Специално за бургазлии: Бургаската легенда за гларуса – крадец

Специално за бургазлии: Бургаската легенда за гларуса – крадец

Jordan Dimov Photography / BurgasCity.com

Имало едно време един смел моряк, който отплавал на далеч със своя екипаж на голям кораб навътре в морето, за да търсят приключения и богатство. За беда едва на третата вечер от плаването им ги връхлетяла страховита буря. Капитанът на кораба, както и целият екипаж от млади моряци били твърде неопитни, а плавателният съд – недостатъчно здрав, за да устои на вълните. Не знаели как да се справят с такава жестока природна стихия. Корабът бил потопен дълбоко на морското дъно, а моряците загинали безславно в бурята. Оцелял само един – най-младият от всички, който единствен не изпаднал в паника и се опитал да спаси кораба, но безуспешно.

С дни младият моряк се носел върху една дървена отломка на кораба по течението на морето, без посока и почти без надежда, че ще оцелее. Не знаел колко време е минало, защото загубил представа за него. Часовете изглеждали като дни, дните – като месеци. Наблюдавал изгреви и залези, но скоро престанал да ги брои. Бил заобиколен от тонове солена вода и в същото време изгарял от нечовешка жажда. Слънцето безмилостно прогаряло бледото му лице. Водните му запаси свършвали бързо, имал право само по една капачка на ден. Скоро морякът бил принуден да пие собствената си урина, за да оцелее.. Гладът също бил страшен, защото липсата на храна лишавала моряка от енергия и той нямал сили да плува в търсене на земя, за да се спаси. Носел се по течението към залеза на своя живот, мислейки за всичко, което не успял да постигне през краткото си съществуване.

Един ден, когато морякът вече бил на края на силите си, се случило нещо необикновено. До слуха му достигнал крясък на… гларуси. А морякът знаел, че щом наоколо летят гларуси, това означава, че би трябвало да има и суша, тъй като тези птици не се отдалечавали прекалено от своите гнезда и храна.

Погледнал към небето и съзрял летящата група създания да кръжат хаотично над главата му. Радостта му била за кратко, защото дори не можел да помръдне натежалите си крайници в опит да преплува разстоянието до брега.

Отчаян, морякът надал гневен и безпомощен вик към тях и тогава се случило още по-голямо чудо. Един от гларусите, на вид дребничък и с опърпана перушина, сякаш постоянно кълван и гонен от събратята си, се спуснал плавно към импровизирания сал на моряка и кацнал предпазливо в единия му край.

В човката си държал половин парче хляб. Очите му срещнали тези на моряка. Думите били излишни. В един миг животното сякаш разбрало в какво бедствено положение се намирал този човек. Гларусът пуснал внимателно парчето хляб в скута на моряка, след което отлетял.

Той не можел да повярва на очите си. С треперещи пръсти, бързо и припряно, натъпкал като невидял храната в устата си и задъвкал с блажено удоволствие. Това бил най-вкусният хляб, който опитвал някога. Но едва ли това нищожно парченце щяло да възвърне силите му, за да преплува обратно до брега.

Но историята не свършва дотук. На другия ден гларусът отново се върнал, а този път в човката си носел половин парче прясна риба. Нямало място за излишни капризи, затова морякът изял суровата риба. Постепенно силите му започнали да се възвръщат.

Всеки ден птицата идвала при него и му носела най-различна храна. Морякът не се питал откъде я взима, важното било, че гларусът го спасявал от сигурна смърт.

На четвъртия ден се почувствал достатъчно укрепнал, за да плува. Поел дълбоко дъх и раздвижил схванатите си крайници към брега. Докато плувал, гларусът кръжал над главата му, издавайки пронизителни звуци, сякаш за да го напътства.

След цели четири часа изтощително гребане, морякът достигнал брега и със сетни сили се стоварил върху пясъка на някакъв непознат плаж. Един възрастен рибар го видял и веднага извикал линейка. Качил се с моряка в нея, за да се увери, че той ще получи възможно най-добрите грижи. На въпроса му къде се намира, старецът с гордост отвърнал:
– В град Бургас.

– Бургас – замислено повторил думите му морякът. Той познавал езика на тези хора, защото неговите родители – също мореплаватели, му разказвали много за родния си Бургас, който напуснали на младини в търсене на приключения. Сякаш съдбата го довела тук.

– Знаете ли, един гларус ме спаси – рекъл на стареца и му разказал своята невероятна история. Когато свършил, искреният и дрезгав смях на рибаря погалил слуха му като кадифе.

– Познавам този гларус! Всеки ден се промъква в бакалията на жена ми и краде каквото му падне. Няма отърваване от тая гадина! Измисляше все нови и нови хитрини как да докопа храна. С времето се примирихме и просто го оставихме да си взима каквото пожелае. Такива хиени са тези досадни птици! Крадат от рибарите, туристите, магазинерите. Целият град се оплаква от наглостта им. Но явно нашият гларус е различен, моето момче. На него дължиш живота си. Обещавам ти, че вече няма да го третираме като крадец, а като специален клиент на заведението.

Морякът останала завинаги в града, където намерил верни приятели, влюбил се и създал семейство. Неговата история обиколила местните вестници, след което била бързо забравена.

Като всяка друга градска легенда, носена от уста на уста и от ухо на ухо, тя скоро загубила своята достоверност и се е превърнала просто в мит, разказван и до днес.

Автор: Б. Върбанова / BurgasCity.com

Коментари

3 коментари на “Специално за бургазлии: Бургаската легенда за гларуса – крадец”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Loading Facebook Comments ...