Личности

Рикардо Тоскани

Едва ли има човек, който да е посетил град Бургас и да не му е направило впечатление, поне малко, отличаващата се и уникална архитектура на сградите, разположени на централните улици. Но едва ли са много хората, които са се питали каква ли е историята зад всяка една от тях. Някои може би биха разпознали средиземноморския неокласически и сецесионов стил.

Но как започва всичко?
След Освобождението Бургас застава на първо място след София по относителен дял на темпове и мащаби на развитие в сравнение с други български градове. Развитието намира израз в приетия през 1891 година първи строителен план на Бургас. Той затвърждава изграждането на нови обществени сгради по западен образец в града, което променя неговия ориенталски облик. Още през 1881 година е изградена градската библиотека, през 1891 Морската градина и през 1897 катедралата „Св. св. Кирил и Методий“.
Точно катедралата „Св. Св. Кирил и Методии“ днес ме накара да се позамисля как е била построена и защо точно така изглежда. След няколко справки в Интернет, установих, че нейната архитектура е дело на италианеца Рикардо Тоскани. Точно така, италианец. Това предизвика голямо любопитство и не провокира да се поразровя още повече в някои архиви. Така стигнах до трудовете на Проф. д.и.н. Иван Карайотов.

Кой е Иван Карайотов?
Иван Карайотов е български историк, филолог и археолог и един от най – видните изследователи на Бургаския регион. Роден е на 20 декември 1941 г. в село Лозен, Хасковска област. Завършва гимназия в Бургас. От 1963 до 1965 г. следва пет семестъра теология в Духовната академия “Св. Климент Охридски”. През 1971 г. завършва Софииския университет „Св. Климент Охридски“ със специалност Класическа филология, след което две години работи като археолог в Градския музей в Сандански. От април 1972 г. е завеждащ отдел „Археология“ в Областния исторически музей в Бургас. През 1974 г. Карайотов е избран за научен сътрудник по антична археология. В 1985 г. той защитава кадидатска дисертация, а шест години по-късно и докторска. И двата му доктората са посветени на месамбрийското монетосечене. От 1996 г. Карайотов е старши научен сътрудник ІІ степен, а от 2003 ст. н. с. І степен в Регионален Бургаски музей.
От декември 2005 г. Иван Карайотов е професор по антична археология в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ и преподавател по класическа археология и други археологически дисциплини. През 2001 г. е избран за Почетен гражданин на град Бургас.[1]
През 2011 г. издава заедно със Стоян Райчевски и Митко Иванов книгата История на Бургас. От древността до средата на ХХ век.
Без изненада успях да открия в неговите трудове още повече историческа информация за този мистериозен /поне за мен/ италианец Рикардо Тоскани.
Професор Иван Карайотов разкрива дори още по – изненадващи факти около живота на Рикардо Тоскани.

А ето какво пише той за Рикардо Тоскани:

Изключително голям е приносът на арх. Рикардо Тоскани (1857-1828) за урбанизацията и модернизацията на Бургас. Името на този италианец много често се споменава в бургаските печатни и електронни медии. Някои от къщите, проектирани от него, сега са ресторанти (Родевата и Бозвелиевата) и техните собственици непрекъснато повтарят името на този именит проектант, когато рекламират заведенията си. Но, колкото и често да звучи това звучно италианско име в общественото пространство, толкова фактите от биографията на неговия носител остават засенчени от легендата. За определени моменти от неговия живот досега са писали историкът на бургаската архитектура арх. Атанас Сиркаров и неуморната изследователка на живота на забележителните бургаски личности Веселина Казакова. Те засягат преди всичко дейността на арх. Тоскани в Бургас, а животът му преди идването му тук веднага след Сръбско-българската война (1885 г.) досега винаги е оставал в сумрака на изминалото време.

Рикардо Тоскани

Напоследък с помощта на художника Кольо Кехайов успях да получа информация за рождената дата и месторождението на именития бургаски архитект. Според далечната потомка на Тоскани госпожа Марсела Щерн от Виена, той е роден на 4 септември 1857 г. в градчето Индуно Олона (Induno Olona), което се намира в областта Ломбардия, недалеч от провинциални център Варезе, близо до границата с Швейцария. Когато Рикардо се ражда, днешна Северна Италия била владение на Австрийската империя, но в ранната му младост през 1876 г. австрийската зависимост е отхвърлена.

Точната дата на пристигането на Рикардо Тоскани в България засега остава неизвестна. Можем да предположим, че след завършване на политехническо образование в Италия той е пристигнал в нашето Отечество през 1883 г. Тогава именно, след подписване на конвенция между Австро-Унгария, Сърбия, България и Османската империя се продължава строителството на международната ж. п. линия в сектора от Саранбей (Септември) до София. След тази дата италианското дружество „Виталис” предприема строителни дейности и голяма група италианци, ръководени от инж. Бартел, пристигнали в България. Сред тях със сигурност е бил Рикардо Тоскани, който трябва да е бил един от лидерите сред своите сънародници. До този извод стигаме на базата на свидетелството на военния историк генерал Йордан Венедиков, който в книгата си „История на доброволците от Сръбско-българската война – 1885 г.”, издадена през 1935 г., на стр. 120 отбелязва героичното участие на италианските работници във военните действия срещу подтикнатото от Австрия нахлуване на сръбски войски в България. Тогава 70 инженери и работници сформират италианското Дружество за взаимопомощ (Mutuo Soccorso) и заедно с цялата си техника и голямо количество санитарни материали се присъединяват към защитниците на току що обединена, макар и частично, България. Председател на Mutuo Soccorso бил Рикардо Тоскани и това говори за неговия организаторски талант, който той тепърва ще проявява при урбанизирането на Бургас.

Генерал Венедиков подчертава великодушието и безкористния ентусиазъм на младите италианци като изтъква отказа им от обезщетение в полза на семействата им, в случай че загинат в сражение. На първо място в съчинението на Венедиков фигурира името на ръководителя на италианските доброволци Рикардо Тоскани.
С техническите си средства и с уменията си на санитари италианците допринасят за спасяването на голям брой ранени в сраженията при Сливница и Пирот. Някои от тях загиват в името на България. След края на войната италианският крал Умберто І (царувал от 1878 до 1900 г.) удостоява със специален медал за гражданска доблест знамето на италианската доброволческа дружина Mutuo Soccorso. На лицевата страна на медала е гравиран гербът на Италия и с големи букви е написано “AL VALORE CIVILLE” („За гражданска доблест”), а на опакото в дъбов венец с панделка специално е отбелязано, че медалът е за знамето на Дружеството за взаимопомощ: “ALLA/ BANDIERA/ DELLA SOCIETA/ IN M(utuo).S(occorso) FR.A GLITALIANI /IN BULGARIA („На знамето на Дружеството за взаимопомощ на италианците в България”) и с малки и големи букви е гравирано: “Campi di Battalia/ da Slivniza a Pirot/ 18 al 29 Nov. 1885” („На бойните полета при Сливница и Пирот/ от 18 до 29 ноември 1885 г.”). Датите на тези сражения, които са широко известни, всъщност могат да ни послужат като „граница, след която” (terminus post quem) Рикардо Тоскани е дошъл в Бургас. Това би могло да стане в 1886 г.

Медалът, с който италианският крал Умберто І награждава знамето на италианските доброволци, ръководени от Тоскани по време на Сръбско-българската война.

Лидерските качества на арх. Тоскани се проявяват и при строежа на бургаската катедрала „Св. Св. Кирил и Методи”. Освен с проектирането й той се занимава и с организирането на определени строителни операции. Една от тях е организирането на група италиански каменоделци, които се залавят с оформянето на декоративните архитектурни детайли. В книгата си „Светилото” Вида Буковинова споменава имената на повече от 10 италиански работници, но нито едно от тях не съвпада с имената на доброволците от Mutuo Soccorso цитирани от генерал Венедиков. Авторката на книгата за църквата „Св. Св. Кирил и Методи” е издирила изключително ценна фотография, в центъра на която виждаме младия арх. Рикардо Тоскани със свитък на чертеж в ръка. Вдясно от него виждаме отец Максим Фратев, който е председател на Църковното настоятелство по време на строителството. На снимката пред тях са митрополит Гервасий и бургаските първенци: Димитър Бракалов, Сава Хаджидечев, бащата на поета Вен Тин Константин Тинтеров и др. Присъстват също така италиански и български строители. Отпред са насядали дечица – тогавашното бъдеще на Бургас. Присъствието на Негово Преосвещенство владиката Гервасий е показателно за датирането на снимката. Той става сливенски митрополит през 1897 г. Италианските работници и няколко вече оформени каменни детайла могат да се считат за доказателства, че снимката датира от един по-късен момент от самото началото на строителството. Въз основа на храмовия архив Буковинова пише, че те са работили през 1898 и 1899 г. С голяма доза сигурност можем да твърдим, че тази ценна фотография датира от 1898 г.

Италианският консул в града и началник на Фаровата служба от Босфора до Констанца Йосиф Бонал насърчавал младия архитект да проектира и строи много други обществени и фамилни сгради в Бургас. Подписът му стои под проектите на редица красиви сгради в Бургас – хотел „Империал”, „Модерен театър”, къщите на Йови Воденичаров, д-р Миркович от Сливен, двете къщи на Йонидис, къщите на Иван Хаджипетров, Исак Презенти, братя Калиманови, Стефан Родев и др.

Рикардо Тоскани (в центъра със свитък) при строителството на катедралния храм „Св. Св. Кирил и Методи”. Вдясно от Тоскани отец Максим Фратев, Георги Генчев Бургазлиев, Ненко Попов и италиански работници.

Художникът Кольо Кехайов ми предостави една скица от проекта на къщата на началника на Бургаската пожарна Руси Кожухаров. На този чертеж четем: : „Съставилъ Р. Тоскани”. Интересно е, че архитектът се подписва едновременно на български и италиански. Това недвусмислено говори за неговата дълбока любов към България и преди всичко към нашия град. Според Веселина Казакова Тоскани е бил женен за българка. Той съвършено ясно е съзнавал, че неговата личностна реализация се е осъществила преди всичко в Бургас. Сега, когато потърсиш името му, изписвайки на търсачката на „Гугъл” неговото име на италиански, то не се появява. Става обаче очевидно, че в малкото му родно градче Индуно Олона (Induno Olona) е роден само един знаменит състезател по колоездене – Луидже Ганна (1883-1953), станал шампион при Обиколката на Италия през 1909 г. За бургаския архитект Рикардо Тоскани, колкото и да търсиш, няма нито дума. В края на живота си, болен от туберкулоза, с надежда да оздравее, заедно със сина си той отива в Котел и там днес почиват останките на този знаменит бургазлия, вградил завинаги сянката си в най-представителната сграда на Бургас – катедралата „Св. Св. Кирил и Методи”.

Скица от плана на къщата на Руси Кожухаров (сега Музей „Петя Дубарова”) с подписа на Рикардо Тоскани. В тази къща са родени и израснали художникът Иван Кожухаров (1934-1994) и поетесата Петя Дубарова (1962-1979).

На неговият труд дължим над сто от обявените за паметници на архитектурата сгради в Бургас. Едно от малкото изключения е внушителната сграда на Българската народна банка от 1912 г., която не може да бъде отмината, като тръгне човек по ул.”Александровска”. Разполагаща се на огромна площ от цяла пресечка, банката излъчва удивително спокойствие, несмутено от бароковата украса, а мансардният ѝ покрив, обшит с люспеста ламарина, и кубето с шпил над главния вход, изглежда, са любими елементи от еклектиката на много други архитектурни бижута. Откриваме го като акцент на следващия властен елемент от общия ансамбъл по улицата – “доходната” сграда, построена около 1900 година по проект на Тоскани за гръцкия търговец С. Стефанов и използвана от Френско – белгийската банка, вероятно като партньор в проекта. Строгата геометричност е разнообразена с флорални мотиви за декорация на прозорците и с парапети от тънко ковано желязо, а кръглите мансардни прозорчета са емблема на италианския архитект.
Най – впечатляваща поне за мен история има построяването на църквата „Св. Св. Кирил и Методии.
А ето какво открих за нея още …

Катедрален храм „Св. Св. Кирил и Методии“.

Историята на храма “Св. Св. Кирил и Методий” е впечатляваща. През далечната 1874 година на площада имало малка дървена църква – пристройка към дома на свещеника поп Георги Стоянов. Той бил един от първите, които се опитали да отхвърлят гръцкото влияние в региона. Започнал да води църковни служби в собствената си къща, която пригодил за храм. Бургас тогава бил елинизиран град. Властите счели дейността на поп Георги за опасна и го изпратили в Айтос. Многократно викан на разпити относно революционните си идеи, при едно от пътуванията за Бургас, свещеникът починал. Бургазлии му отдали почит, наричайки улица с неговото име.

След Освобождението, на общоградско събрание през 1894 година, се обсъждала възможността, на мястото на малката църква да се построи нов голям храм. С протокол № 21 от 23 юли 1895 година, създаденото църковно настоятелство взело окончателно решение за строежа. Богослужебните предмети били пренесени в сградата на близкото училище “Княгиня Клементина” /днешното СОУ “Св. св. Кирил и Методий”/ , стаи от което временно щели да служат за молитвен дом.

Автори на проекта са италианският архитект Рикардо Тоскани, тогавашният окръжен архитект А. Карамалаков, арх. Г. Козаров, арх. Д. Майсторов, арх. Св. Славов, инж. арх. Хр. Станишев и др.
Започнало събирането на средства за градежа. Първите дарители, които се отзовали на инициативата, били богатото семейство Хаджипетрови. Последвали ги и други видни граждани: Йови Воденичаров, д – р Цони Тонев, д-р Ношков, сливенският митрополит Гервасий, Кирил Берлинов и много други. Парите, събирани от дарителите, били в златни турски лири. Строежът започнал през 1896 година и в него взели участие най – добрите местни и външни майстори – строители, дърворезбари, иконописци. За изработката на колоните и украсата от камък в града специално били поканени италиански каменоделци.

Някои от събраните дарения били предметни: сребърни чаши, свещници, кандилници, копринени и сърмени свещенически одежди, икони. Имало дарители, които изявявали желание да покрият разходите за изработка на определени части от църквата- южната и северната врата, олтара, иконостаса, изографисването на стените. Средства дошли и от Окръжната постоянна комисия, църковни приходи и държавен кредит.
Издигането на църквата станало с голямата помощ, оказана от тогавашния кмет Димитър Бракалов.
Храмът е строен като катедрална църква – трикорабна с централна апсида. Куполът лежи върху висок, дванадесетостенен барабан с прозорци. В западната част на храма има две камбанарии, които са достъпни чрез вити стълби. Стените са иззидани от красивия сиво – зелен камък айтоски андезит. Три великолепни корниза обримчват сградата отвън.
Иконостасът се състои от фриз от малки /апостолски/ икони с резбовани рамки, царски ред икони, дърворезбена лозница и венец с разпятие. С дантела от дърво е покрит и архиерейският трон. Дърворезбите са правени през 1947 година и са дело на майсторите Атанас Кавръков от Сливен и Крум Кошаревски от София.

В заключение мога само да добавя, че обликът на град Бургас до голяма степен се дължи на любовта на един италианец към България.


източник:

Блогът на Константин Бъчваров by http://cbachvarov.com


 

 

Община Бургас има нов, изключително красив и достолепен почетен знак, който е с най-висок ранг сред всички останали. Негов първи носител и кавалер на „Сребърния кръст на свети Николай“ утре официално ще стане композиторът Тончо Русев. За съжаление, здравословното състояние не му позволява да пътува на дълги разстояния, затова отличието ще получи член на неговото семейство.

Тончо Русев е роден на 20 април 1932 година. Той е един от най-обичаните български композитори, създал повече от 1000 песни, които се пеят от няколко поколения. Любовта към музиката идва от баща му, който свири на акордеон и мандолина. През 1955 г. Тончо Русев завършва висшето училище със специалност „Тромпет“ в класа на проф. Карпаров.

Професионалният му път в началото е свързан със симфоничните оркестри на Бургас, Перник, Софийската опера и др. През 1957 г. e един от основателите на оркестъра на Сатиричния театър, а през 1960 г. е в първия състав на Биг бенда на Българското национално радио. Няколко години по-късно с Димитър Ганев и Морис Аладжем основава оркестър „Балкантон“, в който свири до 1972 г. В периода 1972-1973 г. той ръководи отдел „Естрада“ към тогавашната Концертна дирекция. От 1980 г. до 1985 г. е на ръководна позиция като директор на дирекция „Българска естрада“. В началото на 90-те години работи като музикален продуцент на фирма „Мега музика“, а от 1996 г. е музикант на свободна практика. Тончо Русев е достоен член на Съюза на българските композитори.

В продължение на повече от четири десетилетия песните на именития Тончо Русев са изпълнявани от известни български изпълнители, като особено близко е сътрудничеството му с Лили Иванова и Васил Найденов.

Повечето от песните на Тончо Русев са създадени по текстове на български поети, като Елисавета Багряна, Иван Вазов, Ваньо Вълчев, Дора Габе, Атанас Далчев, Дамян Дамянов, Калин Донков, Георги Джагаров, Петя Дубарова, Евтим Евтимов, Павел Матев, Христо Фотев.

Освен поп музика, Тончо Русев композира детски песни, мюзикъли, музика към театрални и телевизионни спектакли, както и филмова музика.

Песните му са издавани в САЩ, Англия, Франция, Испания, Италия, Гърция, Турция, Русия и всички бивши социалистически страни.

Многобройни са наградите на Тончо Русев в български и международни конкурси, като „Златният Орфей“, „Песни за Бургас, морето и неговите трудови хора“, „Тракия Фолк“, „Мелодия на годината“, „Пирин фолк“, десет  пъти печели Пролетния радио конкурс, фестивалите в Париж, Токио, Виня Дел Мар (Чили), Дрезден, Сопот и др. През 1981 г. на фестивала „Златният Орфей“ получава Голямата награда за цялостно творчество. През 2007 г. получава награда за цялостен принос към балканската музика на „Охрид фест – Охридски трубадури“. Същата година получава и орден „Стара планина“ за изключително големите му заслуги към Република България в областта на културата.

Още снимки

 

Снимка: blitz.bg

„История на България“ на Петър Богдан не променя миналото, а трябва да промени бъдещето“. Това каза днес в Благоевград проф. д-р Лилия Илиева, откривател на ръкописа, цитирана от БГНЕС.

Между историята на Паисий и тази на Богдан не трябва да има съревнование, а само съпоставка и то само от учени. Трудът на Богдан представя България пред Европа и е предназначена за европейския читател, допълни Илиева.

Поради големия интерес към откритието й, днес преди обяд бе дадена пресконференция в ЮЗУ „Неофит Рилски“.

Показано бе ксерокопие на ръкописа и бе представен екипа, с който проф. Илиева е работила по проекта: гл. ас. д-р Любка Ненова, д-р Красимира Хаджиева, доц. д-р Лъчезар Перчеклийски, доц. д-р Радослав Цонев, доц. д-р Гергана Падарева-Илиева, гл. ас. д-р Биляна Тодорова, гл. ас. д-р София Мицова. Ръководител на проекта е проф. д-р Илиева, като в изследването участват още Маргарет Димитрова от Софийския университет и д-р Андрей Бобев – лектор в ЮЗУ и член на Кирило-Методиевия център.

„Всеки член на екипа е работил с различна задача, като проф. Илиева достига до откритието. Тя пътува в Далмация и Модена, където всъщност намира ръкописа”, каза в началото на пресконференцията проф. д-р Магдалена- Панайотова-Костова-декан на филологическия факултет.

1512396445-1512036750-rghh

„Учудена съм от въодушевлението върху този стар текст. Мислех, че разглеждането и публикуването му е чисто научен въпрос. Оказа се, че има и много голям обществен интерес”, каза встъпителното си слово откривателят на ръкописа проф. д-р Лилия Илиева.

Този интерес й напомнял на едно старо събитие от професионалния й живот.

„Пак беше свързано с работа по един проект и тогава се правеха връзки между науката и търговията. По този повод ръководителката на катедрата попита „Вие какво ще продавате?“, а един мой колега ѝ отговори, че има неща, които не се продават. Сега разбирам, че той е бил прав, защото виждам с какво внимание българите се отнесоха към този текст, който досега е бил буквално непознат. Находката „дойде“ при работата по един научен проект с колегите от катедрата по „Български език“. Задачата ни беше да изследваме нещо, което не се вижда, когато става дума за българската култура през XVI, XVII и XVIII век. Това са периодите на нашите интереси и това са времена, в които се е проявила европейската модерност в българската култура. Те се проявяват на различни места. Например първият българин, който е открил една стара печатница с кирилски букви във Венеция, е родом от Кюстендилско. Но някакъв своеобразен връх през XVII в. се постига в Северозападна България. Българите от този край получават възможност да се образоват в Западна Европа. Един от тези хора е Петър Богдан. Така тръгва неговият велик път на просвета и патриотизъм.

Петър Богдан нарича българите „моите сънародници“. Затова той е написал един труд на латински език. Аз се надявах, че ще го напише на друг език, тъй като той пише на една смесица от родния си диалект и южнохърватски. Преди нашето откритие Божидар Димитров намира един фрагмент на труда, който е бил редактиран и силно опростен. Пръв обаче Никола Милев прави изследване, с което се доказва, че съществува Историята на Петър Богдан. Милев намира данни, че през 1668 г. авторът е посетил Венеция с намерението там да отпечата своя труд, но не е имал финансова възможност. Отпечатването е било около 30 секуди, което не е никак голяма сума, но Петър Богдан не е разполагал с нея. Бакшич търси съдействие от Конгрегацията-обединение на католически общини в рамките на един орден, работещо за пропагандирането на католическата църква, която отпуска средствата за печата. Така ръкописът попада у един хърватски филолог и духовник, подписвал се с името Джовани Пастрицио. Пастрицио по неизвестни причини е започнал да съкращава текста и да снижава стила му. Това, което досега е известно като фрагмент от текста, противоречи на духа на стила на съчинението, което е написано в духа на елитната за времето си европейска образованост. Важен източник, на който Петър Богдан се позовава, е Цицерон. Текстът е много труден за превод”, обясни проф. Илиева. Според нея в съчинението също така има множество цитати от старите римски автори.

„Петър Богдан прави и описание на град Томи, днес в Румъния, но авторът го представя като български град. За самия произход на българите Петър Богдан обяснява, че те са дошли от Волга. В географските си описания на България той употребява римските наименования на областите.

Данни за биографията има от многобройните му трудове и писма до Ватикана. Преди да стане известен неговият епохален труд, един автор от Ватикана – Петър Коледич, е написал една много ценна студия върху Петър Богдан и тя е основа за по-нататъшните изследвания, а той казва, че трудовете на Петър Богдан са първокачествен исторически материал и трябва да бъдат събрани, не само заради българите, но заради другите югославяни. Ръкописът на „История на България“ е в единствен екземпляр. Ръкописът след смъртта на Богдан все пак е бил издаден от Венеция в книга. Авторът се е подписал по различен начин. И целта на нашето изследване беше разкриването на някои български първо-печатни книги, сред които се появява и „Историята…”. Петър Богдан има заслуга и за това, че представя за първи път в Европа съчинение на Патриарх Евтимий.

Има и други първопечатни книги, които не знам колко на брой са. Предстои и тяхното изследване”, допълни откривателката. Тя поясни, че ръкописът на Петър Богдан все още не е преведен изцяло от латински.

„Целта на Петър Богдан е била да представи пред Европа българите по начин, който ще се приеме добре от европейците. Затова и той е показал себе си като културен човек, който познава римската старина. Той е показал, че българите се вписват в европейската християнска рамка. Той се цели върху висшите политически кръгове в Европа, пред които очертава географските граници на българите. Очертава границите спрямо старите римски провинции, като подчертава, че това са български земи. Той е написал за европейския читател този труд, както и за българския интелектуален елит през XVII век”, поясни проф. д-р Илиева.

Според нея в никакъв случай не става дума за противопоставяне, пази Боже, между други подобни по-късни трудове.

„Съпоставки между „История славянобългарска“ и „История на България“ могат да бъдат правени само от специалисти. В никакъв случай не може да се отрича трудът нито на единия, нито на другия автор и това как единият пише за ползата от историята.

Това, което пише великият Паисий, както и сам казва, е предназначено за хората – орачи и копачи и прости занаятчии. Но делото на Паисий се е появило поради други исторически интереси.

Ние имаме някаква обща представа за правописа. Цялостен превод предстои от латинистите. Ценно обаче е, че Петър Богдан пише за Кирил и Методий, как в цяла България се използва азбуката, която се нарича „Кирилска”. А за мен беше радостно, че в цяла България се използва азбука! Говорим за грамотност”, каза още проф. Илиева.

Отговаряйки на репортерски въпрос тя обясни как е достигнала до откритието си: „Това беше един дълъг път, помогна ми добрият шанс, четейки описа на една частна колекция, прегледах съдържанието на един сборен ръкопис, и на предпоследно място и най-обемист беше нашият. След това следва трактат от съвсем друг автор. На нас ни трябва не да си променим историята, а да си променим бъдещето. Да не очакваме от историята някаква материална подкрепа. Хубаво е, че имаме толкова ценен и изискан труд от човек с високо образование. За мен е гордост, че е имало българин с такова образование на равнището на Европа”, категорична бе проф. Илиева.

Според нея Божидар Димитров е направил много за популяризирането на Петър Богдан. „Авторът обаче е много по-известен в Румъния, защото е ценен за тамошната наука. Оставил е много ценни трудове при посещението си в княжевския двор – писал е впечатления, описания. За жалост една американска славистка, която казва, че Богдан е от Дубровник и само се е заселил в България, което въобще не е вярно”, завърши проф. д-р Лилия Илиева.

Източник: Blitz.bg

За първи път публично ще бъде показано оригиналното завещание на най-големия дарител и благодетел на Бургас – Александър Георгиев Коджакафалията. Безценният документ е акцент в изложбата „Завръщане въ стария Бургасъ“, която е посветена на празника на града – Никулден.

Експозицията ще отвори врати на 6 декември от 09.00 часа в зала „Александър Георгиев Коджакафалията“ на Културен център „Морско казино“, а по случай градския празник Общината предоставя възможност на бургазлии да я разгледат безплатно.

В книгата се вижда, че на 20 юли 1911 г. Коджакафалията застава пред нотариус Никола Ц. Шишков, за да състави завещанието си, с което прави дарение за над 130 000 златни лева (днешната стойност на дарените имоти се оценява от няколко десетки до няколкостотин милиона лева).

Той дарява на Катедралния храм в Бургас „Св. Св. Кирил и Методий“, на българската болница „Евлогий Георгиев“ в Цариград, на благотворителното дружество „Милосърдие“ за построяване на старопиталище и сиропиталище, на църквата и училището в родното си село Дюлгерий (днешно село Зидарово) и на много други институции и бедни хора.

Нивите му, които са били на мястото на днешния ж.к. „Братя Миладинови“, са разделени на парцели и дарени на безимотните и бедни граждани, за да построят свои домове. Общо дарените площи осигуряват дом на над 600 души, а косвените ползи от даренията облагодетелстват десетки хиляди хора.

В завещанието са включени и неговите дюкяни (на бълг. ез. магазини и занаятчийски работилници), като изрично се заръчва те да не се продават, а печалбата им всяка година да се раздава на всички, които имат нужда, независимо от тяхната народност и вероизповедание.

Друг уникален експонат, включен в изложбата, е Нотариалната книга с актове, в която са вписани парцелите, дарени от Александър Георгиев на бедни бургаски граждани. Книгата е специално обособена – т. е. в нея има само актове за даренията, направени от Коджакафалията.

Общо в книгата са вписани 274 нотариални акта. В периода от 28.10.1911 г. до 30.12.1911 г. той дарява най-много парцели – 263, от 09.06 до 16.06.1912 г. имотите са 9, а дни преди кончината му през 1913 г. Коджакафалията дава още два имота. Основната заслуга за съхраняването на този безценен документален извор през годините имат нотариус Радойнова и съдия Златина Иванова.

Със своята дарителска дейност Александър Георгиев Коджакафалиятa оставя непреходна следа в развитието на града и заслужено получава името Бащата на Бургас (метафората е на историка и археолог проф. д-р Иван Карайотов).

Изложбата ще остане в Културен център „Морско казино“ до 26.01.2018 г. и може да бъде разгледана от понеделник до събота, между 10:00 и 18:30 часа.

Още снимки

 

Бургаските ученици неведнъж са доказвали на национални и международни състезания, че притежават добри знания и иновативни идеи.

По традиция и тази година по повод празника на града – Никулден, кметът Димитър Николов ще награди най-изявените от тях, завоювали призови места в национални и международни олимпиади, състезания и конкурси.

Тържествената церемония ще се състои на 5 декември, вторник, от 13:30 часа в зала „Атриум“ на Бургаския свободен университет.

336 ученици и 21 отбора, сред които вокални формации, танцови школи, ансамбли, състави, хорове, театрални трупи, ще получат отличия за доброто си представяне през годината.

Наградите са в 4 категории – „Хуманитарни науки“, „Математика и природни науки“, „Изкуства“ и „Спорт“.

 

Писателката Марина Владева е тазгодишният носител на литературната награда „Пегас“. Призът и бе присъден за книгата „Маргиналът: присъстващата фигура на отсъстващия. Книга I Битиета“.

Тя не присъства на церемонията и затова плакета прие нейният издател.

Носител на плакета „Христо Фотев“ стана Милка Стоянова за книгата й „Крайбрежна поема“. Тя става носител на този приз за втори път.

Третата литературна награда – плакет „Петко Росен“, тази година бе присъдена на Никола Кадиев за книгата му „Светлина от много далече“.

В определянето на тазгодишните носители на литературните награди участваха критиците д.ф.н. Митко Новков и доц. д-р Младен Влашки.

Наградите на авторите връчи кметът Димитър Николов.

„Това е една изключително добра традиция, която насърчава и поощрява талантливите хора в нашия град да пишат и да творят, а младите да ги следват. Вие сте чест и гордост за нашия град, защото с перото и словото си обогатявате градската съкровищница и правите града ни много по-популярен. Чрез словото си давате добри примери и насърчавате останалите хора“, каза по време на церемонията кметът Николов.

Литературните награди на Община Бургас се връчват от 1990 година.

Още снимки

1

 

Експозицията на Гранд Хотел и СПА Приморец вижте в дните от 6 до 10 декември

Знаете ли, кои са големите имена на бургаската балетна и оперна сцена? Заповядайте на Алея на славата 2017, за да се запознаете с тях! Експозицията ще бъде отворена за посетители от 10:00 часа на Празника на Бургас – Никулден, до 10 декември (неделя), включително. Очакват ви информация, снимков материал, любопитен автентичен реквизит, на прославени имена в тези две изкуства, обвързали творческия си път с Бургас.

Като част от Алея на славата, на 8 декември от 18:00 часа, ще бъдат представени кратки изпълнения  от жива оперна музика, балет, роял и други. Тези своеобразни миниатюри, ще позволят на гостите на инициативата да се отдадат на непосредственото, живо въздействие на тези изкуства.

Организатор, идеолог и домакин на Алея на славата за трета поредна година е Гранд Хотел и СПА Приморец. Целта на ежегодните изложби, е познаване, информираност, отдаване на почит към заслужилите в различни области бургазлии, които градят облика на града като устойчиво средище, обвързано силно с науката, изкуствата, прогреса във всичките му форми.

Всички участници в Алея на славата 2017г. са родени в Бургас, почетни граждани са на морския град или са носители на специални отличия с бургаски адрес. Някои от тях, са сред нас. Други, вече ги няма – но звездите им светят все така ярко и маркират пътя на новите надежди, избрали да се развиват в тези нелеки, но безкрайно красиви сценични жанрове.

Почетният пантеон на Алея на славата 2017г. рисува историята на имена, записани с ярки букви в книгата на историята на балета и операта. Сред тях ще видите: балетмайстор Дора Валериева, Люба Колчакова, Мария Белчева- Михайлова, Иванка Узунова-Унджиян, диригентът Димитър Момчилов , примабалерината Галина Калчева, оперният режисьор и бас певец Александър Текелиев, балетмайсторът Хикмет Мехмедов, диригентите Емил Чакъров и Иван Кожухаров, тенора Любомир Бодуров, баритона Стоян Попов и други светли имена от оперната и балетна сцена, с адрес Бургас.

Заповядайте – от 10:00 часа на 6 декември, до 10 декември включително,  в Гранд Хотел и СПА Приморец. Не пропускайте и специалното събитие, което ще ви представи живи изпълнения на роял, оперна музика и балет – на 8 декември от 18:00 часа.

Опознайте Бургас чрез големите имена, оставили следите си по страниците на историята му – на Алея на славата – инициатива на Гранд хотел и СПА Приморец.

Председателят на Комисията по икономическа политика и туризъм в Народното събрание инж. Петър Кънев получи националната награда за принос към българската духовност „Яков Крайков”. Тя се присъжда за пръв път и носи името на първия български печатар. Учредена е от Съюза на печатарската индустрия в България и Университета по библиотекознание и информационни технологии.

Наградата беше връчена от кмета на София Йорданка Фандъкова по време на церемония в Университета по библиотекознание и информационни технологии в Деня на народните будители, в присъствието на много обществени деятели, преподаватели и студенти.

„Бях приятно изненадан да получа тази награда за будител в областта на книгоиздаването и духовното развитие, особено от такъв авторитетен университет, който е специализиран в книгоиздаване и информационни технологии и от организация като Съюза на печатарската индустрия в България. Да я получиш от ръцете на проф. д.ик.н. Стоян Денчев и от кмета на София Йорданка Фандъкова, естествено за мен това е голяма част. Това е едно признание за цялата гилдия-книгоиздатели и печатари, една оценка за всички нас. Още повече, че с тази награда, поредната историческа мистерия се разбулва“, заяви след получаването на приза инж. Петър Кънев.

„Яков Крайков до сега, може да се каже, тънеше в забрава. Надяваме се с това, което правим, да популяризираме името му “, коментира Румен Трифонов, главен секретар на Съюза на печатарската индустрия в България.

Носител на приза е и Силвия Томова. Той бе даден на писателката за романа й „Печатаря“, посветен на Яков Крайков.

 

Днес на 85 години почина писателят Кузман Кръстев. Неговите колеги и приятели от бургаската литературна общност изказват своите съболезнования, към които се присъединява и кметът Димитър Николов.

Кузман Кръстев бе надарен с оригинален, неподражаем стил в творчеството за деца. Неговите куклени пиеси са играни с голям успех в театрите на София, Пловдив, Варна, Стара Загора, Бургас, Русе, но и в театрите на големите градове на Русия, Чехия, Мексико.

Отиде си обичан приятел, високо ценен писател, носител на национални награди, почетен гражданин на Бургас. Поклонението ще е утре – 3.11.2017 г., от 11:00 часа в залата за поклонения на бургаските гробища.

bgdnes.bg

Роденият в Бургас композитор Тончо Русев вече е кавалер на Сребърния кръстна Свети Николай. Това реши преди минути Общинският съвеет, на редовното си 32 заседание.

Местният парламент реши да удостои със званието „Почетен гражданин” краеведа Вида Буковинова, народната певица Янка Рупкина  и посмъртно художника Руси Стоянов и футболистът Иван Претъргов.

С почетна значка ще бъдат наградени трима младежи, помогнали за заловяването на крадец през лятото.  Друго решение на Общинския  съвет е в Меден рудник да бъде открита детска градина „Пинокио”.

От витринатавиж всички

0
В рубриката на Burgascity.com, психотерапевтката и семеен консултант Катя Пенева отговаря на въпроси на читатели. Своите запитвания към нея, както и актуални теми, към...

Стилътвиж всички

0
Тайната на Холивуд е разклита, категорични са специалистите на Прайм Естетик Център в Бургас. Ако си поставяш въпроса: „Пластичен хирург или козметик?”, то тогава избери Прайм Естетик Център. Той е създaден, за дa...