Психологът отговаря: Любовта не се купува

Психологът отговаря: Любовта не се купува

В рубриката на Burgascity.com, психотерапевтката и семеен консултант Катя Пенева отговаря на въпроси на читатели. Своите запитвания към нея, както и актуални теми, към които имате интерес, можете да изпращате на ka.peneva@abv.bg. 

Човекът е мярка за всички неща. С каквато мяра мериш, с такава ще ти се отмери, това е нашият индивидуален аршин за живота. Един чудесен библейски принцип, който все повече прилагаме във взаимоотношенията си с любимите си хора. И няма как да е иначе. Все повече измерваме живота си с материални стойности и духовните измерения на отношенията си заменяме с цифри. Ако нещо не си струва, то тогава може да го заменим, да го хвърлим или още по-просто да си купим друго, което би ни вършило по-добра работа от старото. Защото ние отдавна не живеем в недоимък и можем да си позволим всичко от което се нуждаем.

Човешките ни отношения отдавна следват пазарния механизъм. Нашите срещи и раздели в интимните ни отношения са като градско тържище, на което осъществяваме бартер, покупка или продажба. Предпочитаме да създаваме пазарен модел на отношения, за не се чувстваме измамени.

Днес добрия партньорския статус на човека се измерва с вложените средства за неговия материален и интелектуален просперитет. Ако вие имате достатъчно добро образование, престижна работа с високи доходи, самостоятелно жилище и кола и в момента не сте в брак, то вие сте в най-горното стъпало на йерархичната стълбица на най-предпочитаните ергени и моми, та дори да сте останали сами след поредния развод. Предполагам, че очаквате да намерите партньор от същата черга или в случая „ летящо килимче“ със златен обков.

Търсим симетричен модел на бартер водени от егоистични мотиви. Нашият личен живот се превръща в продължение на икономическите принципи на пазара и сякаш все по-малко отказваме да правим разлика между истински стойностните неща в живота и тези, които можем да си закупим със спечелените средства.

Предпочитаме да живеем в брак, който да гарантира и урежда нашите отношения, отколкото да живеем на ръба на перманентното си неудовлетворение и съмнение, че даваме повече, отколкото получаваме.

Мерим качествата на любимия и умишлено търсим лошите черти на характера му за да подчертаем своите превъзходства, считайки че това ще увеличи личната ни стойност в съвместния ни живот, а това само може да доведе до деструктивна итнерференция в личните ни отношения. Изходящия поток на мисли определя входящия поток на негативни или позитивни отношения. Пазарният принцип на взаимоотношения следва принципа според който това, което сме дали, трябва да се върне обратно и то със същата стойност. Нашето оцеляване сякаш пряко зависи от това. Мяра според мяра и нищо в повече.

И така живеем в собствената си оскъдица на живот и измерваме чувствата си в грамове и сантиметри. Забравяме за безкористното си отношение на онзи висш алтруизъм в който даването няма материално измерение, а е плод на нашата любов към другия.

Свободната ни воля на даряване и приемане, няма количествени измерения и от нея не се очаква възвращаемост. Да направиш добро и да го хвърлиш в морето без да си мислиш, че то ще те намери е онзи универсален принцип на добрите човешки отношения, в които дори и да не срещаме взаимност ние се чувстваме щастливи. Преживяваме спокойствие и благодат, чувстваме се богати с това, което ние сме способни да дадем, без да очакваме в замяна. Едното е свързано с размяна на материални ценности, а  другото създава предпоставки за добра воля. Това би следвало да бъдат отношенията на любов, в които даряването на нееквивалентни стойности не носи взаимност, а наслада. В пазарната ни икономика на отношения даваме за да получаваме, даваме разменяеми ценности за да получим подобни.

Но любовта не се купува, щастието и добрите отношения също. Те са онова нетленно богатство, което нито можем да си купим, нито можем да продадем. Това са нашите неразменяеми скъпоценности, които имат уникална, индивидуална стойност за всеки отделен човек. Със сигурност бихме били по-щастливи, ако по-често можехме да обменяме безмерни отношения на съпричастност, и състрадание вместо на притежание. Защото добрите ни дела и чувства към другия имат количество, но нямат цена.

Отношенията ни към любимия ни партньор са ценни и значими, но те не могат да претендират за разход и да търсят равностойност. Именно това ги прави уникални и съкровени. Даряването на любов и грижа, на нежност е напълно различно от обмяната на собственост в партньорските взаимоотношения.

Материалното ни богатство може да бъде в услуга на нашите личностни качества и да ги обогатява, но никога парите не могат да определят стойността ни като човек, и да влияят пряко на отношенията ни с любимите хора. За това нека да даваме без мяра и нека теглим без да слагаме олово и катран в отношенията по между си.

Психотерапевт и семеен консултант Катя Пенева

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Loading Facebook Comments ...