11 причини, за да стегнете куфара за Бургас!

11 причини, за да стегнете куфара за Бургас!

снимка: Vidin Stoyanov

Когато видите как върховете на блоковете сякаш изникват пред очите ви, леко лъкатушещи се в юлската мараня, а през отворения прозорец на автомобила вятърът донася до вас аромат на водорасли, примесен с остър мирис на петрол – няма грешка – това е Бургас!

Преди години наричат града малката Хавана. А в разцвета на социализма десетки декари обработваема земя са претопени в бетона, върху който изниква най-голямата рафинерия на Балканите. Десетилетия наред изпаренията на продуктите, които се произвеждат в завода, посрещат туристите, които с влакове и автобуси прекосяват половин България, за да стигнат до морето.

Едва в последните години визитната картичка на Бургас започва бавно да се променя и в нея все по-често се говори за археология, история, култура, музика и арт изкуство. И в това се убеждават всички, които преоткриват морския град.

Ето само 11 причини, заради които си заслужа да посетите Бургас. Когато го направите, сигурна съм, че ще сте открили поне още толкова, заради които си заслужава да се върнете тук!

1. Градът на езерата

Три езера са “хванали” в своята прегръдка Бургас – Атанасовско, Вая и Мандра. Оттук минава и пътят на птиците – Виа понтика. От 1980 г. Атанасовското езеро е обявено за резерват.

Около Бургас има и още няколко защитени местности – Пода, Ченгене скеле, Корията, Узунгерен и Бургаски солници. А някои от защитените територии влизат и в Европейската екологична мрежа “Натура 2000″ – Атанасовско езеро, Бургаско езеро, Бакарлъка, залива Ченгене скеле и Мандра – Пода.

2. Форос – Пиргос – Бургос – Бургас

Името на днешния Бургас се е променяло през вековете. Десетилетия наред се твърдеше, че днешният индустриален град възниква на мястото на старо рибарско селище. Археолозите и историците доказаха, че миналото на града се крие няколко века назад.

Благоприятното географско разположение и природните дадености превръщат територията на Бургас в кръстопът на древни цивилизации още от V-то хил. пр. Хр. В неговите съвременни граници близо до Атанасовското езеро се проучва голямо праисторическо селище, което повече от две хилядолетия търгувало със сол и медна руда с далечни брегове. През античността на територията на днешния квартал “Победа” е създадено тракийско пристанище, наричано “Сладки кладенци”. То осъществявало търговските контакти между Тракийското Одриско царство и гръцките колонии по западния черноморски бряг.

Няколко века по-късно в местността “Пода” край отока на Мадренското езеро в морето, била изградена крепост с пристанище, която снабдявала римската колония Деултум със стоки от цялата Римска империя. Нейното име Бург – Бургос е известно от надпис от времето на император Антонин Пий (155г.). Тази морска крепост продължава да съществува и в следващите векове. Нанесена е на всички морски карти от ХІІІ до ХVІІ в., а различни автори и картографи я наричат на гръцки Пиргос, на италиански Порос или Форос. Крепостта се запазва и по времето на Османската империя заради стратегическото си място в дъното на Бургаския залив, както и добрите пътища свързващи я с вътрешността на страната.

3. Аква калиде – Терма и баните на султан Сюлейман

В бургаския квартал “Ветрен” се намират Аква калиде – Терма и баните на султан Сюлейман I, които това лято ще бъдат отворени за посещение от туристите.

На това място се намират едни от най-известните в Югоизточна Тракия минерални бани. Лечебните свойства на горещия извор били известни още в неолита, когато в близост до него са създадени три селища от VІ – V хилядолетие преди Христа. Траките превърнали извора в средата на І хилядолетие преди Христа в най-почитаното светилище на Трите нимфи.

Първите бани при светилището на Трите нимфи са изградени, когато Рим завладява тракийските земи в средата на І век. Най-ранното споменаване на името “Акве калиде” е в Певтингеровата карта като пътна станция между Анхиало – днешно Поморие, и Кабиле, близо до Ямбол. Първото описание на града Акве калиде е направено от готския историк Йорданес – V век, в “Римска история”, където описва готските нападения през 257-270 срещу градовете по Западното Черноморско крайбрежие, подложили ги на разграбване и опожаряване. Тежко пострадал и градът Акве калиде, но топлите минерални бани били запазени.

След създаването на Българската държава градът на топлите извори вече носи името Терма/и/ или Термополис. След превземането на Адрианопол – днешен Одрин и Аркадиопол (Лозенград, Турция), латинските рицари се настанили в топлите бани на Терма, наричан от рицаря Вилардуен “Ла Ферме”. След три дни престой и лечение в топлите бани, които латинските рицари признават за “най-хубавите в целия свят”, императорът Хенри ІІ заповядал да изгорят града. След този пожар той не можал да се възстанови повече, а полуразрушените бани водели жалко съществуване до 1562 г., когато тук пристигнал султан Сюлейман І (1520-1566г.). Като благодарност за излекуваната подагра той заповядал да бъде изградена нова баня върху полуразрушените римски басейни.

Проучванията на Аква калиде – Терма и баните на султан Сюлейман започват преди няколко години под ръководството на н.с. Цоня Дражева.

4. Морето, Мостът, Морското казино, Морската градина

За Бургас и за всички останали градове на море важат с пълна сила думите на Хемингуей: Всичко, което е далече от морето, е провинция!

Бургазлии се гордеят с уникалната си Морска градина и с един от символите – Моста. Всеки уважаващ себе си кореняк бургазлия и гост не може да не завърши разходката си без да мине по улиците “Александровска” и “Богориди”, да постои за няколко минути на Терасата, да се разходи по Моста и да завърши обиколката сред прохладата на Морската градина.

Тя е създадена с първия план за развитие на Бургас от 1891 година. Морската градина се простира по продължението на градския плаж, дълга е около 5 км и заема площ от около 600 дка. Значителен принос за развитието на парка в центъра на Бургас има Георги Духтев, назначен през 1910 г. за управител на Морската градина и бъдещ управител на Борисовата градина в София. Тя е засадена с декоративни дървета и храсти, като сред тях са разположени скулптури и бюстове на известни български и чуждестранни възрожденци, борци за свобода, писатели, актьори и личности, създадени главно по време на Летните пленери по скулптура в Бургас. От градината се открива широка гледка към Бургаския залив, както и към Поморие в северната част на залива и Созопол и северните поли на Странджа планина в южната част на залива.

В началото на XX век заможните бургазлии са се събирали в Казиното, което е бил един от най-посещаваните ресторанти в града. Предлагат се възможности за забавление и невероятна панорама. След десетилетия, в които Казиното остана затворено, то бе обновено и превърнато в културен център “Морско казино”, където си дават среща творци от цялата страна и чужбина. Сред тях е и Хорхе Букай, който се срещна с журналистите по време на посещението си в Бургас.

5. Морската гара и острова “Света Анастасия”

След дълги десетилетия, през които проектът за отваряне на пристанището в Бургас за посетители събира прах в папките, преди близо две години една част от него стана факт – Морската гара. Тя посреща чуждестранните туристи, които пристигат с круизните кораби в морския град. А от тази година през КПП-то на гарата минават и пасажерите, които отплават в посока Острова. “Света Анастасия” е единственият остров, който е превърнат в своеобразна туристическа дестинация.

Островът носи името Болшевик в периода от 1945 до 1990 г. Намира се на 6,5 км от Бургас. На него се намира манастирът “Света Анастасия”. Най-ранното писмено свидетелство за съществуването на манастира е грамота на вселенския патриарх Йеремия II, публикувана от гръцкия историк Ламброс Кaмперидис. Грамотата е с дата юни 1575 г. и документира укрепването на манастира, в който са служили двама монаси.

След създаването на Българската екзархия, манастирът остава на подчинение на Константинополската патриаршия. През 1905 г. след дълги протести, манастирът е предаден на Българската патриаршия. Преди предаването игуменът на манастира прави опит да продаде манастирското съкровище, което предизвиква брожение в Бургас. След Деветоюнския преврат от 1923 г, занемареният островен манастир се превръща в удобно място за изолация на политически опоненти на правителството на Александър Цанков. Така през втората половина на 1923 г. на острова са затворени 132 комунисти и земеделци. Трудната поддръжка на островния затвор принуждава правителството да прехвърли затворниците в бургаския полицейски участък, а една част от тях са освободени. След атентата в софийската църква “Света неделя” през април 1925 г., островът отново е превърнат в затвор, като само в четири от килиите са затворени 90 арестанта. На 29 юли 43 от тях успяват да избягат с две гребни лодки до нос Чукаля, откъдето се скрили в Странджа планина. Със съветска помощ избягалите успяват през Истанбул да стигнат Одеса.

След спечелен проект на Община Бургас с европейско финансиране островът е изцяло реновиран. Туристите, които стъпват на малкото парче земя могат да видят музея, да похапнат в ресторанта, да пият чай в лекарната, защо и да не останат да нощуват в хотелската част. Корабчетата от и до острова плават по няколко пъти на ден.

Островът става снимачна площадка и на два филма – “На малкия остров” на режисьора Рангел Вълчанов, сниман през 1958 г. и на “Островът” на режисьора Камен Калев, заснет през 2010 г. с участието на Летисия Каста и Туре Линдхард.
източник: lifebites.bg / автор: Десислава Георгиева

Коментари

8 коментари на “11 причини, за да стегнете куфара за Бургас!”

  1. Сигурно защото съм от Бургас, имам поне 40 причини да си стегна куфара …

  2. Прекрасен град за живеене с уникално море, мост, градина, пътища…..но само ако ги нямаше бургазлии…НЕ СТАВАТ…

  3. Моят, обновен през управлението на кмета Д. Николов, град Бургас, е най- хубавия град за живеене!
    Град – приказка!
    Град – мечта!
    Град – пълен с любов и поезия!
    Стегнете куфарите си и елате!
    Бургас Ви чака!
    Бургас ви обича!

  4. Вземете оправете моста, че половината лампи не светят вече, дървените парапети са изкривени и готови да паднат. Добре ще е и да разкарате псевдо-фонтатна-мъгла на тройката, че е смешна работа, на центъра не остана 1 лампа светеща по плочките и така.. 11 причини да си стегнеш куфара за извън БС.

  5. музика и арт изкуство , които са фундамнетална основа на всичко монументални паметници……..

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Loading Facebook Comments ...