Психологът отговаря: „Никога няма да прекосиш океана ако нямаш куража да се...

Психологът отговаря: „Никога няма да прекосиш океана ако нямаш куража да се откъснеш от брега“

В рубриката на Burgascity.com, психотерапевтката и семеен консултант Катя Пенева отговаря на въпроси на читатели. Своите запитвания към нея, както и актуални теми, към които имате интерес, можете да изпращате на ka.peneva@abv.bg. 

Отпивам на малки глътки от чашата си с кафе в офиса край морето. За първи път погледа ми не е привлечен от преминаващите кораби пред мен, а от гравираните послания върху белия порцелан. „Никога няма да прекосиш океана ако нямаш куража да се откъснеш от брега“. Вече усещам различния вкус на кафето, а думите засядат в душата ми. За пореден път плувам срещу насрещния вятър в живота си търсейки нови посоки, а този кураж сякаш завързах здраво с корабни въжета на кея в бургаския гаван (пристанище). Колкото повече навлизам в непознати територии, преследвайки целите си,  толкова повече физически ми се иска да стоя на завет в офиса в уютното си житейско пристанище и никога да не го напускам. Топло кафе, делфини, омайващи летни залези. Тук на това любимо за бургазлии място, няма бури, няма рискове, но няма и предизвикателства. А коя е причината, която налага да напуснем зоната си на нулево безпокойство? Когато се намираме в позната среда, можем да приложим към нея обичайните решения, без да се налага да търсим нови и да изпитваме неудобство от промяната. Можем да използваме ограничен брой стилове на поведение в търсене на стабилни резултати и то без да се налага да поемаме излишни рискове.  Избираме един спокоен и стабилен начин на живот. Само когато се почувстваме уверени в себе си, достатъчно силни, знаещи и можещи чак тогава можем да се отправим към близкия яхт клуб, да наемете лодка и да отплаваме в открито море. Или когато му дойде времето-тогава. Когато се освободим от страховете си, от предразсъдъците си, от овехтелите модели на мислене, от всичко което ни ограничава. На практика трябва да се преборим с толкова много условности, които ни държат вързани за брега на собствения ни комфорт, за да можем да предприемем едно ново пътуване в непознатото. Ако искаме да постигнем нещо повече от оцеляването си е добре да се разделим с нагласата си, че „ познатото зло“ е за предпочитане пред „ непознатото добро“. Ние познаваме достатъчно добре своята зона на удобство и тя вече ни е предоставила всичките си ресурси.

Всеки ден без изключение ни се налага да взимаме малки решения, които по един или друг начин моделират настоящето ни и определят бъдещето ни. Но има и особено специални решения, чиито последствия са съдбоносни. Те променят целият ни живот и за това ни е много трудно да ги вземем.

Да напуснем работата си, да започнем или да приключим романтична връзка, да сменим професията си, да станем родители. Решения като тези, се отразяват върху всички аспекти на съществуването ни, те са равностойни на ново раждане защото нищо след тях няма да е същото. След всяка една голяма промяна в живота ни настъпва безпокойство и несигурност, преживяваме тревога. Не сме уверени, че промените, които сме предприели ще ни отведат на желаното от нас място. Но ако останем завинаги в „ познатия свят“, напредъкът ни ще бъде възпрепятстван. Много хора плащат скъпо и пре- скъпо за престоя в удобната среда-стават апатични, злобни и раздразнителни.

Когато напускаме зоната си на удобство, разбираме че в откритото море сме уязвими, че не сме достатъчно добре екипирани за настъпилата промяна, подвластни сме на бурите и можем да бъдем наранени. Въпреки несигурността, която изпитваме, всяко ново начало в живота ни е изпълнено със смисъл. Може понякога да поемем по задънени улици, да грешим и да се проваляме. Но дори и да преживеем всички тези неудобства в определен момент те се превръщат във жизненоважни уроци, които ни помагат да израснем и да съзряваме като личности.

Ако хората никога не напускаха зоната си на комфорт, нямаше да съществува напредъкът благодарение на който човечеството се развива. Само ако имахме смелостта да се впуснем в непознатото, бихме могли да постигнем това, което истински желаем. Вярно е че животът ни е пълен с ограничения, които си мислим че не сме способни да преборим, но мъглата, която заслепява пътя ни обикновено се намира само в очилата през която гледаме. В крайна сметка живота ни е едно пътешествие, в което пейзажът непрекъснато се променя. И така ден след ден въпреки нашето нежелание, животът ни тласка към непознатото бъдеще, което ни изправя пред сложните дилеми на преходността. Това, което ни предстои тепърва ще ни очарова, а очакващите ни нови хоризонти ще възнаградят проявената от нас смелост. Дори и да се страхуваме, чашата ароматно кафе ще бъде по-здравословна за нас, когато сме напуснали подветрената страна на застоялия си живот.

Психотерапевт и семеен консултант Катя Пенева

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Loading Facebook Comments ...