My Weblog: umraniye elektrikci uskuadar elektrikci usta elektrikci sisli elektrikci

Личности

Има хора, които идват на този свят, но никога не го напускат, защото продължават да живеят в сърцата и спомените на много поколения. Актрисата Стоянка Мутафова е именно такъв човек.

Тя ни напусна навръх Никулден на 97-годишна възраст. Родена през 1922 година, до последно продължи да играе на театралната сцена и да радва публиката.

За Бургас тя казваше: „Всичките ми спомени са много хубави. Този град много го обичам и в Бургас се чувствам много добре, чувствам се като у дома.“

Кметът Димитър Николов изрази своите съболезнования към семейството и близките на актрисата. „Отиде си един прекрасен и мил човек, който изключително много обичаше всички. Тя до последно остана вярна на своята голяма любов – театралната сцена, и радваше публиката. Стоянка Мутафова бе голям приятел на Бургас, емблематична личност за българската култура и нейният образ ще живее винаги сред нас.“

Стоянка Мутафова е носител на отличието „Ключа от кулата“ на Община Бургас. То ѝ бе връчено тази година при представянето на биографичната книга за живота на актрисата „Добър вечер, столетие мое“. Неин автор е дъщерята на Мутафова – Мария Грубешлиева.

Великата актриса е родена на 2 февруари 1922 г. в София. През 1941 г. завършва Първа софийска девическа гимназия. След това завършва класическа филология в Софийския университет „Климент Охридски“, Държавната театрална школа към Народния театър „Иван Вазов“ в София (1946 – 1947) и театралния отдел на Академията за изкуства в Прага, Чехословакия (1947 – 1949). От 1946 г. до 1949 г. работи в театър в Прага, а от 1949 до 1956 г. в Народния театър. Тя е сред основателите на Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“, където работи от 1956 до 1991 г.. След това играе на сцената на Драматичния театър „Адриана Будевска“ в Бургас.

Стоянка Мутафова е играла в над 90 театрални постановки. Популярна ес ролите си във филмови и телевизионни продукции като „Големанов“, „Вражалец“, „Милионерът“, „Новогодишна шега“, „Топло“, „Любимец 13“, „Кит“ и др. Известни нейни сценични партньори са Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Апостол Карамитев, Невена Коканова.

Поклон пред паметта ѝ!

На днешната тържествена никулденска сесия на местния парламент своите отличия получиха редица бургазлии със заслуги към своя град и обществото. Сред тях са трима нови почетни граждани. Актрисата Ивана Джеджева и режисьорът Симеон Димитров приеха лично оказаната им чест и аплодисментите. Посмъртно почетен гражданин стана и композиторът Георги Шагунов, а специалната грамота прие Данка Георгиева – директор на Регионален държавен архив – Бургас.

Днес кметът Димитър Николов връчи още няколко отличия. Почетният знак „Ключът от кулата“ получиха двама изтъкнати медици, за приноса им към развитието на бургаското здравеопазване – националният консултант и министерски съветник проф. д-р Златица Петрова, както и доц. д-р Георги Хубчев от УМБАЛ „Дева Мария“.

Медал „За достойна служба“ бе връчен на заслужилата лекоатлетка Таня Димитрова, медалистка от много международни и национални състезания.

За проявен героизъм и спасяване на човешки живот, с почетна значка на Община Бургас бяха отличени пожарникарят Динко Атанасов и рибарите Милен Камбуров и Парган Аргинян.

Честито на новите почетни бургазлии!

Празничното заседание на бургаския Общински съвет днес започна с минута мълчание в памет на Стоянка Мутафова, вечна й памет. От трибуната своите съграждани поздравиха кметът Димитър Николов, областният управител Вълчо Чолаков и председателят на местния парламент проф. Севдалина Турманова. В тържествата участват и двамата зам.-министри Атанаска Николова и Жечо Станков, които се прибраха в родния град на Никулден. 

Общинският съветник, арх. Петър Статев, ще проведе приемен ден на 5 декември (четвъртък) в Бургас. Той ще очаква гражданите от 17:00 до 18:00 ч. в централата на партията в града на ул. „Конт Андрованти“ 5.

Статев е председател на Комисията по устройство на територията и тази по чл.6 за от Наредбата за преместваеми обекти.

Той е и член на Комисията по култура и читалищна дейност. Записвания се правят на място в офиса на ПП ГЕРБ или на телефон 056 81 90 40.

Тематичната вечер ще започне с рецитала „Памет за Петя“

25 минути от „Петя на моята Петя“ ще бъдат показани за първи път на 4 декември в Бургас. Публиката ще види няколко ключови сцени от най-новия български филм за големия екран, който все още е в процес на обработка, и ще може да зададе своите въпроси към авторския екип.

За събитието в града ще пристигнат продуцентът Николай Урумов („Домашен арест“, „Кантора Митрани“, „Вила Роза“), режисьорът Алексадър Косев („Столичани в повече“, „Домашен арест“, „Кантора Митрани“, „Дървото на живота“, „Връзки“, „Откраднат живот“, „Скъпи наследници“), операторът Иван Вацов („Вила Роза“, „Привличане“, „Expendables“), сценаристите Нели Димитрова („Love.net“, „Възвишение“, „Връзки“, „Домашен арест“, „Скъпи наследници“) и Валентина Ангелова („Под прикритие“, „Домашен арест“, „Скъпи наследници“), както и част от актьорския състав, включително Алиса Атанасова, превъплътила се в ролята на Петя Дубарова.

Тематичната вечер ще започне с кратък рецитал по стихове на незабравимата бургаска поетеса, в изпълнение на младите актьори от драматичен театър „Адриана Будевска“ – Никола Парашкевов и Ива Трифонова, и двамата ученици на Стефан Данаилов. Веднага след това ще бъдат излъчени кадрите от филма.

Домакин на събитието ще бъде КЦ „Морско казино“, зала „Георги Баев“, с начален час 19.00. Входът е свободен, а местата са 100-120. Заповядайте!

„Петя на моята Петя“ е продукция на „БЪФ пикчърс“, копродуцент е „Концепт студио“, реализирана е с финансовата подкрепа на Националния филмов център и Община Бургас.

Филмът отдава почит на поетесата Петя Дубарова, през разказ за живота на едно съвременно момиче със същото име и подобна съдба. В него участват много актьори, родени тук или свързани с Бургас, както и близо 500 жители на града като статисти. 

Татуист, действащ капитан на кораб, зъболекар, фотограф, програмист, лингвист, брокер, банкер, фризьор и маникюристка са част от художниците-любители, които ще подредят изложбата „Инвенции“. Експозицията ще бъде открита в навечерието на Никулден, 5-ти декември от 18.00 часа в зала „Георги Баев“ на Културен център „Морско казино“.

Експозицията събира 50 творби на 25 мъже и жени на различна възраст. Всички творци се занимават с изобразително изкуство, но това не им е основна професия. Сред участниците има студенти, търговци, ученици и учители. Със свои картини се включва белгийката Ане Льоне, която завършва Кралската Академия в Англия. Сред интересните персонажи е популярният татуист Станислав Леонидов, който ще участва с три авторски платна, живопис – голо тяло. Зъболекарката Мариана Ламбова участва с вълнуващ пейзаж от Ирландия.

„Инвенции“ е въздействаща колаборация от жанрове и стилове. Тук се преплитат живопис, графика и акварел. Ценителите на изкуството ще видят пейзаж, натюрморт, портрет, абстракция, анималистична рисунка и фигурална композиция. Стиловете преминават от хиперреализъм през реализъм, натурализъм, абстракция до абстрактен импресионизъм.

Експозицията е с вход свободен и се организира от „Школа Кожухаров“ в партньорство с Община Бургас.

Вижте имената на любителите художници – Христина Петкова, Златина Дремсизова, Мария Димова, Станислав Леонидов, Надя Живкова, Ани Славчева, Мариана Ламбова, Владимир Константинов, Ане Льоне, Валентина Ангелова, Пегрухи Георгиева, Виктория Тодорова, Хриси Тенева, Татяна Ботева, Теофил Андреев, Ани Ралева, Георги Марков, Валя Стоянова, Борис Савов, Марина Андросова, Христо Минчев, Десислава Козладарева, Елена Добрева, Криси Димитрова и Весела Ефремова.

На „Вечер с Галя Ичеренска“, прочутата бургазлийка е решила да покани, част от своите ученици да споделят вълшебната вечер заедно на сцената на Бар „Таргет“. За пръв път ще представи талантите ѝ и то по този прекрасен начин – като им даде поле за изява рамо до рамо с нея. Разбира се, Ичеренска е подбрала малка част от талантите.

Елате да споделим една вълшебна, предколедна „Вечер с Галя Ичеренска“. Нека спрем на палза за забързаното и скучно ежедневие, да направим тази сряда – петък вечер и да се потопим във вълшебните прекрасните гласове на нашият град. Да покажем на младите таланти, че ги подкрепяме и да им покажем, че има развитие и в нашата скъпа родина. Мястото е Бар „Таргет“ /до входа на Държавна Опера –  гр. Бургас/  на 4-ти декември от 20:00ч.

Билети – 10лв. – на касата на Държавна Опера – гр. Бургас!

Димитър Костадинов е сред футболистите, които попълниха тима на Нефтохимик преди старта на сезона във Втора лига. Той е роден в Бургас, на 14 август 1999 г. 20-годишният талант е юношески национал, преминал през всички гарнитури на Националния отбор. От 13-годишна възраст става част от академията на Септември (София), където записва мачове и за представителния отбор в Първа лига.

Да започнем с коментара ти за мача срещу Локомотив (София). Какво мислиш за представянето на тима?

Мисля, че се представихме на едно изключително добро ниво. Локо (София) е силен отбор и труден противник. Допуснахме грешка, че при 3:1 се отпуснахме, почувствахме се уверени, че сме спечелили вече мача. Така допуснахме да ни изравнят. Дузпата за 3:2, по мое лично мнение, не беше коректна, но така е преценил съдията. Лошото е, че ни демотивира и допуснахме да ни вкарат и третия гол. Иначе се получи хубав мач, интересен за зрителите и на добро ниво.

Това бе и най-силният мач за теб със зелената фланелка. Вкара два от трите гола за Нефтохимик. Доволен ли си от себе си и даде ли ти по-голяма увереност този мач?

Да, разбира се. Аз винаги съм бил уверен във възможностите си, но такива мачове още повече ме мотивират. Имах нужда да отбележа гол, в случая отбелязах два. Емоцията, която изпитах е уникална. Радвам се, че можах да зарадвам бургаската публика на първия ни мач в Бургас. Това ме амбицира да продължавам да тренирам здраво, да вкарвам още голове и да се развивам.

Разкажи ми за трансфера ти в Нефтохимик. Ти си преотстъпен играч от Септември /София/. Зарадва ли се, че се връщаш в родния си град?

Да, Септември имаха намерение да ме преотстъпят. Тогава ми звънна Недялко Москов и ме покани да стана част от тима. Аз се съгласих без да се замислям. Като видях обстановката в отбора всичко ми хареса – момчетата, хората, които работят в клуба, всички опитваме да работим професионално. Не разполагаме с много средства, но правим всичко възможно да поддържаме ниво. Най-хубавото нещо е, че се завърнахме в Бургас и отборът ще върви още по-нагоре. Тук искам да благодаря на Недялко Москов, защото в един труден момент той се застъпа за мен и повярва в мен. Благодарен съм и на треньорския щаб, че ми дават шанс и вярват във възможностите ми.

От 13-годишен си в школата на Септември. Как отиде там?

Бях в школата на Черноморец и имахме полуфинал на Републиканско първенство, срещу ЦСКА. Аз се представих добре, отбелязах и гол. Бяха дошли да ни гледат от ДИТ тогава и ни харесаха няколко момчета. На полусезона се обадиха на родителите ми и предложиха много добри условия. Това беше един трамплин за мен, знаех и че след време ще има мъжки отбор. Родителите ми обаче имаха притеснения да ме пуснат сам в София и първоначално отказаха, но аз знаех какви са условията там и много исках да отида и успяха да ги убедя.

Лесно ли се адаптира към живота в столицата?

Не ми беше трудно. Намерих много приятели, лесно свикнах. Бяхме страхотен колектив, беше ни забавно и приятно да живеем заедно. Имахме уникални условия за тренировка и за живеене, учех в спортно училище. Там е преминал съзнателният ми живот до сега, така че го приемам като свой дом. Сега се адаптирам към Бургас. Трудно ми е защото всичките ми приятели са там, но пък тук съм близо до семейството си, което ми липсваше докато бях в София.

От 17-годишен тренираш и играеш изцяло с мъжкия отбор на Септември. На 18 години, подписваш и първия си професионален договор.

Дебютирах срещу Славия в А група, на 18 години. Тогава загубихме, дебютът ми не е грандиозен. Не можах да се докажа в първия отбор на Септември поради факта, че ми се случиха много поредни контузии. Треньорите обаче ми даваха шанс да започвам като титуляр след всяко възстановяване, аз се представях добре, но последваше нова контузия. Може би лош късмет, не знам. Имаше отбори от чужбина, които ме искаха, имаше и български силни отбори с предложения, но шанса не беше на моя страна. Ако бях останал в Септември, но здрав, без контузии, съм сигурен, че щях да се докажа и да съм твърд титуляр. Но така е трябвало.

Част си от юношеските Национални отбори до 17 и до 19 години. Тежи ли националният екип?

Много голяма гордост е. Имам изключителни моменти с Националния отбор. Атмосферата по време на лагерите, честта да играеш за България, чувството докато слушаш химна… С Националния отбор съм имал възможността да срещна на терена много силни футболисти. Например Джейдън Санчо, който в момента е в Борусия (Дортмунт) – един от най-скъпите млади футболисти. Има още много други. Това ти дава възможност да видиш реално нивото си и нивото на отбора. Аз мисля, че ние българите не сме по-слаби футболисти и съм сигурен в това. Просто на запад се работи по коренно различен начин и условията им са коренно различни. Има и нещо друго. Всички отбори в чужбина налагат собствените си играчи и те винаги са с предимство пред чужденците. Това го казват и много мои приятели, които играят навън. При нас български отбори налагат чужди играчи и дават предимство на чуждите играчи. Има много примери и в момента, дори и във Втора лига. И това също оказва влияние върху нивото ни.

Малко хора знаят, че твоите първи стъпки във футбола правиш в школата на Нефтохимик.

Да, така е. Първата тренировка ми беше на помощния терен на стадион „Лазур“. Братовчед ми, който е с четири години по-голям от мен, тренираше в Нефтохимик. С дядо ми гледахме тренировката му и на мен много ми се прииска да вляза и аз да играя. В същото време тренираха и набор 1997, те бяха най-малки и не приемаха по-малки деца. Дядо ми ми каза да излъжа, че съм набор 97 г. И аз отидох, казах на Петър Младенов, че искам да тренирам и го излъгах за годините си. Така започна всичко. Спомням си всички детайли от първите месеци, в които започнах да играя футбол. Първият ми гол, напътствията на треньора, всичко… След три месеца отидох разплакан при треньора и му признах, че съм по-малък. Той, естествено, вече знаеше и ме успокои, че няма да ме изгони. И така продължих да тренирам в школата на Нефтохимик. В последствие станаха промените в бургаския футбол и всички преминахме в школата на „Черноморец“.

Има още два мача до края на първия дял от сезона. Какви са твоите нагласи и тези на отбора за гостуванията на Спартак /Плевен/ и Спартак /Варна/?

Тренираме здраво за следващия мач, има и настроение в отбора. Очаквам труден мач срещу Спартак /Плевен/. Те в предния кръг победиха Кариана /Ерден/. Мисля, че ако дадем максимума в този мач, това ще ни е първият успех навън. Всички много го искаме. Срещу Спартак /Варна/ също вярвам, че можем да победим и да се класираме в първата шестица на полусезона.

Обичаната художничка открива юбилейна изложба в КЦ „Морско казино“ на 2 декември

Любимката на поколения бургазлии, художничката Радка Караиванова ще представи 70-та юбилейна изложба в Културен център „Морско казино“. Запазена марка на чаровницата е всеки декември, в навечерието на празника на Бургас – Никулден, да представя новите си творби. Тази година експозицията, която носи лиричното заглавие „Цветоморие“ ще бъде открита на 2 декември /понеделник/ от 18.00 часа в зала „Петя Дубарова“.

Повече от 30 години Радка Караиванова рисува филмови плакати за киносалоните в Бургас. Преди всяка изложба художничката посещава един от трите манастира – Килифаревски манастир „Рождество Богородично“, Преображенски манастир „Преображение Господне“ или Сопотски манастир „Свети Спас“, където в продължение на дни се зарежда, за да предаде позитивна енергия на картините си.

„Аз съм вярваща. Вярвам в доброто, в смирението, хората и в това, че изкуството, може да носи само светлина и позитивизъм в домовете на хората“.

Експозицията се реализира с подкрепата на Община Бургас. 

Цветан Филипов е едно от разпознаваемите имена на бургаския футбол. Полузащитникът е юноша на Нафтекс.  Започва професионалната си кариера през 2005 г. в отбора на  Поморие. От 2006 до 2009 г. е играч на Нафтекс, а през следващите два сезона се състезава за Черноморец Поморие. Минава през отборите на Берое и Калиакра, където играе до 2012 г. През 2013 г. се състезава за турския  Едирнеспор, а през 2014 г. за полския Висла (Пулави). Футболистът се завърна от Полша през 2015 година и на полусезона се присъедини към отбора на Нефтохимик, който тогава се подвизаваше във Втора дивизия. Филипов се завърна при „шейховете“ през Сезон 2017/2018, след претърпяна тежка контузия, когато бе сред малкото опитни футболисти, които попълниха състава на старши-треньора Николай Кръстев. Като част от тима на Нефтохимик в Трета лига той помогна за връщането на отбора в професионалния футбол. Ето какво сподели Цветан Филипов пред клубния сайт:

В Нефтохимик минава значителна част от кариерата ти. Ако трябва да правиш съпоставка, с какво се отличава сегашният ти престой?

Основната разлика е, че тогава отборът си имаше дом. В момента се налага да тренираме на различни места, да се местим. Имаше дори период, в който не играехме в Бургас. Но пък сега има и положителни неща. Например желанието и професионализма на хората, които работят в клуба. Въпреки състоянието на футбола в града, като цяло, те не се отказват и не спират да работят упорито. Престъпление е, че техният труд не среща подкрепата, която заслужава от бизнеса и държавата. Усилията на ръководството и служителите на Нефтохимик трябва да бъдат по-високо оценени.

Какъв е колективът на Нефтохимик сега?

Колективът е много добър. Събрани са момчета, не само с футболни качества, но и с човешки качества. Всички сме приятели, подкрепяме се и мисля, че това помага на отбора да изпълнява целите си в спортен план.

В последните няколко години ти премина с отбора през три дивизии и във всеки период пред тима имаше различни предизвикателства. Кой за теб беше най-трудният момент?

Когато се върнах в отбора през 2016 г., след като претърпях една тежка контузия. Бях скъсал кръстни връзки и трябваше да се възстановявам 6-7 месеца. Това беше най-трудният период в кариерата ми. Тогава Нефтохимик беше във Втора лига, но нямаше бюджет и отборът беше само от млади момчета. Аз имах с какво да помогна на отбора и той на мен, защото ми даде шанс да играя и да вляза по-бързо във форма. Контузията имаше и положителен ефект, защото започнах да обръщам по-голямо внимание на физическата си подготовка.

А най-щастливият ти момент с отбора?

Най-щастливият ми момент беше след като се възстанових и успях да помогна на отбора да се върне в професионалния футбол. През цялата година в Трета лига личеше огромното желание, и на треньорското ръководство, и на футболистите, отборът да завърши на първо място и го постигнахме. Почувствах едно голямо удовлетворение от добре свършената работа.

Правиш ли вече професионални планове за след края на състезателната си кариера?

Все още нямам начертан план, но най-вероятно няма да се занимавам с футбол. Имам виждания за играта, но треньорската професия в България не е достатъчно оценена, а същевременно е много трудна. Може би ще предприема някакво бизнес начинание.

В спортно-технически аспект кои са силните и слаби страни на отбора сега?

Имаме върху какво да работим и във заършващата фаза и във фаза защита. Отборът има нужда в момента да изгради собствен стил на игра, тъй като дойдоха много нови момчета преди сезона. Тепърва се опитваме да напипаме стила, който най-много ще ни приляга, спрямо качествата ни. Смятам, че имаме напредък от началото на първенството и се развиваме добре.

Контролата с Черно море – беше ли полезна и защо все пак се стигна до този негативен резултат?

Миналата седмица нямаше мач за първенството и трябваше да се направи една контрола, в която да се даде шанс и на момчета, които по-малко са играли. Полезно беше да се направи една проверка с отбор от Първа лига, за да можем да си сверим часовниците, както се казва, и да видим на какво функционално ниво сме спрямо футболистите, които играят на едно ниво по-високо от нас. Резултатът в такива мачове, според мен, не е толкова важен, колкото е важно всеки да даде максимума от себе си. Така, че мисля, че беше полезна контролата. 

Предстои първото официално домакинство в Бургас. Ще зарадвате ли публиката с победа на родния стадион?

Много е хубаво, че отборът се връща в Бургас. Вчера стартирахме подготовката за мача с Локо (София). През тази седмица ще гледаме да се подготвим максимално добре. Дали ще зарадваме публиката, ще видим в събота. Всички ще дадем максимума от себе си и се надяваме и късметът да ни помогне и след мача ние да се поздравим с победата. Надявам се да дойдат и феновете и да направят една страхотна атмосфера, така както са го правили винаги.

Кристиана Бакалова е родена в Канада през 1991 г. Основното и средното си образование завършва в България, след което заминава да учи музикална педагогика в частен колеж в Швеция. Със събрания опит се завръща в България през 2011 г., създавайки детски център с училищна занималня. Била е организатор на концерти и благотворителни събития в полза на обществото.

Заради трудния диалог с общинска администрация и задълженията й на управител записва онлайн обучение по „Управление” към австралийски университет, но разбира, че наученото там е неприложимо в България. Така през 2015 г. започва да учи „Право” в Бургаски свободен университет, за да съчетае в най-добра степен знанията от чужбина с практиката в България. През 2016 година заедно със семейството си отварят втори център за по-големи деца, който функционира като занималня и лятно училище. За няколко години това става най-атрактивното лятно училище в Бургас с над 100 посещения от деца на ден. Впоследствие интересът към академиите се повишава още повече и така към днешна дата Кристина Бакалова управлява три центъра за малки деца и един за големи.

Кристиана има интереси в областта на фотографията, видео обработването и кулинария. Страстта към готвенето я отвежда в едно от най-рейтинговите кулинарни предавания в национален ефир – Мастър шеф, където се класира в Топ 10 на най-добрите готвачи. Кристиана умело съчетава живота на модерната жена с този на домакинята, която приготвя вкусна домашна храна за семейството си. Кандидат за общински съветник в листата на „Движение България на гражданите”.

-Г-жо Бакалова, вашите детски центрове са пример за внедряването на новите методи в образованието. Как възпитавате и на какво учите децата при Вас?

-Неслучайно има поговорка, че на някой му „липсват първите седем години”. Доказано е, че децата до 7-годишна възраст развиват 50 % от интелигентността си. Много е важно те да са обградени от приятелска среда, в която да се стимулира тяхната креативност, когнитивно, социално и речево развитие. Това им дава една здрава основа, която е много полезна за живота им напред. Едно от основните неща, в които вярваме е, че училището е фабрика за хора – каквито характери формираш  и възпиташ, с такива един ден ще градиш бъдеще. Ние изграждаме в децата при нас важни качества – искреност, лоялност, лидерство и упоритост. Стараем се да научим всяко едно от тях да цени и да управлява добре своето време. За жалост сме забелязали, че най-голямата грешка на образователната ни система е загубата на ценното време на децата. Ние предлагаме програма, която актуализираме всяка година с цел да даде най-доброто на децата, запознавайки ги с разнообразния свят. Нашата задача е не само да покрием материала, заложен в програмите, одобрени от министерството на образованието, но на първо място да научим децата да бъдат хора. Като нас, големите, но в малки тела. Да свършват работата си. Да носят отговорности. Да се забавляват. Нашите уроци не приличат на тези в традиционната класна стая, където един говори, а другите са слушатели. Ние провокираме децата да мислят и да говорят, да се аргументират, да изслушват и да дават обратна връзка.

-Къде виждате границата на ролята на родителите и преподавателите във възпитанието на децата? Би ли бил полезен за Бургас един родителски информационен център?

Образованието и възпитанието далеч надхвърлят училището и класната стая. Най-силна роля в живота на детето имат и винаги ще имат неговите родители. Те са негови най-близки ментори, те имат капацитета да познават детето си в дълбочина и да му помогнат то да изгради важни качества като упоритост, честност и благодарност. За жалост, много родители не осъзнават какво силно влияние те имат върху детето си и наблюдаваме изместване на родителско възпитание към класната стая.  Не казвам, че всички родители могат да бъдат поставени в една обща категория. И идва абсурдът това колко добър родител си да се „измерва” в това какво си купил на детето си и какъв стандарт му осигуряваш. Вместо да прекарваме време с децата си, което те ще запомнят за цял живот и ще даде отражение в личността им, прекарваме време в допълнителна работа, за да можем да си позволим да купим на децата си скъпи дрехи или вещи, което реално, ако си дадем сметка, не е рационална размяна. Няма нищо по-изграждащо за едно дете от качественото време и внимание, получено от всеки един от двамата му родители. Детето трябва да бъде подкрепено в учението си и писането на домашните. Ако родителите имат търпението и осигурят достатъчна подкрепа, то и резултатите няма да закъснеят. Трябва внимателно да се подбират допълнителните уроци по език, танци, спорт, защото те заемат седмичната програма на децата до късно вечер и ако се прекали с тях, могат да действат демотивиращо.

-Тук идва уместният въпрос „Как родителите да разберат къде е границата и какво да правят те, за да растат децата им мислещи, здрави и спокойни?”

-Смятам, че отварянето на родителски информационен център би бил отговор на тази потребност на модерното ни общество. Този център ще бъде ръководство на родителите и в тяхна помощ с възпитанието на децата, давайки информация както за всекидневни активности и важни аспекти на родителството, така и в юридически план – техните права и задължения.

-Възможно ли е в Бургас да се направи една информационна база за обучения за извънкласни дейности, която улеснява родителите в избора им къде да се обучават техните деца?

-Разбира се, че е възможно. Даже според мен е наложително и най-логично би било Община Бургас да поддържа тази информационна база. Така от едно място всеки родител може да разбере къде какви тренировки, уроци или обучения се провеждат без да се налага да ходи на място от врата на врата да пита за свободни места или възрастови групи. Това би било инструмент за улесняване на родителите. Както вече споменахме хубаво е децата да ходят на подобни дейности, но да не се претоварва тяхната седмична програма.

-Способна ли е местната администрацията да предложи условия, с които да се привличат учители от чужбина в помощ на чуждоезиковото обучение у нас?

-Нали затова сме в Европейския съюз? Има различни програми, както е Еразъм + за учениците, където има различни семинари и симпозиуми за учители и институции, различни учители могат да бъдат за един срок или два в друга държава. Даже и учениците могат да пътуват в други държави. Това е само една от многото подобни програми.

-Технологиите и социалните мрежи са вече част от живота на всички ни, включително и на децата. Трябва ли да се ограничи използването на мобилни устройства в училищата или да се намери начин за използването им по по-полезен начин?

-Мобилните устройства в ръцете на децата е като нож с две остриета. Могат да бъдат полезни, но могат и да навредят. Ако децата не се научат да боравят правилно с таблетите и телефоните си, те ще бъдат използвани само за игра. Защо да не научим децата си как да използват телефоните си за нещо по-полезно? Например, да направят проучване или да го използват като ресурс за знания. Според мен децата трябва да използват повече електронни устройства в училище. Иначе образуваме голяма пропаст между училищния свят и един ден работното място на вече порасналите деца.

-Каква е позицията Ви за опитите да се осъществи спорната за много българи Стратегия за детето, включваща ранно сексуално образование и още ред други нехарактерни за нашето общество идеи?

-Интересно ми е как политици отричат Националната стратегия на детето, нищо че като отвориш Закона за закрила на детето срещаш това понятие още в първи член, алинея три. При това тя се приема от Министерски съвет, по предложение на министъра на труда и социалната политика. „Национална стратегия за детето 2019-2030 г.“ е плод на тоталитарно мислене и е категорично неприемлива за гражданите на България документ, който под предлог „грижа за най-добрия интерес на детето“ предвижда пълна власт от страна на държавата и респективно на отделните чиновници над живота на всяко дете и неговото семейство. Стратегията е поизтупан от праха и леко преработен вариант на тоталитарния проект на Закон за детето, насочен към разрушаване на традиционното семейство, категорично отхвърлен от българските родители и обществото през 2012 г. Тя цели ограничаване на правата на родителите и чрезмерно и недемократично разширяване на контролните функции на държавата по отношение на децата и семейния живот. До това нежелателно положение ще доведат неправилната философия и детайлно изложените мерки децата да бъдат третирани като обект на обществена и държавна намеса, при която ролята на родителите и естествената семейна среда и обич са сведени до минимум или формулирани като пречка. Нехарактерни за нашето общество идеи има в този проектозакон, но дали ще се осъществят в България, не зная.

Купуването и продаването на гласове е престъпление!

От витринатавиж всички

0
Какво ще ви е необходимо: 1 шаран (приблизително 2кг) 5 връзки магданоз 10 стръка мащерка 2 ч.л. червен пипер ¼ ч.ч. ориз 1-2 глави лук ½ ч.ч олио Сол Как да го приготвите: Нарежете...

Стилътвиж всички

0
Посрещнете Новата 2020, чийто покровител в източния календар е Белият метален плъх, у дома, съветват астролозите, но в голям мащаб. Направете истинска...
Открий ме в спорта