Психологът отговаря: Вменяването на вина е част от битката за власт и...

Психологът отговаря: Вменяването на вина е част от битката за власт и надмощие

В рубриката на Burgascity.com, психотерапевтката и семеен консултант Катя Пенева отговаря на въпроси на читатели. Своите запитвания към нея, както и актуални теми, към които имате интерес, можете да изпращате на ka.peneva@abv.bg. 

„- Ти знаеш ли каква си? Чудя се дали някога си обичала, някой в живота си. Боклуците като теб, трябва да ги заравят по-надълбоко в земята. Знаеш ли, какво ми причини твоето невежество?“-думите на мъжа кънтяха право в кабинета ми, а душата ми се беше свила изплашена на кълбо. Бях станала неволен свидетел на поредния нощен скандал на млада двойка под прозореца ми.

Грехът е познат още от сътворението на света. Тя Ева в християнската религия и тя Хава от мюсюлманската, извършват първия човешки грях. Драмата в Битие не е под прозореца на Бог, а в Едемската градина. Минали са хилядолетия от този миг, а в нашето съзнание допускането на волни или неволни грешки все по-често става причина за конфликти между партньорите. Превръща се в удобен повод, да вмениш на другия вина, да го обезцениш като личност или ако може да го зариеш, да го изравниш със земята внушавайки му чувство на срам.

Това, което лесно може да застраши една връзка, едно приятелство са мислите, че не си достоен за него. Ние всички сме възпитани да преживяваме това чувство и то е феномен, характерен единствено за хората, животните не изпитват срам. Зародило се още преди хилядолетия в племенните общности, то е било развито и усъвършенствано с цел контрол и манипулация. Вменяването на вина винаги е съпроводено и с обещания за отмъщение.

За хората на честта е естествено да се чувстват отговорни за неприятности, които са се случили с тях или с някои друг. Обикновено съжаляваме за реални или въображаеми постъпки от миналото или настоящето. Разкайваме се за недружелюбни мисли, за негативни чувства и отношение към другите или към себе си. Чувстваме се виновни, че не сме помогнали на някого, че не сме удовлетворили нечии желания. А обвинителите ни често са жестоки, за тях няма милост или прошка. Те са далеч от идеята, че в един конфликт има равностоен принос и неприятните последствия са с еднаква тежест и за двамата партньори.Спомням си една японска поговорка, която казваше, че човек не трябва да обвинява, защото когато посочваш с единия пръст грешника, другите три пръста сочат към тебе.

Вменяването на деструктивното чувство за вина е присъщо за хора, които са свикнали да контролират всички и всичко около себе си, хора перфекционисти, доказани в обществото професионалисти, на които им е трудно да простят и да загърбят миналото или още по-простичко да дадат простор на душата си, признавайки всичко красиво, което са имали възможност да преживеят успоредно с трудностите на съвместния път. Отправянето на упреци е част от битката за власт и надмощие. Това е чудесен начин, човек да прехвърли собствените си дефицити и негативи върху някой друг. Така по-лесно се преживява неудовлетвореността от живота. Живее се праведно, с възвишено чувство за морал и отговорност, за божествено превъзходство над другите, за непогрешимост.

В партньорските отношения, отправянето на заплахи и обвинения е знак за липса на каквито и да е граници. Демонстрирането на неуважение и явното неглижиране на достойнствата на другия е начин да му внушиш чувство за безпомощност и мъка. Предизвиква се негативна емоция в която изплашения, човек се чувства объркан и неразбран, необичан. Понякога си мисля, че не е никак трудно да изгониш любовта от собствената си душа. Достатъчно е да я смачкаш, да й сложиш маската на вампир и да поръсиш главата си със светена вода, която да измие небесния ти ореол. А след един такъв конфликт в тъмната нощ остава много болка и разочарование и празнота.

Не усетих, как и кога свърши скандала под прозореца ми. Тя хвана такси, а той продължи с гневни стъпки надолу към гарата. Тръгнаха в различни посоки. Може би всеки по своя път. От тук нататък всеки от тях двамата ще понесе на раменете си товара на дистанцията, ще трябва да преживее личната си самота, ще трябва да промени личното си отношение, към случващите се събития. Всеки от партньорите ще трябва да извърви пътя напред от позицията на жертвата, към позицията на силата. Онази сила, която ще им помогне да взимат по-мъдри решения и да водят по-пълноценен живот, дори и той да бъде лишен от компанията на другия. Точно тази човешка сила е заложена във всяка една личност и в трудни моменти, тя е тази която прогонва всяка вина и всеки страх. А когато няма вина и страх, остава само любов. Онази красива, божествена любов, която ни дава мир и спокойствие. Само любовта ни може да ни тегли напред и да не ни дава причина да гледаме със съжаление в миналото.

Психотерапевт и семеен консултант Катя Пенева

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Loading Facebook Comments ...