Психологът отговаря: Самосъжалението е вид спасение, което ни помага да запазим истински...

Психологът отговаря: Самосъжалението е вид спасение, което ни помага да запазим истински скъпоценните ни неща

В рубриката на Burgascity.com, психотерапевтката и семеен консултант Катя Пенева отговаря на въпроси на читатели. Своите запитвания към нея, както и актуални теми, към които имате интерес, можете да изпращате на ka.peneva@abv.bg. 

Самосъжалението е състояние на духа, в което човек не може да приеме дадена неблагоприятна ситуация. То е начин за самовъзвисяване, възможност да намерим нов смисъл на нашето съществуване, колкото и невзрачно да ни се струва то.

Видни експерти в областта на психологията считат, че самосъжалението е непотребно чувство, с негативни последствия. Дълготрайното му преживяване  води до чувство за безпомощност и депресия. Не бих споделила това мнение.

Притиснати в ъгъла от поредното утеснение, човешкото страдание се опитва да повдигне крайчеца на плътната завеса на живота, за да потърси спасение в неизвестното бъдеще. Тъмнината и грижите, болката ни разяжда, душата ни вехне под непосилната тежест.

Думите ни са недостатъчни за да опишат преживяното, човек се опитва да не се оплаква за да не тревожи близките си, желае да намери вътрешни източници на сила, да се справи сам. Но живота му все повече започва да мирише на плесен. Това е едно особено гранично състояние, на духа, в което човек се чувства безсилен спрямо външните обстоятелства, а вътрешните му ресурси са на изчерпване. Въпреки положените усилия, живота му продължава да се разлага в органичното пространство на лепкавата кал. В такива моменти човек преживява дълбока тъга, изпитва съжаление към себе си, и това е едно добро действие, което облекчава личното страдание. Когато човек изпитва това особено чувство на себеприемане чрез дълбока тъга и съжаление има усещането, че се е върнал у дома, при своята истинска същност. Там дълбоко в душата, наред с преживяната болка, изпитваме и любов. Опитваме се да събудим онова егоистично чувство за самосъхранение, което да ни оттласне от дъното. Битката в живота започва с битката за лично спасение. Недоволството от стеклите се негативни обстоятелства  не променя нищо. То само увеличава усещането ни за безпомощност в дадената ситуация и ни кара да потърсим онези дълбочини на човешката мъдрост, която се преживяват през любов към себе си и околните. В дни на дълбоко състрадание, личността ни се опитва да вникне в душата и да събере цялата сила на духа. Спомена за всяка една победа в живота ни, ни дава сили, помага  ни да потърсим и опита в еволюцията на фамилните ни корени.

Твърди се, че емпатията се изразява в разбиране, любов и подкрепа към страдащите хора. Но ако самите ние не изпитваме разбиране към собствените си преживявания под формата на самосъжаление и лично разбиране, няма как да преживяваме същите чувства на подкрепа към другите. Самосъжалението е начин за себерефлексия, да изследваш извора на причините довели те до състоянието на тъга и безпомощност. Това е първата стъпка към намиране на решение и последващ успех.

Стивън Хокинг се въздържа да изрази своето искрено разочарование към болестта, от която години на ред е страдал, не иска да се оплаква, но осъзнавайки това болезнено ограничение  успява да разбере истинската стойност на живота. Великият учен изобретява нов начин чрез който надскача ограниченията на тялото си през необятните възможности на духа в търсене на основни фундаментални истини валидни за цялото човечество. От една страна страданието от ограничаващите ни на пръв поглед фактори би могло да е истинска загуба на време, но от друга това е начин за навлизане в пространството на една нова реалност, в която възможностите на гениалния  дух са неограничени. И независимо дали човек е гений или е обикновен човек, физически работоспособен да изминава пътя от дома до работата си и обратно, всеки един от нас неизбежно се изправя пред ограниченията на трудностите довеждащи не рядко и до отчаяние. Щастливи са хората тръгнали през чистилището на личното си самосъжаление и достигнали до нивата на истинско удовлетворение, прераснало в  духовен растеж. Наричам това състояние Път. Точно този път е истинския успех който всеки един от нас преминава в болка и радост, в търсене на любов към себе си и любов към околните. Няма нищо страшно, когато плачеш и страдаш за себе си, когато падаш и след това се изправяш. Страшното е когато останеш проснат  на пътя и не желаеш да се отърсиш органичното вещество, което разлага духа ти и те превръща в кал. Самосъжалението е преживяване на любов , която ни дава кислород, това е вид спасение, което филтрира утайката и ни помага да запазим истински скъпоценните ни неща.

Психотерапевт и семеен консултант Катя Пенева

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Loading Facebook Comments ...