Психологът отговаря: Липсата на щастие винаги е страхът, а решението – любовта

Психологът отговаря: Липсата на щастие винаги е страхът, а решението – любовта

В рубриката на Burgascity.com, психотерапевтката и семеен консултант Катя Пенева отговаря на въпроси на читатели. Своите запитвания към нея, както и актуални теми, към които имате интерес, можете да изпращате на ka.peneva@abv.bg. 

Дните ни препускат с бясна скорост, Коледа, Нова година Коледа и пак Нова година… Гоним  крайни срокове, а в мислите си вече сме наредили празничните трапези. Всички са се разбързали, точно сега. Да приключим Старата, за да започнем Новата и всичко започва отначало, но пак по познатия начин, живота се нижи пред нас и ни понася в предвидими посоки.

Но така ни е отредено да бъде.

Работим за да предадем стойност на времето и най-вече за да доживеем до старост. Залудо работи, за лудо не стой е основния принцип, които се предава от поколение на поколение. Така сме възпитавани, да гоним Михаля в търсене на смисъл в живота си. Онова прекрасно усещане за динамика, за преследване на цели, което ни мотивира да препускаме напред в дните си и ни изпълва с оптимизъм.

Но, не рядко преживяваме и чувство на отчаяние, полагаме толкова много труд, а нищо не се получава и сякаш преливаме от пусто в празно. Работим за нещо, което видимо няма полза, опитваме се да създадем стойност, чийто резултат не можем да видим в самото начало. Мъдростта на поколенията в миналото ни учи, че няма напразен труд, но след като години на ред човек е полагал системни усилия и не е постигнал нужния резултат, има усещането че е на ръба, на своята издръжливост. В такива моменти не намираш достатъчно опорни точки, на които да стъпиш за да продължиш.

Да, човек има право да се откаже, но по-добре е да не го прави и тогава се нуждае от стимул. Нашите мотиви са производни на ценностите, които сме унаследили от предците си. Те са онази висша сила, която ни изпълва със стремление дори и да не виждаме полза от направеното. Но когато личността ни попадне в критичен момент и нейното достойнство е накърнено, тя предпочита да отстоява до край своето право отколкото да загуби истинския си облик. А човек конструира  реалността и преживяванията си, на базата на своите ценности. Нашите мотиви и стойности са основополагащи за личностното ни развитие и въпреки всичко все нещо не ни достига. Неувереност, колебливост, нерешителност това са основните врагове на нашите стремежи и често точно те стоят зад всеки проблем или липса на успех. А всеки вътрешен страх е резултат от липсата на доверие в нашите лични способности. Страховете ни от своя страна пораждат стрес и ни натоварват допълнително с бремето на пожеланата от нас цел. Специалистите твърдят, че нашето щастие и успеха ни зависят от това да живеем в настоящия момент и от това дали успяваме да преживяваме любов независимо от обстоятелствата. Когато човек живее под постоянен страх, нивата на хормона кортизол се увеличават и това е заплаха за нашето здраве. И обратното, когато преживяваме положителни емоции се повишават нивата на хормоните на щастието. Провалът и успехът ни  зависят от вътрешното ни състояние и най-вече от това дали то се основава на страх или на любов. Първата реакция поражда стрес, а втората вътрешно състояние на удоволствие и спокойствие. Така както ракетата се нуждае от ракета носител, така и ние се нуждаем от тях за да ни показват, че живота в страх е безперспективен и лишен от смисъл, живот който ни отклонява от истинското щастие.

Всичко, което правим е определено от конкретен мотив. Много от нас не са на ясно когато си поставят цел за какво им е тя и до къде ще ги отведе. Желаем краен резултат, но дори и да го постигнем, в края се оказваме по-нещастни и от преди, защото осъзнаваме, че той не може да задоволи вътрешните ни потребности. Това е защото често си поставяме твърде ниски цели. Стремим се към финансово и социално благополучие или признание, но малко хора поставят на първо място взаимоотношенията си с партньора. Стремим се повече към парите, или повишението, но не и към любовта, радостта, покоя, удовлетворяващата интимна връзка и вътрешно щастие, които неизбежно съпътстват материалния успех. За лудо обичай, за лудо не спирай или ако в труда си не можем да намерим смисъл на живота си, то няма по-голямо щастие от това да обичаме дори и да не намираме разумна логика на това.

Психотерапевт и семеен консултант Катя Пенева

 

Коментари

Един коментар на “Психологът отговаря: Липсата на щастие винаги е страхът, а решението – любовта”

  1. психотерапевта да увеличи секса , че много и пречи тишината в спалнята.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Loading Facebook Comments ...