Църквата почита днес Св. апостоли Вартоломей и Варнава и Св.Богородица „Достойно есть“

Църквата почита днес Св. апостоли Вартоломей и Варнава и Св.Богородица „Достойно есть“

Свети апостол Вартоломей се смята от някои църковни историци за едно и също лице с Натанаил, когото апостол Филип довел при Иисуса Христа. Вартоломей бил в числото на Дванадесетте апостоли, които вървели подир Иисуса Христа и на които Господ дал сила да изцеряват болести и да правят чудеса чрез Неговото име.

След слизането на Светия Дух, когато апостолите тръгнали да проповядват Евангелието, на Вартоломей се паднал жребият да отиде в източните страни, където отишъл и апостол Филип. Веднъж, когато те проповядвали отделно в градовете на Мала Азия, Вартоломей получил откровение, че Филип търпи притеснения и оскърбления, и Господ му заповядал да отиде и да му помогне. Вартоломей се вслушал в това внушение и оттогава вече не се разделил с Филип до смъртта му и делил с него трудове и опасности. Те били придружавани от Филиповата сестра Мариам. Всички те усърдно проповядвали словото божие и с търпение понасяли гонения и страдания.

Във Фригийския град Йерапол, където апостолите отвърнали много езичници от идолопоклонство, идолските жреци възбудили против тях властта и народа, и поискали тяхното смъртно наказание. Св. апостоли били разпънати на кръст. Но изведнъж се появила страшна буря със земетресение. Изплашеният народ настойчиво искал освобождаването на мъчениците.

Престарелият Филип вече предал душата си Богу, като се молел за своите мъчители, а Вартоломей бил снет от кръста още жив. Той заедно с Мариам погребал тялото на апостол Филип, след това кръстил повярвалите, поставил за епископ благочестивия старец Стахий и след няколко дни напуснал Йерапол, като посетил Индия – както говори преданието – и превел Евангелието на индийски език. Историкът Евсевий Кесарийски разказва, че знаменитият учен Пантен донесъл в Александрия евангелие, намерено от него в Индия, което предполагат, било занесено там от св. ап. Вартоломей.

След това апостол Вартоломей посетил Армения, където обърнал към християнството много езичници и чрез Божията сила правел чудеса. Дъщерята на царя била много болна. Св. Вартоломей я изцерил и царят от благодарност му пратил няколко камили, натоварени със скъпи дарове. Апостолът върнал всички тия дарове, като казал:  Не с тия неща аз търгувам, но гледам да придобия човешки души. Ако тях придобия и ги представя на Господа, то добър търговец ще бъда пред Него.

Царят приел свето кръщение. С него се кръстили и голям брой негови поданици.

В град Албанопол идолските жреци подбудили против ап. Вартоломей жителите. Апостолът бил разпнат на кръст с главата надолу; одрали му кожата и му отсекли главата с меч. Християните снели от кръста тялото на апостола и го поставили в оловен ковчег.

По-късно мощите на св. апостол Вартоломей били пренесени в неополитанския град Беневент, а след това в Рим. Пренасянето на мощите на св. Вартоломей се празнува на 25 август.

Св. апостол Варнава, който първом се наричал Йосиф или Йосия, се родил в остров Кипър. Родителите му били богати евреи от Левиевото свещеническо коляно. Те пратили младия си син в Йерусалим да се учи у знаменития тогава законоучител Гамалиил. Заедно с него се учел друг млад евреин на име Савел, с когото Йосиф се сприятелил.

В същото време Спасителят започвал Своята проповед. Той бил дошъл от Галилея в Йерусалим и множество народ вървял подир Него, желаейки да чуе Неговото слово и да види чудесата Му. Йосиф видял Спасителя, слушал Неговите божествени слова, обикнал Христа от цялото си сърце и станал един от неговите ученици.

Оттогава младият Йосиф вече постоянно вървял подир Иисуса Христа. Когато Господ избрал Седемдесетте ученици и им поръчал да проповядват Неговото Слово, Йосиф бил в тяхното число и апостолите започнали да го наричат Варнава, което значи син на утехата.

След Възнесение Господне, когато апостолите, изпълнени със Светия Дух, живеели заедно в Йерусалим в единодушие и любов, Варнава продал имота си, донесъл парите на апостолите и заедно с тях проповядвал Словото Божие.

В това време – както говори преданието – той често се срещал с предишния си другар Савел, който ненавиждал Христовата вяра и преследвал вярващите. Мъчно било на Варнава за ожесточението на Савел и се стремял да го спечели за Господа Иисуса Христа. Често Варнава тъгувал за упорството на бившия си другар, когото той нежно обичал и молел Бога да просвети душата му със светлината на истината. Варнава бил щастлив да срещне Савел, който от гонител на Христовите последователи, станал ревностен проповедник и рапространител на новото учение

Словото Божие бързо се разпространявало. Самото гонение допринасяло за това, понеже повярвалите се разпръснали по разни градове и навсякъде проповядвали Евангелието. Някои кипърци и киринейци започнали да проповядват и на елините (езичниците) в Антиохия Сирийска. Господ им помагал и мнозина от жителите на Антиохия повярвали. Като узнали за това, апостолите изпратили Варнава, за да утвърди новообърнатите във вярата, понеже – както говори Писанието – Варнава бил мъж добродетелен и изпълнен с Дух Светий и вяра. Господ благословил трудовете му и вярващите се умножавали всеки ден. Варнава повикал при себе си за помощник своя другар Савел. Те се трудели заедно и прекарали една година в Антиохия, където повярвалите започнали първи да се наричат християни. В това време се появил глад в Юдея. Антиохийските християни събрали средства и пратили Варнава и Савел с тая помощ при страдащите братя. След като изпълнили поръчението, се върнали в Антиохия като взели със себе си племенника на Варнава – Йоан – Марко.

Апостолите Варнава и Павел проповядвали Божието слово в много градове на Мала Азия. Като прекарали втори път известно време в Антиохия Сирийска, светите апостоли предприели нови пътешествия. Павел заедно със своя ученик Сила се отправил в Дервил и Листра, а Варнава взел Марко и отпътувал в Кипър. Там Варнава продължавал наченатото дело. После той посетил Италия, бил в Рим и турил начало на християнската Църква в град Милано.

След това Варнава се върнал в Кипър. В Саламин, главен град на острова, проповедта му извикала злоба у живеещите там евреи. Варнава предчувствал, че тук ще приеме мъченическа смърт. Той се простил с вярващите и се отправил в събранието на евреите, за да им проповядва. Те яростно се нахвърлили върху него и го убили с камъни. След това поискали да изгорят тялото му, но то останало невредимо в огъня и било погребано от Марко.

Мощите на св. Варнава били открити в края на V век. На остров Кипър бил построен храм в негова чест.

Легендата за иконата Достойно есть

През десети век пред този свят образ на Божията Майка за първи път е било изпято песнопение, включено впоследствие в Божествената света литургия, което и до днес се изпълнява в целия православен свят.

Точното предание за това събитие е записано през XVI век от тогавашния първенствуващ монах в Света гора ­ йеромонах Серафим, който разказва:

“Близо до столицата на Света гора Карея, се намира долина, по-късно наречена “Долината на пението”, в която отдалечени една от друга се намират монашески килии, населявани от подвизаващи се аскети. В една от тях живеели двама монаси ­ старец на име Гавриил и послушник със същото име. Веднъж старецът, отивайки на бдение в Карея, казал на своя ученик: “Чедо, аз отивам на бдението, а ти остани тук и направи сам утринното последование в нашата килийна църква”.

През нощта се потропало на вратата на килията. Когато отворил, послушникът видял пред себе си непознат калугер. Поканил странника да влезе, за да извършат заедно утринното последование. Стигайки до песнопението “Честнейшую херувим…”, непознатият с ангелски глас благоговейно запял към Пресвета Богородица: “Достойно е, наистина, да те облажаваме, Богородице, присноблажена и пренепорочна и Майка на нашия Бог”. След тези думи иконата на Божията Майка, която се намирала в килията и пред която те възнасяли своята молитва, внезапно засияла с необикновена светлина, а послушникът, изпълнен с духовна радост и плачещ от умиление, се обърнал към монаха със следните думи: “Отче, ние никога не сме слушали тази песен от древните. Моля те, напиши ми я за спомен!”

Непознатият монах поискал мастило и хартия. Оказало се, че в килията няма такива неща. Тогава той казал на послушника: “Донеси ми каменна плоча!” След като я получил, инокът с ръка написал като върху восък думите на песента и заръчал на по-малкия си събрат: “От сега нататък така пейте всички православни!” След като изрекъл тези думи, той изведнъж станал невидим.

Когато монахът Гавриил се върнал от бдението, неговият послушник му разказал за своя непознат тайнствен гост и показал на стареца си каменната плоча с текста на молитвата. Опитният духовник веднага разбрал, че в килията е бил самият архангел Гавриил, изпратен на земята да възвести на християните още една дивна песен в прослава на Божията Майка. Двамата съкилийници взели каменната плоча и я отнесли в Протата, като подробно разказали пред Събора на старците за станалото чудно събитие. Тогава всички братя с едни уста и едно сърце прославили Христа Бога, извършил такова чудо за слава на преблагословената Си Майка и є изпели новата песен, донесена на земята от архангел Гавриил.

Плочата с изписаните върху нея букви на Богородичната песен била изпратена в Константинопол на патриарх Николай II Хризоверг като свидетелство за станалото чудо. Иконата на Пресвета Богородица, пред която била изпята за първи път молитвата, била взета от килията на светогорските отци и пренесена в съборния храм “Протатон” в Карея, където тя и досега се намира, като оттогава започнали да я наричат “Достойно есть”.

По същия начин и килията още от времето на това чудно събитие е наречена и става известна на Свeта гора с името “Достойно есть”.

Православната църква отбелязва това дивно събитие особено тържествено на празника “Св. Богородица – Достойно есть”, който се празнува на 11 юни, както и на втория ден на Великден, когато представители на всички светогорски обители изнасят с литийно шествие Богородичния образ, за да благослови Божията Майка всички онези, които се подвизават и се покланят в нейната градина ­ Света гора ­ Атон.

В края на ХIХ и началото на ХХ век, килията, където станало знаменателното чудо, била населявана от българи. Монашеското братство било под ръководството на известния духовник йеромонах Йоан. На своето време той бил сред най-уважаваните духовници на Света гора и към неговото духовно ръководство прибягвали монаси от всички народности. Също така той и чрез писма наставлявал множество подвизаващи се в света миряни. През последните години от живота си отец Йоан ослепял. Преставил се в Господа през 1942 г. В наши дни в килията се подвизават отци от светогорската света обител “Пантократор”.

offnews.bg

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Loading Facebook Comments ...