Психологът отговаря: Ултиматумът в отношенията – унищожителна буря или ново начало

Психологът отговаря: Ултиматумът в отношенията – унищожителна буря или ново начало

В рубриката на Burgascity.com, психотерапевтката и семеен консултант Катя Пенева отговаря на въпроси на читатели. Своите запитвания към нея, както и актуални теми, към които имате интерес, можете да изпращате на ka.peneva@abv.bg. 

Често в отношенията ни с най-близките ни хора се появяват проблеми. Конфликти или спорове, отлагани решения, които тлеят в мълчанието по между ни. Опитваме се да не говорим за тях, оставяме ги във времето като се стремим да не повдигаме неприятните въпроси, които считаме за твърде деликатни или ги намираме за болезнено конфликтни. Желаем времето да ни даде мъдрост или простичко се упражняваме в търпение, в деликатност, с която се опитваме да намерим решението на спорен казус. Разчитаме на инициативността на другия за да можем да сме сигурни в добрия изход на оспорвания въпрос. Отлагаме бурята в отношенията си, но и това не помага. Усещаме, че колкото и да изчакваме и да сме търпеливи, това само ни прави по-изнервени и несигурни. Ставаме непримирими към действията на своя любим и най-вече губим вяра във собствените си способности, че можем да променим нещо по между си. Не вярваме в намирането на взаимно изгодно решение, съмняваме се в добронамерената воля на отсрещната страна и тогава сме принудени да поставим еднолично своето желание, което очакваме да бъде удовлетворено в срок и по-начин по-който ние желаем. Тогава в миг на гняв, ние преживяваме онова чувство на воля, което ни изпълва с решителност, „сега или никога“. Човек има контрол над живота си и се налага в определен момент незабавно да постави своето искане. Дали сме обмислили достатъчно добре обстоятелствата или не, на нас ни се налага да поставим ултиматум.

Ултиматума е искане свързано с ограничение във времето и принуждава отсрещната страна към незабавно изпълнение. Последствията са свързани със заплахи за сериозни последствия в случай на неизпълнение. Отчаяни сме и нямаме никакъв друг избор.

Действието ни е крайна стъпка и налага да прекрачим всички норми на благоприличие, особено когато това е свързано с проява на колебание или трудни и неизпълними условия за любимия ни. Тогава ни се налага да навлезем в неприкосновените граници на другия за да можем да разширим пространство на съвместното си партниране. Давам си сметка, че макар и чрез силови действия, това понякога е наложително. Много държавни лидери използват този подход в политиката за да наложат своята воля и в същото време да покажат своето силово превъзходство. В личния и в обществения живот това е сериозно предупреждение с враждебни последствия. Експертите твърдят, че жените са най-често тези които се налага да употребяват тази тактика, може би защото те се чувстват все още уязвими в ред неблагоприятни ситуации за тях или просто защото са по-активни и решителни.

Самото налагане на искане към партньора е свързано с взимане на незабавни решения, и го поставя в етична дилема с наложен краен срок. Това са случаите, които изискват да бъде направен еднозначен избор в нечия полза. Борба на всяка цена, битка в отстояване на морални и етични принципи.

Обикновено „правилното“ решение не е свързано с емоционална, а с прагматична преценка съответстващата на визията за живот на партньора, поставен в стресова ситуация на незабавен избор. В такива случаи не можем да говорим за взимане на „добро“ или взаимоизгодно решение, а по-скоро за предприемане на незабавни действия, които са в нечий ущърб и не носят ползи за никой в разразилия се конфликт. За това този начин на преднамерено предизвикване и ускоряване на събитията в живота винаги е свързано с унищожение и разруха. Какъвто и избор да направи човек притиснат в ъгъла на стената на съвместния си живот, той трябва да направи подбор при две взаимно изключващи се обстоятелства и обикновено да жертва едното в името на другото, поставяйки себе си във възходяща позиция. Налага се незабавно действие, след което да не изпитва съжаление и морални угризения.

До голяма степен това има отношение към семейната екология, която се свързва с опазването и употребата на брака като дългосрочен и стабилен ресурс. Подобни решения са тест за устойчивостта на партньорските отношения в критични ситуации. Въпреки, че ултиматума е свързан с крайни действия и много често унищожителни последствия и за двамата партньори, все пак той е добър начин за решаване на конфликти, които са тлеели в очакване да бъдат разпалени или загасени. Каквото и да реши човек в такава ситуация, дори и да трябва да предизвика унищожителна буря в живота си, то истината е че след всяка смърт идва ново начало, много по-истинско и много по-стойностно. Отключването на конкретен проблем носи много нови пространства и нови възможности. Защото компромисите не винаги са най-доброто от което се нуждаем, а намирането на взаимоизгодни решения понякога не съдейства за достатъчно качествени промени в живота и на двамата партньори. Нещо повече това би могло да нанесе много по-големи вреди и ограничения в съвместното ни съществуване, отколкото облаги.

Психотерапевт и семеен консултант Катя Пенева

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Loading Facebook Comments ...