Психологът отговаря: Как да намерим път към сърцето на заварените деца?

Психологът отговаря: Как да намерим път към сърцето на заварените деца?

В рубриката на Burgascity.com, психотерапевтката и семеен консултант Катя Пенева отговаря на въпроси на читатели. Своите запитвания към нея, както и актуални теми, към които имате интерес, можете да изпращате на ka.peneva@abv.bg. 

Времената са динамични, все повече хора след моменти на системна неудовлетвореност решават да сложат край на дългогодишните си връзки и женени по любов се превръща в разведени по взаимно желание.

Зад гърба на разделените партньори остава разочарованието, децата, болката и спомените за един живот, който би могъл да се преживее и по един по-щастлив и удовлетворяващ и за двамата начин. На хоризонта е новият път, неизвестен и не толкова радостен. Всичко сякаш си върви по-старому, но фона е различен, самотата е задушаваща, а децата не могат за дълго да бъдат утеха и подкрепа на самотния родител.

Всяко човешко същество се нуждае от близост и след раздялата е логично човек да потърси нова среща. Новопоявилият се е партньор е желан и любим, но за заварените в дома деца, той е чужд. Мащеха или пастрок, народопсихологията ни е сложила грозния отпечатък на заместителя, на нежелания натрапник, от който не можеш да очакваш нищо добро.

Нарастващият брой разводи и постоянно променящите се отношения в двойката принуждават съвременното ни общество ще не ще да промени негативното си мислене и да изгради позитивно приемане на новите модели на разбити семейства.

Днес вече е модерно да наричаме новодошлия в еднородителското семейство „родител-бонус“, почти същото, но много по-различно от това да си баща или майка на дете, с което те свързва пъпната връв на раждането. Ако най-голямото предизвикателство на този свят е да бъдеш родител, то няколко идеи по-трудно е да заместиш съществуващия такъв.

Често несемейни хора се опитват да отложат неизбежното запознанство между децата си и любимия си партньор. Чувствата и от двете страни обикновено са смесени, а първите срещи с новия субект са изпълнени с противоречиви усещания. Ще се харесаме ли и ако не успеем, как ще продължим да изграждаме отношения на разбирателство и приемане е въпроса, който тревожи всички. Началото винаги е много трудно, да си в ролята на основен партньор и втори родител не е за всеки.

Ситуацията е особено сложна и за малчуганите, които ще трябва да делят любовта си с още един човек. Съмнението между двете страни поражда предпазливост, а хладната любезност поддържа стабилна дистанция. Много хора в подобна ситуация се опитват да се приближат емоционално към децата с подаръци и внимание, но лъскавите предмети не могат да стопят недоверчивостта и липсата на чувства между новодошлият и заварените. Възстановяването на тандема майка-баща и деца е дългосрочен процес с много неизвестни.

Всеки един родител се нуждае от подкрепа в отглеждането на потомството си и добронамерено приемане, което не е гарантирано, а новият партньор може би не е подготвен за изненадите в това предизвикателство.

В желанието си да бъдат съпричастни към живота на новото си семейство много от нас са чували репликата: „Ти не си ми никакъв и нямаш право да ми определяш живота!“. Детето упорито ще пази своето пространство и ще издига бариери, не защото няма нужда от подкрепа, а защото желае да запази своя свят неосквернен от чуждо нахлуване, да допусне близост от която би могло да страда.

Едно е да гледаш как мама се кара с тате, съвсем друго – непонятно и плашещо, е да наблюдаваш как Новият се нахвърля срещу нея – макар и само с думи.

Позицията на детето в ситуация на семейна война е винаги „кръгова отбрана“. То е объркано, изпитва противоречиви емоции не само към чуждия човек, но и към майка си.

По всички параграфи то е дете в риск, а поведението му – непредсказуемо. То може да бъде агресивно – или самоунищожително. Най-опасна става ситуацията, когато малкото започва да чувства смътна вина за случващото се.

За повечето деца възпитанието е свързано с налагане на забрани и създаване на дисциплина. Те се чувстват манипулирани и не допускат хора, на които нямат доверие. А доверието е вяра в добрите намерения на някого, в неговото благоразположение, в неговата порядъчност, съзнателност.

Но как да вярваш на някой, който се опитва да те променя, който ти дава съвети и не желае да изслуша мнението ти? Специалистите ще ви съветват какво ли не, но като че ли основното, което си остава в отношенията между заварените деца и вторите родители е приемането и засвидетелстването на уважение.

Тя, любовта може и да не дойде изведнъж, може да стъпва на бавни стъпки, или да дебне скрита зад тежките семейни завеси. „Заварените“ няма да допуснат да ги критикувате, да ги наказвате или да ги коригирате. Децата в реконструираните семейства не очакват чудеса. Те искат да се наслаждават на спокойствие. Очакват някой възрастен, който няма претенции да им променя света или да ги обича насила. Може би единственото от което се нуждаят е да видят най-после усмивки върху самотните лица на разведените си родители. А повторното  родителство не гарантира на никой лесен успех. Но не се отказвайте преди да сте опитали.

Ако майката усети и най-малки признаци на негативна промяна у детето (нощно напикаване, смучене на пръста, поклащане в седнало състояние, избухливост или напротив – мрачно затваряне в себе си, бягство от училище и пр.), тя трябва да вземе мерки и да потърси професионална помощ.

Партньорите, които се обичат са готови да посрещнат заедно трудностите в живота си, без да прехвърлят отговорността и вината на другия. В началото желанието и всеотдайността са достатъчни за да се започне с изграждане на взаимни отношения на близост и доверие. Често позицията на втори родител и любим партньор е много по- успешна, отколкото тази на биологичения родител, който е абдикирал от задълженията си и е изгубил емоционалната си връзка с детето. Не са малко и децата, които имат щастието да получат по още един комплект родители в лицето на новодошлите партньори. И в това няма нищо лошо ако бившите съпрузи успеят да запазят уважението си един към друг и продължат да се подкрепят взаимно в разширените си семейства. Така рожбите ще имат в повече от всичко, ще имат повече подкрепа, повече внимание и развода на родителите им няма да бъде травмиращ.

Психотерапевт и семеен консултант Катя Пенева

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Loading Facebook Comments ...