийка за 2019г. Мариана Атертон е първата българка поканена да открие най-голямото модно събитие на Сейшелските острови Seychelles Fashion Week.

Младата бизнес дама дефилира за селшейския дизайнер Мервин Цедрас. 

На седмицата на модата в екзотичната държава бяха представени колекции на дизайнери от Нигерия, Конго, Индиа, Катар, САЩ, Южна Африка, Украйна, Гвиана и други страни, а специален гост на събитието бе телевизионната водеща и модел Betinnah Tianah.

Наскоро хубавата бургазлийка бе отличена и с призовото второ място на световния конкурс за омъжени жени Мисис Планет 2019,  в който се съревноваваше с представителки от четири континента.

Мисис Бургас 2019 развива успешен международен бизнес в сферата на туризма, членува в международни благотворителни организации, и много често се включва в различни социални кампании в помощ на деца в нужда.

Заради работата си Мариана Атертон често е специален гост на различни посланници и делегати в други държави и никога не пропуска да им разкаже за България и да ги покани да разгледат Бургас.

Мощно земетресение от 6.4 по скалата на Рихтер удари адриатическото крайбрежие на Албания. Епицентърът на труса е бил на 10.2 км от Шияк, съобщават от NOVA. 

Земетресението е било на дълбочина 20 км и се е случило около 5 часа сутринта. Няколко сгради са се срутили заради труса, който е предизвикал паника сред населението. Не се съобщава за пострадали или загинали хора.

Трусът е усетен и по високите части в Благоевград и София.

Прекъснато е електрозахранването, няма и интернет връзка, а Външното министерство се опитва да се свърже със сънародниците ни в Албания, уточниха още в „Здравей, България“.

Обитатели, спасяващи дете от срутена сграда в Туман, Албания – Фото на Oligert Musta/exit.al

Снимка: Kidskunst.info

В САЩ Денят на благодарността се празнува на 4-ия четвъртък на ноември, а в Канада – на 2-ия понеделник на октомври. В тези страни той е официален празник. Традицията на празника в САЩ и Канада води началото си от английски заселници, но в Обединеното кралство той не е основен празник.

По своята същност, това е религиозен празник, изразяващ благодарността на хората към Бог за плодородната жътва и нещата, които са придобили през годината благодарение на Неговата щедрост. Празникът е един от най-обичаните и почитани в САЩ, като с времето все повече се превръща в светски празник. Понякога съвсем небрежно го споменават като „Turkey Day“ (Ден на Пуйката). (Аналогично както при нас: Рождество Христово се отъждествява с Коледа.) Денят на благодарността датира от времето преди създаването на Съединените щати.

Общоприето е за начален ден на празника в САЩ да се счита 4 декември, когато първите пилигрими са празнували Деня на благодарността, след като са оцелели с помощта на индианци през първата тежка зима от пребиваването си на американска земя.

Има и друго мнение – на автора Робин Гоя и Майкъл Ганън – преподавател в Университета във Флорида, според които най-ранното честване в земите на САЩ е на 8 септември 1565 г., в земите на днешна Флорида. Има и силни доказателства за честване на празника през 1578 г. в земите на Канада.

Ден на благодарността в САЩ се наблюдава на различни дати в историята. До средата на 20 век, последният четвъртък на ноември е бил станал обичайният Ден на благодарността в повечето щати на САЩ. Обаче едва на 26 декември 1941 президентът Франклин Делано Рузвелт подписва законопроект, одобрен от Конгреса, който урежда като официален празник Деня на благодарността на четвъртия (а не последния) четвъртък на ноември.

Денят на благодарността в Канада не е бил с фиксирана дата, до края на 19 век, тогава той обикновено се е провеждал на 6 ноември. След края на Първата световна война, Денят на благодарността и Денят в памет на тържеството обикновено се се провеждали през една и същата седмица. За да се предотврати сливането на две почивки, през 1957 година канадският парламент обявява Денят на благодарността да се отбележи на сегашната си дата.

В САЩ традиционно се сервира пуйка с пълнеж по предпочитание към нея, който може да се състои от ориз, картофи, царевица и други добавки, както и друга традиционна храна./bg.wikipedia.org

Лятната изложба „Риби и рибарство по Южното Черноморие“, която беше подредена в КЦ „Морско казино“, прелетя океана до Чикаго. Вече няколко дни нашите сънародници в САЩ имат възможност да се докоснат до най-любопитните факти от историята на любимото Черно море. Заедно с информационните табла, в „Галерията-камерно пространство за изкуство и литература“, намираща се в Малко българско училище в Чикаго, са експонирани рибарски мрежи и такъми.

„Благодарим на Община Бургас и на Културен център „Морско казино“ за уникалния подарък , носещ толкова добро, светлина и полъх на морето! Всички сме много развълнувани и ще опазим всичко, което идва от Бургас и България“, сподели Живка Петрова, директор на Малко българско училище в Чикаго, където се намира и най-голяма българска емигрантска общност.

Изложбата „Риби и рибарство по Южното Черноморие“ се организира от Община Бургас, РИМ – Бургас, Исторически музей – гр. Созопол и Музей на котвата – гр. Ахтопол, със съдействието на Държавна агенция „Архиви“, Исторически  музей – гр. Средец и РИМ – Варна.

Припомняме, че на 25 септември 2019 година друга бургаска изложба – „Скритите тайни на Черно море“, бе представена в една от най-големите китайски корабостроителници, намираща се в провинция Дзянсу. С откриване на експозицията бяха отбелязани 70 години от установяване на дипломатически отношения между България и Китайската народна република.

Снимка: Zona Arqueológica Caral
Преди пет хиляди години жители на перуанския бряг са създалите на древната градска култура на Америка. Карал  цивилизацията е станала почти по същото време когато са се появили и първите градове на Месопотамия, Египет, Китай и Индия.

Това пустинно място в северната част на Перу от един век привлича археолозите. Ивица земя с история загубена в миналото. В ивица сурова земя,  горчива като паметта на отдавна забравени времена. За епохата на враждуващите царства и пировите победи на жреците. В една ивица с  дължина от 70 километра и с ширина от 50 – като кръгъл печат се свързва още една тайна на археологията. 

Сиво-черен пясък, Рядко заселени, оазиси, лентата на легендарния автомобилен път Панамерикан – изглеждащ неуютно в тази област сега. Именно тук, в суровия край, както се вижда от разкопките от последното десетилетие, е възникнал първият град на Америка – Карал.  До неотдавна се е смятало че градовете в Древна Америка, са се появили едва в края на второто хилядолетие пр. н. е., с появата на цивилизацията Олмеки в Мексико. Никой не би повярвал, че „майката на всички градове в Америка“ е видяла света в един от най-пустинните райони на Перу.
В действителност отдавна от това се интересуват учените, но само преди петнадесет години – през 1994 г. – перуанския археолог Рут Шейди е започнал да копае в самата долина на река Супе, сред пясъците заобиколени от безплодни голи скали. Там където пепелта е угасвала и изчезнал живота  днес се разгаря ярък, цветущ пламък. За годините на упорита работа тук, сред огромните наноси на времето изплува от под земята „Градът на свещения огън, Карал. Той лежи върху плато на височина 350 метра над морското равнище, 26 км от тихоокеанския бряг и 182 км северно от съвременната столица на Перу, Лима. Този град заема около 60 хектара.

Широко разпространено е мнението, че Месопотамия, Египет, Китай и Индия са първите цивилизации на човечеството.

И все пак малцина знаят, че в същото време, а според някои източници – дори и по-рано, е съществувала великата цивилизация Норте Чико в Супе, Перу – първата известна цивилизация на Северна и Южна Америка.

Contá pué Salta
Contá pué Salta

Нейна столица бил свещеният град Карал – 5000-годшен мегаполис с богата култура и монументална архитектура. В него имало шест големи пирамидални структури, каменни и земни платформи, храмове, амфитеатри, кръгови площади и жилищни квартали.

Той е открит от археолозите преди около 70 години и веднага се превръща в истинска сензация сред археолозите. Учените предполагат, че се е появил в периода между 2000 и 2600 години преди нашата ера.

Карал, както се казва градът, е открит по съвсем случаен начин от американски пътешественици едва през 1949 година. А това, което крие, си остава и до днес истинска загадка.

Основното изследване на перуанската находка започва през 1994 година и продължава до наши дни.

Преди това откритие в същия регион били намерени и други места с останки от древни съоръжения, които по размери очевидно се различавали от обичайните жилищни постройки. Аналогични постройки били установени и по време на разкопките в Карал.

Zona Arqueológica Caral
Zona Arqueológica Caral

Благодарение на това откритие учените могли с точност да установят давността на строежа.

Това станало възможно с помощта на радиовъглероден анализ на една от находките на мястото на разкопките – плетена чанта от тръстикови влакна. Именно ориентировъчните данни показали, че този най-древен град е на възраст около 5000 години.

Колкото и да е странно, този обект е влязъл в списъка на ЮНЕСКО едва преди десет години. Градът е съхранен много добре, което явно е било възможно, благодарение на сухия климат. На площ от около 60 хектара са живели около 20 хиляди души, поне така предполагат учените. Интересното е, че същият този град е възникнал по едно и също време с други древни населени места като Месопотамия, Индия, Египет или Китай.

Все още не е доказано, но се предполага, че самият град е бил столица на голяма област.

Сред различните обекти на градската архитектура изпъкват седем пирамиди, между които са се разполагали улици, площади, складове и амфитеатър.

Има и друг, изключително любопитен факт – на територията на Карал не е намерено никакво оръжие – няма дори стени или укрепления. Това свидетелства, че местните жители не са участвали във войни или сражения.

Затова пък учените са намерили екземпляри от древни музикални инструменти – флейти, направени от кости на пеликан или пък и свирки от лами и елени.

Изследователите са изяснили, че местното население е почитало „свещения огън“. Жителите устройвали в жилищата си религиозни огнища. Имало е и главно огнище в самия град, което е горяло непрекъснато, снабдено със сложна, вентилационна система.

За самия олтар е бил построен и специален амфитеатър, който е защитавал свещената реликва от случаен пожар на двойна стена, с която я е била обградена.

Има вече теория, че именно за този град се е разпространявала легендата на перуанските индийци. в нея се разказва за град, в който всичките камъни, които се осветявали от сутрешното слънце, се превръщали след това в злато. Но ако някой от хората опитвал да се докосне до тях, то изгарял за секунди и изчезвал.

Според друга местна легенда, в града на слънцепоклонниците горял вечен огън, който защитавал населението от войни и унищожение. Затова и хората не се нуждаели от оръжие или крепостни стени.

Но веднъж там пристигнали диви племена, които разрушили съоръженията, разграбили храмовете и превърнали града в руини. Всъщност това може да се окаже истинската причина за разрушаването на този необикновен град. По време на разкопките там са намерени не само следи от пожари, но и разрушения на самите сгради, които няма как да бъдат причинени от природните стихии.

Стана ли ви интересна цялата тази история? Може да видите всичко с очите си, защото в момента се устройват специални екскурзии до руините на този древен град.

Източници: mind2000.wordpress.com/drevnite.com/pochivka.blitz.bg

goodfon.ru

Рядка и ярка небесна гледка ще може да наблюдава населението на Земята на 11 ноември 2019 г. – планетата Меркурий ще премине през диска на Слънцето. Астрономите наричат транзит преминаването на малката и пъргава планета пред огнената топка. Последният път това явление е наблюдавано през май 2016 г. Следващия път ще бъде възможно да го видите едва през 2023 г., съобщава cheltv.ru.

Това се нарича транзит и се случва само 13 пъти на всеки 100 години. Следващият транзит на Меркурий ще бъде през 2016 г. , а след него ще бъде през 2023 г., така че трябва да се възползвате от възможността да видите това специално астрономическо събитие, докато можете.

Добрата новина е, че транзитът ще бъде видим от по-голямата част на планетата, включително от Северна и Южна Америка, Европа, Африка, Западна Азия и Нова Зеландия. Събитието ще започне в 4:35 ч. PT, но ако не искате да станете толкова рано, тогава не се притеснявайте – транзитът продължава близо шест часа, така че имате достатъчно време да го хванете по-късно сутринта. Върхът на събитието ще настъпи в 7:20 ч. Н. Е., Когато центърът на Меркурий ще бъде най-близкият до центъра на Слънцето.

Гледайки транзита, ще можете да видите мъничкия черен диск на Меркурий, минаващ пред повърхността на Слънцето, покриващ едва 1/283 от лицето на Слънцето, както ни се струва. Това е достатъчно малко, за да изисква използването на телескоп и, разбира се, е опасно да гледате директно в Слънцето, така че ще трябва да използвате и соларен филтър.

Ако нямате достъп до телескоп, все още можете да следите събитието онлайн. Обсерваторията Solar Dynamics ще предоставя данни за транзита към НАСА, които ще показват в реално време изображения и кратки филми на събитието на уебсайта за транзит .

Транзитите са не само забавни космически събития, които трябва да се наблюдават, но и са важни за развитието на ранните астрономически знания. Именно чрез изучаването на транзитите на Меркурий и Венера в началото на 1600 г. Йоханес Кеплер успя да види, че орбитите на планетите са елипсовидни, а не кръгли, както се смяташе досега.

digitaltrends.com

„През 1627 г. Кеплер прогнозира, че транзит на Меркурий ще настъпи на 7 ноември 1631 г.“, обяснява Обсерваторията на слънчевата динамика в публикация в блога. „Пиер Гасенди наблюдаваше от Парижката си обсерватория и видя как в този ден малка черна точка се движи по лицето на Слънцето. Истински триумф за изчисленията на Кеплер! ”

Източник:  digitaltrends.com

ruposters.ru

Впечатляващо откритие на международен екип от учени от Германия, Канада, България и Съединените щати променя представите за човешката еволюция.

Откриването на скелетни останки от човекоподобна маймуна на 11.62 млн. год. от Германия коренно променя представите ни за ранната еволюция на човешкото семейство. Впечатляващото откритие на международен екип от учени от Германия, Канада, България и Съединените щати е публикувано в списание NATURЕ (URL: https://www.nature.com/articles/s41586-019-1731-0 DOI: 10.1038/s41586-019-1731-0)

На 6 ноември списание NATURЕ публикува описание на човекоподобна маймуна, нов род и вид, от късния миоцен на Южна Германия. Откритието на неизвестения досега примат, движещ се на два крака, милиони години по-рано, отколкото се смяташе, променя научните представи, че цялата човешка история и предистория е свързана само с Африканския континент.

Artists reconstruction by Velizar Simeonovski of male Danuvius guggenmosi

Реконсткрукция на новия род Данувиус от Велизар Симеоновски

(асоцииран сътрудник към Чикагския музей по естествена история и към Националния природонаучен музей-БАН

Фосилните останки на новия за науката род и вид Danuvius guggenmosi са намерени от екипа на проф. Мадлен Бьоме от Университета в Тюбинген, в глинестите отложения до Хамершмиде (района на Алгау) в Бавария. Водещите автори на статията проф. Мадлен Бьоме от Университета в Тюбинген, проф. Дейвид Бигън от Университета в Торонто и проф. Николай Спасов от Националния природонаучен музей при БАН наричат рода “Данувиус” на името на келтско-римския бог на река Дунав, поради близостта на палеонтологичното находище Хамершмиде до изворите на Дунав. При разкопките в Хамершмиде екипът на проф. Бьоме попада на уникална находка от почти 40 кости, принадлежали на четири индивида – един мъжки, два женски и едно младо същество. Най-пълен е скелетът на мъжкия индивид. Неговите пропорции са сходни с тези на шимпанзето бонобо. Благодарение на запазени кости от крайниците, от пръстите и прешлените, изследователите са успели да възстановят начина, по който Данувиус се е придвижвал. „За нас беше учудващо да установим колко по-близки са някои от костите до човешките, в сравнение с тези на днешните човекопокобни маймуни“, отбелязва Мадлен Бьоме, водещият автор в това изследване.

В сравнение с днешния човек, Данувиус е бил доста по-дребен, достигал е на височина около 1 м. Изчисленията, направени по данни от бедрени кости сочат, че женският индивид е бил около 18 килограма, а мъжкият – около 31 килограма. Имал е плосък и широк гръден кош и удължени поясни прешлени, по-скоро като при човека, което допринася за поставяне на центъра на тежестта над изправените бедра, при придвижване на два крака.

Откритието, което авторите на статията формулират, е свързано с начина на придвижване на Данувиус, неговата локомоция. Изводът на изследователите е, че човешкият вървеж на два крака вероятно се е появил, макар и за придвижване по дърветата, преди повече от 12 млн. год.

Още от времето на Дарвин човешката еволюция и тази на нашите роднини, съвременните големи човекоподобни маймуни (орангутана, горилата и шимпанзето), биват активно дискутирани. Един от основните спорни въпроси е този за произхода на изправената походка на човека: дали произлиза от четирикраки дървесни предци сходни по придвижване на маймуните, които стъпват на дланта си, или от предшественици, придвижващи се по дърветата като орангутана, предимно с помощта на предните крайници, или от такива, които по земята се придвижват подобно на шимпанзето, опирайки се на подвитите си пръсти на ръцете. През последните 150 години редица хипотези са били предлагани в това отношение, но до момента палеонтологически доказателства практически липсваха. Множеството фосилни останки от новоописаната човекоподобна маймуна от Германия променя тази ситуация и дава нови данни за произхода на двуногия вървеж.

За първи път авторите имат възможност да анализират почти изцяло запазени дълги кости на скелета от човекоподобни маймуни с такава възраст. Анализите на четирите скелета показват уникално съчетание на елементи, даващи възможност за придвижване по дърветата, във висящо положение с предните крайници, подобно на днешните човекоподобни маймуни, с такива, които показват възможност за изправено придвижване на изпънатите задни крайници, както го правим ние. Тези двигателни умения са толкова уникални, че изследователите създават за тях нов термин – катерене с изпънати крайници. Дейвид Бигън от университета в Торонто прави извода, че този вид локомоция би трябвало да представлява начина на придвижване на нашите най-късни общи предци с големите човекоподобните маймуни, защото „комбинира човешкия начин на ходене на два крака с този на днешните човекоподобни, които използват основно предните си крайници при придвижване по дърветата“.

Резултатите от изследванията на големия пищял и ставните му повърхности – долната, наречена дистална и горната – проксимална показват, че той наистина е можел да ходи с изпънати задни крайници така, както се придвижват хората. Като първи такива опити и предвид начина му на живот предимно по дървета, най-вероятно Данувиус се е придвижвал изправен на двата си задни крака по почти хоризонталните клони на гигантските дъбове, които са растели тогава. Можем да кажем, че той е тази изходна форма, от която по-нататък започва, от една страна, еволюцията на човекоподобните маймуни, които живеят днес, а от друга страна – еволюцията на линията, водеща до съвременния човек“, казва проф. д-р Николай Спасов.

Същевременно Данувиус е притежавал по-силен палец на крака от този на по-късните хоминиди, с който е бил способен с лекота да се захваща не само за големи, но и за тънки клони“, допълва проф. Николай Спасов.

Според авторите на това изследване, откритието e важно събитие в палеоантропологията, защото променя редица наши представи. Откритието на новия фосилен род Данувиус показва още веднъж важната роля на Европа в еволюцията на човекоподобните маймуни и човека. Находките и анализите разкриват скелетните белези и локомоцията, които са изходни за съвременните човекоподобни и човека: „Тези фосили показват, че европейските предшественици на африканските човекоподобни маймуни и човека се отличават от днешните горила и шимпанзе и ни позволяват да разберем от кой момент нататък започва дивергенцията на африканнските човекоподобни маймуни и човека“, отбелязва Дейвид Бигън. Сега имаме сериозни основания да смятаме, че съвременните африканнски човекоподобни маймуни имат вторична, допълнителна специализация към дървесен начин на живот.

Дървесното двуного придвижване би трябвало да представлява за бъдещата еволюция един вид преадаптация при преминаването към наземна изправена походка в саванните условия. Известно е, че редица видове бозайници придобиват изправен стоеж в откритите пространства“, отбелязва Николай Спасов. „Нови находки сочат, че изправенния стоеж на Данувиус е могъл впоследствие да прерастне в двунога походка в първичната савана на Балканите и Източното Средиземноморие, където първият (според нашите изследвания) потенциален пред-човек, грекопитекът е живял преди 7.2 млн. години“, допълва още Спасов.

 И още нещо е особено важно в това откритие.  Съвсем доскоро се смяташе, че цялата човешка история и предистория е свързана само с Африканския континент. Преди две години наш екип публикува две статии, които показаха, че грекопитекът, който е живял на Балканите, описан с две известни находки – едната от Гърция, другата от България, би трябвало да бъде първият хоминин (според научната зоологична класификация), тоест първият пред-човек. Това означава, че не Екваториална Африка, а Източното Средиземноморие би трябвало да е свързано с произхода на първите предшественици, които водят към човека. Ето, че виждаме още веднъж днес с находката от Германия на новата човекоподобна маймуна, че Европа е била изключително важна за първите стъпки, водещи към човека”,  добавя проф. д-р Николай Спасов.

Fossil remains of four Danuvius guggenmosi individuals from 11.62 Myrs old sediments of Hammerschmiede. a, Holotype GPIT/MA/10000 male individual. bd, Paratype individuals GPIT/MA/10003 (female), GPIT/MA/10001 (female), GPIT/MA/10002 (juvenile). Scale bar for all bones is 2 cm, for all isolated teeth 1 cm.

Останките от четирите индивида на Danuvius guggenmosi от Хамершмиде, Германия с възраст 11.62 млн. год. а, останки от холотипа (мъжкия индивид по който е описан новия вид), b-d, останки на индивидите – паратипове: два женски и един млад индивид. Останките са означени с инвентарните си номера. Мащаб: за костните останки – 2 см., за изолираните зъби – 1 см.

Източник: bas.bg

ansamed.info

Международната награда за археологически открития „Khaled al-Aasad“ 2019 г. ще бъде връчена на „най-старото непокътнато корабокрушение в света“, което бе намерено на 2 км надолу в Черно море край българското крайбрежие , пише ANSAmed.

 Наградата е кръстена на сирийския директор на археологическия район и музея в Палмира от 1963 до 2003 г. и се приписва всяка година като част от Med Bourse за археологически туризъм, който ще се проведе в Paestum 14-17 ноември. Останките са запазени непокътнати от необичайния химичен състав на водата и липсата на кислород под 180 метра. Той е открит от Черноморския морски археологически проект (MAP) на дървен кораб, датиращ преди 2400 години със непокътнати структурни елементи – като мачтата и дъските за гребците – които никога досега не са били откривани на стари кораби.

Наречен е най-старото пълно корабокрушение, за което се знае, че е открито в морето. Египетските ритуални лодки, открити при разкопки, като тези на Хуфу, са по-стари, но не са открити в морето. Проучването продължи 3 години и доведе до откриването на над 60 исторически находки. Корабът е с дължина около 23 метра и е документиран чрез подводно дистанционно управлявано превозно средство (ROV) с видеокамери.

Изглежда подобно на търговските кораби, изобразени на древногръцки вази. Малък фрагмент от реликвата е извлечен и анализиран с помощта на техники за датиране на въглерод, които установяват, че тя датира от V в. Пр. Н. Е., Епоха, в която гръцките градски държави участват в чести търговски връзки в Средиземноморието и със своите колонии по Черноморието крайбрежие. Българската експедиция победи четирима други кандидати: древна мумифицираща работилница в египетската Сакара, най-старият хляб в света в Черната пустиня на Йордания, надписи и луксозни домове в Помпей, а най-старият металик не е открит в Европа в Швейцария. Изборът на кое откритие да бъде наградено беше направено от жури, състоящо се от Архео, най-високото археологическо издание на Италия, и традиционните медийни паркове на Борса: Антике Велт (Германия), Археология (Франция), Archaologie der Schweiz (Швейцария), Current Archaeology (UK) и Dossiers d’Archéologie (Франция). Наградата ще бъде връчена на Джонатан Адамс, ръководител на проекта за Черноморска морска археология (МАР) на 15 ноември в присъствието на Файроуз, археолог и дъщеря на Асаад, като част от 22-ия медален археологически туризъм (БМТА) ,

Специална награда, за откритие с най-голяма подкрепа чрез Facebook на BMTA, беше присъдена на „най-стария хляб в света“, открит в черната пустиня на Йордания от група изследователи от университетите в Копенхаген и Кеймбридж както и Университетския колеж в Лондон. Овъгленият хляб е на възраст около 14 000 години.

Източник: ansamed.info

Pinterest

През 1995 година ЮНЕСКО решава да обяви Световен ден на книгата и авторското право, а за дата е избрана именно 23 април.

Като събитие обаче, този ден е стартирал още през 1923 година от книжарници в град Каталуния, Испания, в чест на писателя Мигел де Сервантес, който е починал на тази дата. Според Юлиянския календар на 23 април 1564 година е роден, а 54 години по-късно умира Уилям Шекспир. А според Грегорианския календар на тази дата, освен смъртта на Мигел де Сервантес е и на Инка Гарсиласо де ла Вега. Датата съвпада още и с рождението на Морис Дрюон, Владимир Набоков и Мануел Валехо.

Международният ден на книгата и авторското право се отбелязва в цял свят от различните правителства, неправителствени организации и културни институции, чиято дейност е обвързана с книгата и литературата. Той е посветен на всички четящи и се отбелязва с цел популяризиране на четенето, книгоиздаването и защитата на авторското право. С отбелязването на Световния ден на книгата от ЮНЕСКО се стремят да насърчат колкото се може повече млади хора да открият удоволствието от книгите, като едновременно с това покажат уважението си към незаменимия принос към авторите и преводачите.

В рамките на Световния ден на книгата напоследък все по-често се засягат електронните книги, авторското право в дигиталната ера и в дигиталната библиотека, а на преден план се открояват и няколко символични „битки” – електронната книга срещу класическия хартиен носител, свободното споделяне на информация и защитата на авторското право, отдаване почита към преводачите и другите специалисти, които оформят крайния продукт, и анонимността на социалните мрежи и интернет.

Нека на този ден не забравяме, че четенето е наистина важен ключ към успеха и че качествените книги са един безкрайно достъпен начин за духовно развитие, извисяване на интелекта и знанието, човешкия стремеж към самоусъвършенстване.

“Четенето е като частен разговор, но книгите са за споделяне – споделяне на опит, знания и разбирания”

Честит празник и приятно четене на нова или любима книга днес!

pzdnes.com

22 април е световният ден на Земята, който се отбелязва от над половин милиард души

България е една от първите страни, присъединили се към международното отбелязване на Деня на Земята, започнало от 1990 г. На призива за отбелязването на Деня на Земята се отзовават хиляди българи и денят се чества с разнообразни прояви, посветени на опазването на околната среда. На 22 април 1992 г. тогавашният президент на Република България Желю Желев подписва клетвата в името на Земята.

Всяка година Международната мрежа за Деня на Земята координира действията на повече от 12 000 партньори в 174 държави насочени към опазване на планетата Земя и съхраняване на живота върху нея. Мрежата се стреми да създаде широка гражданска подкрепа за устойчиви и ефективни екологични политики за развитие по целия свят.

Да си припомним някои интересни факти:

– Земята е на почти 5 милиарда години, докато животът на нея съществува само през последните 150 – 200 милиона години. Това значи, че животът съществува само в 5 – 10% от историята на Земята.

– Земята е единствената планета в слънчевата система, на която водата се намира и в трите агрегатни състояния: твърдо (лед), течно (дъждове, морета, езера и т.н.) и газообразно (облаци).

– Слънчевите лъчи достигат до Земята за 8 минути и 3 секунди.

– Растоянието от повърхността до центъра на Земята е около 6 378 км.

– Най-голямата пустиня на Земята е Сахара намираща се в Северна Африка. Със своята площ от 9 000 000 км2 е голяма почти колкото САЩ.

– Сухата площ на Земята е 511 милиона квадратни километри. Само 11% от нея се използва за аграрни нужди.

– 71% от общата площ на земята е покрита с вода. 70% от сладководните ресурси на Земята се намират под формата на глетчерен лед.

– Само 3 % от водата на Земята е сладководна, съответно останалата солена. От тези 3%, 2% са под формата на ледове и глетчери и само 1% от водата на Планетата Земя се намира в реки, езера и подпочвени води.

Антарктида е най-сухият, най-високият и най-студен континент на Земята.

– Най-ниската точка на Земята е Мъртво Море в Средния Изток с надморска височина -400м (400м под нивото на морето).

– Река Нил в Африка е най-дългата река на Земята – 6 825 км.

– Каспийско Море е най-голямото езеро на Земята – 371 000 км2.

– Водопадът Анхел във Венецуела е най-високият водопад на Земята със своите 979 метра.

– Тихият Океан е най-големият океан на Земята, със своите 155 557 000 кв. км покрива почти 1/3 от лицето на Земята.

– Най соленото море на Земята е Мъртво море с 41‰  съдържание на сол.

– Сарауак Чамбер в Малайзия е най-голямата пещера на Земята, дълга 701м, широка 400м и висока 70м. В нея има достатъчно място за да паркират 7500 автобуса.

– Континентът Азия е разположен на 30% от сушата на Земята, но е обитаван от 60% от населението на Планетата Земя.

– 57,8 градуса по Целзий е най-високата температура, регистрирана на Земята. Отчетена е на 13 септември 1922 година в Либия.

– Най-бързата птица на Земята е Соколът Скитник (Falcon Peregrinus, чиято записана най-висока скорост е 390 км/ч.

– Поради гравитационните сили Вие тежите по-малко, когато луната е точно над главата Ви.

– Азиатските прилепи джуджета са най-малките бозайници на Земята, тежат само 2 грама.

– Около 1/4 от съвременните лекарства са от растения от дъждовната гора.

– На един от Японските острови расте гъба, която е толкова силно фосфорисцираща, че се използва за осветление.

– Човешката популация е нарастнала с 3,1 милиарда през последните 40 години.

– На Земята има около 4 000 различни вида минерали, като само 200 от тях са от основно значение.

– 1,5 милиарда литра вода се употребява всеки ден по света.

– На алуминият са му нужни 500г за да се разгради.

– На пластмасата също са й нужни 500 г. за да се разгради напълно.

streetwatch.bg

От витринатавиж всички

0
Съставки: пуйка;150-200 г масло с добро качество (омекотено);сол, смлян черен пипер - на вкус;дафинов лист;зехтин;2 лимона (за олио)...

Стилътвиж всички

0
Посрещнете Новата 2020, чийто покровител в източния календар е Белият метален плъх, у дома, съветват астролозите, но в голям мащаб. Направете истинска...
Открий ме в спорта