Психологът отговаря: Обидата, която убива, руши доверието и облича любовта ни в...

Психологът отговаря: Обидата, която убива, руши доверието и облича любовта ни в призрачни одежди

В рубриката на Burgascity.com, психотерапевтката и семеен консултант Катя Пенева отговаря на въпроси на читатели. Своите запитвания към нея, както и актуални теми, към които имате интерес, можете да изпращате на ka.peneva@abv.bg. 

Нещо вътре във вас напира, думите ви спират, душата утихва в мълчание, усещате как сълзите сами се стичат по лицето и вие не знаете, какво точно се случва. Чувствате се безпомощни гневени, огорчени. Обидата! Само една дума, която предизвиква изблик на чувство на тъга и разочарование. Реч или непочтено действие, след което с месеци на ред се опитваш да събереш разпръснатото на парченца прозрачно щастие. Стараеш се да спреш преди да си замахнал с юмрук. Думите убиват, рушат доверие, обличат любовта ни в призрачни одежди.

Съзнателно или не всеки един от нас е опитвал мощта на това вербално оръжие и то е най-страшното защото оставя следите си дълбоко в душите ни, дистанцира ни, белязва бъдещето ни с мнителност, с недоверие към чувствата на другия. Обидата не само ни ранява, тя ни унижава, кара ни да се чувстваме незначителни и неоценени, некачествени. Стоки с изтекъл срок, негодни за употреба. Силата на думата ни засяга, когато е направена от хора, които ценим и уважаваме или в случаите които считаме, че с нищо не сме заслужили подобно отношение. Обикновено се сме склонни да се огорчаваме от тези , които най-много обичаме, те сякаш безпогрешно умеят да управляват ритъма на отношенията ни и го направляват в посока, която им е удобна. Специалистите ще ви кажат, че и в най-добрите семейства служебното натоварване и делничните грижи, водят до стресови преживявания с негативен оттенък. Когато не можем да контролираме поведението си ние се гневим. Тогава започваме да се караме на другия, да го обиждаме, да го обвиняваме за съвместните си неблагополучия.

Джон Готман интересно описва дисфункционалната партньорска комуникация като „четирите конника на Апокалипсиса“.

Зле настроените един към друг партньори започват разговора с остра критика и отвръщат на удара с удар. Следва негативна емоция и дистанциране от другия в търсене на решение и изход от ситуацията. Някои психолози считат, че излишното драматизиране на проблема между партньорите може да превърне мухата в слон. Те ще ви посъветват да направите нещо заедно, което би било приятно за всички в семейството и би внесло необходимата доза позитивна емоция, без която е невъзможно справянето и с най-елементарния конфликт. Но осата вече е забила болезненото си жило и справянето с трудната ситуация изисква не само добри намерения. В такива моменти най-логичната реакция на човек е да се затвори в себе си и да спусне бариерите на комуникацията с другия.

Авторитетни терапевти установяват, че за успешното справяне с трудностите взаимодействието между позитивни и негативни емоции в двойката трябва да бъде в съотношение 5/1. Типична американска аритметика с която ни учат как да мерим неколичествени емоционални преживявания броейки от едно до пет. Пет позитивни и една негативна и точно в нея е скрито онова неизмеримо огорчение, което не ти дава спокойствие. Онази обида, която посята в душата ти пуска корени, които те оплитат като бръшлян и те задушават. Веднъж усукала се около стеблото тя изпива сока на радостта. Защото трудно би съществувало приятелство, любов, доверие, когато огорчението е тръгнало по вените на семейните отношения.

Критикуването е обичайно явление в партньорските отношения, а когато е придружено с презрение или отвращение е тревожен симптом, то е присъда. Това отрицателно, враждебно мислене съвсем естествено води до нападки, които карат единия от партньорите да заеме защитна позиция. На много хора не им се водят излишни битки и за това предпочитат да се оттеглят. Да се скрият зад каменната стена на мълчанието, защото оказва се това е последната възможна защита. А онзи, който прибягва до нея, спира да реагира на нападките, дистанцира се болезнено от другия и се затваря зад каменните тетраподи на безразличието. Когато такова поведение се превърне в обичаен отговор на нападките, каквито и конструктивни подходи да търси другата страна те остават неуспешни.

Джон Готман твърди, че когато мълчаливата агресия се превърне в ежедневно поведение с връзката е свършено. Всички пътища за заглаждане на несъгласията са прекъснати и възстановяването им е невъзможно.

Сърцето ни е онази почва, в която посаждаме чувствата си. Някои пускат корени, които се оплитат с пипалата си около стеблата на позитивните ни чувства и могат да ги задушат. Обидата е плевел, който унищожава всичко останало и не позволява на позитивните чувства да се развиват. Защото трудно би съществувало приятелство, където огорчението е пуснало своите пипала. Горчивата отрова на обидата унищожава доверието в приятелство. За съжаление няма как обидата и вярата да се съюзят и да се превърнат в партньори готови да търсят конструктивни взаимно удовлетворяващи подходи в преследване на позитивни отношения по скалата на безсмисленото съотношение на американските стандарти.

Психотерапевт и семеен консултант Катя Пенева

Коментари

Един коментар на “Психологът отговаря: Обидата, която убива, руши доверието и облича любовта ни в призрачни одежди”

  1. Тишината в спалнята е много лошо нещо……явно и при терапевтката е проблем.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Loading Facebook Comments ...