Психологът отговаря: Свободата да си независим много често е самотна и...

Психологът отговаря: Свободата да си независим много често е самотна и неразбрана, криволичеща по неравния път на живота ни

В рубриката на Burgascity.com, психотерапевтката и семеен консултант Катя Пенева отговаря на въпроси на читатели. Своите запитвания към нея, както и актуални теми, към които имате интерес, можете да изпращате на ka.peneva@abv.bg. 

Стремежът на човек да бъде независим и свободен намира израз във всички аспекти на живота. Потребността да притежаваш достатъчно сила, чрез която да направляваш живота си, ни дава усещане за могъщество, за контрол над всяка една ситуация. Всеки един от нас поставен в тясната рамка на човешкия си живот, копнее за неограниченост. Да, искаме да сме свободни, да сме самодостатъчни и много силни за да носим тежестите на битието си, но малко от нас си дават сметка какво означава това. За много хора свободата е в „имането“ колкото повече материални ресурси, толкова повече власт. Силата не е в духа, а в банковата сметка на онзи който може да поръчва музиката, а нашето поведение услужливо се подчинява на позитивните облаги на обществото в което живеем. Ние се чувстваме зависими от пазарската кошница в магазина, а преживяването за неограниченост, оставяме за след това. Ставаме зависими от потребностите си, а не от мечтите, които ни теглят напред. Брутното ни емоционално щастие е в пряка зависимост от броимото количеството на придобитото, а не от духовното. Колкото по зависими сме от конкретни хора и обстоятелства, толкова по сигурни и защитени се чувстваме. Подчиняваме се на фалшиви авторитети, които ни избавят от вътрешното ни усещане за неувереност. Дори и човек да е изгубил свободата си, той се чувстваш доволен и защитен в една привидно удобна среда. Нашата автономност все повече се определя от цифрови стойности, които ни освобождават от бремето на недоимъка, но и ни отдалечават от свободата да следваме собствения си порив, подчинявайки се на чужди закони и правила. Все повече се плашим да изградим собствено пространство, вътрешен независим свят, в който да изграждаме онова неръкотворно щастие, което да не е подвластно на външните обстоятелства. Предпочитаме да сме обвързани и зависими, оплетени, статични в отношенията си с любимите хора, в брака с другия, отколкото да сме в път на съмнение и безпокойство. Но независимостта е тежко нещо, тя е твърде болезнен процес, който трудно може да се понесе от всеки, тя често преминава през живот в самота. Самота, в която сме отрязали пъпната връв с външния свят и разчитаме на собствените си възможности. Ден, в който напускаш удобното пространство на дома си, за да се отправиш сам на околожитейско пътешествие. Колкото повече човек заяква в трудности и намира решения на предизвикателствата в живота си сам, толкова повече расте и стремежът към свобода и независимост. Нашата автономност е моста по който преминаваме след като сме се освободили от оковите на определена зависимост и сме поели пътя към отдавна жадувана мечта. Дали ще я реализираме зависи от волята ни да упорстваме до края. Да развиеш собствения си потенциал и да реализираш личността си е дълъг процес. Личното израстване е най-значимото постижение в живота ни. То е непрестанно упорстване в постоянно поставяне на нови цели, които са задължително условие за самоусъвършенстването ни.

Независимостта не е самодостатъчност, тя е само условие, в пътя към отбелязаната на картата от нас поредна дестинация.

Автономността ни е като първия плач, тя е изстрадана и родена в болка и лишения, много често е самотна и неразбрана, криволичеща по неравния път на живота ни. Но здравословна! Ако искаме да променим качеството си на живот,  си струва да приемем предизвикателството на рисковете, които ни предлага всеки един ден. Това означава да проявим смелост, да се съгласим с  идеята, че може и да не успеем веднага. Да, необходими са кураж и твърдост за да можем да платим цената, която винаги обществото налага на онези които са дръзнали да му противоречат. Но когато прескочим стената на личния си комфорт, ще открием един нов свят на нови възможности, свят в който ще усетим многоликата си същност и неограничените си способности. А независимите, автономните хора са тези които знаят, че колкото и да им е трудно, колкото и скъпо да им струва грешката в миналото, винаги е възможно да започнат отначало.

Психотерапевт и семеен консултант Катя Пенева

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Loading Facebook Comments ...